Споделена история от Любов и изневяра |
Бихте ли започнали такива отношения?
преди: 1 година, 9 месеца, прочетена 1050 пъти
Здравейте, аз съм жена в средата на 20те години.
Имам един въпрос, който ме човърка от няколко дни.
Бихте ли започнали връзка с човек, с когото много си допадате в доста отношения, имате привличане, разбиране, но се налага човекът да замине след максимум месец и то за половин година (по работа), като през това време няма да се прибира. Човекът отива на мисия. Какво се случва от тук нататък?
По принцип аз съм сериозен човек и си искам сериозна връзка, но преживях една доста болезнена раздяла, като цяло самите отношения доста ме прекършиха и не съм себе си, спрях да вярвам в истинската любов, спрях да имам надежди, спрях да вярвам на хората като цяло. Имах известен период на занимавки с момчета, но не ги усещах като подходящи, не успявах да се отпусна, имах страх да се обвържа сериозно, за да не премина през същите неща, общо взето доста голяма травма, особено от последната връзка.
За момчето, за което казах, че заминава, ще кажа няколко думи. Познаваме се от година, в началото напираше да излизаме, а у, но аз го отрязах, понеже тъкмо бях започнала последната си връзка. След това се укротиха нещата, имахме си приятелски отношения, доста си споделяхме. За около месец и нещо ходеше с една позната, добра приятелка на моя близка, но сам си ми каза, че не я усеща като неговия човек, дразнеше се от определени неща, накрая я остави. Всеки път като се виждахме, инстинктивно му идваше да ме целуне, но всеки път го спирах, понеже не исках да го прецаквам, защото бях още прясно травмирана от бившия и не исках да го заблуждавам, само защото имах нужда от близост. Последно време се сближихме още повече, почти нонстоп сме или в писане/говорене или сме заедно. Говорим си за абсолютно всичко, винаги се смеем адски много, много добре се отнася към мен, личи си, че отвътре му идва да ме докосне, често го засичам да ме гледа и е винаги усмихнат. Много ни е спокойно и на двамата като сме заедно, а точно това търсим и двамата -отношения, в които да сме естествени, да сме себе си да сме спокойни, да ни е забавно. Времето, което имаме сега заедно е достатъчно за мен, за да се привържа много. Но ме е страх хем от самото обвързване, хем от това, че заминава на такова място, хем от самия факт, че пак ще съм сама. Не ме притеснява толкова самата нужда от секс, колкото и това, че аз съм човек на контакта, на докосването, на гушкането. Страх ме е да не изпадна в депресия пак (от която не съм сигурна дали съм излязла напълно, но последните дни съм доста щастлива). Да се впускам ли в това или да оставя нещата на времето и на чувствата?
Ако беше човек, с когото съм във връзка от повече време, със сигурност нямаше да имам такива притеснения освен, че е на мисия, нямам проблем със самото чакане. Иначе е сериозен човек, готов е и за семейни отношения.
|
