 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Няма по-обезкуражаващо от това да разбереш, че сте различни
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 3828 пъти
Ще пиша набързо, защото бързам за училище, а искам да дам максимална представа за историята ми и да получа поне един коментар, докато се прибера.. Отчаяно се нуждая от разбиране и поощрение..
Така имам приятел от половин година. Преди това се познавахме от 4 години и винаги сме имали симпатии един към друг. През тези четири години и първите 2 месеца на нашата връзка гледахме да изтъкваме всичко, в което си приличаме, той затова и се влюби в мен, защото си приличахме по много неща. Но на пръв поглед... След вторият месец започна да си проличава, че всъщност сме доста различни и това започна да убива тръпката му към мен... Днес той става все по-безразличен и незаинтересован от мен, докато аз го обичам толкова лудо, колкото и в първия ден.
За мен също са обезкуражаващи различията, но не са нещо, което не може да се превъзмогне.. Винаги можем да се "зарибим" един-друг, не виждам лошо.. Аз съм такъв човек, че търся нови неща, нови тръпки (без в любовта) ии много лесно може да ме накара да заобичам някое от хобитата му, без да това да е задушаване и прочие... Правили сме го преди, аз също съм го зарибявала с мои страсти...
Ноо всичките различия го правят толкова отдалечен, сякаш мисли, че не съм достатъчно добра за него или не.. по-скоро, че не съм единствената... Тук идва мястото за възрастта, аз съм на 19, той на 22. Имахме съвместни планове заедно, ноо от някой друг месец насам те се развалиха.. Мислили сме да живеем заедно още от преди да станем двойка, предлагал ми е да живея при него и съквартирантите му в къща.
Но той вече не учи и затова, вече няма съквартиранти съответно хаха Живее със семейството си (родители) ии мисли след няколко месеца да се мести, но не ме включва вече в бъдещите си планове. Не ме разбирайте погрешно, уважава ме, обича ме, но мисля, че различията прекалено много го обезкуражиха и сякаш няма сили, желание и воля да се бори срещу тях. Преди ми казваше, че съм различна, че съм специална, че няма друга с моите интереси, занимания, че в мен вижда сродната си душа... Уви... Всичко си отиде.. И това ме натъжава..
Защото ми наложи това мислене и на мен, а сега.. се чувствам сама в него, сякаш един вид той ме изостави, сякаш вече не се държи за нашата връзка, сякаш просто заряза всичко и не се интересува от развоя на събитията.
Моля ви за съвет и да споделите вашите истории, ако имат нещо общо... Успявали ли сте да задържите любовта и тръпката въпреки различията и как.. Мога ли да изградя нормално семейство с този човек така? За него е много важно да имаме допирни точки и аз съм готова да ги трансформирам в такива, но според него, ако не е първично, ако не съм си била такава преди, дори да се променя няма да е същото.
Но въпреки това се обичаме много, той много пъти е казвал, че не би ме загубил пред приятелите си, постоянно им повтаря, че е късметлия смомиче като мен, толкова грижовно и всеотдайно, че за нищо не би искал да ме загуби. Искам да държа тази връзка и да вложа всичко в нея, но не знам как е отсреща.. вече. Защото преди и при него беше така, но вече се е отказал от всичко, че е опитвал много пъти да ме направи съпричастна към страстите си и желанията си, но съм отказвала и това е повлияло много.
А аз му казвам, че не е така, винаги можем да осъществим всичко и да се занимаваме заедно със това, което обича (говоря хобита като интереси - фотография, езда, плуване, музика.. ) На пръв поглед дребни неща, а в нашия случай толкова могъщи. Просто той вече няма желание да ги обвърже с мен, предпочита да се занимава с приятелите и приятелките си (знам и на мен ми е мъчно), отколкото да се бори да градим наши общи точки. Мъчно ми е, че се отказа, а аз сякаш не мога да направя нищо
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 4b8fe52002 |
|
1. Според мен си в огромна заблуда. Ти си готова на всичко, да си промениш интересите дори само и само да си с този човек. Това е много грешно. Разбира се, че е важно да имате и общи неща, които ви е приятно да правите, общи теми за разговор. Но е също толкова важно да запазиш своята индивидуалност. Да си имаш своите си хобита и приятелства. Никога не може да си приличате като две капки вода, а и няма да е толкова интересно. За да поддържаш тръпката съм себе си трябва да си интересна със своята си индивидуалност. Помисли хубаво дали пък причината да се отдалечи от теб не е нещо съвсем друго.
Бъди малко по-самостоятелна, имай си нещата, които искаш да си правиш сама. Възможно е твоя приятел да се е задушил.
А понякога просто усещаме, че колкото и добър да е любимият, той просто не е за нас. Тук вече идва болезнения момент за другия, който в същото време дава всичко от себе си за тази връзка.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: d09a9f4080 |
|
2. "...първите 2 месеца на нашата връзка гледахме да изтъкваме всичко, в което си приличаме, той затова и се влюби в мен, защото си приличахме по много неща. Но на пръв поглед... След вторият месец започна да си проличава, че всъщност сме доста различни... "
Това ще установяваш многократно при всяка нова връзка. С годините, обаче - все повече ще престава да ти пука.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 2135f20c6d |
|
3. Щом се обичате не виждам какъв е проблемът? Аз и приятелят ми се различни също. Преди да се съберем бяхме приятели около 4 години, но никога не сме имали задни мисли един към друг. Любовта помежду ни избухна изведнъж ( беше голям шок :)). Аз съм по-буйна, по-бунтарка, а той е по-кротък. И не само това са ни различията. Разбира се имаме и много неща, по които си приличаме. Различията в повечето случаи ги приемаме доста добре, дори с времето той започна леко да прилича на мен, а аз на него ( вече сме почти 2 години заедно).
Не бива да оставяте различията да ви разделят, напротив - те трябва да ви събират. Трябва просто да намерите баланса, да правите компромис, да се опитвате да разбирате един друг. Някой от различията се изглаждат несъзнателно, просто изведнъж виждаш как човекът до теб е възприел някой друг твой навик или в дадена ситуация казва това, което ти би казал ( най-грубо казано). По-добре е да сте различни и да търсите баланса и хармонията помежд ви, така връзката ви ще е изпълнена със страст и емоция. Ако си приличахте повече, отколкото се различавате, щяхте да си омръзнете. Така всеки от вас има индивидуалност, не се обезличавате като личности. Но всеки от вас трябва да се стреми да съхрани другият, да не го променя, а да го обича такъв какъвто е :).
Има различия помежду ни, които ме дразнят от време на време, но не се опитвам да ги променям, обичам ги по онзи сладкия начин:) защото знам че това е той, това е неговата същност, това е част от него :) а щом е от него :) дори и да ме дразни от време на време :) значи го обичам. :) Обичам го такъв, какъвто е той самият. Смея да твърдя, че едва ли бих го обичала, ако той се беше обезличил или аз :). Така че ако смяташ, че това е човекът, просто го обичай такъв какъвто е и искай същото за себе си - да те обича такава каквато си ти с всички минуси и плюсове :)
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 316c530fb0 |
|
4. Е много зряло - да си избира приятелката според това колко прилича на него. За какво ти е? Любов, тинтири-минтири. Човекът явно не е за теб, но не защото сте различни (не познава нормална двойка, която да няма интереси и общи, и поотделно), а защото не е узрял за идеята да обича хората, а не само себе си и собственото си отражение у другите. Бягай от егоцентрични хора, само това ще ти кажа. Това не се изкоренява и не минава с времето. А има и друг вариант - просто да е спрял да те обича и да си търси поводи да е сам.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 4599ceee81 |
|
5. Преди години имах съученици, които бяха "най-добри приятели". Това тяхно приятелство прерасна във връзка на по-късен етап - като станаха студенти. След време съученика ми реши, че приятелката му се е обезличила много като се е превърнала в негово копие и се разделиха. Сега сме на по 40 години и той така си остана сам. Тя беше много нещастна, но след време се окопити и продължи живота си - сега е щастливо омъжена с две дечица.
Твоят иска пространство по-скоро, отколкото да си му омръзнала. Според мен говори с него и решете проблема с общите интереси, но не му се натрапвай ако иска някои от нещата да прави сам, с приятели и да не иска да те включва в тях.
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 49bb76730e |
|
6. Но как така човек спира да обича в един момент.. Той или обича, или не... Просто осъзнава, че всъщност никога не те е обичал.. Не може човек изведнъж да спре да обича някого, който не му е дал никакъв повод.. Нелепо е, не сте ли съгласни
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 93c4d1fb10 |
|
7. Всички сме егоцентрици, друг е въпроса дали си го признаваме. Нормално е да искаш някой като теб. Така не ти се налага да правиш компромиси или да лъжеш. Еднаквостта поражда любов и здрав съюз, така другият те разбира.
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 359ab4b400 |
|
8. Малко късно се включвам в темата, може и да не е актуална вече, но ситуацията е сходна с моя приятел, само че поради "разликите" ни (аз съм стрелец, той - телец - смятайте за какви ожесточени спорове става дума), постоянно се караме и се заричаме да се разделим, защото не е разумно да сме заедно, но.. после пак се събираме, защото просто не можем един без друг. От началото на връзката ни до сега сме се разделяли и събирали около десет пъти. Онзи ден толкова се беше ядосал, че ми каза, че не иска да бъде с мен повече. Той обожава да затваря врати пред лицето ми, защото знае, че така ме дразни. Аз съответно се прибрах вкъщи и се спуках от рев.. не ми е за първи път.. и вечерта, преди да се унеса (не знам как изобщо ми дойде сън), му написах една :* и той ми върна същото веднага. Заедно сме от три години и някой сигурно би ме помислил за луда, че съм с този човек, който ме разплаква по няколко пъти в месеца, и ще има право.. но явно и приятелят ми е толкова ненормален, че да не може да се раздели с мен, която, по неговите думи, го дразня с толкова много неща, че дори се чуди как може да е с мен въобще, но след като се скараме, отново се сдобряваме, като инициативата тръгва от мен, а той обикновено си трае, забил поглед в земята или с половин уста казва, че е голям задник и че не иска да се разделяме. Двама еднакви човека няма.. да се рсзбираме зависи от нас самите. Той е повече интроверт, аз повече екстроверт; той е меланхолик, аз съм холеричка; той е пасивен, аз съм активна; муден е и бавен, като стане въпрос за приготовления, както и аз - поне в това сме еднакви; той не обича да се среща с непознати, аз обожавам точно непознатите хора; той е притеснителен, аз не и т. н. и т. н. Ако трябва да слушаме хорското мнение, трябва да се разделим (та ние сме пълни противоположности), но очевидно не можем, защото се обичаме, макар че никога не ми го е казвал в прав текст, но просто го разбирам от действията му. Кажи на приятеля си, че и други двойки са така и че дали ще открием начин да се разбираме, зависи само от самите нас, защото хубавите неща не идват даром в тои живот, а трябва да си ги извоюваме.
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 222e2178fc |
|
9. Имала съм такава връзка и нищо не се получи. Две години
Той ме хареса луда, дива, игрива, ненаситна, любознателна. Зареждаше се от мен. Искаше да е така безметежен и добронамерен, доверчив и искрен. Същевременно смяташе, че партньорството е, да се увличаме по еднакви неща. И аз се подчиних - интересувах се от неговите хобита, загърбвах приятелства, споделях неговия светоглед.
Това е човекът, който най-много съм обичала. Абсолютно безкористно, всецяло и всеотдайно. Най-голямата ми любов, чиста, искрена, изцяло отдадена.
А на него не му стигаше, и не му стигаше, и не му стигаше. Все нови условия, все нови изисквания, все нови пречки. Когато ме заряза ми каза "Сори, ама ти вече не си момичето, в което се влюбих"...
Здрастииии :) Години по-късно разбрах, че това не е било никаква любов от негова страна и, че, колкото и да ми се е искало, само моята любов не е могла да компенсира неговите липси, под формата на всякакви изисквания.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
