Постъпих ли правилно - продължение
преди: 4 месеца, 8 часа, прочетена 787 пъти
Здравейте!
Във връзка с предишна моя публикация в сайта http://spodeli. net/4/story-172649. html, относно срещата ми с познатата, искам да споделя какво се случи след това. Почти година след случката продължих да се измъчвам, че не постъпих като кавалер да я поздравя и не й се обадих. В крайна сметка по съвет на приятел, си направих профил в социалната мрежа, като същия приятел реши да ми помогне като обеща, че ще и пише и ще и се извини от мое име на момичето тъй като аз нямах смелост да и пиша. И така намерихме момичето в сайта, пратихме й покана
и оставих приятеля ми да води кореспонденцията. По-късно прочетох какво и е писал в чата. Останах малко разочарован, тъй като той е писал, че сме засекли погледите си и постоянно мисля за нея, желая приятелството и, което за мен означава на практика признание, че я харесвам, а не исках да звучи по този начин. Тя като че ли не обърна внимание на написаното, попита за какво иска да говорим и отвърна, че имала работа и по-късно ще ми пише, с което помислих че иска да ме разкара. Казах на приятеля ми да не се занимава повече, че аз поемам оттук нататък и му благодарих. Изтрих хронологията, но за мое учудване по-късно тя ми върна отговор, че може да пише и попита какво съм имал предвид, все едно че не видяла нищо, но аз съм убеден че е видяла написаното от приятеля ми, но си е направила пас. Тя също така знае добре, чий е профила, но не е била наясно с кого си пише първоначално. Извиних се за всичко, ако се почувствала обидена нещо от"моите думи" (т. е на приятеля ми). Тя писа, че не е обидена за нищо и няма за какво, но за мен това, че "признавам" симпатиите си към нея и тя вече знае, ме кара да съм на тръни и да внимавам като се разхождам по улиците да не се засечем. Интересно ми е какво си е помислила първоначално от признанието, но най-вероятно е напушило от смях. Донякъде съм доволен от резултата че въобще ми обърна внимание и че успях макар и писмено да и се извиня с което да приключа тази сага.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 месеца, 29 дни hash: 8d81ecc080

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Ти мъж ли си или не? Защо друг пише на жена от твое име, която харесваш? Не можеш да вържеш две изречения сам ли? Аз на нейно място щеше да ми е смешно защо мъж не може да ме свали сам, ами ползва помощници. Такъв мъж е страхлив и негоден за отношения. Та той не може 2 изречения да върже без помощ, пък камо ли връзка.

 

...

преди: 3 месеца, 29 дни hash: df8b33ffc6

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Не може да се намери предишната тема, но звучиш като човек, който е падал на главата си много пъти. Ако имаш интерес към някого, се опитваш да установиш контакт с него. Една година седиш и мислиш и на края какво измисляш-някой друг да й пише, ама защо така написал? ! После, мнителност защо тя не писала? ! Е, не може ли да няма възможност в момента за протяжни обясняваници? ! Сега, пък след голямото признание, се криеш в миша дупка. Как смяташ да я караш? На колко години си, всъщност? Изглеждаш на 11.

 

...

преди: 3 месеца, 28 дни hash: f84549ea4b

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Играете си игрички и си губите времето. Ти чакаш тя да се пречупи. Тя пък се радва на вниманието и не се чувства длъжна да прави нещо. Ако толкова я харесваш - покани я на среща, разходка, кафе. Ако ти откаже - спри се и не се занимавай повече. Жена, която те харесва, не се дърпа, а търси твоето внимание, близост и компания. Вероятно не си го изпитвал, та си мислиш че има някакъв специален ритуал, който трябва да нацелиш, за да имаш успех... В действителност е значително по-просто. Само дето жените се подли и умишлено създават заблуда, защото им харесва да получават внимание, дори от мъже които не харесват. Иска те близо, но не и прекалено близо. И само когато има нужда от теб. Такива са и го смятат за нормално.

 

...

горе^

преди: 2 месеца, 18 дни hash: b598a54be8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   От автора: Всъщност, целта ми бе не да я свалям, а да и се извиня за това че не и се обадих/поздравих в онзи ден, когато се срещнахме на центъра. Тя ме гледаше с интерес, и предполагам че е искала да я заговоря, защото беше прекалено дълго гледането, и ми стана адски неудобно от това и трябваше да решавам какво да правя - или да и се обадя или да и обърна гръб. Избрах второто, тъй като в миналото тя не беше дружелюбна с мен, не даваше признаци че желае да разговаря с мен, да бъдем приятели и още тогава реших да не се занимавам с нея повече. И сега след години животът ни срещна отново- този път тя търсеше внимание, а аз бях поставен на кръстопът. Признавам, че беше огромна грешка, да се доверя на друг човек да пише от мое име, защото не очаквах че той ще промени смисъла на това, което исках да кажа. Исках просто да разбера дали се обидила от поведението ми и да и се извиня. А той директно и признава че я харесвам и не спирам да мисля за нея. Не знам тя как се почувствала, и честно казано много се притеснявам ако се срещнем някъде на живо отново как би реагирала.

 

...