 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да се пречупя
преди: 8 години, 26 дни, прочетена 2117 пъти
Здравейте.
Пише Ви М. на 24, който има нужда от съвет или просто да бъде изслушан. Откакто се помня винаги съм бил "различния" и много битки ми се налагаше да водя. На площадката, в детската градина, в училище, в университета и т. н. Този начин на живот ме измори отдавна и загубих искрицата, която ме караше да се смея. Толкова много разочарования, предателства и несполуки преживях, че изгубих и вярата в хората. Сега живея само ден за ден, лев за лев и линия за линия. Аз съм една празнина обвита във Версаче. Депресията и самотата ми станаха най-добрите приятели. Понякога спя, а по-често не. Все едно съм проклет да не изпитам нищо от хубавите неща в живота. До преди 2 дена си мислех че съм намерил „точната“, но и тя се оказа поредното разочарование. Просто на момента я зачеркнах от живота ми без да давам никакви обяснения, а отвътре се разкъсвах на хиляди парчета. Болката беше ужасна. Бих предпочел да ме вкарат в нокдаун с коляно в главата, а после да ми откъснат ръката с арм бар, отколкото да ми се наложи пак да изпитам това чувство. Както и да е... и това го преживях. Защо не съм като другите? Ей така да приемам предателствата, да прощавам, да съм мекошав, да съм несериозен, да правя компромиси, да слушам чалга, да пия гаден алкохол, да свалям звезди и да се лигавя. Не мога да съм такъв... принципите ми не го позволяват. Явно съм осъден на самота и болка до живот. Добре че е бизнеса ми и тренировките иначе до сега да съм си сложил край на мъките. Дори факта, че съм глава на семейството от 15 годишен и без мен няма да се справят в живота не би ме спрял да го направя. Много егоистчно от моя страна. За тези години осъзнах, че сериозните хора нямат право на щастие. Как да не се друсаш? Как да не се биеш? Как да имаш доверие в хората? Как да спиш? Как да не си самотен? За съжаление няма как...
Съжалявам за опплакването ми и знам, че има хора с много по-сериозни проблеми от моите, но просто няма на кой да споделя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 26 дни hash: 11a418ec87 |
|
1. Просто промени негативната си нагласа относно света, защото иначе все такива хора-боклуци ще привличаш към себе си. Не е нужно да си пияница, чалгар или наркоманче, но никой не е казал, че все ти трябва да си "силният". Защо не започнеш просто да правиш нещата, които искаш? Тренирай си, сигурно имаш и други хобита, а ако не - намери си, тъкмо така ще си намериш и приятели с общи интереси! И още нещо, да, за приятелите - много уважавам хора като теб, които вместо да се замесват в интриги, зачеркват боклуците от живота си. Радвай си, че си такъв, а не някой п*тьо!!! И просто търси интелигентни хора с общи теми за разговор, интереси, възгледи. Такива хора не се намират по баровете обикновено, а по-скоро в клубове по интереси, библиотеки и т. н. Там се намират и свестните момичета, а не евтините парцали.
|
| преди: 8 години, 26 дни hash: d4caa98879 |
|
2. Какво значи "като другите"? Никой не е като никой друг,
всеки е уникален. Правиш грешка като търсиш щастието си отвън, от някой друг /друга/. Щастието никога не е отвън, не е в другите хора и обстоятелства.
То е в нас, ако успеем да го намерим..
Иначе те разбирам, и аз съм го изпитвала. Много пъти съм си мислила ех, защо не съм като този... после видях, че този и онзи с нищо не са по-добри от мене, нито по-щастливи... и животът ми даде да разбера, че щастието не се намира отвън.
|
| преди: 8 години, 25 дни hash: d75b9f2945 |
|
3. Поработи над сюжетите повече, така че да звучат реалистично-непринудени. ;)
Ж 31
|
| преди: 8 години, 25 дни hash: 27b04f1306 |
|
4. За тези години осъзнах, че сериозните хора нямат право на щастие.
Това изречение много ми хареса, колкото си по "здраво стъпил на земята", осъзнаваш нещата, толкова си по-зле и нещастен. Наскоро четох една статия в която пишеш, колкото човек е по интелигентен толкова по-малко приятели има, и като се замислих това е така, сетих се за една позната, която постоянно ходи с приятели нагоре надолу, фейса й изобилства отново от приятели, което не е гаранция, но... все говори по телефона, но е толкова проста, че думи нямам. Дори не осъзнава някои неща, който и се случват в живота и понеже не ги разбира си е щастлива жената. Просто се успокой, като начало, потърси твоята среда, твоето хоби, това което те прави щастлив. Наистина в България има ужасни хора, като манталитет, възпитание, но никой не те насилва да общуваш с такива има и невероятни свестни, но просто трябва да се огледаш повече за да ги видиш.
|
| преди: 8 години, 25 дни hash: 815dc9ad3b |
|
5. Разбирам те напълно, не е лесно да си различен от другите.
Но, не е нужно да си като тях.
Бъди себе си!!
|
...
| преди: 8 години, 24 дни hash: f0e2142387 |
|
6. Номер 2, добре го каза. На нея, честито! Колкото до теб... Аххх... "Аз не съм като други" - ако получавах по 1 стотинка всеки път, когато някой го изтърсеше това... Като изключим факта, че дори и в най-глупавите, изостаналите и деградиралите имат по нещо различно и никой не е като другите, хората могат да се разделят на няколко социални групи и ако това ще те успокои, "различен" страннико на 24, ти се вписваш идеално в една от тях. XD Да, хората, които не са като другите, онези черногледите, злобни, депресирани, ядосани, обидени, разочаровани, уж сериозни, постоянно мръщещи се човече, на които целия "жесток" и "зъл" свят им е постоянно виновен за нещо, защото си ги е нарочил и иска да им отнеме щастието... Ами те също си имат собствена група. :D Както и да е...
"За тези години осъзнах, че сериозните хора нямат право на щастие. " Значи си пропилял живота си напразно... Няма страшно! Никога не е късно. Просто забрави това и пробва пак!
"Явно съм осъден на самота и болка до живот. " Ами явно, щом така си решил. Малко е смешно, а от друга страна, пък е малко тъжно, как хората отказват да поемат отговорност за живота си, решават, че са "осъдени" да страда и така сами си се осъждат. Но пък, кой съм аз, че да ги критикувам? Щом им харесвам, не би трябвало да е проблем.
А сега развръзката! (Не знам за каква точно развръзка говоря, но трябва да е поне мъничко епично. ) Крайно време е да се вземеш в ръце. Положението в което си се докарал - сам си си виновен за него. Не са виновни хората, не е виновен света. Можеш да продължиш да ги виниш, но това няма да реши проблема. Колкото и да се ядосваш, колкото и да не прощаваш, колкото и да мразиш, колкото и да се депресираш, ще вредиш само на себе си. Не знам за какви предателства говориш, но ако приятелите ти те избягват, не мислиш ли, че причината не е в тях, а че ти ги отблъскваш с нещо? И не? Не е нужно да си несериозен, да слушаш чалга, да къркаш като смок (макар, че те не пият алкохол) и т. н. Просто прави това, което ти харесва (освен ако не харесваш измъчването на разни животинки и хора, както и масовите екзекуции и серийните убийства XD ). Така хем ще се забавляваш, хем няма да ти се налага да вървиш срещу принципите си. С негативизъм и депресарският начин на мислене обаче, до никъде няма да стигнеш. Така де, ще стигнеш дъното, ще деградираш сериозно, може да се побъркаш и накрая да се самоубиеш. Може би става за сценарии за някоя долнопробна драма, обаче не ми се вижда като приятно изживяване (почти същото е като да пикаеш срещу вятъра XD), а на теб? Та, Номер 2, ти намекна за пътя към щастието, а дали ще си щастлив или не, зависи изцяло от теб. Крайно време е да поемеш отговорност и да се вземеш в ръце, не мислиш ли?
Между другото, почти забравих към края, каква беше историята ти и затова съм го раздавал на общи приказки. Но те повечето такива истории си приличат и обикновено, винаги трябва да повтарям едно и също нещо, та предполагам, че и така ще свърши работа. :D
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
