Споделена история от Любов и изневяра |
Момичето с теменужените очи
преди: 1 година, 3 месеца, прочетена 762 пъти
Когато човек остарее, започва да се сеща за всякакви неща, през, който е преминал. Съвсем случайно, може би от скука, с едно момче, започна връзка, една бивша млада колежка на майка му. За момчето всичко му беше за първи път, просто беше на 20 години. За такива момчета, ЗКПЧ-то на поделението казваше: "Вие не сте още мъже, вие сте едни добре тренирани, силни и здрави момчета, които даже не са целували жена. " Та тази млада жена беше към 10 години по-възрастна от момчето, много красива, много мила, разведена с дете. Всичко продължи към 7 месеца и при раздялата, която тя обяви една нощ, болката в сърцето му беше огромна, все едно голяма ръка го хвана и мачкаше, като, че ли изстисква лимон. Така, че за лятната бригада след първи курс, макар и потиснато, вместо на лагер с отбора на Равда, то отиде на бригада. Беше международна бригада и целият лагер от палатки, беше разположен малко преди село Бакьово, над един огромен завой.. Имаше рускинчета, латвийки, полякинчета, унгарки, е имаше и момчета от тези народи, ама те не са интересни. Копаеха тераски за засаждане на борчета на едни стръмни склонове. Почти всяка вечер имаше нещо като забава-купон. Танцуваше се на поляната където се строявахме и се правеше проверката. Още от самото начало, момчето много си хареса едно латвийско момиче, но го беше срам да го доближа. Латвийските момичета са доста едри, но това беше по -дребничко, някъде към 1, 68 с наситено теменужен цвят очи. изключително красиви и дълбоки.. Една вечер, с приятели бяха седнали на тревата не далеч от групата на латвийските момичета и момчето има глупостта, да споделя, че го е страх да поканя момичето, на блус. Както се очакваше започнаха шегички за негова сметка, подмятания, че не е никакъв парашутист, че е бил готвач, въпреки, че повече от половината от тях са виждали офицерската му книжка с ВОС-а в нея. /Тя се представя в канцеларията на факултета в началото на учебната година. / След още колебания, това боязливо момче посмя да го поканя на блус на една бавна и носталгична песен, най-вероятно е била Girl или на As tears go by. След краят на парчето, то близо седнал до нея, така, че при следващото пак да я покани. Когато забавата свърши, момчето я изпратих до палатката И, която беше на 60-70 метра, пожела И приятна вечер и И целунах ръка. В палатката още с влизането го посрещнаха сбурен смях и коментари, "Я дон Жуан влиза или пък Какъв дон Жуан, той е Казанова". В такива моменти е най-добре да се легнеш и да не говориш. На другият ден беше като багер, за да не мисли за Инга, когато тръгнаха към лагера И набра един букет планински цветя, но от юлската жега, докато стигнаха до лагера имаха много окаян вид. Странно, но тя им се зарадва, отнякъде измъкна някаква туристическа чаша и ги натопи в нея все едно, че бяха рози. Така бригадата вече му се видя забавна и интересна, през деня след като се връщаха отиваха на поляната край бистрата планинска рекичка /сега там има вили/, а вечерно време на забавата. Една вечер и предложи да отидат до купите сено, които бяха малко над лагера и тя се съгласи. Полу-лежаха, полу-седяха, говореха си на руски, а на поляната край тях се чуваше стърженето на стотици скакалци. От другите купи също се чуваха приглушени гласове и тих смях. Планинското лятно небе беше тъмносиньо-черно, а чистият въздуха позволяваше да се виждат милиарди звезди и звезден прах. Рамената ни се допираха и то веднъж посмя да И хвана ръката, а тя отговори с нежно стискане. Харесваше им така, но вечерите в планината през лятото са доста хладни мого бързо, въпреки горещите дни. Веднъж в опит да я завие с края на одеялото случайно И докосна гръдта, започна да се извинява, да не би да И е причинил болка, но тя се засмя хвана ръката ми и я пъхна под блузката си, момчето замрях, първо кожата и беше като сатен, но ръката му от размахване на кирката беше като цървул- груба и в мазоли така, че като нищо може да одраска тази толкова фина и топла кожа с грубата си ръка. Тогава се целунаха за първи път.
|
