 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Чувствам се тъпо!
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 4694 пъти
М не знам как да започна, понеже си мисля, че това, което ще кажа ще доведе до множество лоши коментари и кофти изказвания...И все пак не ми пука-вече съм свикнала, пък и не ме познавате, нито аз вас, ще си извадите изводи за мен, само по написаното, а това общо взето е нищо...
И така...От малък град съм, като цяло не ми е проблем-даже напротив.Спокоино е, хората се познават, няма скрито-покрито, което до някъде май е добре.
Проблемът ми е в това, че се различавам от другите...Другите пстоянно ме заглеждат, коментират ме.Чувам постоянно някакви коментари за себе си.Общо казано, с една дума- завиждат ми.
Завиждат ми за това, че имам стил и усет към нещата, изглеждам добре.Само, че ми е супер гадно така по улиците да говорят за мен.Срам ме е и ми е неудобно.Иначе винаги съм била много тиха, с никого не съм се карала, даже на моменти ме е срам да гледам хората в очите и поради тая причина се чувствам неудобно. Не искам да ми завиждат, не се чувствам добре така.
И винаги съм се държала супер мило с хората, дори с тези, които не заслужават.Затова си вадят грешни изводи за мен, не мога да да отказвам дирекно на хората за нито една услуга, винаги като ме помолят за нещо гледам да го изпълня, дори това да означава да зарежа личната си работа.////
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 5db9b025c3 |
|
1. Приказката за грозното патенце, докато разберат, че си лебед, ще мине много време.
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 693421efc7 |
|
2. Какво ти пука за хората? Ти да не си майка Тереза? Помагай на себе си и най-близките си. Коментарите ги отминавай с усмивка.
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 6550fa341e |
|
3. Ле ле ти си като мене, само че аз съм момче. От малък град съм и на мене ми е писнало да ми коментират прическата, стила на обличане , мускулестото ми телосложение:"оня химия пие, баси и прическата". бла бла бла. Но никога не съм се държал надменно с хората, винаги поздравявам, правя комплименти и пр., но те постоянно са студени към мене и все лоши неща говорят зад гърба ми.
Тая год. съм студнет и чух как колегите ме плюят в съблекалнята.... Напрао ми идеше да ги пречупя... В гимназията си беше така и продължава да е така, може би за това нямам и приятели. Така, че не си само ти, написах това може да се успокоиш, а иначе вие момичетата особено много повече си завиждате. АКо си красива забрави да не те коментират, познавам много такива момичета, които се оплакват по същия начин..
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: d85b22db40 |
|
4. Аз съм момиче и съм на същото положение. В малък град съм и аз. Обличам се по-различно, а не като всички останали. Другите са ми като клонинги. Аз нося това, което считам че ми отива и с което се чувствам себе си. Повечето в града (и не само) се обличат с дрехите, които са актуални в момента, без зачение дали им стои добре или не. И за това съм често обект на подигравки и коментари. Но това не ми пречи.Важното е да се чувствам добре и любимите ми хора да ме уважават. А онези - кои са те?
|
| преди: 14 години, 2 месеца hash: 66973a7437 |
|
5. Ама имаш огромно самочуствие.
Премести се в голям град.
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 8afa02f388 |
|
6. и аз понякога се чувствам ужасно, тъжно ми е, болно ми е, и най-вече самотно... Живея в малък град от скоро, там се ожених имам си дете, имаме си добри доходи, но и се трудим много. Женена съм за хубав, богат мъж, без типичните пороци-жени, алкохол или хазарт. Аз също съм симпатична от което основно страдам, печелила съм конкурси и за това че съм била и красива и талантлива, (казвам го като факт без желание да се изтъквам. )Художничка съм, и това само по себе си може да ви наведе на мисълта че не съм традиционалист, а по скоро новатор. Задавам въпроси които не се възприемат нормално, като например дали си щастлив човек и какви мечти имаш, в желанието си да опозная хората, но това среща стена от неразбиране, даже по -скоро, си мисля че ме мислят за малко луда, а може и много:)Винаги се усмихвам, но за таз усмивка често се крие и болка от неразбиране. Няма единствено такива проблеми с по-възрастните хора или децата. Затова питам най-често тях, къде ми е проблема защото вече го търся в себе си, нима съм толкова различна, че никои не иска да си създава трайно приятелство с мен. В този нов град съм като дърво без корен всеки си има приятели от детството или от службата а аз не работя с хора извън семейството или поне рядко, а и съм в майчинство. Очаквах че това ще е плюс в парковете, но не е така. Темите им за разговор рядко ме вълнуват, и все пак се насилвам и се включвам за да създам една приятелска атмосфера, но всичко свършва най-често с този пръв и последен разговор, а уж нито съм грозна, нито глупава, къде ми е проблема? Почнах да се чудя да не би качествата на човек вече да се разглежда от болното ни общество като недостатък... като например да направиш комплимент на една подтисната възрастна жена за да и вдигнеш духа и да повярва отново в себе си, или да направиш забележка на едно палаво дете което не е погледнато от родителя си, а то да те изкара чудовището или по-скоро лудата която съди чуждите деца в името на своето... Пиша всичко това и знам че пак никой ням да ми отговори, знам че ще ме разберете щом сте в този форум, но какво от това... Понякога си казвам стига ми е пукало, все пак се раждаме сами и умираме сами, всеки е самотен в един даден момент...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
