Може би си плащам за минали грехове
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2045 пъти
Здравейте момиче на 24 години съм и съм по-самотна от всякога.
Ето я и моята история.
Има едно момиче ще я нарека (С), с което се познаваме от около 6 години дори не се познаваме лично, а от наш общ познат по-точно от една нейна съученичка и приятелка.
Преди време се бях забъркала в едни филми бях силно влюбена в нейната съученичка, умирах от ревност по нея и именно силната ревност и несподелената любов ми създадоха големи ядове, както и врагове.
Не се гордея с миналото си, чувствам вина, че нараних близките си, както и други хора, но и да съжалявам, не мога да върна времето назад, както и да е, преживях я, за мен вече е минало.
Спомням си, че когато се засичахме със (С) тя все ме зяпаше право в очите, без да спира вероятно го правеше, защото беше запозната с филмите ми, аз също отвръщах на погледа и дълбоко в себе си ми беше приятно да се гледаме, но не осъзнавах, че я харесвам.
Преди 2 години обаче се срещнахме случайно и от тогава насам ми се наби в очите.
След това се бяхме засекли още един път и тя пак си ме зяпаше, в Интернет също ме провокира тръгнах да и пиша, за да завържа разговор, но тя ме отряза много грубо.
Знам, че ме е обсъждала, че е клюкарствала по мой адрес, виждам, че ме провокира в И-нет, като се видим все ме зяпа, и вместо да я мразя, аз се влюбих във въпросната (С).
Като я видя от глава до пети треперям само тя ме кара да трепна като перо, сутрин ставам с мисълта за нея, вечер си лягам с мисълта за нея и през цялото време си мечтая да сме заедно освен това бих дала живота си за нея, бих напаравила всичко за нея, за да е щастлива и за да се чувства добре, но тя не ме допуска до себе си вероятно заради миналото ми.
Като ходя където и да е, излизам от вкъщи с надеждата да я срещна, никой друг освен нея не ме вълнува, не сме се виждали от доста време нито пък сме се чували, а аз продължавам да си падам по нея.
Бих била щастлива дори да сме приятели дори да имам възможността да я прегърщам, съмнява ме, че някога би срещнала човек, който да е готов на всичко за нея, без да иска в замяна нещо затова заслужавам да съм до нея.
Не искам да бъда с нея, ако тя не изпитва същото дори да харесва някого, който познавам бих я уредила с него, не съм егоистка, на първо място поставям нейните интереси, а не моите, просто имам нужда от нея, имам нужда да си говоря с нея, да общувам, да излизам, но може би миналото ми създава пречка.
Другото, което е не мога да разбера как така силно се привързах към нея, без да сме имали нещо общо смисъл, без да ми е била приятелка, съученичка, колежка, а хлътнах по нея от поглед и случайна среща, как си го обяснявате?
Вероятно засега нямам шансове с нея дори приятелски, чувствам се изключително самотна, самотата ме депресира и не издържам, никой друг освен нея не ме вълнува, а и не мога да се захвана с човек, по когото не си падам и няма искра, просто, защото няма смисъл.
Чувствам се отчаяна, депресирана, самотна и не знам до кога ще издържа така, имам ухажори, но те не ме вълнуват, не ми се живее, това моето не е живот, чувствам живота си без това момиче толкова празен и безсмислен често съжалявам, че въобще съм се родила, просто самотата ме убива бавно и мъчително.
Най-странното е, че ако не се беше загледа продължително в очите ми нямаше да я приема и за жива, нямаше да ми пука за нейното съществуване, и други мъже и жени са ме зяпали, но само тя ме грабна от погледа си.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: 863b697044

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И така докато срещнеш следващата, и следващата, и следващата.... и след време може дори да не си я спомняш. Любовта е такава-новата винаги е по-силна от предишната или поне така си мислим, докато я срещнем пак. Мисълта ми е че излишно се тормозиш

 

...

преди: 11 години, 11 месеца hash: dd2fc03069

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Проблемът ми е, че искам да сме поне приятелки с нея, ама нямам и шанс затова, не се тормозя аз, чувството за самота ме тормози, мисля че тя е до някаква степен глупачка, защото не знае какъв човек изпуска, мен искрено ме съмнява, че в живота и има личност, която е готова на всичко за нея без условия дори гаджето и може да и се обяснява, но като се разделят вероятно той ще си намери нова мадама идния месец или година, и когато тя му поиска помощ, защото се намира в беда ще и каже, майната ти имам си приятелка или искам да си легна с теб и тогава. Но я разбирам защо не иска да има общо с мен дори да подържаме комуникация е възможно познатите и приятелите и да и направят проблем защо дружи с мен затова уважавам решението и, поставям на 1-во място нейните интереси, а не моите, чувствам се спокойна, когато тя е добре, и не изпитвам ревност към нея. Не мога да си обясня как така, без да сме имали общо държа толкова много на нея.

 

...