 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Самотата ме разяжда отвътре
преди: 11 години, 22 дни, прочетена 2479 пъти
Историята е кратка - загубих своя път... откакто останах сама - без приятели, без любов в живота си вече нямам нищо. Загубих и себе си, всъщност това загубих най-вече.. погубих себе си, не ми остана нищо. Накъдето и да погледна там вече няма нищо за което искам да продължа да се боря, да се променя, да живея.. щастието е мираж за мен вече, не мога да се измъкна от черната бездна в която съм, опитах да се изкача, но така и не успях. Пък и за какво да се боря, за кого да се боря? Нямам приятели, няма с кого да говоря, няма към кого да се обърна... Не ми остана любов, тя си отиде, колкото и да исках да я задържа не съумях явно, не успях ли, те ли не искаха да останат не зная, но пък има ли и значение. Не зная как да продължа, не зная и за какво. Ако имах поне частичка надежда за хубаво бъдеще, но аз не виждам такава. Нямам мотивация за нищо, когато завърша студентския си живот не знам каква искам да стана, защото в нищо не ме бива достатъчно, нищо не ми харесва до толкова, че да го привърна в професия. Няма изглед някога да имам семейство, така че изобщо за какво да продължавам това страдание? Ако имаме предишни животи, то сега съм нясно защо не ги помним - че кой би искал да помни такава болка и страдание, такава душевна болка... Аз не бих искала да помня, не искам повече да страдам, не искам повече да губя хора, не искам повече самота, а няма как да го променя...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 21 дни hash: 1e6f32cd22 |
|
1. Здравей,
Много тъжно звучиш. И аз напоследък се чувствам така. Не виждам смисъл в нищо. Много съм нещастна. Изгубих родител. На път съм да изгубя и приятеля си, както изгубих и предишните двама. Каквото и да правя, колко и добре да се държа и да се опитвам всичко да се нарежда, както си му е редът, все се провалям и все ме изоставят. С последния вече толкова се борих и със себе си, но пак имам чувството че ще го изгубя, нещо не е както в началото, вече не иска нито брак, нито деца, нито нищо, а вече съм на 32 и честно казано се уморих да се боря. Всеки път като започвам на чисто внимавам да не допускам същите грешки, но всеки път като покажа че държа на някого и че съм готова на всичко за него всичко се проваля. Докато се държа дистанцирано нещата вървят, покажа ли любовта си всичко се разваля. Всеки път губя по 3-4 години в стремежа си да се оправят и наредят нещата и ето вече на 32 и нито брак, нито деца, нито добре платена работа (не е лоша работата по специалността ми е, но не добре платена). Поне в семейството ми нещата бяха добре допреди 2 години, когато баща ми се разболя и миналата година почина. Всичко рухна изведнъж сякаш. Нищо не върви както трябва. Мъча се да довърша и второто си висше, остана само дипломна работа, но вече година се бавя и с нея. Преди винаги съм била сериозна в това отношение и нищо не съм отлагала, но сега не мога да се справя с нищо. Отчаяла съм се. Опитвам се да се стегна, но не се получава. Какво да ти кажа, споделих ти това, за да ми олекне и на теб да олекне като видиш че не си само ти в това положение. Ако имаш семейство се радвай на него, радвай се че всички са живи и здрави, защото честно казано това е най-голямата болка. Напълно те разбирам и ти съчувствам и аз съм в същото положение. Нещастна съм и не знам как да си помогна. Всеки път започвам да действам малко по-малко, но не става, а преди все с лекота всичко се получаваше, като изключим трите ми връзки, две от които доста дълги и безрезултатни (в смисъл че не стигнаха до брак и деца). Ето и тази връзка ще се разпадне най-вероятно, вече я крепя 3 години, две от които изобщо не вървеше връзката, постоянни разправии, липса на истинска безрезервна обич и егоизъм от отсрещната страна, нежелание за брак и деца. Щом ще завършваш значи си млада, не се отчайвай имаш още време. Нещата сигурно ще се наредят и до моите години сигурно ще си семейна. Аз да му мисля. Не знам вече и аз накъде да поема. Оставила съм се по течението, но и така не става без никакви действия в някаква посока. Успех ти пожелавам и надявам се скоро да се похвалиш че си превъзмогнала тези неща.
|
| преди: 11 години, 18 дни hash: 97d1a7cdb1 |
|
3. Хей не се отчайвай. Има надежда. Искам да ти помогна. От къде си?
|
| преди: 11 години, 17 дни hash: edae6e0016 |
|
4. До авторката и номер едно, завършете си образованието, любовта ще дойде и при вас, до номер 1, и какво като си на 32? Да не си престаряла, аз съм на мъж на 42, преди година останах сам, самотен съм, но няма да лягам да умирам. Поздравявам и двете ви, че учите, а не сте се оставили по течението. Има една приказка, ако вярваш в нещо, то ще се случи.
|
| преди: 11 години, 16 дни hash: eddd031a30 |
|
5. Напълно подкрепям номер4, някъде ви очаква вашата любов, късметът ви работи някъде, вярвайте в това, скоро ще го срещнете, горе главите, вие сте най готините. Успех и мнооого любов ви желая милички.
|
| преди: 11 години, 15 дни hash: 755df01f7b |
|
6. Трябва да говорим за нещата които имаме, а не за тези които нямаме! Не забравяй, че винаги има хора в по-лошо положение, а и самата ти може да изпаднеш още повече, затова се радвай на малкото което имаш! Но така е, всички хора са егоисти, а тези които не си го признават са виша форма на егоист. Прочети пак текста, който си написала и на лист запиши, не това което нямаш, а това което имаш, например шанса да живееш, това, че можеш всеки един миг да погледнеш небето, да видиш природата, да усетиш вятъра... А самотата? Дори сама можеш да почувстваш това, което не самотните могат, дори и повече. Всичко зависи от теб! Всичко! :)
|
...
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 5ce2f33b43 |
|
7. Ей момиче, я се стегни! Аз съм на 26 и безброй пъти съм изпадала в подобни състояния. Нарича се хронична депресия. Явно си по-чувствителна, случило ти се е нещо кофти ( може би си приключила връзка скоро) и сега се чувстваш напълно безсилна и безполезна. Сигурна съм, че имаш приятели и то добри. Просто в черната мъгла в която си попаднала не ги виждаш. Звучиш така сякаш си мислиш за самоубийство. Казвам го от собствен опит. Имало е моменти в които съм се събуждала сутрин, навън е прекрасен, слънчев ден, а аз не зная защо въобще да ставам.. всичко губи смисъл.
Един железен съвет от мен - когато се чувстваш така, когато започнеш да си задаваш въпроси от сорта на "защо да продължавам" и "какъв е смисъла" спомни си този въпрос от мен "ИМАШ ЛИ РОДИТЕЛИ? И просто си помисли за момент как биха се почувствали те ако нещо се случи с детето им.
Намери си хоби, запиши се на танци или каквото те вълнува..просто си отвличай вниманието от лошите мисли.
Успех :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
