Има ли смисъл?
преди: 1 месец, 27 дни, прочетена 697 пъти
Ситуацията е следната.
В петък(миналия) го посетих на работа късно следобед.
Той ме извика. Говорихме си малко и дойде ред да затваря.
Качи се при мен в колата и каза "закарай ме някъде да се изпикая".
Казах "ок". После седна вътре и рече "я ме разходи из града". Това, защото не е от града и му е интересно да го види.
Обикаляхме малко, обаче явно му доскуча и му предложих да го разходя до съседния град, който е по-голям.
Отидохме ние, по пътя каза "дай да отидем някъде за хапнем". Попитах го дали иска на някакъв ресторант, той отвърна отрицателно. Е, вярно... бяхме неглиже и много не беше подходящо да ходим по ресторанти в този вид.
Тогава казах... "ами дай на мола, има KFC".
Той се съгласи. Паркирахме в подземния паркинг и се качихме горе. През цялото време ме обарваше и даже ми беше неудобно от хората покрай нас.
Все едно сме гаджета, ама дали сме реално... така и те ми стана ясно.
Ядохме, после взеха да го търсят разни негови познати/приятели/. На всички разправяше, че бил с мен и не се знаело как ще завърши вечерта.
Само се усмихвах, защото не знаех какво да кажа.
Обиколихме разни магазини и после се отправихме към паркинга отново.
Качихме се и тръгнахме.
По пътя той се умълча и съответно и аз също.
Пристигнахме в града и спрях до неговата кола на паркинга.
Постояхме мълчаливо известно време и той започна да ме целува, след което се сещате накъде отиват нещата.
Спрях го, защото мястото беше просто уникум. Постоянно минаваха таксита покрай нас и плюс това бяхме точно под уличната лампа срещу блока наблизо. Той каза "знам, че ти обещах да те водя у нас, ама какво пречи тук или но някое място друго".
Казах му, че за пръв път с него няма да го направя на паркинга.
Изглежда обаче, че той се нацупи и събра нещата си няколко минути по-късно, казвайки "аз тръгвам".
Запали колата си и тръгна, аз постоях малко и така. Тръгнах и аз.
Беше към 22ч и реших да му си обадя. Той още пътуваше към вкъщи. Нещо измърмори защо не съм се "престращила"... казах му, че не е до това, ама мисля, че като обещаеш нещо... то ще се случи, както си го обещал. Той каза "да, права си... по нататък ще е "екзотичните" места".
После поговорихме малко.... попита ме дали ще използваме презервативи. Казах му, че може да не обича, ама ако стане нещо... после какво правим. Щяла съм да направя аборт. Честно казано се ядосах много и му отвърнах 'прави ти аборт, защо аз да правя". Той взе да се оправдава, че мислел, че не съм искала да имам деца... така съм била казала преди. След тая реплика разговорът умря... защото цялото ми настроение се смени.
Малко по-късно той ми писа, че бил стигнал.... пописахме си малко и това беше.
На другия ден му писах по обяд, защото го видях случайно като минавах покрай работата му... как говори по телефона. Написах му "много говориш". Той ми отвърна с да, после взе да се оплаква, че имал много работа и тогава разбрах, че няма намерение да се виждаме, защото написа "след малко си тръгвам" и това беше.
Стана ми криво, ама нищо не казах.
По-късно през деня ми прати снимки от някакъв разсадник, в който отишъл с приятели. През цялото време пишеше "виж къде ме докараха". Все едно е нещо невероятно.
Поговорихме си малко и това беше. Повече не ме потърси.
В неделя реших, че аз ще му пиша, защото да не излезе, че само той ме търси. Пратих му едно меме и започна кратък чат, който свърши за няколко минути.
В понеделник колата му трябваше да влезе в сервиз и му бях казала, че ще му предоставя моята, ако неговата не успеят да я ремонтират в рамките на деня. И дефакто двамата да се приберем към тях, както си бяхме планирали. Видяхме се по обяд, не спря да мърмори за колата... дали щяла да стане, щял да се прибира с влака и т. н. На мен ми стана ясно, че щом говори така, значи няма намерение да ходим у тях. Съответно се нацупих, защото ми стана много тъпо. Той ме усети, каза ми "пак прехапваш устните... пак сумтиш"... отговорих му, че няма нищо, ама вътрешно ми идеше да му кажа много неща.
През цялото време ми личеше, че не съм на кеф... и съответно цялата среща отиде по дяволите.
По-късно беше обещал да се видим, ама ми писа да съм го закарала да вземе колата, че имал пътуване, пък била готова. Като го взех му казах "е виж, нещата ти се нареждат страхотно... няма да има смисъл да идвам с теб". Пак се заядохме и му казах "те един ден се доближаваш до някого, после решаваш, че вече този човек не ти трябва и бягаш". Започна да ме обвинява какви работи съм говорила, глупости било това и тем подобни. Оставих го и се прибрах разстроена.
По-късно му писах да се видим на кафе... нямало да стане днес.
Звъня му, затваря ми.
После пак го набрах... пак ми затвори.
На другия ден реших, че ще трябва да се изясним лично и директно отидох да го видя на работа. Той се шашна. Каза ми, че имал работа, за какво съм била дошла и т. н. за какво му звъня като зная, че е зает.
Казах му "толкова ли не можеш да напишеш два реда, не да изтерясвам и да се чудя какво става, чак ми затваряш".
Отидохме на обяд... усетих го, че не му се щеше много, ама се бях на натресла и нямаше накъде.
Пак бяхме на въпреки. Питах го за кафето. Щял да тренира, нямало да стане днес.
Пак се нацупих, каза ми, че не можел 24/7 да бъде с мен. Отговорих му, че разбирам, но все пак.
И си тръгнах. Щял да пише, не се сети изобщо.
На другия ден се видяхме уж и то беше нещо изпросено.
Попитах го "кажи ми има ли нещо, защото не разбирам защо се държиш така".
Започна пак да говори за финансовите си проблеми, пак проблеми в работата и така.
Бил сам на работа, попитах го да дойда ли, той "престани да ме питаш все едно и също, дразниш ме".
Аз "е как да дойда като не знам дали е удобно, или не".
Отидох... както си бяхме добре, изведнъж започна да ме иронизира, да се дразни... да говори студено. Все едно сме просто добри познати. Разсърдих се и си тръгнах.
По едно време се обадих да му кажа някои работи. Че ми е криво, че заминавам за чужбина, че мисля, че щял да ме забрави и тем подобни. Той взе да крещи "какви са тези работи бе, жена". Казах му, че не го обвинявам в нищо, просто не разбирам поведението му... как до онзи ден сме имали планове и т. н. Изведнъж спира да говори за това, отдръпва се и физически, а аз се шашкам.
Той само ме слушаше, аз говорех. Бил много напрегнат и да съм спряла да говоря тези неща. Попитах го "до онзи ден не спираше да ми говориш как сме щели да ходим у вас, даже за живеене заедно ми говореше, сега спря все едно нищо.... какво ще рече това". Той "като ми дойде музата, ще ти кажа".
... стана ме смешно. Ама засегнах себе си като казах "какъв брутален въпрос ти зададох".
Разговорът не помня как протече, но му затворих.
Вчера не ме потърси изобщо, пак аз му писах да му се оплача за нещо. Каза ми "спри да се обясняваш и ела". Отидох аз за кратко преди да си тръгне от работа. Ама той бързаше, защото му се пикаело, и почти не се видяхме. Преди предлагаше да ме закара, сега изобщо не си направи устата.
Тръгнах пеша и го набрах. Не ми вдигна веднага, но все пак го направи. Казах му "бързаш ли" закачливо. Той "за това ли ми се обади... ай", аз "не чакай, не може ли да се пошегувам". Той "няма чакай, шофирам... затварям".
И ми затвори... стана ми гадно, че едва ли не съм го избъзикала, че е на зор.
После му писах да провери нещо с цел да видя дали ще ми отговори. Писа ми с "да" и "не". И разбрах, че не му се говори.
Днес нищо, след обяд не издържах и му написах следното "вчера забравих да полея онези цветя, ще ги погледнеш ли". Той ми отговори почти веднага с "сега имам работа, после ще се занимавам". Честитих му баба Марта, той каза "и на теб"... после му написах "ако искаш, после се обади". Той ми отвърна с "ок".
Не знам дали ще го направи. Не знам дали не се отдръпва бавно и тихомълком. Давам си сметка, че звучи все едно му се натрапвам.
Според вас у мен ли е грешката и какво мога да направя? Влюбих се, ама май в грешния човек.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 25 дни hash: 2844151aa3

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   Не го дочетох.... Този мъж е простак, а ти си влюбена? Защо се унижаваш.

 

...

преди: 1 месец, 25 дни hash: daaf20ffca

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Боже, колко глупости си изписала... Не виждаш ли, че това е пълен идиот, на когото не му пука за теб??

 

...

преди: 1 месец, 25 дни hash: 7d853baf50

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Аз съм без думи :D такъс тъпанар и той ти показва, че не иска да го занимаваш и ти пак на главата му седиш. Търси те, защото няма какво друго в момента. Не знам какво си се влюбила като е ясно, чче иска да те изчука и да офейка. После ще ревеш, че те е използвал. Еми имайте малко акъл е тая глава ваша..

 

...

горе^

преди: 1 месец, 25 дни hash: 7652efbca3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Определено си се влюбила в грешния човек. Какъв е този себичен егоист? Той иска само секс от теб. Не се унижавай да го търсиш повече.

 

...

преди: 1 месец, 25 дни hash: 5a469e6f70

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Пълен идиот. Женичка е. Трябваш му да ти хленчи, да го возиш като ВИП, да го ухажваш. Не ще да те пази, нито пък себе си. Искала си деца и затова трябва без предпазни средства ли? Една двойка трябва да достигне до някакъв етап, за да почне да мисли и за прави опити за деца. Вие сте доста далеч от там. Аборт да правиш, тоест ти обираш пешкира и да си рискуваш здравето и бъдещо зачеване. Всичко друго описано е просто потресаващо. Няма никакъв смисъл. Някои хора имат нужда само от внимание

 

...