И все пак не съм сигурна
преди: 2 години, 7 месеца, прочетена 679 пъти
Преди 4 години имах отношения с мъж - беше много голяма любов. Силни емоции и чувства, незабравими преживявания. Но той е на моята възраст и не беше пораснал достатъчно, а аз нямах особен опит в споделената любов. И двамата направихме своите грешки, но в крайна сметка той ме излъга, обиди и ми изневери. Така че си тръгнах. Тихо и без скандали. Но и без сълзи, защото през втората половина от връзката ни страдах достатъчно често, така че на финалът по-скоро изпитвах облекчение, че сме приключили.
Не комуникирахме повече. Но въпреки това с течение на времето установих, че аз все още го обичам. Не така силно както тогава. Без никакво желание да бъдем заедно в бъдеще заради пропадналото доверие. Но все пак го обичам.
А в началото на миналото лято се запознах с настоящия си приятел. С него споделяме общи хобита, но и всеки си има само свои си занимания. Изкарваме много време заедно и е винаги приятно, но не е нещо незабравимо по принцип. Хубаво ми е с него, добре ми е, спокойно и често пъти красиво. Той не е особено романтичен, но пък много добре приема моите романтични жестове на внимание и не е някакво дърво в това направление. Семейството ми е влюбено в него и не съм чула една лоша дума по негов адрес от никой, който познавам. Винаги е до мен, когато имам нужда от него и се грижи за мен, много е внимателен. Като цяло не е особено емоционален, но си личи, че ме обича и цени абсолютно всеки ден, дори и когато не сме заедно. Не мога да кажа, че сме имали някакви сериозни проблеми. По-скоро нещо ни се случва, имаме различни решения и всеки си държи на своето, но дори и да стигнем до спор, с решаването на проблема се оправят и отношенията ни.
Заживяхме заедно в късната пролет тази година. Той ми предложи брак преди седмица и аз приех. Нямах причина да не го направя. Хубаво ми е с него.
По някакъв начин бившият ми е разбрал и се появи отново. С дългите си чувствени романи за своите чувства към мен. С увещания, че всичко ще бъде различно този път. С обяснение как Голямата любов е веднъж. И някакви такива. По принцип... първоначално просто не можех да повярвам на наглостта му да се появи отново в живота ми. Обаче чета някои неща от него и си спомням, че нещата бяха много по-различни от сегашната ми връзка. Имах някакво усещане за принадлежност към този човек. А към приятеля ми нямам.
Не мога да кажа, че съм объркана дали да не се върна към бившия. Там всичко приключи. Обича ме, обичам го, но имаме твърде лошо минало, за да имаме добро настояще и бъдеще. Аз няма никакъв начин да му имам същото доверие и дори... да му имам елементарно доверие.
Но просто появата му ме накара да се замисля, че с него имаше огън. Имаше УАУ моменти. Беше разтърсващо и със сигурност преживяването ме накара да се променя в различни аспекти и промяната беше за добро.
С приятелят ми го няма всичко това. С него ни е спокойно и хубаво. Дали съм щастлива с него? Да, разбира се, иначе нямаше да приема годежния пръстен. Дали го обичам? Да, със сигурност. Но това ли се търси за създаване на семейство и това ли ще бъде устойчиво за дългогодишен брак? Или формулата с огъня е по-успешна? Това се чудя. Дали пък като липсват ураганни чувства между нас, няма да се появят между някой от нас и трето лице? И, ако се появят, то какво ще ни върне един към друг?
За него сравнително вярвам в това, че би избрал семейството си пред любовница. И доколкото го познавам, не би се поколебал да я зареже, ако разбера за отношенията им, дори и да има чувства към нея. Но за себе си не съм толкова сигурна. Първо, защото аз никога не съм изневерявала и за мен нещата са прости: ако има някой друг, който искам, се разделям с човека до себе си и тогава влизам в нови отношения. Ако изпитам толкова силни чувства, колкото имах към бившия, смятам че не бих останала в брака ни. И това ме притеснява и кара да се чувствам несигурна дали е правилно изобщо да стъпя в него.
Не мога да очаквам между нас да се появи такава любов. Няма начин.
Малко клоня към това, че е правилно да го оставя човека да си търси нова жена за себе си. Но пък ми е много трудно да си представя да бъда сама без него. В момента го искам до себе си, обичам го и искам да споделям времето си с него. Искам да се събуждам до него и да заспивам в ръцете му. Обичам живота ни заедно. Хипотетично е възможно да се влюбя силно в друг и да го зарежа. Но и същия процент вероятност има никога повече да не изпитам толкова силни чувства и съответно да си бъда щастлива с него.
Как бихте коментирали мислите ми?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 7 месеца hash: ef48de74a8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Кажи на тъпият ти бивш, че щом вече си сгодена и ще се омъжваш, да не си вре носа където не му е работа! Свиняра си е свиняр, вари го, печи го, свиняр! Гаро

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 90bded0578

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Хем боли, хем сърби е твоята работа. В това не си сигурна, онова не ти е приемливо, другото пък те плаши, ако това, ако онова... Като не знаеш какво ТОЧНО искаш и не си 100 % готова за нещо, оставаш там, където и както си. Като цяло гледаш да не се минеш, ама това е най-сигурния начин да се прецакаш сам. Поне не пречи на свестния човек да си намери достойна жена, пък ти стой сама и си умувай как да имаш хем душата в рая, хем х я до края.

 

...

преди: 2 години, 7 месеца hash: 88d9caac6a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не знам дали огънят не е само до един момент и дали не носи повече болка, отколкото, , уау" преживявания. Няма как да ти кажем как да постъпиш, тъй като само ти си знаеш доколко наистина си щастлива и обичаш човека до теб. И все пак не прибързвай с раздялата, може би просто търсиш проблеми каквито нямате.

 

...

горе^

преди: 2 години, 7 месеца hash: 5f35914c5f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Класика. 1000 години не може да преживее бедбой-я дето й изневерил и я наранявал, а новият дето е почти перфектен - кур за него. :D Не се учудвам и че "нещата за теб са прости - като има друг, зарязваш предния". Повечето жени сте така. Това е защото сте мега егоистични. Мъжете когато изневеряват, повечето пъти поне, гледат всички да са максимално-реалистично доволни. Хем семейството нахранено и погрижено, хем любовницата начесана, хем той сит (до колкото успее). А жените директно зарязвате и хоп на следващия клон. Това често се спряга като някакво чудесно качество, но не мисля, че е точно така. От чист егоизъм си е. Просто не чувствате дълг към този, от когото не се разтичате в момента и не ви се занимава с неговите нужди. Подкрепям - зарежи сегашия, върни се при бившия и продължавайте да сте си токсични заедно. Новият не заслужава емоционално увредена, егоистична мърша до себе си.

 

...