 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Защо някои мъже не могат да сложат край
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1804 пъти
Преди 4 месеца и нещо се разделих с момче, което имахме 8 месечна връзка. Бяхме започнали често да се караме за едни и същи неща, стана раздразнителен и спря да ми обръща толкова внимание. Аз се улавях, че не очаквам срещите ни с трепета от преди, че се дразня и от най-малкото.
А преди не беше така. Р. беше този, който се запозна с мен и доста се смути, като ми поиска телефона и фейсбука. Писахме си поне две седмици, преди да излезем на първа среща, защото аз се опъвах. По-трудно се доверявам и допускам хора до себе си, и ми трябва време да преценя човека. Но след няколко срещи с Р. намерихме доста общи неща, и ми хареса. Винаги съм се старала да съм добра приятелка с гаджетата си, а не само да наблягаме на физическото привличане. Р. често ми беше казвал, че съм доста повече от предишните му, че ги превъзхождам, че съм много красива и добра. Че момичета като мен са рядкост, естествено красиви и без грим, и скромни. Винаги са ми казвали, че се различавам от масата момичета. Дали така съм възпитана, или характер, но винаги съм била по-срамежлива. Р. често ми казваше, че няма да ме пусне. Че се страхува да не ме изплаши, или да не ми омръзне постоянно да ме прегръща и целува. Че за първи път му се случва така да говори свободно с момиче, толкова откровено. Че е луд по мен.
Не знам какво се обърка. Но при последната ни караница поисках край, а той не направи нищо. Бяхме си разменили доста обидни думи, и той просто ми обърна гръб и продължи по улицата.
След няколко дни съжалих, по принцип бързо ми минава, и не понасям да съм скарана с някого. Писах му няколко дни, но срещах единствено яд, студенина. Повтаряше ми да не го търся, че всичко свърши, вече не ме обичал. Казах му, че разбирам, но поне да му върна ключа от квартирата. Като се запознахме, Р. живееше на квартира, но после се премести в друга, по-близо до мен, на почти 10 минути разстояние. Да е сам, че преди живееше с друго момче. Та Р. ми беше дал резервния ключ, като ми беше казал, че може всякога да се отбивам, и даже се надяваше да заживеем двамата. Та му напомних, че все още ключа му е при мен, и трябва да му го върна, щом не иска да се сдобрим по никакъв начин. Дълго отлага, но накрая се видяхме. Р. изглеждаше радостен да ме види, не отделяше очи от мен, и си поговорихме доста. Нямаше и следа от студения човек, с който си пишех. Продължихме още няколко дни контакт, но едва ли не трябваше да си меря думите, защото от най-малкото се палеше и ми забраняваше да му пиша. Все едно вярвах през минирано поле. Моите съобщения просто бяха прочитани, но не и отговаряни. Вбесих се и му изтрих и номера, и го премахнах и от фейсбука си. Малко детинско, но не можех повече да виждам, че е на линия и не ми отговаря или пише пръв. Че не се интересува как съм. Мина се доста време, в което спрях да плача и да страдам толкова. Но една вечер едно съобщение по вайбъра ме изненада. Единственият начин да сме били заедно е, ако заживеем заедно, така ще имаме бъдеще и може би ще се оправят нещата. Преди раздялата, Р. искаше да живеем заедно, макар че нито аз, нито той го е правил преди. Бях му казвала, че ми трябва повече време, и не бива да ме притиска. Та като прочетох това, му написах, че това не е начина, проблемите биха се задълбочили. Р. каза, че няма да опитва повече. Мина се време, сигурно 2 или 3 седмици, и ми звънна непознат номер, Р. Беше много изненадан, че съм му изтрила номера, даже леко обиден и невярващ. Каза, че нямало проблем да му се обаждам. Не му запаметих отново номера, понеже не исках пак да се разочаровам. Реших да му пиша, и поне няколко дена всичко вървеше нормално. Чувахме се по телефона, даже се смяхме. Всяка година в града има панаир, и го попитах дали е ходил. Р. каза, че не, и ме попита защо не съм му предложила да отидем. Отговорих му, че ако бяхме заедно, щях. Р. даже ме изревнува когато му казах, че отивам на кино, и ме попита с ново гадже ли. Даже подпита по-красив ли е, по-надарен ли, и тем подобни. Започна да ми пише интимни неща, каквито преди си приказвахме, галеното ми име се появи на няколко пъти. Каза ми да му пиша на другия ден, но пак се сблъсках със студенината му. На единият ден е мил и забавен, на другият-все едно чужд човек, който пак ме напъди. И аз се отказах да го търся повече. Сигурно се мина месец и пак ме потърси. Р. поне на два пъти първо ми писа дали може да ми се обади вечерта, да е сигурен. Отново се изненада, че му нямам номера. Разговорите бяха нормални, даже ми каза, че има голяма вина за нашите отношения. Един ден обвинява себе си, на другия мен за всичко. Реших да не го притискам, и просто да си гледам моя живот. Обичах го, свикнах с него, но трябваше да продължа напред. След време пак ме потърси, да се видим. Съгласих се, но все изместваше датата. Я петък, я понеделник, я тази седмица, я оная. Имах неща в квартирата му, дреболийки, чиито връщане отлагаше от седмица на седмица. Връщал ги и всичко приключва. Добре, ама от това размотаване просто ми стана ясно, че няма да стане. И се примирих. Та като почна и така да измества нашата среща, просто ми се отщя. Все си намираше оправдания. Написах му да каже кога и къде да се видим- и глас пустиня сигурно от месец, до декември, сегашна дата. Ако срещна Р. някъде не знам как бих реагирала, или той. Дали ще ме подмине, или ще се спре? Аз бих се спряла, заговорила, но ако видя, че той не иска да говори с мен, би ме заболяло. Има неща, които бих искала да му кажа, да ми олекне и на мен, и той да ме разбере по-добре. Имаше доста недоизказани неща, които на мен ми тежат.
Та исках да ви питам, защо на някои мъже им е толкова трудно да ти кажат край? Защо като не ги търсиш известно време и не страдаш толкова вече, напомнят за себе си? Тъкмо спреш да си толкова емоционална, и той се появява, и бърка в раните? Защо напомнят за себе си, ако не са готови за промяна? Защо дават напразни надежди, и така си играят с чувствата ти?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 83fdc538e9 |
|
1. Интересна история и добри въпроси задаваш.
Държали са се така с мен. Аз съм със силен характер, принципна и безкомпромисна, но разбираща, нали... не си представяй някой командир. Красива съм, умея всичко необходимо, за да има домашен уют, имам богата обща култура и интереси, така че би трябвало, личният ми живот да е супер, но не е, точно, защото повечето хора са слабохарактерни, и трудно понасят хора като мен. Плашат се, трудно им е с мен, но в същото време им е трудно да прекъснат отношенията си с мен, защото съм... накратко - пич. Мисля, че така ще е и занапред. Трудна съм, това им харесва, но и това ги отказва, бавно и постепенно.
Ако си с характер като моя, ще видиш, че в така. Аз съм на 29 години и съм такава от малка. Досега, нито едни мои взаимоотношения не са завършвали категорично от страна на отсрещния. Аз съм тази, която тегли чертата, постепенно, с поставяне на граници, а после - категорично с рязък край.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 48db6df67a |
|
2. Това, според мен, са едни токсични отношения. Хем не иска да е с теб, хем не те пуска съвсем.
А в момента, в който си хванеш ново гадже, циркът ще е гарантиран.
Аз бих те посъветвала да се дистанцираш от този човек. Или сте заедно, или не поддържате контакт. Средното положение само ще ви навлече проблеми.
А защо го прави цялото нещо... Мисля, че е въпрос на его. Като види, че се отдръпваш, егото се обажда... Като се "приближиш" ставаш един вид сигурна. Най-вероятно и той самият не го осъзнава.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d5f2f8f66a |
|
3. Всичко, което ти е наговорил са едни прекрасни "типови фрази" ;) Жените обаче сте доверчиви... даже много ;))
Наситил се е на секса или е намерил друга на която да ги говори същите неща и сега ще те търси само за секс.
Забрави ги или си намери друг. Иначе ще си плачеш перманентно.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 8dca02931f |
|
4. В пубертета имах такава връзка, сега отношенията ми са по-зрели и се обмислят по-дълбоко. Такива връзки са много поучителни, всеки трябва да мине през нещо подобно. Не съжалявай, можеш само да се радваш, че сте имали много красиви моменти и се познавате.
Комуникацията е двустранен процес. Или и двамата имате вина, или никой няма вина и просто не си пасвате. Ти първа си го отблъснала, момчето е било водено точно от чувствата си в цялата тази каша след раздялата ви. Не му е било лесно да сложи край, защото иска, но не може да те забрави за седмица. Не вярвай, че няколко дни след раздяла, човек, който те е обичал, изведнъж ще спре да те обича. Това просто няма как да се случи. Може да е наранен, обиден и ядосан, може дори любовта му повече да прилича на омраза, но не и напълно да те забрави и да няма и капка добри чувства към теб. Ти си направила същото с него, заедно сте се оплели в сложна мрежа, водени от чувства. Оставила си го, съжалила си, изтрила си го отвсякъде, после пак си го искала... в любовта няма много праволинейност, особено докато сме още млади и се водим основно от емоциите си. И двамата имате вина един спрямо друг. Ти си го наранила, той също е наранил теб. Признавам, че въпросите ти са добри, но не са правилните въпроси точно в тази ситуация. Каквото е сторил той, това си сторила и ти. Не те обвинявам, не се засягай, аз съм само един страничен наблюдател и се опитвам да ти дам моята безпристрастна гледна точка. Редно е да седнете като големи хора и да се разберете веднъж и завинаги. Четейки тази история, аз си мисля, че и двамата искате да сте заедно, но не сте намерили подходящ компромис и си имате личните притеснения. Понякога, в случай, че си сигурна, че искаш връзката да приключи, ще се налага сама да слагаш край и да бъдеш твърдо убедена и постоянна в решението си. Ако беше така, ти нямаше да чувстваш тази надежда, която той ти дава. Нямаше и да я забележиш по същия начин. Може би не сте готови да се пуснете, а може би и двамата сте прекалено уплашени от отношенията ви, че да сте спокойни да се върнете един към друг. Вземи решение сама за себе си и говори с него, нека това е последен шанс и каквото и да каже той, теглиш чертата и се успокояваш. Иначе ще има още да се въртите в такива цикли.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: db2cf6bdb0 |
|
5. Аз ти се чудя толкова ли няма какво да правиш, че се занимаваш с глупости. Аз нямаше и ключовете да му занеса щях да ги пусна по Еконт и да му пиша да си ги вземе от офис.
Казала си край, значи край какви са тия писаници и глупости, трябва да имаш самоуважение! А като се видите на улицата и му кажеш здравей, ако отмине голяма работа. Аз съм се срещала случайно с бивши гаджета разменяте няколко общи приказки и си пожелавате всичко хубаво, ако предложи среща казвам, че за съжаление нямам в този момент време и толкоз.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 652c99edd3 |
|
6. Защото не искат да са сами. Същото е и при жените - търпят унижения и бой, само и само да не са сами.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 20a6ddd843 |
|
7. От авторката
Към номер 5-- Не можех да пратя ключовете по Еконт, не ми се видя правилно. Момчето ми ги даде на ръка и с желание, и въпреки нашите проблеми, не можех просто да ги пратя по Еконт. Все пак с този човек съм била месеци наред, и той ми е дал ключ от жилището си, и да ги тръсна в някой офис би ми се видяло прекалено студено и злобно. Даже си е леко унизително. Знам, че не всеки мисли като мен. Пък и с момчето живеем на практика в един квартал, от моята тераса виждам в далечината неговия блок. Делят ни има няма 10 минути разстояние. Едва ли ще можем да се избягваме вечно.
Към номер 3-- Едва ли някой може да се преструва с месеци и да играе роля заради единия секс. Възможно е, но за доброто на всички жени, се надявам, че има и честни и искрени мъже, които ще мислят и казват тези думи от сърце. Иначе сме обречени да се разправяме с актьори, играещи роля само заради леглото. Мисля, че ми е казвал истината, защото така съм го усетила по поглед, жестове. Някои неща не могат да се изиграят, като поглед, сълзи, а той е плакал за мен. Или съм излизала с невероятен актьор, както казваш.
Към номер 4--Знам, че го нараних, както и той мен. Знам, че нещата отдавна бяха забуксували, и се карахме заради едни и същи неща. Сега осъзнавам колко глупаво и необмислено съм постъпвала в дадени моменти. Последната ни караница беше доста голяма, и просто в яда си казах край. Той остана като треснат, и просто си тръгна. Дни след това се опитвах да настоявам да поговорим, да намерим някакъв начин да оправим нещата. Е, срещах явно нежелание, досада и омраза. От най-близка допреди седмица, му станах непозната изведнъж. Спря да отговаря на съобщенията ми след време, и тогава се отказах. Казах си, че ако иска, знае как да ме намери, и че не бива повече да го притискам. А го изтрих, ами заради моето спокойствие. Виждах, че е на линия, пък не ми отговаря, или търси. Това ме убиваше, и затова го направих. Беше ми омръзнало да чакам да ми се обади, а да не го прави. Болеше ми всеки път, когато ми казваше да не го търся повече. Та затова го направих. А преди си пишехме с часове, и едва изкарваше и ден без да ме види....
Опитах да се разберем, наистина опитах. Опитах да съм инициативна, опитах да потуша конфликта и да постигнем компромис. Но след многократен отказ се предадох. Даже и не очаквах да ме потърси, защото беше доста категоричен, че всичко е свършило. Шегуваше се с мен, както преди, все едно нищо не е станало. Но на следващия ден се променяше като с магия, и ставаше пак зъл. И на мен ми омръзна постоянно да си меря думите, или да не знам реално иска ли нещо да се оправи помежду ни, или просто от самота и скука. Омръзна ми да гадая. Имаше моменти, в които ми се струваше, че иска, но имаше и такива, в които все едно се радва, че е без мен. Ще излъжа, ако кажа, че не ми липсва. Като мина покрай някъде, където сме били, се сещам за разговори, закачки. Ще мине време, знам. Знам, и че явно и той се чувства така. Държанието му ме обърква, защото когато аз исках, той се дърпаше. Сега, когато вече болката понамаля, се сеща за мен, и все едно преживявам отново първите дни след раздялата, и как се чувствах като развалина. Ако не ме иска, защо ме кара да преживявам това отново и отново? По-добре щеше да ми е, да не ме беше потърсил, така си мисля понякога. По-добре щеше да е да не ме пита дали може да ми се обади, питайки дали ми е минало. Аз съм му казвала, че съм разбрала грешките си, и мога да променя нещо. Но той не можел да ми гарантира, че ще е същото момче, което бе в началото, и в което се влюбих. Казвал ми е, че сега съм по-добре, и няма кой да ме ядосва. Същевременно и усещам, че е още привлечен от мен. Може би не е готов да се видим, както и аз. Може би човек среща правилните хора в грешното време. Пък и може изобщо да не сме един за друг. Каквото и да се случи, съм останала с добри спомени за този човек. Не се фокусирам върху лошите, няма смисъл от омраза към някой, който довчера си целувал и прегръщал. Никога не съм могла да мразя бившите си, или да ги подминавам като малки гари.
|
| преди: 4 години, 11 месеца hash: 8381825e25 |
|
8. Може би има друга и затова е несигурен. Все още си му важна и те проверява от време на време. Не иска да го забравиш, но и не иска да е с теб, защото иска първо да опита с другата.
Според мен е най-добре да спреш всякакъв контакт с него и да сложиш край за себе си. Ще ти е трудно в началото, но после ще се почустваш по-спокойна. Това момче няма да се промени и дори и да се съберете, никога няма да е същото, защото и двамата сте с високо его и сте силно наранени. Няма да можете да си простите. Приеми, че с някои хора просто не се получава, без да има виновен. А може и той да е женкар и това да му е срока на всяка връзка и ти нищо не можеш да направиш и нямаш вина.
Горе главата и умната
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
