Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Хихи не знам на колко си години, но за мен това мислене е детско! Тези глупости от сорта на , , дали ми изневерява"
, , пише си с други" и т. н. само могат да съсипят и най-здравата връзка!
Първо интернет е пространство, в което ти можеш да пишеш, където с когото и каквото поискаш без да влагаш нищо в товаа!
Замисли се през тези години от както сте заедно ти не си ли писала с други мъже? Било то колеги, съученици, приятели...
Това че той просто си пише с някоя, дори и да се е случило нещо между тях, ти с това поведение да му навлизаш в личното пространство само го отблъскваш и гъза да си одереш, не можеш да промениш нищо!
А щом той плаче за теб, бъди сигурна че си важна за него! А такива флиртове, закачки свалки, това са ежедневни и обичайни неща мила които се случват на абсолютно всеки човек в 21 век. Моя съвет е да не издребняваш толкова, бъди до него, обичай го подкрепяй го, отгледайте и възпитайте красиви и умни дечица. Помагайте си, изслушвайте се и не на последно място опитайте се да бъдете приятели в името на семейството. Защото любовта и секса са до време, след това остава уважението. Ако нямате общи интереси и теми на разговор и не можете да имате приятелски отношения значи не сте един за друг.
Един човек без значение мъж или жена решил ли е да ти изневери и ако го прави, то по пътя на логиката той винаги ще прикрие уликите и ти последна ще разбереш за това. А и не забравяй, че мъжа е главата на семейството, но жената е врата! Жената създава живот, тя е корена на семейството. Така, че ако ти не му създадеш онази нежна атмосфера на семейно щастие и мис свят да си, той ще ти изневери. Успокой се и не го мисли толкова!

8.   Здравей, ще се опитам да ти покажа и другата страна. Да кажем, че аз съм другата му любовница. Познавам го доста по отдавна от теб, имали сме и имаме много време прекарано заедно. Защо съм още тук ли - защото той така иска, за мен той също означава много, имам чувства, давам всичко за него, каквото си поиска. Да, на теб дава повече, аз аз искам да съм теб. И да, знам за теб. Но защо не се махам - защото ти имаше своя шанс, той искаше да живее с теб, но ти реши да размишляваш и да се забавляваш. И да знаеш, че той споделя с мен, знам доста неща, които той сам не признава пред себе си. И много е казал и показал пред мен, годините трупат спомени. Знам и че не сме само аз и ти, но освен мръсника, аз виждам и друг човек, ревността отдавна не е сила в мен. И да губим си времето, но средностатистическите глупаци не са за предпочитане пред него и това да си сама. Хайде да станем трима - той, аз и ти... ;)))))) До авторката - не те познавам, но моята история е такава, моята конкуренция му е паралелната връзка, а той е женен.

9.   До 3. Не знаете нищо за предишния ми брак, затова коментарът ви не е уместен. Изневерила съм да... на "прекрасен мъж", който пиеше, играеше комар и не се прибираше с дни. Отношенията ни бяха пародия. Поддържахме ги изкуствено 3 години, това си беше мое решение, защото баща му беше болен от рак, а той беше свестен и много ми е помагал... Не исках да се тормози излишно.

10.   Номер 4. Явно си мъж, съдейки по коментара ти. Моля те, ако можеш, обясни ми... защо след като не ме обича, полудява всеки път, когато не му вдигна телефона (след онзи случай, когато си тръгнах, това му е нещо като кошмар). Какво прави с мен, ако не ме обича - аз съм хубава жена, но нямам финансови възможности, тоест не е с мен и заради изгода. Дори обратно, иам си куп проблеми "наследство" от бившия... а той прави всичко възможно да ми помогне да ги реша. Казва ми - няма страшно, двама сме. Прегръща ме, целува ме, много често го прави когато сме навън или с други хора... гушка ме цяла нощ, вече толкова години... грижи се за мен и си личи че му пука. От друга страна... тези случки, за които ви споделих... не мога да ги изтрия от главата си. Уж временно забравям и изведнъж всичко отново нахлува. Много съм объркана.

11.   На много чувствителни се правите жените, чукали сте се с много мъже преди връзка, а като разберете, че мъжът е кръшнал един път, надига вой до небето!? Какво да кажат те, че са ви обърнали внимание, въпреки многобройните рледишни чукания. Хайде да се приземите малко, каквото повикало, това и отвърнало. Бил чукнал някоя си, какво толкова, не е ли по важно, дали ви уважава и ви дава нужното? Чукате се като кучета, а после се правите на светици, това е лицемерие!

13.   Номер 8...чакай че се обърках :) твоят има жена и две любовници ли? Или не съм те разбрала добре. И ако казваш, че ти си "другата" му любовница, тоя човек как издържа?? Три жени...

14.   Не те знам на колко си, не ме и интересува, но сякаш пише влюбено 13 годишно момиченце. Казвал ти е това, което всяка жена иска да чуе, целувал те, правел секс и ти хвърчиш в небесата. Замисли се на колко още го е играл това театро и поизтрезней, че още ще има да те боли. И аз вярвах на моя с години и той беше внимателен и нежен. Бедна ти е фантазията какви артисти са, Народият театър ряпа да яде.

15.   9, да, прав си не е престъпление да правиш секс и да сменяш партньори, ама ключовото сам си го казал и е "преди връзка"! Тук авторката за друго разказва. Нейния човек е изневерил ПО ВРЕМЕ на връзка. И не става въпрос за чувствителност, а за подигравка с чувствата на жена, която обича. И да това е свинщина.

16.   И ти и Номер 8, просто не обичате себе си. Затова толкова болезнено, мазохистично жадувате да сте обичани от някой друг. Затова приемате такова абсурдно отношение, затваряте си очите, прощавате, ли прощавате да се подиграват с вас. Оправдавате безскрупулните постъпки на "мъжете ви", които дори не са ваши мъже, но пък вие сте тяхна собственост емоционално. Не знам какво толкова страшно има да сте сами, как да си енти номер за някой лъжец ви се струва по-добре, от това да сте номер 1 за себе си. Не ви ли минава през ум, че оставайки в такива отношения просто им показвате, колко малко си заслужавате. Дори да сте зашеметяващи красавици, интелигентни, фрашкани с пари, дори да сте преборили всякакви трудности и да продължавате да го правите ежедневно, какво от това щом измервате любовта в страданието, което понасяте? Как на някой да му стане ясно колко много заслужавате, когато се държите сякаш не заслужавате нищо? Защо да спират да ви нараняват, щом така или иначе оставате? Заради всичко, което простихте досега може би, а може би и цял живот ще прощавате?

17.   Той явно е полигамен. Това не зависи от теб. От теб зависи само да бъдеш или не с този мъж.

18.   До 16. Сигурно сте прав(а). Имам ниска самооценка и това предполагам идва от детството ми. Израстнах при строга, много изискваща майка, която поне аз нямам спомен да ме е прегръщала, целувала и да ми е казвала че ме обича. Вечно нещо не бях както трябва. Баща ми беше по- мек, но под нейно влияние много пъти ставаше излишно жесток с мен. Яла съм бой за неща, за които ако започна да разказвам ще се чудите. Израстнах свита и без самочувствие. След години успях да се преборя и да постигна много неща, да повиша самооценката си, но явно е недостатъчно. Това сигурно обяснява и хората, които привличам в живота си.... Явно подсъзнателно са ми закодирани че не ставам, че не заслужавам нищо хубаво. Може би наистина сама съм си виновна.

19.   И още нещо да добавя - изневярата му и флиртовете бяха през първата година. След това спря и вече повече от 3 години не е правил нищо. Единственото което е, че си гледа порно. В началото като видях колко често гледа и откачих
.. Вдигнах скандал, а той ми отговори не било ли по добре да гледа порно отколкото да ми изневерява.... Което ме навежда на мисълта, че наистина има някакъв проблем. Правим секс редовно, аз съм от жените за които няма табута... хубаво ни е. Но явно на него му трябва още нещо. Отделно проблемът е че аз просто му нямам доверие. Искам да му вярвам, но не мога. Продължавам да му ровя в телефона и в компютъра и се чувствам като нищожество в такъв момент.

20.   Не те обича, просто си му удобна. Ти си официалнота приятелка, другите са за развлечение. Защо търпите такива отношения и унижения, заради голата любов на някой си? Каква любов? На това любов ли му викате?

21.   #11, значи те притеснява, че съм имала мъже преди теб, но разбирам от коментара ти, че някакво кръшване по време на връзката нищо не е? Ок, всичко е ясно. Значи, момичета, женим се девствени, и като си забършем някой пичага за един секс, мъжете нямат проблем с това. Чиста работа, важното е, че се държим добре с нашия и му даваме нужното.

22.   Браво, #16, много хубав коментар. За съжаление, понякога любовта към другия надминава любовта към теб самия. И наистина си готов да изтърпиш необяснимо много. Аз спрях, когато осъзнах, че на отсрещната страна грам не й пука за мен. Беше готова да се възползва от моята любов и грижа, но когато стана дума да си мръдне пръста на милиметър, за да намали страданието ми, причинено от нея, просто дезертира тотално. Това ми стигна. Лошото е, че много хора не спират дори тогава, лошо е и, че трябва да спрат много по-рано. И сами са си виновни, че стоят толкова.

23.   Към № 7: Ти чуваш ли се какви ги говориш? Мисленето й било детско, твоето пък е курвенско. Той й се подиграва зад гърба, лъже я и й се подиграва, но тя му навлиза в личното пространство? Не знаех, че това да изневеряваш е част от личното пространство. Ако ти си курва/ курвар и смяташ за нормално да се подиграваш с чувствата на другите, не означава, че всички мислят така. Авторката случайно му е прочела съобщенията и сега е нормално да е наранена. Даже не знам какво още прави с него. Той е типичният женкар. Ако един мъж те обича истински няма да ти изневерява и да има нужда да флиртува с други.

24.   Мила, заболя ме за теб! Зная колко тежко преживяваш това. Но защо просто не го заобиколите. Имам предвид да договорите "отворена връзка". Има такива мъже. За справка - моят съпруг. Моментално разбрах, че това не е мъж за една жена. Дала съм му пълна свобода, от която той се възползва, но аз зная за всичките му похождения. Дори обичам да ги коментираме като приятели. Не мога да го спра, той просто харесва жените. Но не ме лъже. Аз не се възползвам от опцията също да хойкам по причина, че не изпитвам желание към друг човек. Ето, в момента пиша този пост, а той е с някаква мацка. Обади ми се, каза ми, че е забърсал нещо ново, отвърнах, че нямам нищо против и нека се забавлява. Мина през къщи, донесе ми пъпеш, простря прането и изчезна с девицата. Ще се прибере, ще си вземе душ и ще заспим прегърнати, а утре с кафето ще обсъдим момата. Този модел, отлично си давам сметка, че е неприемлив за 99% от хората, но при нас работи. Аз един-единствен път харесах един джентълмен и мъжът ми лично ми избра роклята, с която да отида на срещата, а после пак обсъдихме какво-що. Но, авторке, твоят човек няма да се промени, разбери го. Или го приемаш такъв, или бягай, ако държиш на моногамията.

25.   Леле, 24, ти си мазохист. Или поне аз в твоята ситуацията бих се чувствала така. Разбирам, че има такива мъже, които не са за една жена и не можеш да ги спреш. Попадала съм на такива. Но едно е да го приемеш и договориш, едно е да слушаш как го прави и да знаеш всеки път. Аз бих се побъркала. Поне да си направи труда да не разбираш, дето се вика. Разбирам, че ти си друг човек и за теб може би не е такова усещането. Но мен всичко ме сви само докато ти четях поста.

26.   Благодаря ви много за мненията. Продължавам да се чувствам напълно объркана. Ако усещах, че няма чувства към мен всичко щеше да е много лесно. Но той има, знам го. Спя леко и понякога посред нощ го усещам как ме завива и ме целува. Грижи се дали съм добре, има някои неща, които ги прави само заради това, че аз обичам. Това са някакви наглед дребни нещица, но за мен имат значение.... Само да не беше ставало онова, за което ви разказах. Понякога успявам да изгоня тази мисъл от главата си, но за съжаление не за дълго. Стигнала съм до там, че като сме заедно и се разминаваме с някоя мацка, му следя погледа. Луда работа! Понякога дори се питам какво ли щеше да е ако не бях разбирала никога нищо.

27.   Номер 16 съм.
И много се радвам, че съм успяла да ви разфокусирам от партньора и да насоча вниманието ви върху вас.
Като цяло склонността към емоционална зависимост, най-често се корени в детството. Аз умишлено избягвам да говоря за това, ако човекът сам не го е осъзнал, защото за повечето хора е болезнено да чуят, че родителите им са били вредни. Взимат отбранителна позиция тип "Те винаги са ми мислили доброто, искаха да стана успешен, самостоятелен човек. Затова изискваха от мен, еди какво си... Те не са виновни, че аз се провалях" (както, днес вие оправдавате мъжа си, че не е виновен, че вие сте ревнива, понеже отдавна е спрял с поводите и пак се чувствате неадекватна и сбъркана да се чувствате, както се чувствате). Трудно е да се разграничи доброто желание на родителя от реалните последствия от възпитанието му.
Родителят-перфекционист (подобен е и случаят с отсъстващ родител), очаква от детето си поведение, което не е характерно и не е адекватно за възрастта му. С две думи, той очаква от детето да бъде възрастен. Вместо да го възприеме и приеме, такова каквото е, отрича детските потребности и осъжда детските емоции. Така, вече възрастният човек, също не се приема, такъв какъвто е и има постоянна нужда да се променя и подобрява за да го одобрят, като често поставя чуждите потребности и чувства пред своите. Такова поведение поражда в детето една нагласа, че е неспособно да удовлетвори очакванията да бъде достатъчно зряло и достатъчно добро. От своя страна тази нагласа води до дълбокото вътрешно убеждение, че ако не сме достатъчно зрели и достатъчно добри, значи не заслужаваме любов.
И така влизаме в едно състезание като възрастни " Аз ще бъда достатъчно зрял и достатъчно добър за да спечеля одобрение и любов", но за състезанието ни е нужно подходящото поле за изява и така биваме привлечени от хора, които са по-малко зрели, понякога по-малко интелигентни, хора, които буквално се нуждаят от помощ, дори от лечение. Защото с такива хора ние ще имаме възможността да се покажем по-зрели и по-добри. Влизаме в една роля, едва ли не на родител, покровител, лечител, който е длъжен от позицията си на по-зрял и добър, да приема безусловно незрялото поведение и да опитва да го поправи и излекува. И как правим това- като превърнем проблема на партньора в център на собственото ни съществуване и отхвърлим личните си потребности. Нали сме много зрели, как няма да поемем тази отговорност? Само дето поемайки я, ние я отнемаме от другия и не само, че не му помагаме, ами и затрудняваме справянето му с проблема. Нагледно: Да, той има проблем (сексуална/хазартна зависимост), но ако аз стана достатъчно добра (борбата на живота ни, най сетне някой да ни оцени), достатъчно грижовна, достатъчно секси, разбираща, ако му помогна да върне дълговете си, да се изправи на крака, ако му вдъхна увереност и т. н., ако аз стана перфектния партньор, ще заслужа той да се промени и излекува, заради мен. Нали? Все още не се е променил, само, защото аз още не съм се постарала достатъчно, че да го заслужа.
Да, ама не. Когато вашето старание, расте, въпреки неприемливото отношение, което получавате, това само го прави да изглежда все по-приемливо. То вече не е отговорност на партньора, от него не произтичат никакви неприятни последици за него, вие го приемате и оставате, стараейки се още повече да заслужите промяната му. В един момент вие напълно приемате отговорността за своя, а неприемливото поведение започва да изглежда съвсем нормално. Така вие започвате да се чувствате ненормална, намирате чувствата си за неадекватни, личността си за недостойна.
На повърхността е проблемът на партньора с моногамията, но под нея е истинският ваш проблем- детската травма, която ви пречи да се обикнете, да се помирите със себе си, да осъзнаете колко сте ценна.
Докато не започнете да работите върху това, ще се въртите като хамстер в колело. Ще се свързвате с хора, които да "лекувате", защото това ще ви държи в удобната ви, позната роля. Емоционалната зависимост е всъщност бягство от себе си, затова е толкова трудно да оставате сами, без връзка, без проект, без проблем. Излекуването на емоционална зависимост минава по пътя на осъзнаването, през прошката към вас самите и развитието на любов към себе си.

28.   Номер 24 направо останах без думи! Ти въобще в ред ли си? Едно е да не ограничаваш с нищо партньора и да му даваш свобода, но ти си му нещо като майка ли как да го разбирам? Просто моят капацитет явно е много стар и не мога да си го обясня... Авторке, мисля че ти никога няма да станеш като номер 24, и никога няма да забравиш за тези неща. Няма значение колко време ще мине ти винаги ще си спомняш. Просто, ако още не си готова недей да го зарязваш. Започни да се виждаш с други, напук на него или за лично удовлетворение. Нищо не се знае може пък да срещнеш твоя човек, докато си с него. Дръж се и ти като него, ако разбере плачи и ти и го умолявай. Или си тръгни, или ме послушай, но в никакъв случай недей да бездействаш. Тоя женкар заслужава една ей такава като него и да си живеят жалкия живот. Бахти аз разбирам веднъж да го направи, и това не бих приела, но това системно при положение, че вижда че страдаш е супер садистично. Върни му го тъпкано на тоя лъжец!

29.   Номер 16, много съм благодарна за изчерпателния отговор! Може би е крайно време да потърся психолог и да се опитам да излекувам детската си травма.
Номер 28... Предполагам че от обърканото ми писане не става много ясно, но всъщност той ми е изневерил веднъж физически, преди 4 г. След това му хванах някакъв секс чат - някаква му обясняваше какво му прави в момента и той и обясняваше какво той на нея (общо взето това същото аз го правех с едно гадже в 12 клас :) Пак, в самото начало, се опита да флиртува с една кукличка на една сватба. Но от поне 2 години и кусур не е правил нищо, или не съм разбрала :) Дори имам чувството, че започна още повече да се грижи за мен и да ми помага. Дори и снощи - той сам предложи идея за бизнеса ми и въпреки че беше скапан след работа, още два часа си игра на компютъра за да ми помогне. Разбирате ли защо се раздвоявам и тормозя? От една страна тези случки в началото, които няма как да изтрия от главата си и заради които го ревнувам, а от друга страна - всичко в поведението му и отношението му към мен през последните 2 години говори за това че той има чувства и държи на мен.

30.   Авторке, объркана си, казваш? Такава и ще си останеш. Нямаш волята и силата да заживееш сама и няма да излезеш от орбитата на този. Нямаш и мъдростта да приемеш изневерите му като минало ( а възможно е и да не са само такова, той си знае там) и ще продължиш се съмняваш и да те боли. Щом не искаш и не можеш да промениш нищо, оставаш в съществуващото положение. Независимо, че не се чувстваш добре в него.
Една голяма част от пишещите тук сте така - искате помио, съвети, но с очакването да потвърждават вашето мнение. И в крайна сметка оставате със статуквото, с проблема си.

32.   Как ги търпите тия мъже, дето кръшкат? Как нямате самоуважение, как не ви е гнус да ви пипат, как им вярвате изобщо на приказките? Останеш ли с мъж, който ходи при други, се обричаш на мачкане, ядове и сълзи, драми, нерви и прочие гадости. Обичал я бил! Утре ще ти звънне някоя бременна от него, и ще видиш колко те обича. Ти си просто тая, дето се примирява с кръшкащ мъж, щото я обичал и друг няма.

33.   „... Но имам чувството, че всички тези неща, които ми причини, ме повредиха като човек. А го обичам! И не знам какво даправя... Ужасно много се страхувам, че отново ще ме нарани... а тази болка не бих понесла втори път... “


Авторке, помисли върху следното... Можеш ли да разбереш, че не той те е повредил, че ти избираш как да се чувстваш? Че ти избираш да си „наранена“? В никакъв случай не съм му защитник. Той е женкар, а ти искаш да го промениш. Няма как да стане това. Можеше да избереш другото- да го оставиш да си живее както иска, да го напуснеш и да си подредиш живота и приоритетите.
Защо си се вкопчила в него, независимо, че се чувстваш травмирана? Казваш, че го обичаш, но аз дълбоко се съмнявам в това. Ти искаш да е само твой. Това не е любов. В любовта няма ограничения, изисквания, условия и усилия.
Мъчно ти е и плачеш не заради него, а заради себе си. Жал ти е за теб, че не ти се получава желана връзка, нито със бившият ти, нито с този. И причината е в теб. Както и друг път хората тук са коментирали, и аз ще го повторя- причините са в детството ти и травмите, които носиш. Затова и все неподходящи ще избираш. Ама бил те обичал. ОК. Но не обича само теб. И ти стоиш, защото и ти не се обичаш. Тръгни си, чети, усъвършенствай се, осъзнай се и чак тогава може да се оглеждаш за подходящия. Успех ти желая!

34.   Авторке, мъжа ти вдига ли скандали, които продължават с часове? Има ли склонност към самонараняване, пие ли някалви хапчета, било то и антидепресанти? Има ли някакви "паник атаки" или други подобни състояния? Посягал ли ти е и изпада ли в депресии? Имам чувството, че е силно емоционално нестабилен. Като ми отговориш на тия въпроси, ама честно, ще мога да ти обясня защо на моменти се държи все едно че те обича, а в други показва, че не му пука за теб.

35.   Абе 32, много пък си категорична бе. Аз пък да ти кажа като мъж. Много са рядко тези дето имат дълга връзка и нито веднъж не са кръшнали. От 20 души мъже мои познати и приятели за които се сещам 18 са кръшкали. Аз също съм изневерявал. За 18 години с жена ми ми се е случило два пъти. Единия път на едно ергенско парти и бях пиян на мотика. Втория път беше на старата ми работа, една колежка ми беше хвърлила мерак, беше красива и много секси. Опъвах се една година, но веднъж на един фирмен празник ме хвана в тоалетната и.... Но колкото и да ти е странно, аз не съм вложил чувства в тези два пъти. Не бих искал да имам много общо с такива жени. Жена ми не знае и дори си няма най-малък хабер. Защото аз я обичам, давам всичко за нея и никога не бих я наранил умишлено. Мъжът на авторката най вероятно наистина да я обича, но е бил глупав за да не си прикрие грешките. Пък вие си приказвайте колко сте безкомпромисни. Може би просто малко знаете.