 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Любовта ми никога не е била споделена
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 3449 пъти
Здравейте!
Не търся съвети, дори няма да разказвам историята си, просто искам да споделя как се чувствам от много време насам.
Не знам за вас, но до сега любовта ми никога не е била споделена. За втори път се влюбвам истински в човек, който не може да бъде с мен поради хиляди причини... и любовта ми не е споделена и няма и да бъде. Много ме боли, вече почти втора година се измъчвам. Може да се каже, че се влюбих в него от пръв поглед. Не мога да определя дали съм влюбчива натура, но когато се влюбя истински го усещам и всички спират да съществуват за мен, защото в този момент, аз съм се отдала на най-истинското, най-чисто и красиво чувство, което може да изпита някога човек- любовта. Любовта прекрасно чувство... и още по-прекрасно, когато е споделено.
Постоянно се питам, защо се влюбвам в мъже, които не изпитват същото към мен? Харесвам най-обикновени мъже, но все ми се падат някакви ангажирани, интересуващи се предимно от хобитата си, свалячи....
Аз съм много ревнива и импулсивна личност, и двете ми вредят, защото бързам да придърпам към себе си, своя избранник, а ревността не мога да я скрия, ужасно ревнив човек съм. Не мога да променя тези мои недостатъци, но бих могла да не ги проявявам, ако съм сигурна в любовта на своя любим и в предаността му. Това ми е достатъчно, не искам да ми свалят звезди... а просто да ме обича.
Вече мина година и половина откакто се влюбих в него, а чувството не се е променило, същото си е откакто се влюбих. Знам, че трябва да забравя за него, защото ние никога няма да бъдем заедно, но ми е някак странно... Преди си мислех, че когато човек наистина иска нещо, го получава, но не е така. Не можем да имаме всичко и всички... това всеки го знае, но когато човек е отчаян би се унижавал в името на любовта или нещо друго.
Мисля си, кога ли ще се влюбя отново...?! Не мога да си представя, че ще се влюбя в някой друг... колкото и красиви, интелигенти мъже да има, за мен съществува само един... Дано успея да го превъзмогна по-скоро и срещна някой, който да ме обича точно толкова колкото и аз него. И дано този път любовта ми бъде споделена и осъществима.
Ами това е... просто исках да споделя как се чувствам.
Ако и вие сте се чувствали като мен или сега преживявате същото, можете да пишете в темата ми, да споделяте, пък дано ви олекне мъничко.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: e4ea4bc3de |
|
1. Не прочетох цялото, спрях на "Втора година". Това не е нищо, suck it up и стига си се вживявал, направи нещо продуктивно.
Death_Blade ^
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 5e674b80ec |
|
2. Тази любов ще ни съсипе. :D И аз все съм се влюбвала в грешни момчета, но разбрах нещо. Понякога дори да си мислим, че е невъзможно той/тя да ни обича винаги може да се окаже обратното. Преди доста време харесвах едно момче, което си мислех, че въобще не би ме харесало, защото съм грозна, не съм негов тип, срамежлива... , но след около година като вече не бях заинтересована от него се оказа, че той също изпитвал нещо към мен, е не на "чиста любов", но все пак... Никога не може да сме сигурни, че когато си легнем да спим и си мислим за него/нея той/тя не прави същото. В момента пак съм в такава " безнадеждна, невъзможна любов", говорим и си пишем само като приятели, но онова горе все ме кара да си мисля, че той също ме харесва, не външността ми, а това коя съм всъщност, прави ме щастлива мисълта, че дори да се държим само като добри приятели една частица от него е влюбена в самата мен и да знам това ми стига.
А и да не забравяме, че не сме само ние с ранени сърца...
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: c65dcb8c0f |
|
3. И моята не е споделена. Всъщност имаше съвсем кратък период, в който донякъде беше, но след като другата страна реши да сложи края стана несподелена. Аз тъгувам за него вече... хм, 5 години ще станат края на юли. Имах някакви краткотрайни флиртове, с които целях да се опитам да забравя миналото и да продължа напред, но не се получи. Сега не търся никого. Доизживявам си несподелена любов и се надявам някой ден да срещна човек, който толкова силно да обикна, че да забравя за миналия. Казват, че една силна любов се забравя от друга също толкова силна, че дори и по. Не знам дали ще успея да се влюбя пак така, но... надеждата умира последна, нали :) Най-болезненото нещо след смъртта на близък любим човек е да обичаш някого отдалеко. Да не можеш да го докоснеш, да го прегърнеш и да прошепнеш в ухото му какво чувстваш към него; да стягаш сърцето си и да го връзваш с окови само и само да стои мирно, за да не направи някоя беля; да минаваш покрай любимия си човек и да обръщаш поглед настрани страхувайки се, че ако си срещнете очите той ще прочете в тях колко силно продължаваш да го обичаш дори и след толкова дълъг период на раздяла. Според мен да обичаш истински е благословия, дар, който не всеки получава. А да обичаш човек, който е безразличен към теб е велико. Нали имаше една такава мисъл- Да обичаш, когато те обичат е човешко. Да мразиш, когато те обичат е жестоко. Да обичаш, когато те мразят е велико. Така че радвай се, че ти си една велика личност, която е способна да обича истински въпреки разстоянието, времето и отношението на другия.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 575f14f4dd |
|
4. Не сме никак малко в това положение май :D Има един термин в психологията- "фрустрация". Това е когато обекта ти на желание, било човек или предмет, не може да бъде до теб. При многото пречки вместо да се оттеглиш, ти започваш още по- отчаяно да го искаш. И сам падаш в капана! Така, че до голяма степен сами сме си виновни за положението, в което изпадаме. Търсете споделеност, вместо да се вкопчвате в мисълта за някого... а в много случаи наистина получаваме това, което искаме чак когато се откажем от него. Защо е така, никой не може да каже. Има една терия, според която човекът отсреща усеща отчаянието ни и затова бяга от нас, нищо че ни харесва. И когато се успокоим и приемем реалността, той сам идва при нас защото вече не изпитваме отчаяна нужда от присъствието му. А колко е вярно това не е ясно. Успех на всички и дано намерим споделеност в отношенията!
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 08cf6d2b1a |
|
5. И аз вече почти три години съм влюбена в човек с когото не можем да бъдем заедно, защото и двамата сме семейни. Но аз не мога да спра да го обичам и да мисля за него, въпреки че съм срещала и други с които би ми било по лесно и ще се чувствам желана и обичана, не мога да го изтрия нито от мислите, нито от сърцето си. Аз продължавам да му показвам че го обичам по всички начини, които са ми възможни и въпреки че той не го прави аз зная че ме обича и също се измъчва от това положение, даже мисля че умишлено не ми засвидетелства нужното внимание, евентуално за да го забравя. Но не се получава и за двама ни и за да не нараним други хора, но все пак тези невъзможни копнежи са много мъчителни. Може би ще дойде момент в който ще спра да го обичам и съм сигурна че тогава в сърцето ми ще е пусто, защото такава любов е единственна в живота и трябва да сме щастливи от факта че сме я изпитали, не на всеки може да се случи.
НИЧИЯ
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 1db1ddc55d |
|
6. Ех... миличка, любовта не е по избор! ... Ако любовта зависише само от един, и когато обича, и другия да обича, .. да щеше да е чудесно и по-лесно :) Ама, не такъв е живота, а любовта е зависима от двама!!! Не мислиш ли, че важно е че все пак си изпитала някакви чувства? Има хора които през целия си живот, не се влюбват в никой, представяш ли си? ! ... :D Ти поне си познала любовта, остава голeмия въпрос... Какво направи за да реализираш тази любов? ... От къде си така сигурна, че той не би опитал с теб? :) Ха, проблемът на несподелените любови, е че докато единия къса сърцето си от чувства, другия просто не знае, за тези чувства, защото първия, не събира смелост да ги сподели! :)) Не събира смелост да предяви желание за сърцето на другия! ... ;) Разбираш нали? Ако не направиш нещо, нищо няма и да стане! ... Никой не чете мисли, нито може да бъде 100% сигурен какво се крие в чуждото сърце, дали картоф суров, или порция любов :)) Как да разбереш, как да знаеш, ако другия не ти го покаже? ! ... А иии... ако не си забелязала, съвремието е направило хората съмняващи се в доверието, в любовта и тнк. Сега се иска малко повече от думи - постоянство, отдаване на доверие и действия, за да те допусне друг до себе си :)
Хммм... Да се влюбиш в друг, ще е баш като мисия невъзможна! ... Как ще стане? Щом сърцето ти е запълнено с любов към него! ;) Можеш ли да спреш да обичаш този/тази, щом това те прави щастлив/а! ... Според мен, няма как стане, поне на този етап, за теб ще е само той :) Година и половина, боже момиче, много време е! ... Я си помисли добре, какво направи за цялото време? Той лично, казвал ли ти е, че не изпитва нищо към теб! Ако не! ... Нямаш причина да се отказваш. Защо ли? Защото явно не съзнава дълбочината на любовта ти, или просто не му се вярва да го обичаш до такава степен!!! В теб чувства няма ли? В теб не гори ли един пламък, не искаш ли той да бъде в твойте обятия? Ето защо, не бързай със слагането на "точка" и закарфичването :D Чак като опиташ всичко по-силите си, и нищо не се промени, едва тогава можеш да си кажеш, да... време е да поема на другаде! :)
Че кому е нужно да те променя! ... Който те обикне, ще те обича каквато си, с всичките твой плюсове и минуси, положителности и недостатъци. Та... именно това е любовта. Никой от нас не е съвършен, не са ни произвеждали в фабрика :)) нищо, че много са приели един общ модел на държание. Ооо, за влюбването, не е само при теб така, влюбим ли се, в света ни ще присъства само човека който обичаме! ... ;) Съветвам те, да бъдеш по-искрена и открита с него. Не оставяй, любовта ти, да се превърне само в една фантазия :)
~winterfire~
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6ee8d2e44a |
|
7. Авторката:
Doriana- то тогава аз съм осъдена да страдам, защото всичките ми истински влюбвания до сега, са се стичали по този начин. ОСОБЕНО второто(сегашното). Според мен е било любов от пръв поглед, но и фрустрация, която не мога да си обясня. Сега се сещам, че когато го видях за първи път ми хареса на външен вид, усетих го какво представлява като човек, и може би за това се влюбих толкова бързо. Винаги се влюбвам в мъже, които на първа среща да речем... се държат палаво, готино, а на втора, трета, четвърта все по-отдръпнато, но и готови да разкъсат дрехите ти всеки момент.... той е такъв. Може би наистина към него изпитвам фрустрация, защото съм готова да легна с него само и само за да прекарам малко време с него, да го накарам да се влюби в мен... даже и дете бих направила, но като знам какъв ще ми е животът с такъв човек и като се знам колко съм ревнива, по-скоро няма да прибегна към такава стъпка... Но знам ли, от отчаяните си, да не мога да задържа човека, който желая май съм склонна на всякакви щуротии...
След като се запознахме, почуствах нещо странно. Като да искаш нещо тук, сега и веднага!!!! Чувствата ми към него изобщо не са се променили, но свиквам с мисълта, че няма да е мой. Не знам как ще живея без него и коя ще е новата ми любов, след като нямам желание дори да погледна друг. Постоянно си представям него... какво правим заедно, той постоянно присъства в ежедневието, в подсъзнанието ми, мечтите ми... не ми трябва друг. Ще живея с мечтите си и сънищата си за нас... не искам друг... за сега.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6ee8d2e44a |
|
8. Авторката:
Winterfire, отдавна съм осъзнала, че няма смисъл да страдам или да се боря за него. Година и половина за едни е сериозно пилрене на време, за дуги е твърде малко за да забравиш някой, но ако така продължавам ще си умра сама. Когато съм наранена независимо от КАКВО, винаги страдам в продължение на години, било то 2-3 години даже и повече. Сериозно се опасявам да не пропилея младостта си, но май натам вървят нещата. Ако всяко разочарование го изживявам в продължение на толкова много време, навярно ще си остана стара мома.
Истината е, че не искам да го забравя, искам го, но само с искането ще си остана. Нека страдам докато не ми писне... Никой не съществува за мен освен един... който ми е забранен ;(
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 575f14f4dd |
|
9. Не мисля, че си осъдена да страдаш, номер 7... някой ден ще срещнеш човека за теб, може да е утре, може да е след месеци или години, но според мен идва момент в който срещаш сродна душа и няма да има никакви пречки да сте заедно и да сте щастливи.
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6ee8d2e44a |
|
10. Авторката
Doriana дано си права, но все си мисля, че няма да го срещна, а колко искам.... Абе аз съм много претенциозна, но вярна жена. Бих искала мъжът до мен да отговаря на идеала ми за мъж, но едва ли. Мен все ме харесват такива, на които не бих обърнала внимание или не бих се влюбила. Не мe разбирай погрешно, изобщо не си падам по красавци, просто когато се появи той.... се усеща <3 :(
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 5cd6a4cded |
|
11. Авторке, разбирам те.. аз съм по същят начин, дори сегашната ми любов е несподелена. Не мога да го забравя, въпреки опитите ми. Измъчвам се вече 4 години, просто не виждам никой друг освен Него..
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: bf4eef45b5 |
|
12. До авторката...
Да... виждам че си чувствителна душица! :) Ама по какво, разбра че няма смисъл да се бориш за него? А страдането, ти страдаш! ... Не виждаш ли, че умът ти, може да иска да се откаже от него, но на сърцето ти не му харесвата идеята ;) Е какво значи? Че не си се отказала от него, че ти е по-лесно да кажеш и напишеш, че си се отказала, като си мислиш, че накрая ще си повярваш! Ех, ако беше така лесно да се откажеш от каквото обичаш, ... но сърцето си знае своето! На него не можеш да му кажеш не обичай :) Ииии... знам че не искаш да споделиш нищо, (което е странно, защото тук е анонимно пространство) обаче, не се разбра какво ти направи за да го задържиш при себе си, какво направи за да го имаш? Направи ли нещо? Или само стоя и въздиша по-него. Като от най-малкото и се отдалечваше! ... Хммм? :)
Мммм... прочети тази история "Рискувах всичко за 1 миг щастие" spodeli.net/4/story-24899.html Виж какво е направи тази жена, тя е дала всичко от себе си, направила е всичко което е могла. И въпреки крайния резултат, е имала няколко месеца щастие! ... :) Разбираш ли го? Или правиш нещо, или спри да страдаш и продължи към друг! Е да, но щом страдаш ти го искаш, тогава, направи каквото е нужно, пък да става каквото ще!!! :)) Вайкането не помага :) Кое те спира? От какво се страхуваш? Ще ти кажа как аз, бих постъпил на твое място, щях да се боря, щях да направя всичко, всичко което мога, дори това да ме принизи, нямаше да ми пука :) Защото любовта е, да не е те е страх да я покажеш, без значение какво е нужно да направиш за я реализираш. Да знаеш, че "сокът си струва изтискването" и да го докажеш :))
~winterfire~
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: e4ea4bc3de |
|
13. Към авторката - Успяла си да си по-чувствителна и така по-лесно да осъзнаваш от какво си заобиколена, и си се осъзнала малко по-рано, но две години "страдане" в моята книга е нищо :) Спри да се притесняваш и да мислиш по проблема, върви по логиката с гледането на часовника, колкото по-често го гледаш, толкова по-бавно върви времето когато умираш от скука ;) Но се радвам че има такива момичета като теб, и аз си търся едно като теб от 4 години сигурно :Р
Death_Blade ^
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 05ae8b42af |
|
14. 1, като гледам сцената която изгражда №10, си мисля, че историята е писана от гаджета с манипулативна цел, някак си по начин anon... s. Извинявам се на екипа на сайтчето :)
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: e9cca76ec7 |
|
15. напълно те разбирам и аз съм влюбена точно в най-неподходящия мъж сигурна съм , че той никога няма да ме обича . той е много по-голям от мен , но ще опитам
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: b626debaee |
|
16. Искам да те питам, ти някога даде ли шанс на тази любов? Направи ли нещо за да бъде възможна? Сподели ли я? Или само стоиш отстрани и си въздишаш, както правят повечето жени.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 8fa4038fff |
|
18. Е, авторке и аз в момента съм влюбена във възможно най- неподходящия мъж... обременен от някакви негови минали събития, тежки раздели, бил много наранен и не можел нищо да ми даде... е, какво да стоя и да го чакам ли? Няма да стане... разбира се няма да се хвана с някой, който просто да е до мен, за да не съм сама. Но ще изчакам да се появи човек, който по някакъв начин ще ме грабне, както казваш ти, то се усеща когато един човек е за теб. А winterfire, да те питам теб как да имаш сили да се бориш, като от самото начало знаеш че цялата работа е обречена. Правиш нещо в името на това нещата да се случат, да изживеете нещо красиво, а отсреща виждаш страх и ти казват "Ама аз в момента не мога нищо да ти дам, много съм наранен, винаги съм се борил а накрая аз съм прецакания". Е това ти убива целия ентусиазъм. Всяко нещо се случва или не се случва с причина, след време си вадим поуките и се убеждаваме че така е трябвало да стане. Та към авторката пак се връщам... позволи си да се огледаш за някой друг, може би пропускаш златни възможности заради твоята несподелена любов. Можеш да си щастлива, но ти сама не си го позволяваш. Промени нагласата си и не тъпчи на едно място. Щом според теб е обречено, значи е време да потърсиш щастие другаде. Успех!!!
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: bf4eef45b5 |
|
19. До Doriana :)
Мдааа... което казваш е твърде лично за теб! Но какво е казала авторката за положението в което е? ... Нищо! :))
От къде си сигурна, че в правилно да и кажеш, да не прави нищо? Ами ако случая е друг? Ммм? Първо Doriana, не знаеш, какво е направила тя, за да бъде с него, после не знаеш какво е направил или не е направил той. А дали той знае за нейната любов, дали знае колко е силна? Ето виждаш ли, колко много не се знае! ... ;)
Ако на теб ти е казал, "Ама аз в момента не мога нищо да ти дам, много съм наранен, винаги съм се борил а накрая аз съм прецакания", значи е глупав, сам губи!!! Аз никога не бих отблъснал любов! Ииии... като гледам че има такива дето се церемонят, и възгордяват, си мисля, че има хора който не знаят, да приемат щастието когато им се представя. Та... за теб Doriana, ще е най-правилно, да си "хванеш" друг :) Но при авторката, едва ли е съвсем същото, че да прави като теб. Едно е сигурно, най-лесно е да се откажеш, а какво е оправданието, има ли значение! :) Прочела си другата история, е... как мислиш? Дали не си струва да се бориш за любовта си? Дали накрая ще бъде, какво от това? Поне ще си опитала.
~winterfire~
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: e4ea4bc3de |
|
20. 16 има голямо право, повечето само седят отсрани и въздишват.
Death_Blade ^
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6ee8d2e44a |
|
21. Авторката:
Разбира се, аз съм човек, който умее да показва чувствата си, не да ги крие. Не искам да разказвам историята, то няма толкова за разказване... има хиляди причини, поради които няма да сме заедно никога. Основната е, че той не изпитва същото към мен, а и възрастовата ни разлика не е никак малка. Поне се успокоих вече, не ми е фикс идея да го имам на момента и да е само мой... не ни е било писано да сме заедно.
Death_Blade^ не ти трябва момиче като мен. Аз съм най-ревнивото същество на земята... един поглед, един разговор, един коментар за друго момиче биха ме вбесили тотално. Дори да бях най-красивата, най-сексапилната, най-умната, пак ще съм си ревнива колкото съм си сега. Бих искала да мога да прикривам поне малко тези свои качества, но не мога. Когато нещо не е наред, обичам да го изяснявам на моментът, иначе не мога да спя, да се храня, да дишам спокойно.... изпадам в някакви нервни кризи, избухвам в рев, търся дефекти в себе си.... Едва ли някой би ме търпял дълго. Но този някой не би ме изтърпял, защото не изпитва същото към мен... това е моята теория. Аз съм на мнение, че мъжете са също толкова чувствителни, колкото и жените... не смятам, че жените сме ПО-чувствителните и едва ли не ние можем да обичаме, а мъжете могат само да ч***т, нали и те са хора. Все още се надявам да срещна своя спътник в живота... който да ме обича, боготвори, да е честен с мен.. да се интересува само от мен... Толкова ли много искам??? Може би не е много, но не от когото трябва.... :(
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 8fa4038fff |
|
22. Абсолютно си прав, winterfire! :) Е, авторке, кажи направи ли нещо по въпроса досега, показа ли по някакъв начин симпатиите си към въпросния човек? ... стана ми интересно :) Моето вече е изгубена кауза, а при теб може да има надежда, кой знае. Разкажи повече.
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: e4ea4bc3de |
|
23. Авторке - Не искаш много, просто търсиш по-чиста и фокусирана любов, аз лично бих те търпял и бих ти се кефил на тези твой качества :Д Намирам ги за сладки, а да не говорим как чеше егото :Р
Иначе и аз търся момиче на което да се възхищавам, и да й се радвам, и защитавам и тн.. :)
Death_Blade ^
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6ee8d2e44a |
|
24. Авторката
Doriana да, той знае за чувствата ми към него, но той не изпитва същото към мен... и е на 33 а аз на 19... на мен не ми пречат годините, но след като той не изпитва същото към мен и си пада малко играч... няма смисъл да се боря за него. Липсват ми контактите с него, но не искам да ги възобновявам, защото много страдам и пилея времето си напразно. Два-три пъти прекратявах контактите с него, но не след дълго толкова започваше да ми липсва, че ги възобнових наново... и още повече се измъчвах, защото исках да е мой на всяка цена... и той това го усети. Флиртуваше с други жени, с мен също, но искаше само секс нищо повече. Това време беше ужасно мъчително за мен. Исках го така, както едно дете си иска и се джавка за играчката си.. Побъркваше ме спокойствието и безразличието му, но бях готова дори да си легна с него само и само за да съм в прегръдките му и да му кажа колко много го обичам и колко го искам.... Ох толкова ми е гадно... в момента всичко ми е толкова безразлично... а мразя да се чувствам така. Обичам да обичам и да ме обичат... Имам чувството, че след него никога повече няма да срещна човек който да обичам колкото него:( Винаги ще ме боли за тази любов... Ох защо трябва да е несподелена? Само, ако беше споделена... колко красива щеше да е:(.
Death_Blade^ прав си, за съжаление тези недостатъци много чешат мъжкото его, и само това ви интересува, вместо да промените нещо в себе си
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: e4ea4bc3de |
|
25. "Death_Blade^ прав си, за съжаление тези недостатъци много чешат мъжкото его, и само това ви интересува, вместо да промените нещо в себе си "
Лелее каква нападка от 19 годишно моме което си пада по мъж почти два пъти нейната възраст, и то само физически. Но далеч не си права, нито ме познаваш че да знаеш аз какъв съм и какво ме интересува.
Death_Blade ^
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 7aca42ba95 |
|
27. Здравей авторке,
Преди доста години(12) в едно заведение срещнах момче, което ме грабна от пръв поглед. Чувството беше уникално и неповторимо. Срещнахме се по заведения още няколко пъти и накрая получих покана за кафе. Приех разбира се, Срещнахме се и той ме попита дали искам да бъда с него. Попитах го за една вечер ли, а той ми каза за цял живот. Помислих, че се шегува с мен. Излязахме още няколко пъти и една вечер пиян ми предложи брак. Аз приех и след няколко дни сключихме брак. От тази първа среща до ден днешен винаги усещам пеперуди в стомаха когато ме погледне. Разказвам ти всичко това, за да знаеш че там някъде има някой, който те чака и чиято любов щв бъде споделена. Защото любовта ни прави по силни и по добри. Ако иска да е с теб нищо не може да го отдели от теб, ако не иска нищо не може да го задържи. От сърце ти пожелавам да срещнеш онзи Единствения.
Маги
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
