Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Съгласна с 1 и 5. Най-после разумни същества и коментари. Като закуца нещо в отношенията и веднага другия виновен, ще си търся щастието и т. н., и т. н. И наистина все един от двата варианта - виждаш, че си се заблудил, че си можел да градиш там, където вече е градено, или почваш от нулата, стискаш зъби, като мине химията, и се оправдаваш пред себе си, че едно време си бил много млад. Не ни стиска на нас младите, това е. Аз съм на 29, същата сценка с милия. И 3 глупачки, които го навиваха, че трябвало да има много връзки преди да застане на едно място. И позабравиха, че беше се кротнал отдавна.... Лоша работа - от тогава повтарям само едно, съветниците да си си оправят техните тела, а не да подкукуросват ''приятелски'', защото после няма да бършат сълзите и втория път.

7.   А тези с 10те-15 връзки, ами аз пък не искам толкова. Критериите ми ще паднат :Д Вие нормални ли сте??

8.   "Странно.. въпреки острия тон на коментар номер 1 съм съгласна на 99% с него. "
И аз също.

9.   Еми разведи се с него, защо поддържате връзката насила след като няма нищо между вас? Жалко за детето, но то не е нито ще е последното дете на разведени родители.

10.   Освен ясните аргументи на номер 1 и 5. Аз бих искала да разясня ситуацията и при децата на разведените/разделените родители. Навярно всеки от вас е чувал, че разводи и прочие децата най-трудно ги приемат, но много малка част от вас са ги изживели в пълното им значение. Е аз съм го изживяла и затова смятам да ви споделя как беше за мен цялата драматична картинка. На доста публикации мислих да споделя как възприемат децата раздялата, но на повечето се отказвах, защото много малко жени ги беше грижа единствено и само за децата си. Моето възприятие относно създаване и отглеждане на дете е коренно различно от това на майките, споделящи своите несполуки в брака си. Освен, че го и преживях, аз видях през живота си много деца като мен, затова изградих едно собствено виждане относно семейството в пълното му значение. За мен създаването на семейство може да бъде най-голямото щастие, както и най-голямата ограниченост. Мисля, че абсолютно ясно защо. Ние поемаме дълг, но колко от нас го изпълняват? ! Ние изричаме клетви, но колко от тях се опитваме да не нарушим? ! И за да не влизам в големи подробности, преминавам към същественото.
Не искам да съдя майка си, нито майките като нея, нито майките, оставили децата. Искам просто да споделя и евентуално да запазя едно дете щастливо.
Преживях години наред скандали, но не това е нещото останало ми като белег, да вярно отначало ми беше много неприятно да гледам родителите си как се карат, но с течение на времето разбрах, че всички спорят и го приех за нещо нормално, даденост.
От детската градина свикнах да разчитам сама на себе си. Докато другите деца ги прибираха родителите им, аз винаги се измъквах с оправдания, че майка ми е на работа, а баща ми е зает и си тръгвах сама. Имах доста проблеми, не се вписвах, с повечето деца влизах в нежелани конфликти, но никой от родителите ми не идваше да ме защити, когато е нужно. Но въпреки всичко аз давах мило и драго вечер да си легна до майка си и да прегърна баща си за лека нощ. По това време баща ми беше на стабилна позиция в работата си, винаги се прибираше с достатъчна сума пари, за да ни нахрани и облече, мен и майка ми, затова тя не работеше от началото на брака им.
Когато влязох за първи път в училище имах честа да съм с тях двамата и никога няма да забравя този първи празник, на когото не чух нито една обидна дума, нито един скандал. Всички бяха весели и щастливи - най-много аз. Но не след дълго отново започнах сама да се прибирам, налагаше се да си готвя сама. Нямате си и на идея колко пъти съм яла изгорели яйца, картофи, защото нямаше кой да ме научи да ги обръщам, но това е друга тема.
Майка ми постоянно беше заета, все нещо и беше лошо, криво, чистеше само в събота и доста често ме пребиваше от бой за нещо, което не съм извършила или настройваше баща ми, а той ядосан от работата ми се нахвърляше без дори да ме попита какво се е случило. Винаги ме засрамваше пред приятелите ми, всички я познаваха като лудата и куп други неприятни неща, но въпреки всичко аз си я обичах и колкото да отричам това няма да се промени.
Един ден баща ми ме изненада и ми купи компютър с уиндолс 98, тогава беше излязло xp-то, но аз се радвах и на този. Беше ми първи. Година по-късно си прекарах и интернет. Майка ми се беше разболяла, беше в болница - вадиха и камъни от бъбреците и аз бях постоянно до нея да и помагам. Един ден тя ме помоли да и помогна да се научи да борави с компютър. За мен беше удоволствие, така като тя е супер умен човек и каквото и кажех го възприемаше и запомняше веднага. Няколко месеца по-късно тя вече си имаше профили навсякъде, но за мен най-болезненото беше, когато съвсем случайно открих регистрацията и в сайт за запознанства (бързи свалки). Всяка вечер, когато заспивах, тя си пускаше камерата и си разговаряше с разни мъже, но не го осъзнавах, не мислих, че е нещо ненормално и нищо не казвах на баща си.
Докато един ден тя не ми съобщи новината, докато бяхме на море с нейна приятелка и дъщеря и, че ни напуска, но колкото се можело по-скоро щяла да ме вземе при нея. Две седмици по-късно си обра багажа, написа писмо и тръгна към гарата с такси. Никога няма да забравя този момент. Забравих да кажа, че беше изтеглила заем и баща ми и беше поръчител, точно месец преди да замине. Вечерта баща ми се прибра, прочете писмото, разплака се. Съобщи ми нещо, което никога няма да изчезне от ума ми и това, че съм била осиновена, когато съм била на 5 месеца. Тука ме довършиха. Не стига, че едната майка, та и другата. Обърках се, наранена бях, но нищо не казах. Стоях при него, докато се напие и заспи. Това се случи, когато бях на 13 год. И какво стана. Изпаднах в депресия, започнах да ям много, надебелях, спрях да ходя на училище, висях по цял ден пред кабинета на лекарката си, за да си взема извинителна бележка, пропуших, започнах да пия, хванах си първото гадже. Но разбира се никого не мога да виня, нито нея, че ни напусна, нито баща ми, че по цял ден беше на работа, а през останалото време спеше.
Тя идваше да ме види на 6 месеца - 1 или 2 пъти максимум. Всеки път беше с различни мъже. Две години по-късно поиска да отида при нея. И аз какво да правя? ! Цял живот да обикалям от ТОЗИ на ТОЗИ, не става, реших че оставам при баща си, тя го прие. Доста грубо се държах с нея. Месеци по-късно излезе и развода. Баща ми имаше пълните права над мен, а тя беше осъдена да ми плаща издръжка, както и да покрие разноските по делото - за тези години нито лев не съм видяла от нея. И накрая спря да си плаща кредита. Идваха какви ли не мутри вкъщи и по какви ли не начини ни тормозиха и заплашваха за тези пари. Накрая банката осъди баща, имаше запор на заплата и нямахме пари даже тока и водата да си платим. През това време, докато развода течеше, дядо се премести при нас. Моят прекрасен чичо го оставил без храна цяла седмица и дядо дойде при нас. Тогава разходите станаха двойни. Не знам как сме се справяли и как продължаваме.
А относно майка ми - нито съм я чула, нито съм я видяла от тогава насам. Избрах да остана с баща си, но не и да не я виждам. Понякога си казвам, че я мразя, но не мога. Чудя се дали можеше да бъде по различно, ако имах с кого да поговоря. През всичките тези години исках да имам човек до себе си, дори ми липсват баналните съвети на родителите. Нищо не може да запълни тази дупка, която тя остави. Никога няма да бъда каквато бях. Това е единственият човек, които мразя и обичам едновременно. Нуждаела съм се от нея толкова много пъти, но не е била до мен. Един родител никога не може да бъде като двама, още по-малко, ако се опитва и да работи за двама..
Авторке, млада си още. Не прибързвай, ще съжаляваш. Не вини съпруга си и не причинявай болка на най-близкото ти същество - детето ти. Помисли то как ще се чувства без баща си.. От друга страна родила си го, твой дълг е да го изгледаш редом с баща му..

11.   Съпругът ти вина няма, ти си си виновна. Бебето преди да е родено те спря, да изоставиш мъжа си, сега когато то е на 3г вече те сърби достатъчно много и то не може да те спре.
Човек сам решава кое е по важно за него семейството или половите влечения, затова ако си взела решение по добре остави детето при баща му, защото след няколко време със сегашния възлюбен ще смениш и него, и после друг и друг. Ще влачиш детето при различни мъже в различни градове и квартали, а то вина за избора ти няма.
За да има секс, нежност, ласки, пламък в очите, уважение, в едно семейство тези неща се подклаждат от жената.
Какви са ти проблемите в семейството? Скандалите той сам не ги прави, ти си доста голяма част от тях. Той се грижи финансово за вас, ако го подтикнеш и го научиш да бъде нежен и да ви раздава ласки ще бъде перфектният мъж, а може и да го заобичаш отново.

12.   От АВТОРКАТА
Хора, разбере какво се опитвам да ви обясня. Казах ви че това е най -големия ми страх, защото от много време нещата не вървят. Секса мога да го преглътна, както казах, но с това не се изчерва всичко. Ние живеем като съквартиранти. Това е в продължение на повече от година, аз постоянно се измъчвам. Колко разговори бяха, плакала съм, молела съм го. Той изобщо не се интересува от моето мнение. За това, че не ми помага с детето също ще го преглътна. Но аз съм емоционален човек, много лесно бивам наранявана. Искам да ме обича, а не просто да е с мен, за да му прислугвам. Знам, че повечето от вас мислят така, еми не се наживяла и избива. Тогава реших да поема отговросност и да застана зад действията си. Синът си обичазм безусловно, виждам как той ре радва на баща си и аз ще направя всичко за да не го отделям от баща му, дори и да симулирам щастие. Далче съм от мисълта, че е виновен само съпруда ми за това, което се случва. Но неговите задължения към семейството се изчерпват с внасянето на доходи, което изобщо не е малко, но не всичко е пари нали.
Та, аз не ви попитах дали да напусна съпруга си, това няма да го направя. Питам ви как да постъпя, да се впусна ли в тази авантюра, макар да се чуватвам много гузно, но ми е трудно да вървя срещу себе си. Но ми е толкова хубаво, някой да ме гледа в очите така влюбено. Хубаво ми е с него, прави ме щастлива, усмихвам се, усещам пеперудите в стомаха. Да изживея ли тази тръпка....?

13.   Ами коментарът на номер 1 доста изчерпателен, но на мен ми се ще да добавя само, че хора като авторката никога не постигат трайно щастие, а единственото което правят е да съсипат живота на себе си, съпруга си и най-вече на детето си. Това, което ми се иска да допълня, че изневеряващите винаги си намират причини, ама винаги. Това са хора, които не са наясно със себе си и винаги чакат друг да ги ощастливи. Ако един човек не е способен да бъде щастлив със самия себе си, той влиза в горепосочените схеми. Моето момиче, разбери ти и такива като тебе, че винаги в една връзка и един брак настъпва период на раздалечаване. Това може да се случи на третата, петата, седмата и т. н. година. Това е циклично. Универсална рецепта за преодоляване на брачните кризи няма, но все пак начина да се прескочи една катастрофа в семейството е всеки от пратньорите да развие себе си извън брака. Занимавай се с неща, които те правят щастлива. Ако обичаш да спортуваш - спортувай. Ако обичаш нещо друго, прави го (музика, рисуване, градинарство, кино, благотворителност, танци, курс по език и т. н. ). Така хем няма постоянно да се съсредоточаваш върху неудовлетовреността си от брачния живот, хем ще имаш какво да споделяш на брачния си партньор, различно от обикновените битовизми (сметки, грижи за детето и т. н. ). Научи се да общуваш с него, говори като зрял човек. Ние мъжете не разбираме от намеци, знаци, интуиции. Постави му проблемите ясно и точно със спокоен тон без драми, сълзи и скандали. Кажи му, че искаш повече внимание (кажи му го за Бога), повече секс (наистина не е нормално веднъж на 2 месеца). Опитай се да се поставиш на негово място, сигурно му е трудно, уморява се в работата, все мисли как да ви осигури по-добър стандарт на живот, научи се да използваш повечко думичките "благодаря", "извинявай", "прощавай". Зарежи този другия, помисли за детето си, какво заслужава детето ти, не ти, а то. Сори, но детето ти е по-важно от теб и за него категорично доброто е да бъде с двамата си родители. Емоционалните ти липси, те водят към емоционално бягство и ако не се усетиш навреме ще се озовеш в чуждо легло, след това още повече ще влошиш отношенията си със съпруга ти, ако той разбере може да стане доста страшничко, после разводче, страдание за всички и най-вече за невинните детски очи.

Всичко ти пиша от личен опит. Преживял съм всичко това като потърпевш от жена, която подобно на тебе развали семейството си заради пълен идиот. На бившата пък и беше много секса. Според нея не било нормално почти всяка вечер. Общо взето на вас жените не може да се угоди или ви е много или ви е малко, макар, че в твоя случай наистина е прекалено малко, но и това се преодолява, освен ако не се дължи на извънбрачна връзка на мъжа ти (надявам се, че не е това и вярвам, според описанието, което си дала).

Научи се да градиш трайни и зрели отношения с човека, с който си създала семейство.

14.   Интересно, № 13, колко мъже биха последвали съветите, които даваш на авторката? При положение, че на тях не им и трябва причина дори, камо ли неудовлетвореност от брачния живот, за да кривнат. И престанете с тия укори по отношение на децата. Децата са на двамата. Както жената трябва да мисли за детето, така и мъжът трябва да мисли за него и да влага старание, за да се запази връзката. Тя го молила, разговаряла, направила е каквото трябва, за да му покаже какво й е нужно, за капак го търпи с липсата на секс... Колко мъже ще търпят без секс, а? Е какво повече да направи, при положение, че той не си взема бележка? На нейно място отдавна да съм го отсвирила. Децата са си деца, един ден порастват и си тръгват, ти си оставаш с неизживяното и пожертвания си живот. Да сме като котките с по 9 живота, да пожертваме някой и друг от тях с човек, който не ни има за живи. Ама като е само един, и то кратък, всеки има право да намери щастие в него.

15.   13 съм. Авторката е типичен пример за това, че съвременните жени масово не знаят какво е любовта. Тя не е просто страст, химия, търпка, но тъй като много пъти съм го писал, вече става банално, да се поразрови да попрочете. Освен това това с "пеперудите в стомаха" ми е любимо. Работата е, че обикновено такива жени (а и някои мъже с женска душевност) имат пеперуди не само в стомаха, но и в главата.

Впрочем авторке, забравила си да напишеш още едно от типичните женски клишенца в такива случаи - "той ме счита за даденост". Това последнот ми е любимо, просто е бисер ненадминат.

16.   Не само жените не знаят какво е любов, 15 и 13. Зависи от чия камбанария гледаш. Клишето, което така ненавиждате, се е наложило именно защото е истина. Ухажвате една жена, обграждате я с внимание и като я вържете, постепенно почвате да се отнасяте с нея като с нещо сигурно, което няма да ви избяга и спирате да влагате усилия. Тази липса на внимание убива и най-дълбоката обич, изобщо не говоря за пеперудки и повърхностни страсти. А ухажването и вниманието насочвате към други жени. Защо се чудите после, че и вас ви е заменил друг?
И не съдете хората, без да сте изминали и метър от техния път в техните обувки, защото не знаете утре дали няма да се озовете в същата ситуация и тогава да пеете друга песен.

17.   Стига сте нападали авторката.... Любов без страст и пеперуди не е никаква любов. И аз не бих живяла така. Авторке, бъди с новия, докато ти омръзне... след това с друг, като се появи. Аз не си представям в живота ми да съм само с един мъж, така че сори, ама всеки има право да живее живота си както си прецени.

18.   От 1 до 16.
Бях решил да не пиша повече в темата, но предвид написаното от вас реших, че е крайно необходимо да ви се противопоставя.

Ето този ваш цитат не накара да ви пиша:
" Ухажвате една жена, обграждате я с внимание и като я вържете, постепенно почвате да се отнасяте с нея като с нещо сигурно, което няма да ви избяга и спирате да влагате усилия. "

Госпож/о/ице, бих искал да ви потвърдя със сигурност, че жените в никакъв случай не са кактуси или други градинска декорация, за да могат и те все пак да дадат нещо във връзката (не на думи да искат да направят нещо, а да има подплатено последователно положително държание към партньора си). Тоест мъжа за да обгрижва и за да дава отношение, то би трябвало да получава същото. Разбира се е нелепо да говорим по-принцип чисто хипотетично, за това бих ви посъветвал вместо да се опитвате да извлечете водорасли от пустия, да се придържате към написаното от авторката и да коментирате спрямо него, а не да пускате лозунги като вашия, от който прозира наранената ви душа.

Искам също така да наблегна на факта, че за да вирее авторката в така заформената среда, то също така е нужно някой да я търпи, така че вината за случващото се е и на двамата. Тя можела да поиска всичко, той пък стои, поти се и чака мълчаливо и търпеливо, нещо да се случи :)
В днешно време има прекалено много празни погледи на улицата, прекалено много мечти и желания, които за съжаление както каза номер 13, не са подплатени със себеуважение, малко самокритика и много работа над самия себе си. За съжаление в днешно време девизът " Аз съм си так/ава/ъв, на който не му изнася, който не ме харесва да се разкарва" е прекалено разпространен и то именно защото хората от страх и глупост са загубили човечността си, за сметка на така налагания от всички медии нарцисизъм.

19.   Всеки е прав за себе си, но клоня към 1 и 13.

Пеперудите в стомаха, "тръпката", "химията", всичко това е от ден до пладне, ами после? Ако я няма общата посока и интерес /като казвам интерес не разбирай нещо материално/, ако няма разбиране, уважение, хармония и ЛЮБОВ - не да искаш да те обичат, а да обичаш - тогава, авторке, живеем като съквартиранти. Живеем насила, полагаме "усилия за връзката" - другото клише... оставаме заедно по принуда, поради страх, под натиска на обстоятелствата, които не се чувстваме в сила да променяме и определяме, затова те ни определят... и като я няма любовта между нас, търсим "пеперуди в стомаха" насам-натам и жените, и мъжете...

Няма да оставя съпруга си, защото той носи парите в къщи... защото иначе ще се наложи аз да поема отговорност за себе си, а и за още някой /дете/... Ех, авторке, какво да ти кажа, насила хубост не става - още едно клише.

20.   18, що се правиш, че не разбираш? Прочети ти поста на авторката - правила е опити да говори с него, да промени нещо. Като не вижда реакция и отговор, все едно си бие главата в стената. Разбирателство и мир се постигат само с желание от двете страни. В случая тя е опитала многократно, той не е възприел. За какво отношение говорим тогава? И от чия страна идва лошото отношение, нежеланието да се оправят нещата и пренебрежението? Естествено, че ще си намери друг авторката, един мъж дори толкова не би търпял подобно положение. Той трябвало да получава, за да дава. А тя като дава, какво получава? Нищо. А в повечето случаи мъжът получава и получава, и все не му стига, и обвинява жената - щото нямал пари, щото изневерил, щото съседът имал кола, пък той нямал... Жалка картинка. Да не говорим, че с отношение и без отношение в един момент почва да ви мързи и да се чувствате твърде спокойни, за да си давате труда да се отнасяте с жената, както сте се отнасяли преди да я вържете. И това са резултатите - винаги ще се намери кой да ви замести. Той няма да й обръща внимание и ще чака отношение. Ми ето го отношението, което сам си е докарал, никой не му е крив.
П. П. Отдавна вече съм твърде цинична, така че на душата ми нищо й няма. Наблюдения и съответните изводи - това е. Що не оставите хората да живеят живота си, както искат и им е добре, ми се вземате за безгрешни съдници? За да се скапе една връзка, виновни са двамата в нея, с действия или бездействия.

21.   от номер 5 до 1(18)

Обръщам се към теб, защото сме на едно мнение (въпреки че съм жена) Просто и да говоря на авторката, мисля, че е безсмислено, особено след като прочетох това:
"Та, аз не ви попитах дали да напусна съпруга си, това няма да го направя. Питам ви как да постъпя, да се впусна ли в тази авантюра, .... "

Тя (и много други жени и мъже) не мислят как да решат проблемите си в брака и дали въобще този брак е все още някаква градивна единица за бъдещо щастие, което би било нормално да се позамисли поне. Тук имаме тропане с краче - не ви питам това, а дали да се извъргалям с ТОЗИ, защото ми е толкова хубаво някой да ме гледа и дрън, дрън.

Е това ме потресе, честно. Ще питам аз някакви непознати дали да си легна с някой, само и само да оправдая гузната си съвест, да потърся внимание и т. н. Ама това, че брака ми е пред разпад - не ми пука, защото НЯМА да напусна съпруга си.

И понеже това е сайт, в който да разказваш личен опит, а не само да си казваш празни приказки.
Нека разкажа нещо на авторката.
Изневерявала съм. Беше ми хубаво, не съм изпитвала вина, гузна съвест и т. н. Но първото, което направих след това е да си дам сметка защо си легнах с бившия. Стари чувства, стара тръпка - ок, това го имаше. Но беше заблуда да си мисля, че е само това. И когато се усетих какво съм направила, отидох при годеника си и му казах. Разказах му всичко, което ми се върти в главата, защо си мисля, че съм го направила, какво си мисля, че опитвам да реша така. Взаимоотношенията би тогава куцаха, беше се получило едно отчуждаване. След като му изневерих, аз ясно си дадох сметка, че имам още да "работя" ако искам връзката ми с този човек да прерастне в нещо истинско. Той беше на същото мнение.. разбрахме се, обсъдихме, поговорихме. Решихме да не се разделяме, да опитаме да действаме като екип и се получи. Преди няколко седмици една моя неизживяна любов ме потърси да пием кафе и се започнаха разни комплименти. Разбира се, че егото ми се ласкае от такава влюбеност, но след кафето го помолих да спре с навиците и разказах на мъжа ми какво ми се е случило. Поговорихме. Той ме попита дали ми се иска, казах му - не, но ми беше хубаво, че ме ухажва. Толкова! Той също има своите малки влюбвания, може би някой ден ще стигне по-далеко, но си казваме всичко. И не боли и не руши.
Просто постигнахме някаква зрялост на самата връзка - спокойно е, сигурно. Екип сме и сме безкрайно искрени.
И ако ще се влюбя в някой, мъжът ми ще е първия, който ще разбере (най-малкото, защото го уважавам заради времето, което ми е посветил) Или просто, защото е човек и заслужава да бъде уважаван.
Не ни е розово и ние се караме понякотга, дразнят ни някакви навици, много сме различни и са различни доста от възгледите ни за живота, политиката, вярата и т. н. Но говорим, правим взаимно отстъпки и гледаме да решаваме различията си. Имало е моменти, в които се чувствам като даденост, той също. Понякога са ни по-важни други неща - работа, пари, родители, реализация, някое ново хоби. Но това са периоди, които отминават.

Никой не ни вярва, че се обичаме - били сме прекалено различни. Но всеки ден аз намирам нещо ново в този човек, което да ме впечатлява. Той се влюбва в мен всеки ден.

Имах период, в който не ме желаеше. Ами - постарах се да ме желае. Разбрах какво му харесва, кое го спира, какво го приотеснява.

Просто, авторке, когато се събереш с някой, той нали е твоята половинка - екип сте. И ако не можете да бъдете, защо да сте заедно.

22.   Ако питаш дали да се впуснеш в авантюра-НЕ.
Защото си мисля, че си чувствителен човек и за да изжевееш тая тръпка рискуваш семейството си. Освен това ще вземеш да хлътнеш много и после как ще се измъкнеш. Щото онзи другия хубаво те кара да се чувстваш красива, щастлива и други ала-бала ами после като му омръзнеш ще те зареже и ще се чувстваш много по-гадно от сега. Не вярвам да иска да се обвърже с момиче с дете, като има свободни момичета. И ако си мислеш, че мъжа да няма да разбере... А и твоя случай трябва да го решите кардинално с мъжа ти-ще има ли редовен секс, внимание и ласки от страна на съпруга ти или не. Може да се опиташ и да поговориш с някой който има влияние над него, та той да му въздейства и говори също-баща, приятел, ти знаеш по-добре. Нека и той да му говори и обясни сериозността на нещата.
Щото сега твойто е -един ме харесва и ми е хубаво с него.... да му пусна ли? Нали разбираш колко леко изглеждаш като за жена със семейни отговорности. Ако знаеш обаче и колко мъже тепърва ще те заглеждат, заговарят, намигват и подсвикват-само да речеш имаш ги. Ама какво става после със семейството ти-ти такава ли искаш да станеш? Наистина има криза в семействата-на третата, на седмата година и това са си изпитания. Ти трябва първо да си наясно със себе си какво искаш -да запазиш семейството си с цената на всичко или да да напуснеш мъжа ти и да ходиш ту с този, ту с онзи щото много ги бива в секса и знаят как да ласкаят една жена, то кво става.
За мен варианта -хем си стоя при мъжа(щот ме издържа финансово и ми е уютно), хем се отдавам на тръпки с други мъже от време на време да ми раздвижват адреналина и начесват оная работа не съществува. Това значи, че нямам себеуважение първо към себе, а после и към партньора си и съм станала вече.... Но това съм аз-за мен така стоят нещата. Има и жени с други разбирания-да не изпуснели, да се наживяли и други от сорта.

Подкрепям н 13 също-дава много полезни съвети.

Ако пък вече всички възможности за промяна на ситуацията в къщи са изчерпани и е нетърпимо-развод, багажчето и си се чувствай свободна жена.... и мъже и тръпки колкото щеш по света.