Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много тежко. Трябва да направиш следното: колкото и да ти е трудно, трябва да израснеш психически. Разбери, че родителите на починал са зверски травмирани и не е трябвало да разговаряш с тях. Това е първата ти грешка. И полицай да беше, в такива ситуации хората се държат така, защото адски страдат и са нападателни. Не трябва да изпитваш никаква вина и да се поддаваш на външни внушения. Посети психолог и поработи върху себе си. Според мен ти не си узряла достаъчно, за да се справиш с толкова сериозен проблем. В живота реално има много по-тежки неща - рак, смърт, болести. Радвай се, че не си на неговото място. Той е бил психически болен чоек. Не е имало какво да направиш. Трябва да отидеш на психолог, за да престанеш с чувството за вина. Ти обясняваш историята сякаш си от страната на неговото семвйство и приятели. А за себе си кога ще помислиш. Кога ще се погрижиш. Спри хапчетата.

7.   Буквално се разтреперих като го четох това! За мен всички в това градче, които са те заклеймили са едни хора под похлупак! Не трябва да изпитваш вина, че си зарязала момчето, понеже то те е правило нещастна! Ти не си знаела какво ще стане! А и дори на знаеше щеше ли да можеш да изтърпиш цялата тази лабилност? Само защото той ще се самоубие? Виж, сега! Като си го зарязала ти си се опитала да бъдеш щастлива, ти си направила своя избор! И той чрез отнемането на живота си е направил своя! Това, че си го зарязала и той се е самоубил и е обвинил теб, не означава, че ти си го направила! Започнете да избирате себе си! А и да, не споменавайте така Бог! Бог е велик и не знам как може да казваш християни сме... Християни на книга. Нито един християнин няма да се самоубие, защото според Бог това е грешно, както и нито една християнка няма да посегне към наркотици, а ще се обърне към Бог. Но това е друга тема. Момиче, ти не си виновна! Ти си избрала да бъдеш щастлива, а щом неговият избор е бил край... Значи край! Да, лабилен е бил но кирик и виновна че е такъв? А айде кажи ми, ти нямаше ли да умираш всеки ден ако си с него, но не го обичаше!? Щеше ли да търпиш заплахите му, , Ще те убия, Ще те... "... Да, това момче е прилагали насилие над теб вербално. Просто си се отървала, и да може би не по най-благополучният начин, но вече си далеч от него. Всички в областа ви живеят в един измислен техен свят, където толкова ги е яд на тях, че сторвават върне теб всичко. А баба ти толкова истинска баба ли ти е като се отрича от внучка си, заради хората? Момиче, ще ги съди Бог... За всичко ще ги съди, но всеки с реда си... Злина та ти причинили, нямаш вече оценка за събитията, за себе си, наркотици. Започни да вярваш в Бог и в себе си и на родителите си, а не в на хората думите. ЗАЩОТО те те докараха до това! Но и ти си си виновна! Спри ги тези психиатри, наркотици и хапчета, махни се от тая пуста Испания. Върни се първо в селото си! Ако трябва се надвикват пък който слуша слуша! Да ти олекне на душата! Да ти олекне, че си си го казала пред хората ако ти е толкова важно! После се върни в София започни университет /работа. Намери добър психолог разкажи му, поплаче си, защото ще бъдеш натоварена от селото си. И просто затвори тази страница от живота си! Няма смисъл ей, млада си! Не можеш цял живот да живееш с това! Купи си дрехи, отиди на кино, намери си приятели, контакти! Спри да бъдеш човека, който си въобразява, че си, защото си невинна! Пожелавам ти наистина щастие! Ако ме послушаш съм сигурна, че ще бъдеш добре... Пиши още по темата, усмивки... И горе главата:)Моля литераторите да публикуват коментара ми!

9.   Аз вина не виждам в така написаната история, това че някой бил слаб в главата. Ако бях на твое място анонимно бих помогнал на семейството му по някакъв начин. Не знам какъв извод трябва да си извадиш, но всяка една такава трагедия води до някакви изводи които трябва да откриеш за себе си, не се е случило нищо случайно.

11.   Не знам какво друго очакваш от неговите родители,загубили са си детето,опитай се да ги разбереш.Те си имат тяхна истина,ти-твоя..Като си разбрала,че имаш отношения с емоционално нестабилен човек направи ли всичко за да мине раздялата по-безболезнено?Може би спестяваш нещо?

12.   Монтеки и Капулети, ако това е любов!? "3 години беше занимавката и на мен ми писна. Просто чувствата бяха изчезнали." - три години си си ирала с човека -занимавка било!? За какво го използваше, само за секс ли. Чувства просто е нямало, имало е игра, на която той се е вързал, и като е разбрал, че е бил лъган, психиката му не е издържала, както при Ромео и Жулиета. Не се упреквай, всички жени сте такива, много мъже са платили със живота си. Жената е само за чукане, не за любов, но някои мъже не го разбират и плащат скъпо за това!

13.   Ти вина нямаш. Не ти го казвам, защото съм психолог и ми се плаща, за да го чуеш. Казвам ти го защото така мисля. Имах приятел, който така се самоуби уж заради жена. Но всъщност не. Причините бяха други, не бих ги споделила дори тук, тъй като човекът вече го няма, от уважение към паметта му. Но ще ти разкажа по принцип. Доста преди изобщо да се запознае с въпросната жена, той си имаше мисли за самоубийство, включително беше правил опит за такова, след който завършва в спешното. Уточнявам пак. Преди да я срещне. Този проблем в психиката го има, той си стои, просто в един момент ескалира и се случва неизбежното. Вина винаги се търси. Някъде в някого. Разрови се прочети за самоубийството. Близките обикновено не говорят за това, тъй като обвиняват себе си, дали че не са усетили проблема, дали че не са помогнали. Обвиняват се. Така сме устроени, винаги да търсим вина и виновен. В твоя случай вината целенасочено е хвърлена върху теб. Добре дошло за близките. Ето тя е виновна, горкото ми момче. Истината е, че това момче със сигурност е имало нужда от помощ от психолог много много по-рано. Сама споменаваш колко често е споменавал за смърт. В тази цялата ситуация ти си жертвата. На болното ни общество. Като глутница са се нахвърлили върху теб да те разкъсат. Ей такива сме си хората. На теб какво ти остава. Да осъзнаеш, че не можеш да си отговорна за животът на друг. Ти също колкото и той имаш право на живот. Той е избрал неговият да приключи. Защо ти трябва да го правиш? Колко хора се разделят всекидневно? Просто ти си била с психически нездрав човек, сигурна съм че роднините му също да били наясно. Но нали се сещаш, че е много по-лесно и освобождаващо да хвърлиш вината на другия, вместо да я потърсиш в себе си. И да бяхте се разделили, без той да се самоубива, после щеше отново да го направи, при някаква следваща спънка в живота. Защото той този проблем го е имал много по-рано и независимо от теб! А ти си спряла да живееш. Ама за какво? Освободи се от това! Остави го в миналото, всички имаме гадни моменти в живота си назад. Аз също. Научаваш се да живееш с това и въпреки него. Надявам се да си ме разбрала. Изправи се, започни на чисто и продължи напред.

14.   Не си виновна ти. Вината ти е социално продиктувана от натиска на хората. В свободна държава живеем. Никой не е длъжен да живее с някой, когото не обича. Всеки зарязва или го зарязват преди да си намери половинката. Това, че момчето е избрало вместо да си поплаче като всички останали, да сложи край на живота си, си е негов проблем, не твой. Ти имаш право да решаваш с кого да бъдеш. Той има право да решава какво да прави с живота си. Крайно нагло е да ти мята вината на теб. Голямо предсмъртно желание, няма що.
Родителите му вместо да те нападат, да си помислят защо са възпитали психически лабилен човек и дали не е бил болен и не са го завели на доктор. Такива хора са опасни освен за себе си и за другите. Познавам случай в който мъжът уби жена си и след това се самоуби. Тя не искаше да живее с него, но родителите й не я подкрепяха, защото “какво ще кажат хората”. По-добре, че сте приключили. Останалите нямат право да коментират. Убедена съм, че и те не биха живели с някой, когото не обичат, а дори и да биха, нямат право да казват на теб какво да правиш.
Слушай психолозите, дори да им плащаш, те са длъжни да ти казват истината и да работят с теб за приемането й. Не си мисли, че са мили и добри. Не посягай на живота си, не бъди като него. Не знам как е при вас, но ние сме християни и Бог не прощава самоубийство. Това е най-големият грях. Радвай се на живота, събери се с някой, когото обичаш. Не бъди с никого от съжаление.

15.   Убийца щеше да си, ако го беше убила. Сега си просто жертва на един болен мозък, отнел живота си.
Продължи напред, просто го заслужаваш. Не се чувствай виновна за чуждите грешки! В живота се случват къде- къде по- сериозни неща, ако тръгнем всички да се бесим....
Далеч си от България просто зачеркни миналото. Имаш семейството си, ще създадеш и твое някой ден и помни- всеки САМ е отговорен за действията си! Ти не си за неговите!

18.   Ти с нищо не си виновна, да не кажа, че си втората жертва в този случай. Започни някъде на чисто, без глупаците, които те обиждат.

19.   Не знам, аз не можах да намеря новина за обесен на тазеи години.

20.   Авторке, не се предавай!
Едиствената ти вина е, че си се забъркала с дете в тяло на възрастен. Не се тормози за нищо. Нямаш пръст в смърта му. И не, не те успокоявм. Карам ти се! Хокам те! Ядосвам ти се! Защото наричаш сама себе си убийца, без ни най-малко да си такава!

Ето как виждам ситуцията аз. Бившият ти приятел е манипулатор. И те манипулира все още, дори от гроба си. На заплахи от рода на "Ако ме оставиш, ще се самоубия..." винаги трябва да се отговаря:
- 'Ми браво, тъкмо ще отървеш света от едно нищожество.
Защото това е чиста проба принуда, това е насилие и пречупване на волята. Не се преговаря с изнудвачи! Нито близки, нито далечни! Никога! Решил бил да се самоубие, ами това си е негов избор. Никой не му е дал правото да въвлича и теб.

А пътят, по който сега вървиш на непрестанно самобичуване и самоунижение, е най-погрешният възможен. Накрая ще деградираш и ще се превърнеш в същата психическа развалина като твоя бивш. Спри с насилието над себе си, спри да се измъчваш и най-вече скъсай емоционалната си връзка със самоубиеца. Как очакваш да си подредиш живота, ако продължаваш да живееш с мъртвец! Прочисти си мислите и започни наново. Животът е пред теб. А за делата ни, нека Господ ни съди.

Колкото до баба ти, за нея може да се погрижат родителите ти. Ще отскочат за малко до България,вместо теб, стига да няма друга пречка за това.

21.   Момиче, вземи се стегни! Някъв неуравновесен сопол се самоубил, и ти си виновна така ли ?! Да го духа и толкова. Като няма мозък бай бай! Един Психопат по малко. Живей си живота и не се занимавай с глупости.. Аз ако съм, къвто съм непукист, изобщо нямаше да го мисля.!Бахти слабака, ще се самоубива..

22.   Не си виновна ти, а и не си длъжна да ходиш с някой. Той се е самоубил, не си го убила ти все пак. След като не се извършва престъпление не бива да имаш съвест за случилото се. Гледай напред

24.   Ужасно е това, което се е случило. Съчувствам на семейството му, със сигурност загубата им е тежка. Обвиняват теб за болката, която изпитват, но според мен ти нямаш вина. Той е решил, че ще го направи и го е направил. Може би не, защото много те е обичал и не е можел да живее без теб, а по-скоро за да те накаже един вид. Да се чувстваш гузна цял живот, да не го забравиш никога. И все пак не е редно всичко да се отнасят по този начин към теб. Решила си, че не сте един за друг и си сложила край. Всички се разделяме и събираме, всички се нараняваме един друг, но това да се сипе толкова помия върху теб е преклено. Ти не си искала той да отнеме живота си. Не се обвинявай. Ако не се чувстваш ок там, където си, прибери се в България, в друго населено място и започни отначало. И да има нападки просто ги игнорирай. Хората много често плюят и нападат без да се поставят на мястото на другия. Бъди търпелива и мисли позитивно. Вярвай, че в живота ти ще дойде по-добър период. Пожелавам ти успех и спокойствие. Бъди силна!

25.   Ти вина нямаш. Не знам дали историята е истинска, но ако е така ще ти кажа да продължиш напред. Не си преценила човека и се оказал луд, това е което си сторила. От там насетне никаква вина нямаш, затова и не я намираш в себе си. Изтрий всички стари контакти с БГ, махни си профилите, започни съвсем на чисто. Намери си работа, спортувай, прави нещо, живота продължава за теб. Хич да не те интересува, кой, какво и защо говори. Хората са глупави и си правят изводи без основание, после тръгват по чуждия акъл, за да не се отличават. На мен ако ми пукаше щях да съм в сериозна депресия. Не си убийца. Той е убиец, той е направил избора, не ти. Пък и имаш съвест, което не е типично за убийците, така че се успокой и спри да се обвиняваш, че някой е извършил убийство, не си била ти.

26.   Бил съм в подобна ситуация, тоест със самоубийствени мисли заради курвенски номера, но в моя случай гледайки назад сам си бях виновен заради тъпата ми наивност. Ако има някой виновен то е точно лабилната психика на момчето, да ти може да си била голям боклук и да си го отрязала по много прецакващ емоционалната стабилност начин и да си му причинила много болка, но болката минава с времето. Можеше просто като нормален мъж да пие като куче 1-2 месеца докато слуша Тони Стораро, да ти звънне да те напсува няколко пъти и да си живее живота, но не пича ще се беси. Еми да не се бесил сори. А ти се вземи малко в ръце и недей мисли глупости за манастири и самоубийства понеже тъпото на сомоубийството е, че в даден момент и без това ще умреш за кво да бързаме :D

27.   Говориш и мислиш пълни глупости. Как ще си виновна за смърта на някакъв слабохарактерен, който е решил да се самоубива!? Всеки човек е преживял раздяла, но никой нормален не слага край на живота си заради подобно нещо. Ако не беше уж заради теб, щеше да е заради някой или нещо друго. Изобщо да не ти пука за мнението на някакви селяндури. Така или иначе не живееш вече там. Разбери, че ти не си виновна и продължи живота си.

28.   Здрасти! По въпроса дали си виновна и дали трябва да чувстваш гузност? Не защото реално просто ти не си виновна, че той е отишъл да се обеси и да сложи край на живота си а и все пак той самият просто не е разбирал, че това което прави те наранява теб, а и като всеки нормален човек ти е дошло в повече да слушаш някакви заплахи за самоубийство при положение, че вероятно предполагам и преди е имал някаква депресия или нещо подобно. Просто не трябва да чувстваш вина за нещо което не си направила просто той самият е имал лабилна психика и предполагам при най-малкият проблем е мислел за самоубийство. Надявам се да съм ти помогнал макар и меко казано глупаво изказване имах :)


Успех!

30.   А какво си можела да направиш? Да стоиш в подобие на връзка против волята си, да търпиш неуравновесен индивид? Най-вероятно и без теб е щял да се самоубие, просто това е бил поводът.
С родителите му няма смисъл да говориш, те няма да се поставят на твое място и да те разберат, както и ти тях. Приеми, че просто сте на различни брегове на реката.
След като със семейството ти вече сте в чужбина, просто приеми нещата и се опитай да се отърсиш от чувството за вина. Всеки човек носи отговорност за постъпките си, той е направил избора си. Забрави случката и продължи напред.

31.   Има доста типове, които подлагат половинките си на емоционално изнудване до такава степен, че чак увреждат психиката на хората до себе си. В момента ти живееш с тази вина именно, защото твърде дълго време те е връщал при себе си именно с такова изнудване. Но е нямало, как да предположиш, че чак ще навреди на себе си само и само да стане по неговото. Явно някъде у дома или при първите му приятелства и връзки нещо се е счупило у тоя човек и последният човек, който би трябвало да винят си ти. Вече няколко години си се тормозила, считай че си удовлетворила последното му желание, да те накара да страдаш. Ти няма, как да носиш отговорност за неговите постъпки. Това, че е имал изкривено разбиране и е тълкувал нещата погрешно, не е нещо, за което ти трябва да се тормозиш или да си плащаш, както се опитват да ти втълпят близките му. Ясно е, че ги боли, но къде са били те? Не може да не са забелязали, че има доста лабилна психика и още по-лошото е, че най-вероятно и те имат вина за тоя разбит мироглед. Нека да не прехвърлят вината на последния човек, с който е общувал с него. Считай, че вече се преминала през ада, който са ти пожелавали. Сега гледай напред и забрави лошото.

32.   Ще бъда кратка защото няма и какво толкова да се каже при ясен казус:
Била си повода/извинението,, но не причината!!!
Толкова отровен този твой бивш самоубит че, дори преди да си тръгне е спретнал драма на гърба на друг! Не го жали изобщо...съвсем обмислено и умишлено е обърсал с теб собствената си слабост,неудачника психясал.

Хич не ми е "за умрелите или добро или нищо" този даже и след смъртта си трови!

33.   Що не вземеш да ги осъдиш дивите селяни? Ще си го намерят и ще слязат на земята.

34.   Това се нарича естествен отбор. Направил е услуга на обществото, че се е самоубил.

35.   Това звучи подозрително като една случка, станала преди няколко месеца - 23-годшен, в кърджалийско, на бесилото сам се провисва, пост преди това в социални медии. И ни казваш, че за няма и половин година всичко това се е случило? От татенцето с мерак за кръв до наркотиците ти? Да, бе, окей. Мирише историята на развалени яйца. Намери си друго хоби.

https://bnr.bg/kardzhali/post/101356604/23-godishen-e-otkrit-obesen-krai-nedelinskoto-selo-kundevo

36.   Изкушавам се да скокна като тълпата в градчето /това си е лесната реакция, ако не ти се занимава да мислиш и животът ти е гаден, а моят си е гаден по принцип, така че имам алиби за подобна реакция/, но ще се постарая да бъда обективен:

1. ако не беше ти, щеше да е друга, която да го зареже и той да се самоубие. Едно е да заплашваш, друго - да го направиш. Да не ти казвам колко тийнейджъра заплашват със същото, но не всеки го прави! Според мен човекът е имал психически проблем или иначе загрижените му родители са го карали да се чувства отхвърлен с поведението си и той е пренесъл нуждата си да бъде приет върху жените в живота си. Или това, или някоя друга преди теб го е отхвърлила - кой знае?
2. ти имаш вина, но не такава, каквато си мислиш. Не за самоубийството му, а за лошия си избор. Защо се хващате с такива, а? Да беше първия случай в историята, но не е! Едни се хващат с побойници, други с престъпници, трети с "храбреци", които ги зарязват бременни, четвърти с луди, пети с други подобни типажи. И после същите жени нерядко обясняват, че останалите не ставали и им имало нещо. Е, на този му нямаше нищо, затова се самоуби /това не към теб, а по принцип/!

Затова вместо да се пробваш да се самоубиеш или нещо друго, дай си време и спри да се обвиняваш! Като изключим кофти избора ти на мъж, друга вина нямаш. Мога да го напиша и с главни букви, та дано го прочетеш. А това с кофти избора напоследък е запазена марка на женския род, т.е. не е някакво лично твое прегрешение, за което останалите жени имат право да те сочат с пръст. Щом се излекуваш от това чувство за вина, ако искаш, си намери друг, но този път гледай да е човека, който най-малко ти харесва! Доказано е, че женската интуиция в наши дни е трагична, затова най-лошият според нея всъщност ще е най-добър в реалността.

Ако пък още държиш на манастира, няма проблем! Но не ходи там като бягство от нещо, а защото наистина смяташ, че вярата е важна за теб! Той е избягал от живота и проблемите като се е самоубил, ако ти избягаш в манастир, значи все пак ще имате нещо общо - страх да приемете реалността. Надявам се да потвърдиш мнението ми, което е, че нямате нищо общо с него! Ако не го направиш, твоя си работа! Няма да те търся и да те соча с пръст, дори няма да разбера какво е станало. Но пък ще докажеш, че не си по-добра от него - просто си избрала различен метод за бягство.

37.   Вечно търсите интрига в човешкото нещастие. Обръщам се към номер 35: прочети коментара на номер 1, разрови се отново и пак си помисли дали още ти е миризлива историята!



-

39.   Живей си с кеф живота, бившия ти е бил с психическо заболяване и хората него трябва да упрекват, че егоистично се е самоубил, или да опрекват родителите му, че не са се погрижили за лечението му.

Хубаво че си се махнала от това дивашко място, където те мислят за убийца и ти скачат като някаква глутница. В големите градове плюса е това, че на никой не му пука и хората не се събират на такива "гонения на вещици".

41.   Много подло от неговата страна, решава да се самоубие и вместо да остави добро след себе си, той нарочно насъсква хората срещу теб от злоба. Замисляла ли си се за това? Човекът дори и да е бил болен, това му е действие е от характера. Близките е трябвало да му помогнат приживе, но са си затваряли очите, защото им е било по-лесно. А няма как да не са знаели, че той има проблем, близките винаги усещат. Жалко е за човека, че не е получил помощта, от която има нужда, но факта е, че той е упражнил психическо насилие спрямо теб. А в последствие, такова е било извършено и от обкръжението му. Те не знам дали знаят, че можеш да ги осъдиш дори само за обида. Майка му и баща му, до някъде е нормално да реагират неадекватно, защото страдат, но за останалите няма оправдание. Правят го, защото могат. Аз щях да питам от кое турско село си, но видях, че по-горе са ти отговорили. Да знаеш, че подобни реакции не са нормални за други части на България. Просто някои хора са с по-ограничен мироглед и имат нужда да порастнат. Вероятно им е забавно да термозят или го правят по навик вече. Просто всичко това е възмутително, но някакси трябва да приемеш, че има и такива хора.

42.   Мисля, че почти няма жена, на която да й пука, че някой си ще умре за нея. Дали от сблъсък с друг мъж, дали суицидна проява.. Не я интересува и продължава напред. Всеки, който е наблюдавал и си е взел бележка, е женомразец. :)
Всички, които пишете тук за това момче и неговите мъжество и психика, разберете го, жените не търсят мъже! Загледайте се, това до тях е тъжна гледка. Истинските мъже имат акъл, не тичат подир никоя, не драматизират. Жената обича грубостите, да не й обръщаш внимание, да я чукаш здраво. И понеже мухълите до тях не умеят това, често си изневеряват и пак се връщат при тях. Има и такива дето си хващат само тъпкачи. Голяма грешка е да показваш слабост, отчаяние.. Ще бъдеш веднага изоставен. Не ги слушайте, че било важно да си раним и искрен, това са лъжи. Обръщайте внимание на действията, а не какво говорят. Жените ги движи емоцията! Спира ли тя, спират всичко. Не разбират чувствата и жертвите. Защо си юислите, че арабелите се държат зле с тях. Ама там процъфтяват.

43.   Разбира се, че не си убиец. Единствената ти вина е, че си поощтрявала манипулативното му поведение (заплахи с убийства и самоубийства) като си встъпила във връзка с него. Толкоз. Това неговото е ужасно токсично поведение. В здравословните връзки няма такива неща. Да те заплаша, че ще се самоубия ако [нещо-си] най-манипулативното поведение, което мога да си представя. Както го описваш, адски прилича на т. нар. vulnerable narcissist. Гугълни и прочети за тях.

Добре е, че сте се махнали от града, от това обкръжение от идиоти, което описваш. Щом баба ти „не те зачита“, значи не ти липсва тя. Сега си е проличало тя каква е, щом „не те зачита“. Преди време си имала нереалистична розова представа какво представлява баба ти. Липсва ти този образ, а не тя.

44.   За каква вина говориш? !? !! Сама казваш „дори не знам къде сгреших“. Хванала си се с ужасен човек, това е.

Нещо, което ти ГАРАНТИРАМ, че ще ти помогне. Свържи се със Stefan Molyneux. Можеш анонимно да му разкажеш историята си и той ще ти помогне да погледнеш нещата в правилна перспектива. Прочети по-подробно за него като гугълнеш freedomain radio. Изгледай/изслушай някои от предаванията му, за да разбереш за какво става дума.

45.   Здравей авторке,
аз ти съчувствам. Предполагам, че се чувстваш много кофтии виновна. Моето мнение е, че не си дори и повода на ситуацията. Живота си е твой и ти си се родила за да живеевш своя живот както ти харесва на теб. Според мен тази чувствителност и лабилност в момчето се крие във възпитанието още от детска възраст. Много е важно в какво семейство израства един човек. Хора се събират и разделят постоянно, делят имоти, деца и т. н. Вие нямате нито деца нито връзка от 10, 20 години. Смисал такъв не обвинявам момчето, нека почива в мир нито защитавам теб. Просто за мен несигурността в характера се изгражда в детска възрасти от родителите. Аз бих се консултирала с психолог, защото този страх, срам и гузност които изитваш могат да попречат на качеството ти на живот.

46.   Н 11, родителите на момчето я нападат нея по същата причина както и синът им- не могат да поемат отговорност за случилото се, а със сигурност са знаели че, е нестабилен, може и да са допринесли дори.
Единствената жертва тук е авторката!

47.   Бързо чети Новия Завет. Има го в Google play. Почвай молитва и пост.

48.   Спокойно. Бъди силна. Чети Новия Завет и всичко ще се оправи ще видиш. Намери си евангелска църква

49.   Вината не е в теб, близките му няма да преодолеят тази травма и за тях винаги ти ще си виновна. Вземи се върни в България, но не и в родното ти място, отиди в София, намери си работа, нови приятели, забрави за случилото се, ходи на психолог, най важно е ти да осъзнаеш че нямаш никаква вина

50.   Не си виновна ти че някъв ненормалник си е теглил важето заради теб, и че всички около него са психопати и вярват на това че ти си виновна, той сам си е виновен един трезво мислещ човек няма да се самоубие! и без това вече си в чужбина не трябва да ти пука за известно време не си прави пак профили и нищо не прави не контактувай с никой от старите ти приятлеи и това е, няма какво да се обвиняваш той е бил луд и болен човек.

51.   Не си виновна ти че някъв ненормалник си е теглил важето заради теб, и че всички около него са психопати и вярват на това че ти си виновна, той сам си е виновен един трезво мислещ човек няма да се самоубие! и без това вече си в чужбина не трябва да ти пука за известно време не си прави пак профили и нищо не прави не контактувай с никой от старите ти приятлеи и това е, няма какво да се обвиняваш той е бил луд и болен човек.

52.   Номер 35 - https://rodopi24.blogspot.com/2016/03/19_30.html

53.   Аз съм авторката. Искам да споделя няколко неща. Първо, благодаря на всички, които ми дадоха съвети, каквито и да било. Второ, отвратително е човек да измисля подобна история и мога да кажа, че от самото начало някой позна, явно и в страната е познат случаят. Тогава идваха медии, много вестници писаха глупости. Моето име е женската версия на неговото и започва с Д. Това мога да споделя, защото не искам да осквернявам паметта на момчето. Много от неговите постове не са включени, но последният беше срещу мен, кълна се, това, което го пишат е цитат по-рано, качен от него седмици и съчинение. Другото е, че в малкото населени места винаги като стане такава драма се разгласява и се добавя. Неговите приятели първи скочиха с версията, че съм била "курва", изневерила многократно и затова от срам и мъжка чест си е теглил ножа. Другото - искаме или не. Множество приятели са мюсюлмани, вярващи, уважаващи християни и прочие както казах, но се почва с типично турското им мислене, сега само за дискриминация ми липсва да ме набедят. Бях просто заплашена с линчуване, ако не се махна. А аз самата изпитвах болка. Да, неговите не допринасят, защото според тях аз съм изродът, повредил момчето им и вярват на приятелите му. Нали знаете за мъртвите нищо лошо, но вижте. Тогава бях по индиректен начин "убиец", мен набедиха за "психически насилник". Аз все бягам, като бягам се чувствам по-зле. Да, баба ми в последствие се отдръпна, нея в градчето много я уважават, а тя самата беше казала, че след като не си нося вината и моите ме защитават, не иска нищо общо с нас. Дали според вас ми е било малко? И да, пробвах много пъти - с хапчета и аз самата да се обеся, но не става и в един момент реших, че не мога да предам нашите. Минах 30-те. Не съм девойка, както ме споменават. До ден днешен изпитвам най-вече вина, че съм тръгнала с по-млад и крехък, че не съм го спасила. Преди него имах само една връзка и партньор интимен и любовен с години бях сгодена, а след смъртта му ме гавреха, че съм минавала по цял футболен отбор... на седмица. Първият ми приятел тогава подаде рамо само просто каза "не я винете" и него набързо набедиха за един от любовниците ми и плашеха с линчове и глупости. Мина време, но болката не винаги минава. Обичам страната си, но не мисля, че мога да се прибера все още. И да, ако това не се случвало във вашия край и при нас беше сензация. И не е единственият обесил се, самоубил се, така че нормално да припознавате други истории, жалко за всички, но аз казвам МОЯТА. И никой все пак не ме е мразил както до ден днешен аз се МРАЗЯ.

54.   Моят вуйчо се самоуби на 35, в съседната стая се гръмна с пистолет в гърдите. В Пловдив, в 3 през нощта, февруари.
Първият му опит беше след изневяра, 5 години преди успешния.
Изневеряващата му беше любовница. Изпари се като теб. После и вуйна ми изфабрикува пълномощно и отвлече братовчед ми в Испания.
И двете мислят, че те са отговорни за смъртта му.
Майка ми също, че не се е с правила като пъдарин.
Аз също си мислех, че съм отговорна. На същия ден се скарах с него, бях 6ти клас, не ми се учеше. Казах му, че не ми е баща. Чудни последни думи, а?
Добре, че майка ми ме води на психолог и пуснах вината. Другите не я пуснаха. Вуйна ми 20 години по-късно още се наказва, мисля, че иска да се разруши с работа. Само искала да осигури братовчед ми, а той взима вече 5 цифрена заплата.
Говоря й " Вуйно, на 50 години стана, на 2 смени си от 20 години, за какво? Имате си всичко, Плами се справя супер, моля ти се направи нещо хубаво за себе си. Още си хубава, толкова си добричка, намери си партньор в живота, заслужаваш щастие, до кога ще се наказваш"... Тя знае само "отнех му баща му, убих го. Единствено искам да му дам всичко, което мога. " А моят братовчед страда, не иска пари, иска майка му да се грижи за себе си, за да може и той да го направи. Има си приятелка вече години, но го е страх да отиде да живее с нея и да остави вуйна ми.
Любовницата не знам какъв живот живее, но я видях миналата година и изглежда като една ходеща сянка. Аз не я обвинявам, мисля, че само баба ми го прави.
Аз в крайна сметка реших да стана психолог. За съжаление никой не е месия в собствения си дом.
Вуйчо ми още от дете е формирал вярване, че не желае да живее (дълга тема е защо, ако мислиш, че ще ти е от полза да знаеш, ми пиши и ще ти разкажа). И още от тогава подсъзнанието се е опитвал да умре. Това се изразяваше в абнормална смелост и заблуждаваше, че той всъщност обича живота много. Вуйчо ми караше като джигит, практикуваше всякакви екстремни спортове, биеше се, навираше се между шамарите, свързваше се само с опасни и деструктивни хора. Когато ни водеше на цирк, той беше Великият вуйчо доброволец да го целят с ножове, да го мотаят с влечуги. Познай, дали ни беше забавно на мен и братовчед ми, аз направо си затварях очите и почвах да мисля можем ли да се приберем сами.
Всички имаме инстинкт за живот и инстинкт за смърт. Единият ни кара да искаме да действаме, а другият - да искаме покой, почивка, сън и липса на неудовлетворени потребности ( да не си гладен, жаден, да не ти е топло, или студено), искаме да се изключим от света за малко да не мислим и да не чувстваме нищо, да спим. Това прилича доста на състоянието смърт, нали?
Нормално е, част от нас е. Ако нямахме този инстинкт, щяхме да умираме още по-рано от амортизация.
Обаче, когато инстинкта за смърт надделява, ние постоянно търсим това състояние. И не е нужно като вуйчо ми, да търсим ситуации, които потенциално ще ни убият, прикрити от смелост, любов и разни псевдо добродетели. Можем и просто нищо да не правим, да бездействаме, да спим твърде много, а когато това стане непоносимо можем да си осигурим този покой и липса на потребности с наркотици, алкохол. Пак става и така не живеем, така че инстинктът към смъртта тържествува над живота.
Не всеки мъж би се самоубил след като се разделите, нали? Всъщност може би само един, който просто е търсил подходящите условия за да го направи.
Като психолог, искам да ти напомня, че ти не си Вездесъщ и не можеш да вземеш решение за живота и смъртта на друг човек, освен за себе си. Убиецът взима решение да убие, ти не си взела такова решение.
Терапията не е бърз процес. Това е голям проблем и за нас психолозите. И да иска да ти помогне колега, и да има абсолютната способност да го направи, ако не ходиш поне няколко месеца, дори година при един и същ терапевт, той няма да може да ти помогне. Ти самата няма да можеш да станеш автентична с терапевт, ако го сменяш постоянно. Все едно да си сменяш гаджето на първия проблем, а да твърдиш, че искаш сериозна връзка и да опознаваш хората.
Реално клиентът следва терапия без съпротива, чак когато е сигурен, че е напълно разбран и приемлив, когато е тотално автентичен пред терапевта. А за да усети това му трябва време, като да белиш лук- сваляш броня, след броня. Терапевтът ако ти изсипе един куп решения и съвети на първите ви срещи, ти ще го намразиш. Ще си кажеш " Този още не знае нищо за мен, аз още не съм тотално автентична пред него, значи тия съвети са някакви общи и абстрактни, те няма как да бъдат право в десятката, защото ние и двамата не знаем къде е тази десятка. Това просто няма как да е точната терапия. " и отиваш при друг и пак отначало. Така не само, че не си помагаш, ами и губиш вяра, че може да ти се помогне, губиш вяра в терапевтичните процеси и се отказваш от себе си.
Това ли ще направиш, скъпа? Ще се оставиш ли инстинктът ти за смърт да те откъсне от живота?

55.   Нормално е да изпитваш вина и ще ти кажа защо. Първо да направя едно уточнение. Момчето според мен не било болно. Просто е било самотно. После си се появила ти. Дала си му лъч надежда. Че някой го харесва, че някой го обича, че някой го обича. Почувствал се е значим. Ти си му била надеждата за живот. Не бих определил момчето като слабо. Просто е било самотно. Най-вероятно е бил самотен много дълго време. Може и да не е имал приятелка до сега. А ти, доколкото разбрах, не си вземала връзката ви насериозно. Това ти е била грешката. Трябвало е още в началото да кажеш. Поддала си се и на друг стереотип, че след като само говори няма да го направи. С последните си думи без да искаш си го поддикнала. Но за това не си виновна ти, а обществото. Тук ще видиш десетки теми на жени, които се оплакват, че гаджетата им говорят за самоубийство и всеки от коментарите е, че са дечковци и видиш ли нямало да го направят. Без да знаят, че всъщност това се случва и го правят. Тези хора отправят финален апел за помощ преди да го направят. Това, което е трябвало да направиш е, да поговориш с него на спокойствие. Да не го оставяш нито да го режеш така рязко. Вие жените нямате усет в това, а трябва да имате. В негово лице той вижда един човек, който е всичко за него, как изведнъж показва непукизъм сякаш вашата връзка никога не е съществувала. Още по-болезненото е когато видиш жената веднага да се хвърли на врата на друг, а ти ближеш рани. Тежко е разбери. И когато си бил сам години наред, след като това се случи си казваш аз бях сам/а толкова години и сега пак ще съм сам, а тя ще си живее живота. Повярвай ми аз съм в същото положение в момента. На 35 последната ми връзка приключи преди две години. Бившата вече има нов, а аз още нямам никого и ако трябва да съм честен и аз обмислям самоубийство. Самотата е страшно нещо. Само хора, които не са я изпитвали не знаят какво е. Аз лично си мисля, че съдбата ми е отредена да си остана сам. И ако е така далеч не смятам са го завършвам тоя живот.

56.   Сега разбирате ли защо жените търсят психически здрави и стабилни мъже....
Авторке, не си виновна за нищо.Хората се разделят и събират, събират и разделят..Това е човек, това е живо същество, с мозък.(уж).Така е решил -така е направил.Всеки си носи последствията от изборите.
Затова сме хора, а не животни.
За какво да си виновна ти ?!
Да не си му дръпнала ти примката!
ХАЙДЕ ДЕ!
С цялото си уважение към болката на родителите на момчето за теб животът продължава.
Гледаш напред! За нищо не си виновна.Не си го убила ти, не си го манипулирала и подстрекавала ти.
Ако не беше тогава щеше да е заради друга след време.
Той си е носил проблема дълбоко в себе си....
Не бъди и ти лабилна, не позволявай да се възползват от съвестта ти и моментната ти слабост.
Не се връщай в България. Спри лекарства, наркотици и подобни глупости.
Ориентирай се към позитивни хора и гледай да създадеш семейство ти, защото ти заслужаваш да продължиш напред !

57.   Хора, не се самоубивайте. Това са глупости. Ако някой/я ви посече по такъв начин, просто продължавайте - явно не е бил/а човека за вас, а дали е и човек изобщо е отделен въпрос... Спортувайте, намерете си хоби, хванете да се самообучите нещо, което да ви е полезно. Изкарайте някакви пари, или ги инвестирайте, или свят разгледайте - България, че даже и Европа, не е вселената. За всички, които смятат самоубийците за "лабилни" и не знам какви си имам следното питане, вие някога опитвали ли сте? Способни ли сте да го направите, или ви се разтреперват ръчичките? Отговорът е, едва ли. Трябва си много смелост да се решиш да го направиш до край. Ако се смятате за нормални, нека ви поясня какво представлява това - тотална липса на емпатия и разбита връзка с реалността. Единствената оправия, за тези на които им пука прекалено много, е да се отървете от токсичната среда, в която сте попаднали, и повярвайте - струва си всяка секунда усилие. А за останалите, живейте си жалкия животец и продължавайте да се чудите защо вие сте номер едно, а другите все така не ви заслужават - наистина е така.

58.   Не обвинявай себе си! Проблемите, които крият самоубилите се се коренят дълбоко в детството. Липса на любов от страна на родител в семейството, най- често от страна на майката, неуспехи в училище, подигравки в училище. Възможно е преди теб да е претърпял още едно разочарование в любовта. В един момент е срещнал любовта, която винаги му е липсвала в твое лице и не е имал сили да я изгуби, не е вярвал, че ще срещне отново любовта. Липсата на вяра го е убила. А безверието винаги е последица от тежко детство.
Иди в някоя хубава испанска катедрала, помоли се душата му да намери покой и да те остави и ти да живееш в мир живота си.
Приеми, че е имало човек, който те е обичал много, вече го няма, но не си виновна ти за това. Той не е имал сили да продължи. Нали е написал, че ти иска прошка.
Не ти трябва да се връщаш в България. Тук повечето хора само това знаят, да обвиняват, да злобеят, да завиждат. Особено хората от дълбоката провинция са толкова закостенели.
Намери си някой чужденец и създай семейство там.
Не посягай към наркотици и морфин, не се вини.
Има естествени средства за повдигане на настроението - ягоди, шоколад, нещо сладичко и разбира се спорт. По възможност всеки ден по 1 час, ако ще и каране на колело да е. Ако си в морски град - ходи до морето, съзерцавай хоризонта, където небето се слива с морето.
Имаш право да бъдеш щастлива, друг преди теб е направил това момче нещастно и то не е могло да издържи, огънало се е.
Живей си живота и не се обвинявай. Вината ти е насадена отвън. И запомни лошите хора никога не изпитват вина. Ти не си лош човек и не си направила нищо лошо. Убедена съм, че и той го е знаел.