Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

60.   До 59. Госпожо вие давате ли си сметка какво значи да отделите едно дете от биологичния му баща, който го обича и вас обича и да го дадете в ръцете на друг, който бил готов да го приеме. И какво значи приеме да го обича повече от биологичния му баща? Та вие сте млада тепърва ще раждате и на новия други деца. Не ви ли е срам да изневерявате на мъжа си? Оправданието за влюбеното сърце няма да мине! Вървите към пропаст ще разбиете живота на съпруга си и на детето си? Затова вместо да се кълнете, че сте готова да умрете за детето си, оставете детето на бащата, а пък вие вървете при любимия си. Не може да съсипвате животи за сметка на пустото ви сърце. И съм остър с нас, понеже има защо?
Аз съм вече мъж на 43 г. Преди повече от 30 години майка ми се разведе по същата причина като вас. Беше много красива ухажори не и липсваха. Влюби се! Разведе се! С новия си мъж ме отведоха в София. Бях на 9 години. Баща ми се поболя от мъка по мене. Силно бяхме превързани един към друг. Взимаше си хотел, за да дойде да ме вижда в събота и неделя. Мъкнеше и старата ми баба. Въобще покъртителна гледка. Майка ми роди още две момичета набързо на новия си съпруг и аз останах на заден план. От новия си баща не видях нищо лошо, но и нищо добро. Просто му бях безразличен и напълно ме пренебрегваше. Вниманието беше към сестрите ми. Майка ми се опитваше всеячески да угоди на новия си мъж и знаете ли защо? Защото нямаше вече накъде с три деца? Затваряше си очите за изневерите му, затова, че я нагрубяваше, за това, че ме пренебрегваше и то показателно, включително и неговите родители. Преструваше се пред всички, че е щастлива, а не беше. А колко я молеше баща ми да ме даде при него да живея. В злобата си тя не ме даде. Това не и го простих. Станах на 18 и се изнесох от нея. Нямаше вариант да ме спре. Преоткрихме се с татко. Станах студент, завърших, ожених се. Нещастното ми детство при майка ми ме накара да преосмисля редица неща за семейството. И слава Богу имам прекрасна жена до себе си и здрави деца. От 20 години не поддържам връзка с майка си, простих, но не желая да имам нищо общо с нея. Баща ми почина преди 10 години от рак в ръцете ми. От него получих истинска любов, а не от майка си. Не си мислехе, че при вас ще бъде по различно. Ще родите на новия едно дете и ще му клекнете. Ще правите това, което ви каже, ще козирувате чино.
От историите умните хора се поучават, но явно женския ум не носи на поука, докато една жена не си разбие главата поука няма, но след това е вече твърде късно.
Задайте си въпроса - кое е моралното във вас? И после българските мъже били лоши. Нямате ли срам да изневерявате на човек, който е доказал любовта си към вас. Бъдете честна с него.
Ако сте ме разбра ли добре, когато напускане м жа си оставете детето при него. Нямате си на идея какъв психически шок е за детето появата на нов мъж в живота му, различен от баща му, особено когато е силно привързано към него. Аз плачех на прозореца за татко. Съветвам ви да се консултирате и с психолог?

61.   Новата ти любов ще те чака да вземеш решение, а ти междувременно ще продължиш да изневеряваш на мъжа си с него. Странна женска логкика?

62.   № 52 кой определя кое е морално и кое не а? Бог ли, не мисля. Трябва ли да живеем в клетка и да си поставяме постоянно ограничения. Животът си е наш и трябва да го живеем заради себе си, не заради другите. Повярвай ми никой няма да ти бъде благодарен за жертвите, дори децата. № 47, 49 и 50 много ясно съм написала, че не обичам мъжът ми и никога не съм му казвала и лъгала, че го обичам. И сега като се замисля и той никога не ми го е казвал. И досега за тези 40год. тези чувства и думи за мен са били чужди. Ние сме едно нормално семейство погледнато отстрани и децата обичат баща си много, това е което ме спира. Номер 48, как да споделя със съпругът ми като още не съм взела никакво решение. И да вярно е това, че съм се оплела като пате в кълчища. То истории такива, колкото щеш, а как не искам да сбъркам.

63.   До авторката и номер 59. Аз съм авторката на темата "Преследвах мечтите си, но загубих децата си" от този сайт. От време на време чета темите и така вашия случай ми направи впечатление. Ако проявявате интерес прочетете моята тема. Ще я намерите в търсачката на този сайт. Разбира се всяка ситуация е различна сама по себе си, но има и общо. До какви изводи аз стигнах за себе си:
1. Няма нищо по - важно за нас от децата ни и всяка една жертва за тях си струва и не трябва да съжаляваме. Най - важното обаче, не всяко нещо, което е добро за майката е добро за децата. Това го запомнете. Повтарям не мсяко нещо, което майката мисли, че е добро за нея е добро за децата.
2. И двете пишете, че имате прекрасни съпрузи, които ви обичат. Аз също имах и продължавам да имам. Милиони жени по света мечтаят да бъдат обичани, а ние имаме тази привилегия, но това не ни стига. Преценете, кое е по важно за вас: да бъдете обичани от съпрузите си всеотдайно или вие да обичате други и той вас, но децата ви да останат нещастни, без вас или биологичните им бащи. Пълно щастие няма никъде. Ами, ако новите ви партньори колкото и прекрасни да са във вашите очи неопрадаят очакванията ви и се разделите, какво се случва с вас? И още: струва ли си да откъснете децата от любовта на бащите им и да ги дадете в ръцете на друг непознат мъж, за да угодите на вас самите, защото сте влюбени в него?
Раните върху близките и децата ви остават за цял живот не ще и съмнение. Аз съм убедена, че съпруга ми винаги ще преживява това, което му направих, макар че ми прости и никога не е повдигал темата отново, а аз ще си нося кръста на една неблагодарница и на долна парясница. Понякога, когато се сетя ми идва да си откъсна главата, но живота ни се промени за добро и вървиме напред с двете си прекрасни деца.

64.   До номер 3
Направи ми впечатление че всяка втора дума ти е морал
Мъж /както сам си се писал/ да говори за морал? !? ! Сериозно? !?
Мъжете особено по балканските ширини сте всичко друго, но не и морални!!!!
И за доказателство-чужденци мъже искат масово да се женят за българки, обаче една чужденка не съм чула да е опряла за българин
Изводите за качеството и морала на българската ни мъжка нация лесно могат да бъдат направени!

65.   от номер 52 до номер 62

Точно така, Бог е определил кое е морално и кое не, кое е добро и кое лошо, кое е праведно и кое нечестиво. Вървиш ли против Божиите закони за да преследваш както ти си мислиш щастието си или личната си изгода или каквото и да е то ти ще страдаш. Ти не разбираш още Божията правда и Божиите пътища и, че на човека се въздава според делата му. Правилото е следното: "Който се възгордява ще бъде унизен а който се смирява ще бъде въздигнат". В твоя случай това значи, че ако ти искаш да преследваш щастието си според теб, на всяка цена и слагаш себе си над другите и над болката която ще им причиниш с нередните си действия и се превъзнасяш и смяташ себе си за над условностите в които си поставена и личността си за по важна от това да се постъпва както е редно то ти се възгордяваш и по неведоми пътища ще бъдеш унизена и поставена на тясно и ще страдаш. Обратно - ако се смириш и приемеш положението си, устоиш на изкушенията и бъдеш вярна и се стремиш да оправиш нещата и да постъпваш както е редно то може би Бог ще е милостив към теб и нещата ще се развият по неочакван за теб начин към по-добро.

66.   До 64. И кои са тези чужденци - мъже ? Аз ще ти отговоря - черни и мюсюлмани! Не съм видял западноевропейци да се редят на опашката за българки? Мери си приказките. Желая ти щастлив брак с чужденец

67.   От авторката
До №63, съжалявам, че при теб не се е получило и си загубила децата си от глупост. Да, моята история е същата. И точно това са ми страховете. Ти си го преживяла вече, а аз още не знам какво да предприема. Не слушай критиките на хората, никой не е безгрешен. Ти не си искала да оставяш децата си, а да си ги вземеш след като си стъпиш на краката. Съжаляваш сега, но можеше и да бъдеш щастлива, ако той наистина те обичаше. Уви няма как да знаем какво ни предстой. Примирението е може би най-лошото, което можем да си причиним. Не се обвинявай. Ще цитирам нещо, което прочетох : „По-добре следвай лошо своят дълг, отколкото съвършено чуждият. Не живей живот, който не е твоят. Ако не желаеш животът ти да се включи на програмата „на доизживяване”, обърни внимание на себе си, на собствените си потребности, дарби и потенциал. Ако законът на промяната го изисква разрушете „идеалния” си свят. Много по-опасно би било, ако той разруши теб. "Радвам се, че всичко е минало и ти отново си с децата и съпругът си, но дали си щастлива или просот си се примирила с положението заради децата. Знам, че децата са най-важните, но задаваш ли си въпросът какво ще правиш ти, със съпруг, който ти е безразличен, когато те поемат по своя път. Те няма да бъдат до теб. И тогава какво. Какво ще ви свързва вас двамата. №60 имали сте труден живот и сте прав за себе си, не знам защо ви е пренебрегвала майка ви. Една майка не може да обича един мъж повече от децата си. Има много деца, които живеят и с двамата си родители и не са обичани достатъчно, това не е критерии. № 59 и ти си в същото положение, а не се ли чувстваш виновна затова, че заблуждаваш в момента и двамата. Значи според мен или избираш единият или другият. Егоистично е да го караш да чака години и ти да не се решаваш, той също има право на щастие, а ти го лишаваш. Държиш двама мъже в неведение. Аз така едвам издържам. Невъзможен е изборът между децата и мъжът, който обичаш. №57, винаги съм била разумна. Всичко при мен е подредено, идеално като по образец... животът ми е пример, но за кой, за пред кой? И аз като теб си мислех, че е важно да е добър и да ме обича, но уви искам и аз да обичам и да е взаймно. №56 точно това написах омъжих, се защото ми беше времето и беше идеалният съпруг, но това не стига. №58, от всички коментари, които прочетох на жени, които са били в моето положение излиза, че за да обикна и оценя мъжът ми трябва да преживея разочарование и да мина по вашият път. Странно, защо сега не го осъзнавам. № 55, хубав въпрос. В какво се влюбих? В отошението, в думите, в това, че досега аз съм била тази, която иска и получава, без да дава, а сега имам нужда да давам. Не е само физическото привличане, а това, че ме правокира емоционално, допълва ме, не заради това което е той, а заради това, че мога да съм си аз, когато съм с него. Аз съм различна, не съм студена, безчувствена и отегчена, каквато винаги съм била.

69.   Авторке, влезнах по темата случайно, прочетох и коментарите и вашите отговори. Мисля, че все повече се обърквате и изпадате в неведение. Гледайте накрая да не полудеете, защото няма да сте полезна на никой.

71.   Чел съм, че жени, които не обичат даден мъж не желаят да имат дете от него. Авторката се е омъжла без любов и в изпълнение на съпружеските задължения ражда първото си дете. Може ли да си отговори на въпроса, след като е наясно, че не обича мъжа си, защо се реши да роди второ дете. Според мен е действала на подсъзнателно ниво.
Четейки последните коментари на авторката се убеждавм, че се склонява да напусне съпруга си. Според мен трябва в най скоро време да вземе решение за решаване на ситуацията. Както се казва в поговорката "По добре ужасен край, откалкото ужас без край"
Пожелавам успех в нелеката и задача.

72.   Минаха вече 6 месеца от публикуването на историята. Авторката вече би трябвало да е взела решение. Впредвид на големия интерес, който предизвика бе следвало да сподели какво е то. Дали се радва на новата си любов или още се отегчава с нелюбимия си съпруг.

76.   Ако тази история не плод на нечия фантазия, би трябвало да има някаква развръзка. Или жената се разделила с мъжа си или с любовника. Не би било лошо да се сподели развръзката.

77.   Авторке, как си, какво стана?