Не правете като мен! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121086)
 Любов и изневяра (29682)
 Секс и интимност (14350)
 Тинейджърски (21887)
 Семейство (6465)
 Здраве (9590)
 Спорт и красота (4695)
 На работното място (3171)
 Образование (7298)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18494)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Не правете като мен!
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 3854 пъти
Не правете като мен!
Завиждах на спокойствието на възрастните. Някога и аз бях тийнейджър. Повечето ми приятели се впускаха "на лов" за гаджета. Аз имитирах, за да не ставам за смях. Не исках. Смятах го за унизително за момичето, върху което се нахвърляха. Това не бяха някакви "свалки" в днешен смисъл. Беше чиста проба хулиганство.

Тъй като съм израсъл без баща, винаги ми е внушавано, че жените са лесни, всичко друго е важно, а те си идват сами, когато му дойде времето. От друга страна родителите ми (смятайте майка и баба) винаги са ме отстранявали от групата на "лошите момчета". Пак с тази цел. В дилемата "скромничкият" или "напереният", първият винаги вземаше превес. В колебанието "отношение към дама" - "хищническо нахвърляне върху женска плът" винаги съм приемал жената, като личност, заслужаваща уважение. Но така и не стигнах никога до същността на женската психика, на женската логика, на женското поведение. В крайна сметка избирах лесния път - нека натрупам годинки, за да имам оправданието, че съм достатъчно зрял да се занимавам с глупости... Сега ще се застрелям.

Животът ми премина във фалшива гордост, която всички около мен приемаха, а аз имитирах. Имитирах незаинтересованост от момичетата, имитирах, как не ме привличат колежки, имитирах колко съм над тези "елементарни и неморални неща", имитирах
колко добре се оправям във всякакви ситуации (аз не съм от най неуспешните хора, според общото схващане), имитирах дори влюбеност и привързност, когато реших, че трябва да имам семейство, деца... И целият този живот -имитация се стовари сега върху мен като дамоклев меч, за да ми отмъсти за лицемерието.

Ненадейно ме връхлетя изпепеляващо, унищожително чувство към една жена. Без никога да съм го изпитвал, аз знаех какво е и за пръв път в живота си реших, че мога да му се отдам... И му се предадох. Само, че не тогава, когато можех и не го допусках до себе си, а сега, когато с всеки изминал ден усещам как всичко, контролирано до днес от мен започва едно по едно да ми се изплъзва. Когато безвъзвратно се оттегля признанието, уважението, възхищението от това, което съм, а заедно с това постепенно губя сетива, умения, сили, външност и бавно, но сигурно се превръщам в подвижна карикатура.

Няма смисъл да живея с това, което съм бил - имитация на човешко същество. Няма смисъл да живея и с това, което съм - възрастен индивид, докоснал се до истинските човешки ценности тогава, когато не са нужни нито нему, нито пък другите се нуждаят от него. Няма смисъл да живея и за това, което ще бъда -труп без спомени. Тогава? Имам деца.

Дали не имитират, че ме обичат?! Имам съпруга. И тя ли е
имитация? Никога нямах любовница. Само една жена, която ме издигна в небесата за един кратък миг, след което изгори крилата ми (подарени от нея), за да се стоваря като стъклена елхова играчка и да се разпилея по земята, усещайки с цялото си същество какво съм губил цял живот, печелейки спокойствие. Не пиша това, за да получа вашата оценка или съжаление. Моята самооценка ми стига.

Надявам се моят пример да не бъде последван от никого и се моля да е възможно. Момчета и момичета, много от вас нямат нужда от описаното тук, за да знаят, че не трябва да крият чувствата си. Не винаги ще намерите ответ, но ако не сте в живота това, което искате да сте, просто никога няма да усетите, че живеете. Отвратете се от мен и не хващайте моя път.
Благодаря, че ме изтърпяхте.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 години, 5 месеца
hash: 29e5a12b5f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Прочетох написаното и си зададох няколко въпроса:

1. Как бихте отговорили на това - ако трябва да започнете отначало какво бихте променили в себе си?

2. За каква ли възраст става на въпрос - може би около 55-58 години.

3. Разбира се че имате семейство и деца - следователно не сте сам. Създали сте потомство, възпитали сте и сте отгледали вашите деца. Нещо повече - те имат баща, а Вие сте израснали без баща. Това никак не е маловажно.

4. Смятате ли, че самоконтрола в човешкото поведение е излишен и човек трябва да бъде подвластен на емоциите си за да е истински и да има усещането, че живее?

5. Известно ли Ви е че тази въпроси си задават и хора, които са живели по различен от Вашия начин т.е не са били подвластни на имитацията, но са израждали пясъчни кули, които и най-слабия вятър е разпилял в пространството?

Мисля, че животът е такъв, какъвто е. Животът трябва да се живее. Всеки си живее живота по различен начин и няма нищо случайно в този живот.

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 30c66a1160
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Подкрепям те в идеята, че животът трябва да се живее с разперени криле. Моите, обаче изгоряха при най-красивия полет... Музиката му, моята поезия, нашата любов, която свърза душите ни във вечността... всичко се срина пред реалността - той няма да се разведе заради мен.... тогава аз за какво да се развеждам... А бях готова да го последвам навсякъде, един път в живота си да усетя свободата да бъда себе си, да последвам желанията си и да правя това, което искам без предразсъдъци. В момента живея живота си загубила вяра в красотата му.

 
  ...
преди: 15 години, 5 месеца
hash: 72681c6b67
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Грешката ви е, че не сте се оженили, защото сте срещнали любовта на живота си, а защото така трябва. Това е нечестно спрямо вашата съпруга. Вие сте обрекли не само себе си, но и нея на нещастие. Защото всеки човек заслужава любов.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker