 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Загубата на моята мила баба
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 3194 пъти
Загубих моята баба преди 4 месеца. 22 години е била до мен и сме се обичали. Толкова бях близка с нея и безкрайно много си я обичах. Обичах да си говорим с часове и не ми омръзваше изобщо нейната компания. Не мога да ви опиша чувствата си към нея. Мога да кажа, че тя ми е третия родител. Отгледана съм от мама, тати и баба вкъщи. Наред с родителите ми тя ме е изградила като същност, възпитавала ме е, учила ме е на добро и на правилните неща в живота. Обожавах я, винаги ми е била на сърце и съм я мислила-добре ли е, как е, какво прави, когато не съм около нея. Самият и глас ми действаше като нещо божествено, което ме изпълва, докато си говорим за най-обикновени неща. Всяко нещо, което ме тормозеше и след като й го споделя и ме изслуша без дори да казва нищо, на мен ми ставаше по-леко. Само това, че ме изслушва с интерес, ме правеше адски спокойна, чувствах се прекрасно и душата ми се пълнеше по божествен, необикновен начин.
ЛИПСВА МИ УЖАСНО МНОГО ПРОСТО ДА МЕ СЛУША И ДА МЕ ГЛЕДА ;(... да ми каже: "УСПЕХ", да ми се усмихне и да ме изпрати за Варна (4 курс съм студентка). Бях убедена, че ще ме види дипломирана, толкова много сме си говорили за това, че иска да ме види с работа, устроена в живота и с хубав мъж. Вярвах, че ще ме види и си силно се надявах, че Господ ще ми я остави още още годинки. Нали когато искаш нещо, цялата вселена ти съдейства. Е аз исках, всъщност бях убедена, че баба ще има юбилей и за 90 години, а тя ни остави на 82 съвсем неочаквано, без да е боледувала никога, да е имала проблеми с кръвното и да е страдала от грип; нямаше и бастунче дори и кожата й не беше сбръчкана като на другите баби. И с акъла беше много добре, беше много умна баба. Липсват ни толкова много нейните съвети, нейните знания и рецепти; нямаше нещо, което да прави и да не е както трябва. До което се докоснеше, грейваше, засияваше, раждаше се за живот от нейните ръце. Тази пролет ще хапнем за последно посятите от нейните ръце салатки. Постоянно си правеше нещо по градината, нареждаше ошафи на слънцето, обръщаше, просто винаги си намираше работа и работеше с удоволствие. Един ден на обяд отидох в стаята при нея и баба беше паднала, получила лек исхемичен инсулт. Никой от роднините ни не можа да разбере защо се случи след като никога не е давала такива признаци. Беше невероятен шок за мен и с времето липсата на баба ми се отразява все по-зле. Болката не намалява, а се усилва и става по-тежко, че това е вече моята реалност и няма да може да си поговорим пак и да ми се напълни душата. 1 седмица баба се бори в болницата и през тази седмица усетих болката в сърцето и чувството, че сърцето ми го мачкат в менгеме. През тази седмица нито храната минаваше през гърлото, нито можех да спя през нощите (по 2/3 часа на денонощие)-жива си я оплакахме. Това беше преди коледните празници. С цялото си съществуване се молих на чудо и баба да е жива и здрава отново, но не се случи-случи се най-лошото. Да я гледам безпомощна и в кома... като вековно дърво, паднало в нищото. Дайте ми съвети как да продължа с тази болка по скъп човек, защото не мога да се похваля, че съм от хората-непукисти, а всъщност съм мн чувствителна и постоянно ми е мъчно за баба и за нашите разговори. ;( ;(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a36a7ad5fd |
|
1. Съжалявам за баба ти. Аз също много обичам моята баба, която ме е отгледала. Тя е човекът с когото прекарах детството си. През седмицата бях при нея, а майка ми я виждах само в събота и неделя. Лятото бях само с баба. Искам да кажа, че прекарах 8 години с нея, а виждах майка си много рядко. Честно, обичам баба малко повече от мама. Сега съм на 15. Тя е невероятна, въпреки че мрънка постоянно ^^ Моля се да живее още дълги години!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2d9b3abd68 |
|
2. Няма лек за болката от загуба на близък човек. Пишеш с такава обич за нея, че си помечтах някой да говори с такива думи и за мен, когато няма да ме има. Знаеш много добре, че да я върнеш е невъзможно. Единственото, което ти остава, е да запазиш спомена за нея, да си спомняш и прилагаш съветите и, да подражаваш на трудолюбието и добротата и, са бъдеш достойна нейна наследница. Опитай се да изпълниш сърцето си не с мъка, а с благодарност за всеки миг, който си преживяла с нея. Знаеш ли колко малко хора имат такъв човек до себе си, и то точно в най-трудните години? Животът не може да е вечен. Днес малко хора дочакват тези години. Когато човекът е любим, винаги ни се иска да е повече до нас. Но помисли каква късметлийка си била толкова много време. Та нали има хора, които никога не са имали щастието да имат баба, по една или друга причина. Или рано е починала, или е в чужбина, или пък не се интересува от внуците си, всякакви ги има. А ти имаш един светъл спомен, който ще те топли цял живот. Оценявай го и не забравяй, че любимата ти баба те гледа. И ще се гордее ТАМ, когато се дипломираш, когато станеш булка, майка, баба. И винаги ще ти помага. Невидимо. В другия свят е така. Нашите любими хора, които са вече там, продължават да ни обичат и да ни помагат. Просто по друг начин. Бъди щастлива и живей спокойно!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a1822ed9e5 |
|
3. Единствено Библията ще ти даде нужните отговори и облекчение. Там ще разбереш за същността на живота и смъртта, също и утешение в болките на сърцето и душата. Никой човек не може да ти даде това облекчение, защото е безсилен (това е закодирано в нас), но Господ Иисус Христос може всичко. Довери Му се и промени начина си на живот, ще разбереш истината за изпитанията на които всички ние сме подложени задължително.
Бог да ти помага.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1e60344620 |
|
4. Как да ти помогнем!
Ако имаш творчески пориви, рисувай, пиши, пей - създавай нещо, чрез което да споделяш това, което иначе би казала на баба си. Ако си вярваща, потърси опора в светите книги. Ако имаш много силна мечта, за която си говорила с баба си, или пък дори нейна мечта, работи по-сериозно по сбъдването й - така може би ще получиш отново онази връзка с баба си. И прекарвай повече ползотворно време със семейството и близките ти! Ти ще намериш своя подход, няма рецепта, която ние да ти кажем. Желая ти късмет! Благодаря ти, че ни разказа толкова чиста и изпълнена с обич история!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 25a078a75e |
|
5. Моята баба ни остави на 63 години.. Доста неочаквано, предния ден я видях как се прибира от пазар с торбите, а на другия вече я нямаше.. Мъчно ми е и аз исках да ме види абитуриентка.. Сякаш беше твърде рано...
|
...
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 201f7eca9c |
|
6. Опитай се (до колкото можеш) да не мислиш за това! Тя е отишла на по-добро място и ще те види с добра работа - мама ми е казвала, че мъртвите гледат през звездите, радват се, когато ние се радваме, плачат когато ние плачем и обичат, когато ние обичаме! Тя е стеб и ще бъде с теб!
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 4290a9f353 |
|
7. Толкова добре те разбирам! Когато загубих моята баба преживях същото. С тази разлика, че баба ми си отиде от рак и месеци наред я гледах как гасне. Беше най-тъжното нещо в живота ми! При мен положението беше подобно, даже мога смело да твърдя, че тя ме е гледала повече и от нашите. Те все бяха заети, а баба винаги беше вкъщи, мила и усмихната, все гледаща да ми угоди, винаги сготвила нещо вкусно, винаги готова да ми помогне я с уроците, я с нещо друго. Че и после в университета. Почина малко след като си взех дипломата, беше много болна и не дойде на дипломирането ми, но и до сега съм убедена, че тази диплома е колкото моя толкова и нейна! Горката ми баба с какъв интерес слушаше докато и развивах на глас темите за поредния изпит! Понякога имах чувството, че не само ме слуша, но и дори запомня нещата. Толкова много искаше да ми помогне! И после се разболя отново. Бяха и открили рак няколко години по-рано, но и направиха операция и 3-4 години си беше добре, обаче после тази гадост се върна... :(( и това беше краят. Честно, от тогава част от сърцето ми умря. Минаха вече 7-8 години обаче не минава ден да не мисля за нея. Толкова ми липсва! А после си отиде и дядо... и сега мога само да се надявам, че двамата са заедно и бдят над мен. Всъщност не се надявам, сигурна съм! Обичаха ме толкова много, че просто няма начин цялата тази любов да изчезне. За това знам, че са някъде и продължават да бдят над мен. Това ми дава утеха донякъде и когато имам нужда от тях, не ме е срам да им говоря. Просто знам, че ме чуват и ще намерят начин да ми помогнат. И ти вярвай в същото! Баба ти те е обичала толкова много, че просто не може да те е изоставила напълно. Просто не можеш да я видиш. Обаче тя е до теб.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
