Споделена история от Любов и изневяра |
Най-смелата ми мечта
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1415 пъти
Може би много от вас ще сметнат историята ми за смешна, няма да разберат или дори няма да я прочетат до края. Но в момента чувствам огромна нужда да споделя и може би все ще се намери някой, който е преминал или преминава през същото.
Никога не съм имала кой знае какви амбиции, не съм искала нищо грандиозно. Поставям си цели, свързани предимно с образованието, които може да изглеждат високи на някои, но за мен не са чак толкова трудно постижими. Всъщност в това отношение винаги, когато полагам усилие, постигам желаното и дори повече.
Големият ми проблем е в социални ситуации. Още от малка относно тях усещам как в мен се борят желанието да участвам и това да избягам. Първото е естествено. Причините за второто според мен са две: страхът от отхвърляне, от подигравки и от това, че няма да се харесам, и интровертността, желанието просто да си спестя това усилие, което е за мен общуването. В резултат на това нямам много опит с хората. Често ми се случва в разговори с/пред хора, които не са ми близки, мозъкът ми да изключи, да не знам какво да кажа. Трудно се отпускам пред нови хора.
Въпреки това имам приятели. Малко са, но са добри и съм благодарна за тях.
Както сигурно се досещате след това дългичко встъпление, единственото, което ми липсва, е приятел. На 18 съм, ще бъда 12 клас и никога не съм имала връзка. Доста съм влюбчива, но досега никой не е отговарял на чувствата ми. Може да се каже, че имах 2 "свалки", но те бяха краткотрайни, с хора, които не ме привличаха и отдавна (последната преди 3-4 години). Оттогава си живея само на фантазии. Ето я и последната, която ме измъчва сега, през най-смелия ми, романтичен и позитивен поглед:
>>>Има едно момче от училище, една година по-малко. Към края на тази учебна година забелязах, че ми мята погледи. Доста хлътнах по него, въпреки че дори не знаех как се казва. Исках да се запозная с него и започнах да се стремя да го засичам по-често, търсейки удобен момент. Бях сигурна, че не съм му безразлична, погледите ни се засичаха често, но изглежда и двамата бяхме твърде срамежливи. Удобни моменти имаше доста, но аз всеки път не успявах да събера смелост и ги пропусках, обвинявайки се след това. Вариантът чрез общ познат не беше възможен. Накрая реших, че така няма да стане и опитах да му намеря фейсбука, но без успех. И така учебната година свърши без да се запознаем. Днес най-накрая разбрах как се казва и че фейсбук всъщност няма. Това обяснява защо не ми прати покана, въпреки че имаше няколко случая, в които чу името ми. И сега трябва да чакам два месеца, докато го видя отново. Всичко може да се случи през това изгубено и за двама ни време. И дори когато го видя, най-вероятно пак ще се вцепеня и няма да направя нищо. Ами ако той се чувства по същия начин? Ако и той ме харесва, и той мечтае да съм в прегръдките му, но заради глупавия ни страх това не се случва? Може би все пак с новата учебна година нещата ще се получат и двамата най-накрая ще се съберем. <<<
Разбира се, това е най-хубавата версия. Тъжният ми досегашен опит обаче говори, че по-вероятният вариант е да съм си въобразила всичко, да е било само в главата ми. Може би аз съм започнала да го зяпам и това е била причината за неговите погледи. Може би не ме заговори просто защото не иска. Трудно ми е да погледна обективно на нещата. Но по-големият проблем е, че влязох в кръга *възможност да го заговоря - пропускане - самообвинения - "следващия път ще успея"* и пак, и пак. Просто искам завършек, по-лесно ми е да приема, че не ме харесва, отколкото да продължавам да се измъчвам така, анализирайки всяка ситуация и фантазирайки си нови. Но, за съжаление, явно няма да получа скоро такъв.
Благодаря за търпението на тези, които са прочели романа ми. Писането му само по себе си беше донякъде утеха, но много бих се радвала, ако някой с подобен опит сподели или просто изкажете мнение/съвет за ситуацията ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 3c017b8a2e |
|
1. Аз съм момче на 19. Започвам университет- големи зрели хора, които са във връзка (така си го представям аз). В училище се срещах и се запознавах с доста момичета. Много шансове пропуснах, понеже и аз съм срамежлив, МНОГО! И ето ме без приятелка, без човек, който да те подкрепя в този важен етап от живота! Важният въпрос е къде да се запозная с доро момиче, с което да си паснем? Няма го даскалото :').
Запознай се, не изпускай шанса си. Иначе ще дойдеш на моето дередже :Дд(но ти все пак си момиче). Стискам ти палци, а аз ще се оправя... някак :Д :Д
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 8475e02957 |
|
2. Благодаря ти за коментара. В моите представи и в университета човек има шанса да се запознае с много нови хора - със сигурност има доста необвързани и особено в началото би трябвало лесно да се завръзват контакти. Не знам защо според теб едва ли не вече си загубен :D Но ще се постарая да послушам съвета ти. Искам някак да преодолея тази срамежливост, защото е наистина ужасно чувството, че пропускаш нещо заради бариерите, които сам си поставяш.
|
| преди: 6 години, 10 месеца hash: 3c017b8a2e |
|
3. Да, така е! Помни, че ако ти е писано да бъдеш с някого, то ще мине леко и бързо, без драми и разбити сърца. Насила хубост не става! :)
|
|
