Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Значи бях почнала да пиша по темата, но се отказах, защото не исках да подвеждам с мнението си, ако не е особено точно. Но реших да споделя, защото може пък и да е капчица истина.

Любов без влюбване е рецепта за бъдещ развод!
Или поне за нещастен брак.

Това че влюбването може да се случи в неподходящ човек, не значи че не съществува влюбването в правилния за теб човек!

Този човек съществува, и не правете компромиси с някой, който се вписва в критерия 'добър', но само вие си знаете че има едно голямо но в цялата ви връзка. Може да изглежда перфектен отстрани и за другите, и да ви казват колко сте подходящи един за друг. Ама накрая пак само вие си знаете какво ви е вътре.
Моят личен опит накратко е следният - да, рискувах и прекратих точно такъв тип връзка, доста дълга, но защото претеглих годините прекарани заедно на везната на хипотетично прекарани години бъдеще, и везната наклоня в посока раздяла.
Месеци след това срещнах човека, в когото се влюбих и е подходящия за мен. Честно казано, още не вярвам че ми се случи, не го търсех на всяка цена. Това е и първият човек, към когото имах някаква истинска тръпка, отново преди да го срещна, бях доста скептична към всичко. Днес тази тръпка се е трансформирала в обич, и знам че това е обичта, която двама души трябва да изпитват един към друг. Другото е само привързане, но то не е любов. Без онази тайнствена тръпка в началото, го няма истинското щастие с човека отсреща за в бъдеще. Не правете компромиси. Ето това е което мисля на база личен опит!

9.   Можеш да обичаш детето си, родител или домашен любимец без да си влюбен в тях. Но ако "разумът" ти е избрал да бъдеш с някого, това си е търсене на удобство, не любов.

Не ме разбирай погрешно - така съм се напатил от любовта, че вероятно и аз ще избера удобството и то до края на годината, ако зависи само от мен! Но няма да разправям навсякъде, че това е любов, защото съм я изпитвал и знам какво е любовта. Любовта няма нищо общо с взаимно изгодни конфигурации от хора, които живеят заедно. Но пък предпочитам това отколкото да си остана сам до края на живота. Така или иначе любовта е нетрайна и когато биохимичните реакции в организма утихнат, пак ще съм на това положение. Разликата е, че ще преценя човека без да съм като надрусан /учените обясняваха преди време, че влюбеният е като на доза от определен наркотик, но не помня подробностите/ и ще реша кое мога да понеса и кое не вместо като ми мине "любовта" да се чудя кой ме с тоя девойка/жена събра.

10.   Аз съм авторката.
Номер 7 - да обич е сигурно, (или пък навик?) Но с тази разлика, че при нас не е имало влюбване. Просто явно и двамата сме били наранени и отчаяни от противоположния пол преди да се срещнем и когато сме видели един за друг, че сме читави хора (горе-долу) и сме се взели, но най-вече с разума си. Макар и моя мъж да твърди, че е бил влюбен в началото - аз така и не съм го усетила. Между нас никога не я е имало онази първоначална тръпка, ПОНЕ аз за себе си знам със сигурност. Мислех си, че с времето ще го заобичам и ще се влюбя в него. Но на сила хубост не става. Все още съм с него, но само заради децата. Никога не съм била истински щастлива с него.
Номер 8 е най-точна относно моята ситуация. Ако не бяха децата отдавна да съм си тръгнала. Честно казано, имам чувството, че и той е с мен по задължение - защото така ТРЯБВА.
Ще дам и един пример - той почти никога не ме гледа в очите, все избягва разговор с мен. Когато сме заедно дори на почивка никога не се сеща да дойде до мен, да ме прегърне, да ме погледне с любов. Все едно сме непознати. Идва и ме гушка само, когато има нужда от секс, в осталото време хич не се и сеща за мен. И това е било винаги така - още от самото ни запознанство. Иначе твърди, че ме обича. Никога не е правил нищо специално за мен, няма отношение, няма мили думи, няма подаръци, няма желание за нищо. От както сме заедно, единственото му желание е да спи - при всеки удобен случай. А аз не съм така - кипя от енергия, от желание за живот. Той винаги ме е подтискал и ревнувал, и то без основание. Забрани ми (още бяхме зелени и млади) дискотеките, забрани ми да уча - нямало смисъл да се дават пари. Не му се ходеше никъде. С времето заради него загубих и приятелите си. Според него работата на една жена е в кухнята и с децата. Постоянно разправии и никакво желание за комуникация. Още много неща има... НО най-важното е, че не съм щастлива с него, постоянно съм подтисната, дори изпаднах в депресия последните 3 години и още не мога да се съвзема.
А той твърди, че това е брака - седиш и търпиш мъката, защото така е редно!
Но пък той винаги си е правил каквото си иска, но за мен не може.
Това ли е наистина бракът? Мъка, мъка и само задължения, без грам радост? Единственото хубаво от нашата връзка са децата ни. Не знам какво да правя - ако бях сама - е ясно, но не знам дали имам право да лиша децата си от баща, заради моето щастие? Аз самата съм дете на разведени родители. Майка ми ни е гледала, но сме се виждали и с баща ни. Като дете много страдат, че не са заедно. Но като порастнах и разбрах, че са просто несъвместими с баща ми и можеби е било по-добре така (защото те постоянно се караха като се видеха).
Та не знам хора - какво да правя? Кое би било най-добре за децата ми, въобще за всички?

11.   Пак съм авторката.
Да, мъжът ми е "добър" в очите на останалите - домошар е, гледа ни, пие си сам вкъщи, уж е кротък пред другите, НО никой не е на мое място. Скандалите ни са ужасни - изпада в ярост и никога не можем да се разберем. Проблемите винаги се замитат под килима - до следващия скандал. Иначе да - родата ми казва, че съм длъжна да стоя с него - за да не страдат децата. И аз стоя толкова години. Но след тази депресия много се промених - сега съм изнервена, всичко ме дразни, не понасям никого, не мога на нищо да се зарадвам, постоянно крещя за глупости, а това влияе много зле на децата. Постоянно искам да съм сама, да избягам някъде. И когато се случи за ден, два осъзнавам, че мъжът ми изобщо не ми липсва, дори нямам желание и да го чуя. Липсват ми само децата. Чувствам се ужасен човек и вече сякаш нямам сърце - то е станало на камък.

12.   До номер 8 - вие имахте ли деца от първата си връзка? Ако да - как им се отрази раздялата?

13.   Първо помислих, че се обичате някак, но като прочетох номер 10 ти казвам Бягай. Това не е никаква любов. Той дори не показва, че те обича, а е пълен идиот. А спокойно мойте родители са разведени и единственото гадно от това беше, че майка ми много не ме пускаше при татко ми и като беше ядосана пак крещеше по мен за татко ми какъв е. Ама като си намери друг мъж спря с тези глупости и вече я обичам повече. Така, че много по-добре е да се разведеш. Ще е добре и за теб и за децата ти. И една братовчедка на майка ми няколко години живееше в скандали и лъжи и после се разведе и е по-добре. За децата също.

14.   От номер 7 до 12 - Ами не, нямахме деца, а не прочетох авторката да е споменавала за деца в първия си пост. Вече после видях в следващия й коментар че имат... това очевидно доста променя нещата. Не мисля че съветът ми е валиден за двойките с деца.. мнението ми се отнасяше за други случаи като моя, при мен беше сравнтелно по-лесно да си тръгна, въпреки дългата връзка, след като нямаше намесени деца. Въпреки това си беше риск заради 'загуените години' нали все пак жените имаме биологичен часовник и такива решения щом назреят, се взимат бързо. В момента, в който прецених че това не бе човека до живот, предприех тази стъпка, колкото и трудно да беше тогава (а и очевидно незнаейки какво ще донесе бъдещето). Както споменах и по-горе, месеци след това се влюбих и то от пръв поглед в човек, с когото съм в момента, нещо, което не очаквах да се случи толкова бързо, но така стана. Още не мога да повярвам, защото дори в тийнеджърските си години не съм се влюбвала така. А относно моят партньор, той пък ми беше казал че все едно ме е познавал винаги (може да звучи изтъркано, но наистина познава характера ми много добре).
Затова напоследък си мисля че има нещо като благоприятна съдба, която понякога можем да достигнем с малко кураж. Не знам вярна ли е тази теория, но знам и за други хора, рискували по този начин, срещайки правилния партньор по-късно. Ако нма деца, мисля че това е правилната стъпка, вече ако има деца, мисля че е по-добре децата да растат заедно с двамата си родители.

15.   От Авторката до Номер 14 - от колко време вече сте заедно с твоят любим? В смисъл - казваш, че при вас вече е преминало влюбването и е останала любовта. Но аз точно това не мога да разбера - каква точно е разликата между любов и просто привързаност? ! Какво точно е нормалното поведение като има любов (в смисъл - прегръщате ли се често, липсвате ли си, има ли някакви жестове на внимание, или просто си живеете като секс-съквартиранти)? При мен ясно - не е имало влюбване, привързах се към мъжа ми на база рационално обмисляне и преценка, е - има и физическо привличане между нас все още (поне в секса нямаме проблем). НО, когато съм далеч от него, той изобщо не ми липсва, като сме заедно почти за всяко дребно нещо ме дразни (как мързелува, как постоянно зяпа в една точка, но пък избягва да ме гледа в очите, как никога не се сеща да ме попита как съм, как мляска, както и това, че пропуши отново и още куп дреболии, които ме изкарват извън релси постоянно! ).
То това ми беше и целта на темата - дори и да не си влюбен в човека до теб - как разпознаваш любовта? - ако има любов, би трябвало да го приемеш човека такъв, какъвто е, а аз не мога! След всички тези години той постоянно ме дразни с присъствието си. Преди бях много заета покрай децата, но сега те поотраснаха, а и последните 3 години той много пъти ме лъга за много неща и доверието, и уважението ми към него напълно изчезнаха. Преди някак все преглъщах лошите му черти, но след тези проблеми сякаш нещо в мен се пречупи безвъзвратно и сега, колкото и да се старае и да се държи мило с мен (основно след като го заплаша, че ще си тръгна) - вече ми е напълно безразличен, единствено ми остана раздразнението към него.
Лошото е, че и децата според мен го усещат това и подсъзнателно и те се настройват срещу него.
Ох, наистина не знам какво да правя.

16.   От номер 14 до авторката - виж, прочетох пак постовете ти, но не става ясно къде точно е проблема. В смисъл, тези дразнения, които имаш към съпруга си на мен ми изглеждат безобидни и напълно нормални след дълъг брак. Това че мляска или мързелува на дивана май почти всеки го прави. Права си че има разлика между любов и привързаност, но това изобщо от такова голямо значение ли е в случая? Нима е по-важно да си влюбена отколкото да отгледате заедно децата си? Също така, не споменаваш дали откъм други отношения, този мъж е там във връзката. Той предполагам е работещ и изпълнява главната си роля на поддържащ семейството си мъж? Грижи се за децата си? Казваш че правите хубав секс. Значи ако е работещ, грижещ се за теб и децата, аз лично не виждам някакъв голям проблем. Вече ако се окаже че е безработен от дълго време, седящ и мляскащ на дивана, необръщащ внимание на децата си, нещата стоят много по-различно. Ти ни казваш как се чувстваш в тази връзка, а не как реално стоят нещата. Защото ако чувствата ти не кореспондират на реалната грижа на този мъж в семейството, можеш да възстановиш отношенията си с този мъж с малко желание. Чувствата са преходни т. е. те се променят всеки ден и чрез усилие можете да внесете повече емоция в брака си.
Реално той изпълнява ли ролята си на съпруг или не??
Не мисля че някой от нас може да ти даде адекватен съвет, само ти знаеш цялостната картина. Ако само заради едната тръпка, обмисляш да се разделяш с мъжа си, това в грешен избор. Аз също съм дете на разведени родители и знай че за в бъдеще от чисто финансова гледна точка това не е добре за децата. Защо? Защото в повечето случаи после и двамата родители си правят нови семейства, и детето на разведените родители остава без дом и имоти (защото всичко остава за новите семейства). После да ти подскажа има и нови драми, ако в новите семейства нещата не вървят, детето на разведените родители дори няма пълноценен дом, в който да отседне. Винаги ще се чувства не на място там, като натрапник при новия партньор на майка си или баща си. Казвам пак от личен опит. Реално ако искам да им ида на гости на едните или на другите, все се чувствам не на място. Ти май даже нямаш не едно дете, а две щом казваш деца. Разликата между любов и привързаност не искам да я обяснявам, въпреки че нямам деца, разсъждавам така че те стоят по-горе от мен. Любовта е саможертва.

17.   Номер 14 (16) - благодаря за отговорите ти и за отделеното време. И аз като теб съм дете на разведени родители, но според мен не е задължително децата да страдат финансово от раздялата на родителите си, но иначе съм съгласна, че е голяма травма за тях. Затова и винаги за мен децата са били на първо място, затова и все още съм с този човек. Да, той е добър баща, грижи се (макар, че го мързи някой път), обича ги, дори е прекалено мекушав с тях, което се отразява зле на възпитанието им. Спорим често за това. Общо взето рядко с него сме на едно мнение по какъвто и да е въпрос.
Да, изпълнява и съпружеските си задължения достатъчно често. Сексът е хубав (поне от моя съвсем скромен опит), но и никога не е така, както на мен ми харесва - той все бърза, вярно, че иска и аз да съм задоволена, но никога не ми дава достатъчно прегръдки, целувки, нежност. При него е от вратата за краката, след което си ляга и заспива. Някак винаги след това се чувствам използвана. Ако направя сърдита физиономия ще ме прегърне и ще каже "Нали знаеш, че съм дърво и не съм по прегръдките". А на мен това много ми липсва! Ей така без повод някой път да ме погали, да ме погледне с любов и да ме целуне! Сякаш се сеща за мен само като има нужда от секс, а в останалото време е зает постоянно с негови си работи и само ме подминава, все едно съм част от мебелировката. Той гледа себе си и своите си задачи (винаги е било така). Никога не ме пита как съм, имам ли нужда от нещо. На празници почти никога не ми подарява нищо (това не било толкова важно). Като отидем на почивка, все едно не сме заедно - как така ще ме прегръща или държи за ръка пред другите хора? ! Никога той не е предложил да направим нещо заедно - все аз организирам всичко - рождени дни на децата, пътувания, изненади, никога не е направил нещо мило за мен - било да стане да ми направи кафе, било да ме отведе някъде на разходка. Не! Нищо, никога. Е, случвало се е да ми донесе откъснато цвете понякога, но то е обикновено след като сме се били скарали преди това.
С него почти и не си говорим, защото обикновено не можем да се разберем, било за дреболии, било за нещо важно - започваме да спорим и накрая се скарваме. Той почти нищо и не споделя с мен (освен да ми се оплаче, като го боли нещо). Не ми казва какво трябва да прави или да ходи, казва ми в последствие или на вратата - "Ти нали знаеш, че трябва да ходя еди къде си". Все трябва аз да го питам, а като го питам не ми отговаря, а ми казва "Не ме питаш правилно! ". Като цяло липсата на комуникация май ни е най-големия проблем.
Да, той е добър съпруг и баща, работи (макар, че винаги и двамата сме изкарвали парите и сме плащали общо), грижи се за нас (макар доста често да го карам на сила да свърши каквото и да е), но прави минимума от това, което се изисква от него и нито грам повече! Особено в отношението си към мен - по-точно такова няма! Дори и да види, че съм се сдухала, че съм тъжна, няма да дойде и да пита какво ми е - чака аз да отида и да му се моля да говори с мен. Като му кажа, че се чувствам самотна, ме гледа и вика - "Ти не си добре, нали знаеш, че те обичам? " Еми НЕ, НЕ Знам - с нищо не го усещам. То това, че ме бил искал и правил секс с мене, за него е достатъчно като израз на любов!
Като знае, че имаме проблем и трябва да го обсъдим, до последно се измъква. Накрая, като няма на къде, сяда и казва "Добре, говори, слушам те. " И само слуша уж и кима с глава, а после пак всичко си е постарому.
Предполагам, че ме обича, по някакъв негов си начин (така ми казва постоянно), не ми изневерява (знам го на 100 %), но защо аз не мога да усетя любовта му?
Била съм обичана и знам какво е да те гледа човек с любов в очите, но с моя мъж никога не е било така! Той донякъде се стараеше докато се оженим и после край - взе ме за даденост и това си е! Като му кажа, че искам да се разделим, уж му е тъжно и казва, че не иска друга жена, че иска да сме си винаги заедно, че щял да се бори за мен. Но дотам - само приказки, никаква промяна. Или се старае (държи се по-мило) за ден, два и после пак по старому.
Това ли са всички бракове? Така ли се държат всички "Обичащи" мъже? Та той ме приема само като задължение!
И не, не съм се занемарила - все още изглеждам добре, красива съм и много мъже ме заглеждат и биха искали да са с мен, но аз никога не отвръщам, защото се надявам на моя си мъж! Но докога да чакам и той да ме забележи? Може ли човек да живее без любов цял живот?

Авторката

18.   По описанието ти, авторке, мъжът ти е насилник - отдалечаване от родители, приятели, забрана за учене, работа, лъжи, манипулация, има и други - контрол над финансите. Резултатът при такива връзки е депресия, после става по-лошо. Консултирай се по телефона с някоя фондация за защита на жените от домашно насилие, има телефони в интернет.

19.   Много благодаря на номер 18!
Аз отдавна имам съмнения, че мъжът ми ме тормози емоционално и психически, но не бях сигурна. Но всичко, което пише, че се случва при емоционално насилие, се случва и при мен. Чак не мога да повярвам как толкова време съм била сляпа за истината. Винаги търсех вината в себе си!