 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Творец без земя под себе си, на която да сътворява... Какво да правя?
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 771 пъти
Здравейте!
Имам нужда от различна гледна точка по мой проблем. Момиче съм на 22 години. Завърших училище на изкуствата, определям се като творческа личност, също и много упорита, принципна и сериозна, в работата, в живота и във взаимоотношенията си. Родителите ми имаха проблеми помежду си и се разделиха, преди да влезна в пубертета. От малка живея с тях по квартирите, само и само за да сме в града. Майка ми е искала да не израствам в селото, смятала е че в града има повече възможности и т.н. Няколко години след като се разделиха с баща ми тя замина за чужбина, защото имаше нужда от работа, с която да ме издържа сама.
С годините съм опитвала различни неща, като най-много време посвещавах на музиката и изработване на дрехи и рисуване (върху дрехи). Също така съм се занимавала и с много други неща, в които съм усещала, че мога и имам желание да се развивам. По-голямата част от идеите, които са ми хрумвали през периода от училище насам с времето започнах да виждам вече направени като готов продукт и даже се продават по магазини(и онлайн). Когато завърших, бях изключително надъхана да продължа да се развивам в тези области с пълна сила, като опитвах да си държа фокуса върху развитието си. Успях да си намеря работа като шивачка, защото исках да се науча да шия. Всички ми казваха да се запиша да уча нещо, но аз категорично не желаех, по ред причини, най-вече защото родителите ми не можеха да ме подкрепят заедно като едно цяло, майка ми трябваше да се жертва и да работи в чужбина още 4 години, за да ме издържа - образование плюс квартира, сметки, храна, материали, а какво остава и за облекло и т.н. Исках да уча в Италия за моден дизайнер, но нямаше как да натоварвам родителите ми, не стига че са ме изгледали до 18г. с трудности, ами кой знае колко пари щяха да отидат за образованието в чужбина, сигурно кредит трябваше да теглят! Повярвах си, че ще успея и така, поставих си за цел да не спирам да се упражнявам, да развия волята си и нагоре към целта. Мечтата ми от малка беше да стана велика певица и да имам своя марка дрехи, аз да измислям дизайна. Реших да последвам мечтите си, това нямаше да стане с образование, трябваха ми много пари. На работните ми места попадах в среда на хора, които не вярват, нито в себе си, нито в мен, че ще мога да успея да постигна мечтите си. Не се предадох. Бях в емоционално зависими отношения. Имах много тежки моменти, веднъж и паническа атака, която след време разбрах, че се нарича така, също и депресия, която е започнала в пубертета и се е засилвала до сега. В момента пак съм в среда от хора, които нямат никакви амбиции, и това ме измъчва много. Много ми е трудно да вирея. Най-лошото е, че все още живея под наем, а на майка ми й откриха болест и се оказа, че е за операция и няма да може да работи повече в чужбина. Имам чувството, че трябва да продължа да работя, дори и да се дразня от колектива си, да се принизя към тяхното ниво, да се откажа от целите си, да търпя болките в колената, защото стоя права на работа, изобщо да стана посредствен нормален човек. Това, от което исках да избягам. Аз от много време имах желание да се издържам сама и имах нужда да ми дадат шанс, да творя и да намеря начин да направя бизнес от това. Исках работата ми да е призванието ми, да я обичам и да влагам душата си там! Колкото пъти опитвам да работя някъде на нормална позиция, толкова повече се убеждавам, че това не е за мен. Хора, които са там само за една заплата и хахо-хихи да ми казват какво да правя, докато аз имам виждане за цялата картина и работя в полза на успеха на фирмата, с желание и усмивка. Те ме гледат и завиждат, мислят, че всичко ми е наред щом работя с усмивка, а не се оплаквам, не мрънкам и не си споделям личните тревоги на работното място като тях. На мен средата и хората, с които общувам, ми влияят много. Всеки знае, че човек, особено творец, без стабилна основа и подкрепа от някъде, не може да се отпусне и да сътвори най-добрите си неща. Как да го направя, да имам собствен дом, по най-лесния начин? Да се предам и да се моля на роднините ми да позовлят да живея при тях на село? Така няма ли да загубя още повече себе си и целите си, понеже те няма да разберат, че като пея, шия дрехи и ги снимам и стоя на компютъра се опитвам и да създам бизнес и да го развивам. Те ще искат да ходя на работа като нормалните хора. Други варианти, за които се сещам - да стана нещо като компаньонка, стриптизьорка или в някакъв сайт за секс чатове... Стига да печеля поне двойно или тройно на това, което печеля в момента, с по-интелигентни усилия, така да го кажа. Пак с цел да сбъдна мечтите си и да добия повече увереност в себе си. В името на това да си повиша стандарта на живот, както на мен да ми е добре, понякога си мисля и за такива неща, просто не виждам друг вариант. Или да почна да си търся богат мъж, който да ми помогне и подкрепи. Но може би това си има други негативи... Най-добре е да бъда независима, да държа живота в ръцете си, да си бъда сама шефка... "Капитан на кораба си, господар на живота си." Но как да го направя, като хората около мен, негативни и отчаяни, обезверени, ми влияят зле и не ме вдъхновяват, а обратното? Къде да отида? Трябва ми поне двойна или тройна заплата, за да си излезна сама на квартира. И най-накрая да се отдалеча от цялата помия, от която съм дошла и да мога да избирам хората, с които прекарвам времето си. С които да се вдъхновяваме, да мислим позитивно за бъдещето и да развиваме идеите си, да творим!
Благодаря ви за отделеното време и съветите. Пожелавам ви любов и здраве!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 15d69a114c |
|
1. Сама няма как да успееш в тази държава, заложи на любовта там е най силната енергия и не се напъвай на работа а се интересувай как да печелиш повече пари, ако не ти харесва работата почвай да търсиш друга, но не си позволявай да седиш безработна защото ще се депресираш и затвориш още повече. Според мен търси нещо айляшко което да ти дава времето да твориш и лека полека да продаваш по Интернет или на познати твоите неща, а някой ден ако трябва да стане нещо голямо то ще се случи.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 5974dba3d9 |
|
2. Сложно и трудно е да пробиеш в модата.
Опитай по емайл в централен офис на inditex, прати възможно най- добре защитени няколко снимки на твои модели- с мокър печат, дата и имена. Патентите са много скъпи. Пак не е гаранция, че няма да ти откраднат моделите или поне идеята ако има нещо различно и интересно в линията/кройка, съчетания т.н. но поне ще си опитала.
Едно време имаше в Германия всяко лято ферия на която можеш да си наемеш предварително място и да изложиш там креативността си, например book с моделите. Не знам дали още ги правят, провери през нета чрез търсене с думи "ферия на модата в Германия" например, може и на английски.
В Германия има вероятност ако имаш талант да ти предложат работа, но на място, на заплата и моделите ще бъдат собственост на фирмата.
Друг вариант е да ги изработваш и продаваш като уникати в чужди сайтове или онлайн магазин.
Не се отказвай, но не се огъвай да продаваш тялото си. С тялото продаваш и душата си...няма да остане нищо от креативността ти.
Ще станеш просто поредното парче месо оцеляващо на базикови инстинки...не си го причинявай.
А, да добавя: относно обучение и диплома (за таланта не са от първа необходимост) в Испания и в Италия има и съкратени обучения тип колеж - 2 г в местен университет. Може и напълно безплатно (освен личните материали) ако си на място, си работила поне няколко месеца (май половин година беше минимума) и след това си на борса. От борсата можеш да кандидатстваш за преквалификация и там имаш избор между доста професии- готвачи, сладкари, информационни технологии, шивачи, и да- моден дизайнер също ;)
Успех!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 133f5551d4 |
|
3. Авторке разбирам, че си стигнала периода в който осъзнаваш, че мечтите ти да си богата и успешна, са безпочвени. Сега би било добре да се оглледаш и да видиш че всичките ти колежки са имали подобни мечти като млади са мечтали да са богати и успешни, но след кто се е наложило да се издържат сами са разбрали че не е толкова лесно. на 20г възраст половината от хората се определят като творчески личности и смятат че могат да измислят дизайн на стоки, като почнеш от дизаин на дрехи или платове и стигнеш до дизаин на коли или влакове. Но след това повечето отрезняват от пиянството на младостта и осъзнават че не е важно дали си мислиш че можеш да бъдеш дизаинер, а дали можеш да продадеш продукта който си измислил.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: ff08273d8d |
|
4. Страхувам се, че след като обстоятелствата, условията и най-вече социалната среда влияят на творчеството ти, то изкуството не е за теб. Повечето ми приятели са хора с творчески професии, аз самата си изкарвам хляба с писане, т. е. имам наблюдения. Лятото живея на село, за да не ми пречи никой да работя. Общувам само с местните, пазарувам от селската бакалия, отглеждам си зеленчуци, с месеци не стъпвам в града. Точно тогава пиша или превеждам книгите си. В края на октомври с неудоволствие се прибирам в София, защото ми е по-евтино отоплението, а и през зимата изскачат някои по-малки проекти и не е зле да се срещам с хора. Иначе, ми е все едно къде ще живея, стига да не ми досаждат. Съпругът ми е интелигентен човек и много добре разбира, че ми е нужно уединение, за да работя.
Не забогатях с писане, но не съм и бедна. Един съвет от мен: не се разсейвай! Груба грешка е да работиш като "временен вариант" каквото и да било извън важните за теб занимания, с изключение на чисто физическа работа. Тя дори може да прочисти съзнанието ти. Едно е да те завъртят интригите в някой офис, съвсем друго - просто да прекопаеш нечия градина, да си вземеш парите и да живееш с тях, докато работиш върху моделите си. Фантазиите ти за платен секс изобщо не ги и обсъждам. Разбери, че (не съм го казала аз! ) изкуството е ревнив любовник, иска да му се отдадеш изцяло и ако не го направиш, си отива. В това няма нищо страшно, просто от творец ставаш потребител - не пишеш, а четеш книги, не композираш, а слушаш музика, не рисуваш, а колекционираш картини, не създаваш, а носиш дрехи. Повечето хора живеят така.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 02f0d68cba |
|
5. Номер 2, тази година за съжаление отложиха много изложения в Германия. Ние имаме фирма за построяването им, затова знам.
За авторката: замини за Чужбина, търси контакти в областта на изкуството. В България хората нямат толкова пари, че да харчат за мода или картини... Аз имам една идея, свързана с изкуство и ми е мечта да я реализирам. Все не ми остава време. Иначе преди бях продавачка в България и като теб усещах, че не ми е там мястото. После бях работник в кухня в Германия и пак не ми хареса. Така че търси и се развивай!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
