Споделена история от Други |
Момент на слабост
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1465 пъти
Чуствали ли сте моментите, в които за част от секундата спирате на тротоара и се замисляте: какво съм аз? Защо съм тук? Как ми се движи ръката? Защо съм тръгнал в тази посока? Защо съм създаден какво правя тук по дяволите? Момент на амнезия, момент на приятна амнезия, момент на любоипитсво, радост, и гняв. Онези моменти, в които се замисляте защо вярвам в тази религия, онези моменти, в които се чудите защо стоите пред комютъра и пишете истории със заглавия ''момент на слабост''.
Ако да, значи не сте човек без ценности и мечти, дори понякога да ги пренебрегвате. Няма с кого да разговарям на теми, които са високо емоционални, защото сърцата на хората, с които дружа са свити и не искат да приемат нещо, което не е по тяхната, изобщо не се гордея, че излизам с тях, по-добре малко отколкото нищо, вие гордеете ли се с тези хора?
Искам да размислим над няколко теми, които мисля, че се бъркат надълбоко в душата ми/емоциите. Първата е музиката. Обичате ли музика, разбира се че обичате кой ли не обича, там вече идва въпорсът каква. Чуства ли ли сте мотивацията на музиката? Чуства ли ли сте вдъхновени, докато слушате някоя песен като на металика, еминем, без тея криско и ники минаж... Чуствам музиката, като нещо което ме изгражда и никой не познавам да говори на тези теми, всякаш всеки си има собствен свят, който не споделя на никой. Докато пиша това слушам песента Helloween - I want Out и на припевите се чуствам, като в рая, чуствам се мотивиран да пиша тази история, чуствам се сякаш тази музика разказва големи истини. Аз ли имам чуството или само аз се чуствам така? Има ли хора като мене, които да чустват музиката и живота толкова близки? Има ли хора, които слушат такъв тип музика преди да си легнат и се чустват сякаш са на някоя друга планета/галактика, а не тук на земята?
Втората тема, която бих искал да развия е отностно сънищата. Имал съм малко сънища, които са дълбоки и толкова емоционални, извънземни нямащи нищо общо с това, което знам че съществува. Сънища, в които е имало 3 същества извънземни, с които плувах в кристално бистро море и минавахме заедно покрай кораби и ги прескачахме докато се завъртахме. Усещането беше невероятно, чуствах сякаш те са моите сродни души за приятели без дори да са изронили дума, дори да виждах единствено силуети, това ми беше достатъчно да ги чуствам толкова близки. Усетих вътрешно как съня свършва, но аз не исках, беше толкова емоционален и чист. След това мое нежелание съня да свършва се озовах в друг сън, в който тези 3 същества пак бяха там, но този път бяха страхливи, този път ми нямаха доверие, бяха като кученцата по улицата, които не са сигурни дали да ти се доверят да ги погалиш. Аз вътрешно знаех, че те са същите, които бяха в предишният сън, но не проумявах защо са толкова страхливи, всчкъш някой ги беше наранил и вече не се доверяваха, беше нещо като историята от малкият принц. След това се събудих с много въпроси и смесени чуства. Всякаш това беше нещо, като мини учебник, поне аз така си го обясних, сякаш това беше филм за случващото се в света, но изразено по друг начин. Сякаш хората на времето са били сплотени и верни един на друг, сега се карат не се доверяват един на друг и това не върви на добре. Сънувал съм много сънища за момчиета, които дори не докосвам, а само гледам отстрани и се усмихвам и това чуство е по-силно отколкото когато се целувам с момиче в ''истинският свят''. Имам странното чуство, че някой на другият край на света сънува същото само, че от страната на момичето и сме перфектните един за друг. Този сън сънувах много на скоро и когато се събудих не исках да се разсънвам и си го припомнях и представя отново, отново и отново, защото беше невероятно. Има ли ли сте подобни сънища/преживявания?
Другата тема са целувките и прегръдките. Да оставим на страна толкова целувките, незнам защо но имам голяа мечта да намеря перфектната и след като не сме се виждали от сорта на 1 седмица да я погледна и да й кажа в очите прегърни ме и само с тази предгръдка да й кажа колко много я обичам. Просто да я гушна дълго време и да си представя всичките хубави моменти заедно. Винаги съм имал и чуството, че няма такива жени вече, които искрено да те обичат и ценят наистина. Винаги ме е било страх от дълги връзки, не искам да ме наранят, ако имам едно момиче ще го обичам истински, ще го ценя, ще го глезя, но ме е страх, че то няма да изпитва същото и ще бъде с мен само заради външният ми вид отколкото моят характер и емоционални чуства. Има ли още такива момичета и мъже, като мене?
Последната тема, която ще спомена е оргазмът/сексът. Винаги съм си представял сексът по един друг начин, по един по емоционален начин. Представям си го повече, като задача да направя така че тя да получи хубаво преживяване, а не толкова аз да си направя кефа или да постигнем едноврменен оргазъм, в който ще се прегърнем и ще се обичаме толкова истински, толкова дълбоко, както в сънищата ми, че и по-дълбоко. Останаха ли хора с такива мечти и желания за перфектното емоционално изживяване!?
Има ли още хора, които да ценят толкова своите момичета, както аз един ден ще ценя моето, има ли още хора, които да гледат живота през моите очи? ! Чуствали ли сте тези моменти на слабост? ! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВСИЧКО!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 77770afcb7 |
|
1. Момиче съм и ДА! Постоянно сънувам един човек и се чудя не съществува ли някакво взаимно влечение..
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 93ba5a1378 |
|
2. Определено говориш на моя език. (:
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: b19f4232b6 |
|
3. Авторе, не знам на колко си, може да споделиш, ако желаеш.
Иначе аз съм момиче, искам да споделя за сънищата. Бях забравила с течение на годините, но си спомням смътно, че бях сънувала моя любим да го нарека неясно, лицето му не се виждаше, виждаха се сякаш други негови черти. Удивително аз го видях, поне така мисля и го познах, че е той, ние вече се познаваме всъщност и най- странното беше, че има снимки, някак странно е сниман, някак неясно, като в съня, не мога да го обясня, макар че той е далече, вече нямаме контакт, но тази мисъл не ме оставя на мира, мисълта, че го познах и вярвам, че ако наистина е писано пак ще се видим. Иначе след това често е в сънищата ми, но конкретно той вече... не знам... има много свързани неща и знам, че наистина са свързани. Не може да е просто случайност или трик.
Сънищата са нещо много повече, отколкото всъщност си мислим. :)
|
|
