Не мога да го забравя…
преди: 1 година, 1 месец, прочетена 1364 пъти
Здравейте хора, аз съм момиче на 19г. Преди 3 години се разделих с приятеля си, но все още не мога да го забравя…Опитах много пъти да отворя сърцето си за някой друг, но не се получава. Не мога да забравя очите му, усмивката му дори, когато съм с друг аз мисля за него, той е като татуировка на сърцето ми. Не знам какво да направя, не ми излиза от главата не мога да го извадя от сърцето си. С него дори не сме имали нищо интимно просто чиста любов, наистина много се обичахме. Помогнете ми какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 1 месец hash: c9d345a691

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Няма значение на колко години си, както няма значение кога сте се разделили. Няма да драматизирам или да ти давам излишни неща за мислене. Също така няма да акцентирам на факта, че си на 19, а си се "опитвала много пъти" да го забравиш. Вероятно не си на 19, но както и да е. Не си единичен случай и както споменах, годините не играят. Имаш няколко варианта пред себе си. Единият е да продължиш да търсиш, трети, пети, десети, докато се получи някъде другаде, гаранции няма, като шансовете да срещнеш нещо по-така не са кой знае колко големи. Отделно колкото повече ходиш, толкова по объркана ще ставаш. Вторият е най-широко разпространен, а той е да си намериш някое добро момче, по-възможност глуповат, да не задава въпроси, да не те пришпорва и да си го ползваш като искаш. Е вярно че пак ше те боли, ама ще знаеш че там винаги ще имаш домашен любимец в случай че ти се прииска нещо. Третият е да говориш с човека за който мислиш. Какво ще стане никой не може да каже. Не ви разбирам вас младите, толкова много очаквания към другите, толкова голямо его, захвърляте се взаимно като ненужен консуматив с изтекъл срок на годност. Имате сила да наговорите един куп глупости като се разделяте, да изпитвате ярост и жажда за кръв, но като ви заболи нямате сила да признаете грешките си и да погледнете който трябва в очите. Ние, които сме изживели над половината си живот на тази земя знаем, че важните неща са крехки като порцелан и си ги пазим. Научили сме се от опит, че няма значение дали ще носим дрехи за 5 лева или за 5000. Е. Има неща които имат цена, а тези с най-високата цена са тези, които не можем да купим, за съжаление са и тези, които се поправят най-трудно, Успех.

 

...

преди: 1 година, 1 месец hash: 3533a8bba5

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Излизай, забавлявай се, аз бях по същия начин даже не исках да излизам по срещи следпоследната си връзка, но пък после ми стана супер забавно :D Tака че, живей си живота и това е.

 

...

преди: 1 година, 1 месец hash: 9001758f40

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Кажи му точно какво чувстваш. Ако е свестен, няма да ти се подиграе и ще се чувстваш в пъти по-комфортно след като му споделиш. Ако много се се обичали, може и да си дадете втори шанс. Любовта е много свято нещо и си заслужава да се бориш до последно и щов още не можеш да го забравиш, най-вероятно той е твоят човек

 

...

горе^

преди: 1 година, 1 месец hash: d5a16b5097

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

4.   Хареса ми номер 1, точно така е! За съжаление всички млади при първия проблем захвърлят всичко, наговорят неща за който другия се съсипва, а на тях им харесва това! Е живота на младите се е променил. Дано да е за хубаво!

 

...

преди: 1 година, 1 месец hash: f65c69e515

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Дните си текът, ти си силна, бориш се, правиш това, което мислиш че е най-добро за теб, повтаряш клишетата дочути от някъде, но не смееш да му изречеш името на глас. Минават години, много години, ти си станала някак по-силна, по-добра, по-уравновесена. Един ден го викаш по име, ей така да се тестваш. Още преди да си се опомнила спомените нахлуват, усещанията стават по-силни и те се вцепеняваш от ужас. Защо всичко е сякаш не съм го виждала от вчера? Защо е сякаш ме е прегърнал преди 2 минути? Защо ми се струва, че бих зарязала всичко постигнато през тези години, за усещането когато съм в прегръдката му? Защо си мисля че вече остарявам? Защо след този миг се чувствам сякаш просто ще доизживея живота си в болка? Защо не го потърсих по-рано? Защо изобщо го пуснах? Какво ще правя занапред? Да го потърся, трябва да го потърся, той е това което заслужавам. Ох нищо... той сигурно си има друга. Сигурно ще ме наругае, сигурно ше покаже безразличие и тогава ще ме боли още толкова. Ще се свия, ще поплача и ше мине. Може и да не мине, но някак съм оцеляла до сега, трябва някак да го направя, не знам как но трябва! А може просто да го потърся, какво губя? Та той е единствения, а мен толкова ме е страх.

 

...