Защо наранявам хората?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 950 пъти
Прави ми впечатление че наранявам хората около себе си. Трудно изграждам приятелства и контакти. Всъщност съм доста хуманен в отношение за грижа от страна на здраве и винаги едва ли не съм като ''доктор'' към хората. Социално погледнато обаче трудно изграждам връзка, защото съм сериозен. Почти не знам как да контактувам социално, освен ако не е свързано интелектуалнор Обикновено съм трърде прям и казвам това което мисля и не, не говоря за аргументиране. Хората обаче се обиждат от това че съм прям и обикновено егото им бива наранявано. Нем цвете, простосоциално се възприемам като дефектен. Това води до проблеми и във работата. Често си мисля и повтарям 'тя/той хареса ли ме', 'добър човек ли съм или съм лош човек'. Използвам интуиция за да 'анализирам' ситуацията след прекратен разговор с някого. Често си казвам че съм лош човек и един вид се 'измивам' като правя спонтанно добро почти всеки ден. Или давам монети някакви на просяци, или дарявам кръв, или все нещо. Често си повтарям че хората с които общуваме или взаимодействаме директно или индиректно ни променят, както и ние тях. Живота на някого може да се развие по съвсем различен начин само въз основа на това че някой е казал или направил нещо което да афектира друг човек, и следователно променяйки вижданията или рефлекса на човека от среща, променя и живота му. Често си казвам че хората ни афектират, както й ние тях. Като цяло мразя живота и много пъти съм си пожелавал преди да заспя, ако Бог или нещо съществува да спре сърцето във съня ми за да не се събудя на следващият ден. Мислил съм да ида на психолог или психиатър но ефект нулев, зящото хората като цяло не се разбират. Тези ми мисли винаги са били част от мен. Постоянно си казвам че съм лош човек и че не не разбирам себе си, както и хората около мен.

Просто исках да споделя някъде какво ми е.