 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Лош човек ли съм?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4995 пъти
Здравейте на всички. Писала съм в този сайт и ще съм ви благодарна ако ми дадете отново съвети. Имам нужда от тях. Объркана съм, а и всичко започва много да се задълбочава.
На 19 съм, вече студентка и много енергична. Радвам се, че отново съм на училище. И може би това е единстеното нещо, което ми разнообразява мислите.
От близо 3 месеца търсех причината за всички мои проблеми и разбрах, че това съм аз. Не знам, как, защо... просто вече абсолютно съм си втълпила, че всичко е заради мен. На 1 август, тази година почина баба ми. Беше огромен шок за всички ни. Тя беше ствола на нашето дърво, а сега имам чувството, че същото това дърво, започва да вехне.
Още от самото ми раждане не са ме искали. Наричали са ме копеле, изчадие и то именно мои роднини. В последствие разбрах, че това всичкото било заради един два апартамента. Това бяха роднините на баща ми, който уж много ни обичаше мен и сестра ми, а ме биеше с мокра кърпа. Това е в миналото, но... От както баба ми почина, всички започнаха да се обръщат срещу мен. Баба ми е майка на моята майка и всички много я обичахме. Толкова много искам тя да е жива, че чак се боя от бъдещето. Всички започнаха да ме обиждат, да ме обвиняват за смъртта й ( а тя имаше бъбречно заболяване, което никой не го знаеше), казват, че съм се държала лошо с нея... Карали сме се с баба ми, ала това бе заради склерозата на й. Обаче с годините осъзнах, че това е заболяване и вече не се карах с нея. Децата й започнаха да го правят. Казвах им - престанете тя е стара, вече не помни толкова. Обаче те се караха с нея, отново и отново. Някой от децата й, заминаха в чужбина да изкарват пари и я се сещаха за нея, я не, а майка ми се грижеше за нея, ала постоянно й крещеше. Сега, когато почина женицата, взех, че аз съм я убила. Дори и майка ми ме обвинява. Точните й думи днес бяха - ''така се държеше с баба си, а сега с мен. Що за човек си? '' А всичко бе, защото тя ми звънна по време на лекция, където тя ми каза, че искала да й се обадя после. Попитах я - за какво и да го каже сега, тя обаче се разсърди. Не разбирам. Какво стана всъщност? Сестрите й и те ме обвиняват в някакви глупости и ми казват, че баба ми нямала да ми прости, че са я сънували и, че това са й казала... За какво да ми прощава. Та аз бях едиснвения човек, който се грижеше з анея, който я ислушваше, когато имаше нужда. Нищо не разбрах.
Този месец се разделихме с приятеля ми. За него в мен били причините. Много съм била инатеста, постоянно ми ставало лошо и не можел цял живот да живее в страх. Да, лятото ми става лошо, ала това е, защото не мога да стоя на топло. Просто ми става зле от жегата. Винаги съм била такава. Ходила съм на лекар, на ЯМР, изследвания... Нищо. Била съм здрава. И аз какво трябва да направя? Останалите сезони са нормални, нищо ми няма... Както и да е. Сега, той уж си разбирал грешките, ала обаче с моя инат, нямало съм да си намеря никого. Трябвало да бъде някой като него - мълчалив и нищо да не казва. А не е вярно. Не го разбирам. Даже семейството му ме обвинява. Защо съм избрала в този университет да уча, как съм можела като белехме доматите в града на приятеля ми да си оклепам краката, с което съм направила лошо впечатление, вече по - малко съм била чистила в тях ( а това беше, защото всички чакат майка им да се върне, и дефакто аз съм нейн заместител), сестра ми била много шумна, а те искали да си почиват, майка ми била лоша, защото не знам си какво. А нито веднъж никого не съм обидила. Никого. Не съм се карала с неговото семейство... нищо.
Сега обаче единсвеният човек, който ме изслушва е бившия ми. Обаче вече и на него нищо не казвам. Просто задържам всичко в себе си и когато съм сама плача. Знам, че не е най - доброто решение, ала... Мисля си, че имам зародишна форма на Хашимото, поради факта, че и майка ми го има, а и голяма е вероятността да е наследсвено заболяването. Дясната ми страна на гушата ми е леко подута. Не спада и, когато ми е тежко ме наболява.
И не разбирам, защо бившия ми ми казва това - ако си намериш някого, не ми казвай, само не спирай да ми звъниш, не искам да ме забравиш.
Не получавам любов от никъде, а искам някой да ме дарява с обич и любов, както и аз него. Какво да направя?
Вече нищо на никого не казвам. Не се карам, гледам да избягвам конфликтите... Опитвала съм да говоря с майка ми, с лелите ми, с приятеля ми... За всички аз съм виновна. Найстина ли съм толкова лош човек? Найстина ли съм копеле, изчадие...? Моля ви, дайте ми съвет. Нямам приятели, поне не такива, които биха ме изслушали... Единствените, които биха ме изслушали сте вие. Само вие можете да ми дадете съвети и отговори на въпросите. Моля ви. Къде в мен е причината? Как да променя себе си?
П. п. Пуснала съм темата в ''Любов и изневяра'', защото... именно любовта и разбирането ми липсва, не само от страна на семсйтвото ми, а и от страна на човека, който обичам
Ел:)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1519047cea |
|
1. Не си лош човек, но си обградена с лоши хора. /твоят бивш приятел включително/
С течение на времето си приела ролята на жертва и непрекъснато искаш да се оправдаваш и защитаваш за неща, които не си могла да причиниш.
Нима ти си дала болестите на баба си например?
И още нещо - мисля, че трябва да напуснеш средата и града си. Спри да комуникираш с бившия си приятел, защото той е един от хората, които те обвиняват за абсурдни неща, вместо да ти дадат любов - такава, каквато си.
В едно си права - сама си отговорна, но си отговорна не за всичко на този свят, не за посоката на въртене на Земята около остта ?, а само и единствено ЗА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ.
Силно ти препоръчвам книгата „Излекувай живота си“ на Луиз Хей. Има я безплатно в интернет.
На мен ми помогна много, ама страшно много. За една година животът ми се промени на 180 градуса, а лошите хора в живота ми сами го напуснаха!
Успех
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 80623be282 |
|
2. Ех момиче, мъчно ми стана за теб. Не знам дали си виновна, но аз те познавам от коментарите ти и не съм усетил от тях да си така лоша, както те изкарват хората около теб. Бившия ти казва това, защото държи на теб. Ти как мислиш, ако прекратиш връзка с някой, който обичаш дали престава изведнъж да ти пука за него? Разбира се, че не. Иначе наистина е много странно, защо всички са настроени срещу теб? Анализираш ли обвиненията, дали има доза истина или са само за да те наранят? Има различни причини, които ми идват на ум. От нежеланото дете, до това да си твърде търпелива и само да си мълчиш, като отправят упреци към теб. Липсата на защита може да ти изиграе лоша шега. Тук от форума много хора те познаваме и ще ни липсваш ако престанеш да влизаш. Дори и мненията ни да се различават по темите, няма значение. Различни хора, различни идеали. Пиши в темата какво става с теб. Започни да се защитаваш. Пожелавам ти да намериш някой, който да те обича силно, както и ти него. Едва ли имаш възможност сега, но мисля, че обстановката трябва да я смениш.
K-Man
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 1114336df3 |
|
3. Номер 1, благодаря ти за коментара. Имаме в къщи някой книги на Луйз Хей, ще се поразровя. Но истината е, че не мисля, че те са лоши хора, не го мисля. Имали сме хубави моменти с майка ми, лелите ми, приятелят ми... Просто това лято беше едно от най - ужасните. Никога няма да забравя баба ми, която лежеше в ковчега - ледена и различна, никога няма да забравя как семейството на приятеля ми говореше зад гърба ми, никога няма да забравя острите думи на лелите ми. Аз никога не забравям. Винаги помня кой, какво е казал и винаги имам едно на ум. Сега е точно така.
K-Man, усетила съм любовта на приятелят ми ( малко или много), но съм усетила и негативното му отношение. Сега обаче нещо се промени. Вчера към 19:00 часа се чухме. Гласа му беше тежък и много не разбирах какво ми казва. Затвори ми и след минути пак ми звънна. Днес ми казва, че цял живот ще съжалява, за дето се е разделил с мен. Никога нямало да има следваща. Попитах го, какво означава всичко това. Не знаел, така го чувствал. Отново съм объркана.
Дали анализирвам всичко това. Обвиненята на лелите ми, се основават на сънища, в които майка им присъствала и тя им казала, че няма да ми прости. Майка ми е човек, който винаги търси проблем, който в последствие го разширява. Приятелят ми... той е най - непостоянния човек, който познавам, чиито решения са променливи. Защитавах се преди, обаче се оказа, че ако не се променя, трябва да напусна къщата си и да си търся квартира. А съм напълно убедена, че няма да се справя, а и майка ми покрай смъртта на баба има нужда от мен. Тя не може да се осланя на сестрите си, защото... за тях аз и майка ми сме виновни за всичко. Разбираш ли. Не мисля майка си, приятелят си или сестра си за лоши хора, мисля останалите за такива. Аз вземам ролята на отдушник. Няма пробем да ги изслушвам, да давам съвети... не е проблем. Просто искам да спрем да се караме, искам да се разбираме и... просто да се обичаме. Нали знаеш, щастливи моменти, весели усмивки, оранжеви китари.
Знам, че аз не съм идеална ( никога не съм се мислила за такава). И аз съм правила грешки, както всички останали и аз имам спънки. Да се надяваме, че есента ще е по - светъл сезон и през това време ще открием нови хоризонти. Искренос е надвам майка ми да не ходи постоянно на работа, а да се разходим из гората, точно както го направихме преди 2-3 седмици. Искрено се надявам с бившия ми да се срещнем и да си спомним хубавите моменти.
Как да сменя средата... мисля, че университетът ще ми даде нови приключения. Нови приятели, нови забави... Не онези, в които се търкаляме в кревата и играем луди игрички от сексуален характер, а... Мисля, че разбра.
Благодаря ви за коментарите. Помогнахте ми, и го оценявам. Няма да спра да пиша из темите. Има хора, които имат нужда от съвети, а си мисля, че и аз мога да им помогна, както вие на мен.
Благодря ви. Няма да се откажа.
Ел:)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 88d3f600f8 |
|
4. Ще се опитам да обясно по най-простия начин с психологически термини:
Значи чувстваш огромна вина, тоест най-вече заради почналата ти баба (Свръх азът (съвестта) е наделял над То (вътрешни импулси и желания), а чувстваш безпокойство защото Азът (Разумът) не може да намери баланса).
И аз съм прекарал много неща, и смятам, че трябва да бъдеш егоистична, своенравна и да не те е страх (то по принцип страхът не съществува), да станеш независима и да спреш да се самообвиняваш (мазохистично), абе изобщо не мисли за самообвинение, а мисли как да задоволиш своите потребности, какво да направиш, че да се чувстваш комфортно и дали точно тези хора ти са нужни наистина? Не можеш ли без тях?
В момента живея супер егоистично (но не за сметка на другите, не съм безкрупулен) и съм в хармония с душата си, никога не правя това, което очакват от мен (освен, ако аз не пожелая), а правя това, което аз очаквам от себе си. Имам цели, които ги постигам с лекота защото знам какво искам и силата е вътре в мен. И знам, че ако човек сам не си помогне- то няма кой друг!
Всичко зависи от нашите мисли!
Останалото зависи от теб!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
