Защо хората са все по-злонамерени един към друг, и все по-разочароващи? /II-ра част/
преди: 9 години, 3 месеца, прочетена 1339 пъти
В първата част споделих мнението си за злонамерените хора. Там и приключих.

Сега ще отделя внимание на друга група, която ми се набива все повече на очи – разочароващите хора и отношенията с тях.
„Очакването” ни е даденост. Имаме очаквания без да сме провокирани, но с времето тази черта се притъпява, и то за добро. Не мисля, че отношенията между хората ще се подобряват, напротив – те ще деградират и вече СА деградирали. Както споделих и в първата част – хората все повече озлобяват един към друг. Смятам, че на това се дължат разпадите в приятелствата, в контактите … Затова все по-трудно можем да срещнем едни наистина най-добри приятели, такива, които са дългогодишни. Мнозинството хора започва все по-рядко да се замисля върху приятелството, а и от там – за другите, не толкова важни познанства. Затова и по-рядко се замисля върху подкрепата, върху безрезервната помощ …

Според мен тези добродетели, хубавите качества у хората, хубавите и здрави взаимоотношения ще отстъпват пред лошотията, злобата, „прецакването” … предателството … Предателството също е все по-често срещано. Все повече самотни хора ще има. Все повече сами хора ще има. Все повече хора без приятели, без връзки …

През целият ми кратък до тук живот, с не много хора около мен – те не са престанали да ме разочароват. Хората ме разочароват. И един не е пропуснал да покажа разочароващата си страна. Не са ме разочаровали, че „няма да излезем днес”, а са ме разочаровали с това, че не са оценили помощта ми подобаващо, дори някои са се подиграли, един вид, с нея. Използвали са мои думи срещу мен /Всичко, което кажете, може да бъде използвано срещу Вас в съда! /, за да злорадстват на привидната ми самота. Аз не съм самотен и не съм нещастен. Щастлив съм. За да си щастлив, имаш нужда само от себе си! Да обогатяваш културата си е добро към самият теб. С оглед на отношението на хората към теб, спри да помагаш на останалите и го прави за себе си! Хората могат да не ти се отблагодарят, но ти самият, на себе си, винаги ще си благодарен. Усъвършенстването на характера, за да си помогнеш, е също много ценно. Нямам очаквания към никого и за нищо. Никой, на никого, за нищо не е длъжен! Така смятат все повече хора, защо да не го използваш срещу тях и в твоя ползва? Да нямаш очаквания от някого или нещо, те предпазва от излишни и без това разочарования! След като можеш да си спестиш страдания, не виждам защо да не си помогнеш, като се настроиш срещу някого с причина, която не малко те е засегнала. Та както казах – нямам очаквания от хората. Няма да се впечатля, ако някой напълно непровокирано реши да прекъсне контакт, няма и да потърся човекът, понеже не сме се скарали и не съм виновен, че е решил да не ми говори и дори да не ме поздрави. Случи ми се и наистина беше без причина. Последният път, в който се видяхме, се смяхме след всяка дума, дори ми обеща, че на следващия ден ще ми се обади /от тогава минаха почти два месеца/. Не и се е случило нищо лошо, ако мислите, че това е причината. В добро здраве е, а до колко е щастлива не съм никак сигурен … В този случай смятам, ще изглежда глупаво да я потърся пръв. Нито съм и се карал за нещо, нито съм я обидил … Не знам какво има. Любопитно ми е „защо”, но не държа да разбера. Мога и без нея. Имам себе си! ;-)

Ето и тук препоръчвам на разочарованите да обърнат повече внимание на себе си – този инвестиция си заслужава най-много. Може би, ако приемете, че „никой, на никого, за нищо не е длъжен”, животът ви ще стане една идея по-лек. Животът на населението ще става все по-тежък, но личният живот може да бъде „олекотен” с малки „трикове”. Винаги ще имаме предостатъчно проблеми, за да се тревожим, че някой ни мисли за тъп, смешен и т. н., или пък, че някой неочаквано спрял да ни говори.

Радвам се, че съм се разочаровал не на 35, а на 19. Така ще се предпазя от важни и по-големи грешки – създаване на семейство с неподходящия човек е достатъчно голяма, че дори и необратима – остава като петно до края на живота ти.
Въпреки всичко, съм приятелски настроен и добронамерен към всеки. Не се лишавам от контакти, само за да се предпазя от разочарование – то просто няма да ме изненада. Така, както „мълчанието е злато”, така и липсата на очаквания е най-често в помощ на нас самите! Най-ценно е да бъдем полезни на самите себе си, както и на тези, които заслужават да сме им ценни и ще ни се отблагодарят с чистото си приятелство! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 3 месеца hash: 1dd147439a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много правилно си казал всичко. Но не се затормозявай с анализите. Само ще губиш ценно време. Все някога светът ще се промени, няма да е така вечно. момче на 19

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: a22d491eb4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Според мен отговорът е много по-прост: защото порастваш, навлизаш в живота и започваш да ги усещаш нещата! Преди това си живял с някакви детски представи и разбирания за света и хората около себе си. Споко, ще свикнеш. Може би критериите ти са прекалено завишени, или не поставяш на правилното място границата между себе си и другите... Просто не си се калибрирал още към реалните хора :) Причината за разделите и разпадането на приятелствата също е прозаична: хората се събират, обменят нещо (познание, емоции), след което съвсем естествено се разделят - като при търговска сделка, или като при посещение на бензиностанцията... Не е нужно да останеш с касиерката за цял живот, нали?

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 59bcff041e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Приятелството и любовта не са бизнес, нито сделка, те са нещо истинско и възвишено и малко са тези, които проумяват в дълбочина. Те са безрезервни и безкористни, всичко друго е фалш, лъжа и суета.

 

...

горе^

преди: 9 години, 3 месеца hash: 6b668e1686

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, авторе! Не съм чела първата част, но от написаното тук съдя, че мислиш доста зряло за възрастта си, а и не е само от възрастта, не всеки анализира така като теб. Използвай това в своя полза. За съжаление нито в училище, нито в университета някой те учи на общуване, както и на морал. Да, хората деградират. Според мен един основен проблем е невъзможността на един индивид да се постави на мястото на друг индивид т. е. да е съпричастен и да се съобразява с другите, да участва в колектив, да живее с другите, правейки своя живот по-хубав, но и техните. В този смисъл аз смятам за голям грях арогантността или по-точно непукизма, игнорирането на някакъв проблем. Например, да си ходиш на работа, да живееш само за себе си без да се интересуваш изобщо какво се случва в света, в който живееш. А това го правят много хора за съжаление. Също под арогантност визирам и маниерите, които един човек има. Пример: да не отстъпиш място в автобуса на по-възрастен човек от теб, да игнорираш факта, че човека до теб си е изпуснал портфейла и да не го върнеш, да не благодариш за помощта, която си получил от някого иии примери много. Тези са само насочващи разбира се, има много по-екстремни ситуации, в които някой трябва да си мръдне пръстта, но не го прави. Също така често се случва един да постига целите си, ощетявайки някой друг. Има и хора с двойни стандарти. Такива, които са перфектни към близките си и приятелите, но за сметка на това са ужасни с тези, от които нямат полза. Това какъв човек си се познава по това как третираш останалите, това показва истинската същност на човека, а не по това как третираш тези, които те обичат. А относно причините за това човешко поведение, няма как да прочета мислите на другите и да знам защо го правят. Но едно знам, че всеки си е на някакво духовно равнище и ако сам не е осъзнал нещо, дори да го чуе, дори да го прочете, няма да го възприеме. Колко от нас всъщност могат да възприемат твърдението от Библията '' ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата '' или по-точно колко от нас биха го спазили? Истината е, че щом някой е насочен с лошо към нас, ние отговаряме с лошо. И този цикъл се повтаря и повтаря.

 

...

преди: 9 години, 3 месеца hash: 6b668e1686

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Здравей, авторе! Не съм чела първата част, но от написаното тук съдя, че мислиш доста зряло за възрастта си, а и не е само от възрастта, не всеки анализира така като теб. Използвай това в своя полза. За съжаление нито в училище, нито в университета някой те учи на общуване, както и на морал. Да, хората деградират. Според мен един основен проблем е невъзможността на един индивид да се постави на мястото на друг индивид т. е. да е съпричастен и да се съобразява с другите, да участва в колектив, да живее с другите, правейки своя живот по-хубав, но и техните. В този смисъл аз смятам за голям грях арогантността или по-точно непукизма, игнорирането на някакъв проблем. Например, да си ходиш на работа, да живееш само за себе си без да се интересуваш изобщо какво се случва в света, в който живееш. А това го правят много хора за съжаление. Също под арогантност визирам и маниерите, които един човек има. Пример: да не отстъпиш място в автобуса на по-възрастен човек от теб, да игнорираш факта, че човека до теб си е изпуснал портфейла и да не го върнеш, да не благодариш за помощта, която си получил от някого иии примери много. Тези са само насочващи разбира се, има много по-екстремни ситуации, в които някой трябва да си мръдне пръстта, но не го прави. Също така често се случва един да постига целите си, ощетявайки някой друг. Има и хора с двойни стандарти. Такива, които са перфектни към близките си и приятелите, но за сметка на това са ужасни с тези, от които нямат полза. Това какъв човек си се познава по това как третираш останалите, това показва истинската същност на човека, а не по това как третираш тези, които те обичат. А относно причините за това човешко поведение, няма как да прочета мислите на другите и да знам защо го правят. Но едно знам, че всеки си е на някакво духовно равнище и ако сам не е осъзнал нещо, дори да го чуе, дори да го прочете, няма да го възприеме. Колко от нас всъщност могат да възприемат твърдението от Библията '' ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата '' или по-точно колко от нас биха го спазили? Истината е, че щом някой е насочен с лошо към нас, ние отговаряме с лошо. И този цикъл се повтаря и повтаря.

 

...