Споделена история от Любов и изневяра |
Не мога да издържам на това напрежение
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 2031 пъти
Аз съм момиче на 23 години от малък град. През живота си съм минала през немалко трудности и сякаш те не свършват. Когато брат ми се роди, имаше проблем. Наложи се да го оперират. Съвсем малко и невръстно бебенце. Сега е добре. Десети клас е. Вече юнак. Когато бях на неговите години, майка ми се разболя. Оказа се, че има тумор в мозъка. Оперираха я, мина лъчетерапия. Тя си знае през какъв Ад е минала. Беше много труден и мъчен период за цялото семейство. Сега има дни в които има силно главоболие и не може да стане от леглото. Прекалено раздразнителна е, не говори правилно и невинаги е адекватна. Преди около година, татко реши да ни напусне. Докато аз съм била на работа той й е отнесъл документи за развод и тя ги е подписала, без да знае какво точно прави. Събрал си е багажа и се е изнесъл, заради любовницата си. Отиде в друг град и създаде ново семейство. Доводите му бяха, че му се е насъбрало много, че винаги се е грижел за всичко, че не можел да съжителства с болната ми и нервна майка, че му се живеело. Искал сега да си обърне внимание. Праща издръжка на брат ми, която той харчи и не дава нищо за храна. Всичко изведнъж ми стовари, неподготвена. Ходене по болници, плащане на всички сметки(преди си ги деляхме), грижа за прехраната, станах глава на семейството. Проблема е там, че никой от тях двамата не ме слуша. Майка ми е страстен пушач. Никак не мога да я откажа от този нейн навик, или поне да ги намали. Ходи по магазините и прави сметки. Всичко това за цигари. Поне като прави сметки, да внася някаква храна удома – НЕ. Въпроса е в това, че очаквам малко помощ от тях, не за друго, а защото от скоро съм на нова работа и още нямам заплата. Лятото взех телефон на изплащане на брат ми, но на мое име. Направих го, за да му угодя, да го зарадвам и защото се разбрахме, че ще си го плаща от детските. Имах му доверие и му давах пари да плаща сметките, защото аз работех. Оказва се в един момент, че не е плащал водата с месеци и че не е внасял три вноски за телефона. Започнаха да ми пращат съобщения за телефона. Щяха да заведат дело срещу мен. Добре, че татко му прати пари и ги погасихме. Мисълта ми е, че колкото и пари да има брат ми, все не му стигат. Разлигавен е, не ми помага с нищо вкъщи, дори боклука не хвърля. Живее си живота, но все пак търси храна като си дойде. Сега съм в труден период, докато почна да получавам някаква заплата. Работата е много кофти, не за друго, а защото се работи с противогаз, с който човек не може да диша. Лепя някаква мембрана за пожарникарски униформи на една лепачна машина, в шивашки цех. На норма е, мирише отвратително, от нея не само аз, вдигам температура и ми се гади. Работния ден е осемчасов, но аз оставам почти всеки ден, ходя и събота и неделя. Полагам усилия да хващам нормата, да свиквам, защото благото на семейството ми е в мои ръце. Тъжно ми е обаче, че някак не виждат усилията ми. Майка ми не всеки ден се чувства добре, но има възможност, поне да избърше праха, а не го прави. Прави борчове, които не знам как ще оправям. Има дърва, а тя пуска ел. печка. Всеки месец ток по 200 лв. Брат ми, вижда, че постоянно съм в цеха, но не му идва наум да пусне прахосмукачка и да хвърли боклука. Не мога да се разбирам с него, говорех му с хубаво – Не, понаплясках го – не. Имам приятел от 3 години. Човек - много възпитан, умен, мил, всеотдаен, човечен, грижовен и добър. Помагал ми е винаги. Преди време бях много болна психически. Не се хранех, не говорех, не спях, не бях човек. Хубавото е, че след сума ти неуспешни опити да ми уцелят диагнозата и хапчетата, след сума ти предозирания с грешни медикаменти, баща ми откри правилния доктор, които ме върна към живота. Ако не беше и приятеля ми, да ми помогне да повярвам отново в себе си, да ме дръпне от дупката, в която бях, да ме научи пак да общувам и да излизам, надали щях да се справя сама. За всяко нещо ми помага. Винаги ми е опора и спокойствие. Ние, обаче, не сме като другите двойки и това все повече ми тежи. Не можем да бъдем интимни. Проблема е, че вкъщи нямаме как, притесняваме се от нашите, утях няма как, притесняваме се от майка му. Все не можем да отделим пари да отидем някъде. Той има заем и не иска да отидем да живеем някъде другаде, докато не го изпати. Страх го е да не попадне в положение, да не може да го плати. Няма как и да оставим семействата си. Неговата майка също е болна, като моята и те си нямат другиго да се грижи за тях. Някак, обаче, имам чувството, че той няма желание за секс. Не знам, според мен, във връзката между един мъж и една жена, сексът е основата, защото иначе отношенията са само другарски. Привличането е нещо от основните неща. Той е по-голям от мен. На 30 е. Сякаш на него му е все едно, а при мен не е така. Съученичките ми, вече женени, с деца, а аз дори не водя полов живот. Искам да живея, докато съм млада. Една жена има нужда да бъде докосвана, целувана, обичана. Не твърдя, че не се обичаме, но не даваме израз на тези чувства. На втората година от връзката ни, аз сгафих и то сериозно. Паднах си по един колега. Просто се почувствах привлечена, като с магнит. Опитах се да потуля пожара, който започна в мен, но не можех. Споделих на В., какво се случва с мен. Не му изневерих. Бях откровена с него, не го излъгах. Казах му, че искам да опитам с другото момче. Разделихме се. Да, но с другия всичко беше само секс, в него не намирах всичко това, което намирам във В. Ние не си пасвахме в никакво друго отношение. Не знам и аз какво съм си мислела, че може да се получи. Както се казва, очуках си главата. Ние, с В. сме много близки, той е неотменна част от деня ми, познава ме по-добре, отколкото аз се познавам. Имаме общи виждания за живота и еднакви мнения по много въпроси. Някак си не можем един без друг, той си е моето момче. Просто аз сгреших, послушах гласа на тялото си, послушах физическите си нужди. Той си знае как е страдал, колко болно му е било. Наскоро останахме сами. Нещо, което много рядко се случва. Майка му отиде в друг град, за няколко дни, да гледа детето на сестра му. Няколко дни останах утях. Опитах се да бъда с него, но той се отдръпваше. Накрая поговорихме и той каза, че някак се е наплашил от жените, че не го привличам като преди, че го е страх ако бъде с мен, да не се сети за това какво му причиних и да не му се получат нещата и да се изложи. Казах му, че никога няма да му се присмея, но той каза, че мъжкото его си е мъжко его. Поплакахме си. Знам, че ме чувства омърсена, докосвана от друг. Мина доста време оттогава, но сигурно още го боли. Каза, че щял да се постарае, че всичко щяло да се оправи за в бъдеще, че разбирал, че и аз имам нужди. Да, но времето си върви. Три години никаква близост. Знам, че сгреших с другия. Знам, че имам немалка вина, но и преди грешката ми не правехме нищо. Живота е толкова напрегнат. В момента всичко ми е само нерви и проблеми. Имам нужда да се отпусна, да се поразтоваря. Все по-рядко се чувствам спокойна, все съм изнервена. Някак сякаш усмивката ми изчезва. Някак увяхвам. Всички ни питат защо още не сме женени, като ходим толкова дълго. Каква сватба, ние дори не се докосваме. Целувките са рядкост. Все аз съм инициатора, а той все казва, че знам, че не обича да се целува. Дава ми да го задоволявам с ръка, но мен изобщо не ме докосва. Мисля, че сега ни е времето. Някак не се чувствам пълноценна жена. Живота около мен кипи, а моят напоследък съвсем не е живот. В. е човека, който винаги ще ме разбере, подкрепи, изслуша, съветва. Той е мой спътник, опора и другар. Прекарваме си добре заедно. Не си представям и ден без него, но времето си върви. Няма все да сме млади. А и за в бъдеще все някога ще стигнем до етап да създадем дом, да създадем семейство.. Да, но как, ако не правим нищо…?
Исках просто да споделя и да попитам вие какво бихте сторили в подобна ситуация. Благодаря!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 8f2bc18e92 |
|
1. Трябва да го оставиш и да потърсиш друг мъж. Нещо не е наред с този щом не иска да те докосва. Всеки човек обичащ интимността, ако остане насаме с половинката си ще иска секс или поне целувки, прегръдки, докосвания, все нещо. Няма да седи и да обсъжда през цялото време някакви други неща. Този може да ти бъде близък като приятел, но за интимност ти трябва друг, иначе все ще си седиш незадоволена.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 63ed85104c |
|
2. Първо да, определено нещо с този не е. наред,.а ти симсе вкопчила като сламка в него сякаш няма други.Зарежи го. Ако бях на твое място щях да се изнеса на квартира и да си гледам бивота. Баща ти така или иначе явно праща пари на брат ти да се оправят с майка ви щом е така. Акп продължаваш така след няколко години ще осъзнаеш,.че си си пропиляла живота да угаждаш на останалите. Имам такава роднина, осъзна го чак на 45.Ти имаш време все още.да промениш нещата..
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d0a5a05d9d |
|
3. Махай го този. Намери си приятел, който да те задоволява.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d22b4b5209 |
|
6. Леле, много тежък живот живееш. Сексът ти е най-малкият проблем така, като гледам. Майка ти не получава ли поне пенсия за инвалидност? Да ти кажа, най-правилното за теб е да си намериш работа надалеч и да смениш населеното място. Време е близките ти да се научат да се грижат за себе си, а това няма как да стане ако не ги напуснеш. Колкото и да ти се струва крайно, само това ще ги оправи. Що се отнася до връзката ти, явно изобщо не сте един за друг и най-вероятно и заради това те е привлякъл друг мъж. Наложително е да започнеш сама, на чисто, на ново място. Смелост миличка!
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 4c72ff7e05 |
|
7. Нещо не е наред с това момче - зарежи го. Относно майка му - уж болна, как тогава се замъква в друг град да гледа детето на сестра му? И не иска да се изнася? Те 30 годишните, които са си свикнали с мама да живеят... Да не спи с нея?
Баща ти си е набил пръчките, брат ти мързелува на твой гръб, майка ти си пуши цигарки, а ти се чувстваш длъжна да се грижиш за тях?!? Ставай и се махай от това токсично семейство - не си им длъжна. Родителите гледат нас, а ние децата си, иначе кръгът се затваря. Била болна от рак, а пуши, дъшеря й диша отровни газове по цяла седмица, за да я издържа, а тя пуши. Не бих дала 1лв за такова нагло съшество. Прав е баша ти, че се е махнал от нея. Няма да е лошо и ти да го последваш.
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 84071b9d9b |
|
8. "У тях" се пише ОТДЕЛНО!
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: c8b730548b |
|
10. Решението не е да го оставиш.Ако толкова добре се разбирате и имате еднакви възгледи за почти всички.. ами едва ли не си намерила сродната си душа?Но ти самата трябва да си сигурна дали наистина си влюбена.Ако отговорът ти е да ,съжалявам ,но любовта изисква адски много жертви и компромиси.С моят приятел секс не сме правили 2 години ,защото не можехме дори да се видим.Сгрешила си жестоко като си се поддала на желанието с друг ,не се прави така.Сама казваш ,че никога е нямало удобен момент ,в който да е възможно да бъдете интимни та той каква вина има ?Направила си грешка и сега си понасяш последствията.Ако не можеш да ги понесеш си тръгваш и със себе си вземаш всяка надежда на тая връзка да се оправи.Трябва да си му благодарна,че ти е простил изобщи,постави се на негово място.А иначе ключът е говоренето.Ще говориш с него колкото е нужно ,дай му време ,дръж се добре с него ,покажи му колко много искаш да бъдеш негова,покажи му че искаш него.Иначе ще го търсиш във всеки друг и няма да го намираш.Разбирам нуждата ти от близост.Чувствала съм се по същия начин ,но и веднъж не съм си помисляла за изневяра,защото тая близост си я искам с него.И от това знам,че съм наистина влюбена.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 0640f09523 |
|
11. Да... махай го този, махай ги и майка ти и брат ти. Нечовешко е твоето съществуване. Не е нормално, въпреки болестта, майка ти да прави тея "сметки без кръчмар" и то за цигари... Има работни места за продавачки в магазини за алкохол и тези свързани с мода, за там знам, че се намират добри заплати. Защо си се набутала на 23 години в тоя цех и най-вероятно за жълти стотинки? ! .. Сменяй работата, намери квартира и живей нормално, да се спасяват както искат. Спри всякакъв контакт с тях, това са кръвопийци. Неволята ще ги научи. На теб ти трябва свобода, маникюри, гримове, дрехи, излизания, гаджета, учене и почивки... И без да се залепяш като гербова марка на поредния неориентиран ганьо на около 30. Има и по-младички и жизнени мъже. На 23 си, а младостта дава най-много възможности. Не продължавай сама да се държиш в капан. ж22
|
|
