Дадох и всичко,когато нямаше нищо а тя ме заряза..
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 1549 пъти
Добър ден, на 26 съм и искам да споделя с вас една болка която не минава след толкова време и бих искал хората които са го преживели... ако изобщо са да сподят с мен.
Преди 3 години 2018 се запознах с едно момиче, което тогава дълго време ми трябваше да свикна с нея за да кажа, че я обичам.
И така нещата започнаха да се задълбочават със всеки изминал месец и започнахме все повече да си заприличваме на семейството.
Имало е преди нея заигравки с други, но нищо повече.
Та тя беше първата ми истинска любов!
Имало е моменти в които сме били на разстояние един от друг, но това не можа да ни събори. Аз в Англия първата година тя тук.
Винаги сме. си помагали и в хубиво и в лошо се справяхме.
Имах смисъл в живота си, така да го кажа зваех как тя се гордее с мен и исках да виждам само усмивката и.
Морета, почивки, екскурзии заведох я в Англия работихме и живяхме самостоятно без допир на роднините ни и се справяхме чудесно...
Тяхните много ме харесваха, помагах им почти пренебрегвах нашите за да обърна внимание на техните, но го правех с желание.
Бях щастлив, че имам момиче мечта и тя беше страхотна домакиня а и ме учеше да и мопагам и никога не ми е тежало.
Та така 2020 се върнахме есента от Англия и започнахме тукашният си живо. Тя учеше аз работех. ч, уредих я при мен на работа и там всеки ден и виждах усмивката и се гордеех с нея.
Подаръци и изненади и правех за щьло и нещяло и тя винаги се радваше. Нашите я имаха за свое дете, каквото имаше за мен това и за нея.. без да ни делят.
Помагах и с изпитите и с каквото мога исках да е винаги щастлива...
Исках това лято да и предлагам, просто толкова силно я обичах и желаех, че просто си казах тя е човека за цял живот за мен...
Какво ли не сме преживели и винаги съм бил до нея.
На моменти давах от себе си повече от колкото тя даваше, как да кажа сякаш бях даденост за нея, но това не спря да ме кара да я обичам силно.
Да не изпадам в много подробности защото едва ли ще ми стигне мястото за писане...
Бях доста изморен от работата и малко позабравихме излизането и забавлението, но това не пречеше да и обърна внимание вечер. Хапвахме вечер, което беше сготвила тя и така.
Една вечер след като си беше отишла за 2 седмици при техните, защото беше онлайн обучени и имаше преглед за очен така казваше и да сложи очила след това разбира се.
Се прибирам, а тя се беше върнала от техните.
Февруари 2021 се започна всичко и то в кратък период...
Беше сготвила, прибрах се прегърнах я, целунах я, тя ми отвърна всичко точно.
Аз се навечерях а тя имаше. разговор по телефона с дядо си, оттам само каза, че съм при нея и затвори.
Отидох при нея и усещах, че нещо не е наред... стана мълчалива и заби в една точка.
Попитах я какво има, а тя първо отговори нищо не ме и гледаше в очите, аз отново какво ти има?
И тя изведнъж сепер побесня от нищото и започна да ми вика и казва как не била щастлива, не цило същото и не била сигурна в мен, как била объркана и какви ли не небивалици само и само да ме нарани и заболи...
Аз седнах като ударен от шамар и не вярвах какво ми се говори и от какво е цило подтикнато това и отношение.
Попитах я защо така, припомних и случките които сме имали и от къде тръгнахме та докъде стигнахме..
Как нища не можеше да ни събори защото бяхме двамата и винаги сме се обичали и т. н
А те отново разгневена и отново не ме поглеждаше в очите каза, че не иска да си спомня и сигурно ще съжелява за това което прави, но ще поемела този риск.
И така в общи. линий ме заряза без да има причина, без да съм направил каквото и да е било за да ь предам или нараня.
Не получих логично обяснени а само една болка в гърдите.
Върна ми неща които и бях подарил без да и мигне окото, блокира ме от всякъде изобщо ме изтри от живота си а до вчера ми казваше колко ме обича и, че съм най-чистата любов която е усещала.
Не ме е срам да си призная в продължение на 2 седмици си поплаквах вечер и сигурно 2 месеца не можех да спя като хората.
Изминаха 8 месеца от както бях предаден и зарязан без причина и вина, а болката я има още има го и това, че се сещам за нея и я сънувам от време на време....
Общи познати казват, че била сама ала това не ме топли щом не е с мен.
Пробвах на сила да бъда с две момичета през този период... добри, състрадателни видимо ми признаваха, че ме харесват и искат но аз не можех..
Виждам нея и се представям, че съм с нея а като отворя. очи виждам сэвсем други лица...
Тази мисъл не ме напуска а пак казвам минаха 8 месеца.
Помогнете ми, дайте ми съвет с това как да излекувам тази болка и липса. Как отново да повярвам в този объркан свят пълен с социални мрежи и лъжи... на някое момиче.
Как да се справя с този страх, да не бъда предаден отново?
Благодаря, ви предварително хора!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 7 месеца hash: f0c1d40de0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   И без да си казваш годините, този правопис ги издава... Но да, така е днес. Жените са все недоволни, и обичат да обвиняват хората от обкръжението си за собствените си проблеми. Все някой друг им пречи да са щастливи. Накрая остават сами, понякога с дете, понякога с някоя друга котка, и кротват... Защото просто вече няма от кого да се оплачат, няма на кого да викат. Ако това ще те успокои - това което описваш е нормалното, не някакво изключение. Пак се радвай, че е приключило, защото е още по-лошо да трябва да живееш с такъв човек постоянно, и да имате деца които да страдат. А със страх не се живее, просто животът днес е такъв, че не можеш да се довериш на никой. Връзки се създават на най-базово ниво, така че като се стигне до там, ти или другия да си събере нещата за 5 минути, и кой от където...

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 548102a766

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Класика. 99% има друг. Не казвам даже, че си е легнала с него, то е нужно само едно впечатление. Ти си "old news" както се казва. Източила те е като емоционален ресурс. Така правят жените. Ти вече няма какво ново да предложиш. Е виж съседната тема - мацката била в токсични отношения с бившия си, той й изневерявал, хванала се с някакъв перфектен, ама към новия любов няма. Бившия се връща и тя вече мисли да зарязва сегашия заради бедбой-я. Такива са бе! Искат драма. Искат да ги караш да страдат от време на време, за да чувстват, че си струва връзката, и затова да търпят болката. Като няма болка, все едно не си струва за тях. Такива са жените. Никога не давай всичко за някоя, както си правил с тази. Даже бих казал, че от време на време, може да е полезно да я понараняваш целенасочено и контролирано, за да може емоционалното влакче дето има в главата да продължава да има висоти и спадове, и това да я държи закачена. Трябва да си като наркотик - high, после low. А ти си бил само high, high, high. Не става така, защото в един момент човекшкият мозък изгражда толерантност към този high и вече, катко тя ти е казала "не е както било преди". Тя естествено няма предвид буквално, че не е както преди. То си Е както преди, просто тя не го ЧУВСТВА както преди, защото вече е притръпнала към добрите ти жестове. Приятелю, за жалост междуполовите отношения не работят така - аз ти правя добро, и ти ми връщаш добро и така си караме цял живот. По ирония на съдбата, действат точно обратното. Аз ти правя лошо, а ти се зарибяваш и ми се доказваш, като ми правиш добро. От време на време ти пускам малко гювеч (добро), за разнообразие, и после пак лошо, за да имаш мотивация да стигнеш до следващото "добро". Правейки само добро, добро, добро, ти ОБЕЗЦЕНЯВАШ акта! За кого мислиш, че един айфон (примерно) ще е по-ценен? За някой, който никога не е имал смартфон, или за някой, който е имал всички модели айфон до сега? Прави си сметката. А за това, кога ще ти мине? Еми 3 години сте били заедно, нормално 8 месеца да не ти стигнат. Дай му време. 1-2 години МИНИМУМ. Сори, такъв е животът. Ще трябва да го изтърпиш, но ти ГАРАНТИРАМ, че ще мине.

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 86669d6f4e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Няма как да си 100% сигурен в някого, защото дори човек да е искрен с времето се променя той и обстоятелствата. Единственото в което трябва да имаш доверие са инстинктите си, и ако има някакъв проблем - стремиш се да го разрешиш. Ако не можеш - време е да продължиш напред. В твоя случай ми звучи като доста типична история всъщност - някой 'играч' е завъртял главата на твоята девойка и я прави 'щастлива'. Тя типично по женски е тръгнала да гони 'тръпката'. Това че е 'сама' или е лъжа, или просто параван ако мъжа има семейство. Колкото до теб - едно е че те е предала което те е вкарало в много кофти филм. Но според мен по-сериозния проблем е че връзката ви е нямала естествен завършек, поне от твоя гледна точка. Затова продължаваш да се питаш къде си сбъркал или какво се е случило. Важното в случая е да приемеш едно - дори да поиска да се върне при теб това момиче - бягай. Щом веднъж се е стигнало до тук, просто тя не е човека в който си се влюбил първоначално. Дори да не ти е изневерила, факта че е хвърлила цялата вина върху теб е достатъчно предателство.

 

...

горе^

преди: 2 години, 7 месеца hash: e8649ef8ac

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Имало е друг тогава и се е чудила какво да прави. Клин, клин избива - голямо клише е рецептата, но ще усетиш коя е твоята жена. Това не е било истинско. Не си тръгваш просто ей така от човекът, който обичаш.

 

...

преди: 2 години, 6 месеца hash: b08366a67e

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Номер 4: Така е завършека бе неясен,затова ме измъчва факта как седя в неясното и се обвинявам. Всеки ми казва,че ще съжелявала след време и как за моментна прищявка е зарязала всичко.

 

...