Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Авторка: Аз по принцип ходя и на фитнес, ама трябва пак да се запиша, че ми изтече картата. Ходя и много пеша (слизам 1 спирка по-рано от автобуса за училище), като излизам също хода пеша. Само за големи разстояния ползвам автобус. Иначе, благодаря за коментарите. :)

8.   Здравей мило момиче :)

Обърни внимание на това, което ще ти кажа. Ти наистина не съзнаваш какво правят хормоните в теб. Отегчена си. Нормално е. Ако смяташ, че с майка ти сте отдалечени, защо не опиташ да се сближите? Излезте в някой парк. Направи й палачинки, нещо което тя обича.
И сега... ако често мислиш за края на живота си не е добре. Говори за психически проблеми. На тази земя си поради ред причини.
Защо се отчайваш? Преди да правиш нещо отчайващо, моля те помисли как ще нараниш близките. Стегни се и започни да се бориш както правят повечето хора. Много е лесно да си отидеш от тук, да се отървеш. Мързи те, ама ще трябва да го живееш тоя живот. И аз бях като теб.
Има причина да си тук и това ти настроение може да се оправи. Може би с хомеопатия. Поговори с майка си. :) Имах случка, когато на 22 години скъсах с дългогодишната си връзка и ми беше много криво. В продължение на няколко сутрини не знаех защо се будех. Мислех си, че няма смисъл. Обаче си казах на пук на болката и на всичко онова, че ще остана, за да видя какво ме очаква следващата година. За един ден могат да се случат толкова неща яки, камо ли за година. И така после срещнах невероятен мъж, ходихме в Париж и ще се женим другата година... Животът е приказка. Ти помисли как ще го виждаш. Усмихвай се всяка сутрин пред огледалото! :))
Стейси 24г :)

9.   Разбирам те. И аз имам подобни проблеми. Живота ми не е никак интересен като цяло. Сутрин ставам, отивам в училище, развявам се със фалшивата усмивка цял ден, прибирам се вкъщи, уча цял следобед, излизам да се видя с някоя приятелка, прибирам се, лежа си в леглото и плача, спя за около 30 минути, ям ако мога, лягам да спя пак и всичко отначало. Постоянно чакам нещо хубаво да ми се случи и то никога не се случва. Е, писна ми да чакам вече. Писна ми да се преструвам цял ден, че всичко ми е наред и като се прибера да не мога да спра да плача. Писна ми да се чувствам сякаш чакам нещо, което никога няма да се случи.
Всички ме мислят за силна, защото не са ме виждали да плача. Само майка ми ме е виждала да плача. Никой друг. Не, че не ми се е плачело и пред други хора. Напротив. Но никога не съм. Предпочитам да съм слабачка само за себе си. Не е нужно и другите да знаят. Но знаеш ли кое е лошото на това всички да те мислят за силен? Това, че всички си мислят, че ти нямаш нужда от рамо, на което да поплачеш, понеже знаят, че си силен. Е, понякога ти не си силен. Но нямаш рамо, на което да поплачеш. Имаш само себе си.
Като цяло аз се крия зад една маска. Пред хората съм силна, добра, винаги им помагам, когато имат проблем, винаги могат да поплачат на рамото ми, винаги мога да им дам добър съвет. Но в действителност, аз съм една слабачка. Не съм добре емоционално и плача само пред себе си. Предпочитам само аз да си знам. Цял ден се развявам с фалшивата усмивка и в края на деня имам само себе си.
Авторке, едно нещо ще ти кажа. Надявам се да му разбереш смисъла. Тъжно е колко много хора си мислят, че искат да умрат, когато в действителност искат да започнат да живеят...

10.   ''Тъжно е колко много хора си мислят, че искат да умрат, когато в действителност искат да започнат да живеят... ''

Ей това е то

11.   Бе тука всяка втора история е "Ах, за мен животът свърши, колко съм самотен/самотна, а съм само на около 16-20 г. " Я престанете с тези пубертетски трагедии, моля ви се. Изчакайте 2-3 години и всичко ще си дойде на мястото... ако не сте се самоубили от мъка по безплодно изтеклия ви живот дотогава :))) Честно казано писна ми да ви чета въображаемите (ненавременни) болежки.

12.   И някои момчета сме били така, какво да се прави.... винаги можеш да намериш смисъл да живееш. Дори да не е заради себе си. Великите хора от миналото общо взето са посветили живота си на другите. Представи си примерно Васил Левски на 15г. стои сам в стаята и плаче.... Замисляла ли си се какво е било времето тогава и как изобщо хората са намирали смисъл да живеят вече стотици хиляди години... докато се родиш ти и да имаш технологията да общуваш с нас по този начин, тук и сега:) Ами ако нямаше компютри, интeрнет... кой щеше да те "изслуша" !?
Представи си сега поляна със слънчогледи и се усмихни =]
Хубави съвети ти дават по-горе, както виждаш и няма особени хейтъри засега. А дори и да има - те са се чувствали много по-зле от теб или още по-лошото - не са го осъзнали още и ще ги удари отведнъж!
Знаеш ли, проблемът е, че си твърде умна за възрастта си. Което е нощ с две остриета... опитвай се поне да ползваш повече острието насочено към трудните моменти и предизвикателства в живота:)
И тук стана късно, спи ми се, мозъка ми също вече не работи и няма да проверявам какво съм написал в горните редове :D
Изслушай тази презентация (все още няма български субтитри) http://www.ted.com/talks/kevin_breel_confessions_of_a_depressed_comic.html Макар че според мен момчето маалко преиграва - смятам, че ще те обнадежди малко:)

Ти си човече с дълбока душевност, а този шибан свят има нужда от хора като теб. Жалко е, че точно те най-често го напускат първи... Не се давай! Нека не се даваме...
(слънчоглед)

Fahrenheit 451

13.   Когато някой изпада в депресия, това винаги се съпровожда от наплив от емоции, с които човек не е в състояние да се справи. Потокът от болезнени, тежки емоции се усеща много силен, за да може да се понесе. Те (емоциите) ви побеждават или както ви се струва чувствате дълбоко безсилие. В момента, в който се отвръщате и отказвате да погледнете в лицето тези емоции, вие затъвате. Тези емоции се стремят да протичат, за тях е естествено да се движат напред като голяма морска вълна. Но ако се страхувате да направите това и се откажете да вървите с това движение, вие бягате от наплива на тези емоции. Построявате бариера и казвате: „Не мога да се справя с това. Не искам това. Искам да приключа с това“. Вашата реакция, идваща от чувството за безсилие, създава депресията, която е състояние на вцепеняване и откъсване от живота. С времето тази ситуация става непоносима и у вас изчезва желанието за живот.
От земна гледна точка вие искате да умрете, защото животът ви е станал непоносим. От гледна точка на Душата, вие сте мъртви и този опит става толкова непоносим, че ви се иска да направите нещо, което сложи край на тази ситуация. В действителност желанието за смърт е желание за промяна, желание да се започне живота отново. Хората, които искат да се самоубият в действителност не се стремят към смъртта, а към живота. Именно това вътрешно чувство за некроза ги довежда до крайното отчаяние. Именно стремежът им към живот ги заставя да прекратят физическия си живот.
В човека, преживяващ депресия, едновременно се съчетават дълбоко съпротивление и крайна уязвимост. Депресията е начин за защита от огромната сила на емоциите, заплашващи да погълнат човека. Вие мислите, че тези емоции ще ви разрушат и затова в своята безпомощност строите около себе си обвивка, черупка, опаковате се в пашкула на неспособността и нежеланието да чувствате въобще. Вие не искате да сте повече тук, заравяйки като прословутия щраус главата си в пясъка. И, макар че в пясъка няма как да дишате, това ви се струва единствения изход. След време не можете да извадите главата си от пясъка, от депресията. Ставате толкова затворени за живота, че губите способността да промените каквото и да е. Да кажете „да“ на емоциите си ви се струва нещо невъзможно. Депресията достига кулминацията си.
От една страна, вие не можете да се справите с емоциите си на страх, отчаяние, печал и самота или да ги споделите с други. От друга страна знаете и чувствате, че животът без емоции е мъчително болезнен, че това е форма на смърт, пълно отричане на жизнеността. След известно време ви се иска да чувствате отново. Болката, което изпитвате, става съизмерима с болката от емоциите ви. Това е спасението ви и повратната точка. Отказът да чувствате и заявления от типа: „Не, не мога. Не искам. Искам да умра, да изчезна“ са толкова опустошаващи, че повече не можете да издържите на това. От гледна точка на Душата животът става по-силен. Когато дълго време се ограничава жизнената сила, тя създава противоположна сила, която в крайна сметка пробива. Силата на приливната вълна, стремяща се да залее целия бряг, не може да се сдържа вечно. В определен момент, от вътрешността ви се повдига едно „да“, дори и да не го осъзнавате. В живота няма нищо статично и е невъзможно да се спре животът. Достигайки кулминацията, вие създавате събития в живота си, които обезпечават промените, създаващи пробив.
Понякога това приема формата на самоубийство. Ако то е неуспешно, може да стане начало на възходяща спирала, доколкото страданията на такъв човек стават видими за външния свят. Когато забележи, че много хора се грижат за него, това може да помогне за отварянето към повече Светлина, а също към разбирането и съчувствието. Обаче понякога става и така, че човек не се отваря и остава в състоянието на депресия. За пробива няма готови рецепти. Животът разполага с подбутващи у движещи сили, правещи невъзможно безкрайното пребиваване в статично състояние на съзнанието.
Даже ако земният живот завърши по ваша воля, вие веднага се сблъсквате с нови избори от другата страна, така че ще ви се наложи там да изпитате своите чувства. Мракът с неговата тревога и болка, който сте чувствали през живота си, може още по-рязко да излезе на преден план, в по незавоалирана форма. Понякога астралното царство, където попадате след смъртта, ви посреща с емоциите, които са ви подтискали и те започват наново да текат. Например, някой може да почувства отчаяние и ужас след прехода, разбирайки, че в действителност животът не е приключил. Или виждат емоциите на семейството си, останало на Земята, тяхната мъка и печал, и много страдат от това. Тези усещания предизвикват ново движение в току-що пристигналата Душа. Това може да доведе до пробив. Душата се открива за помощта на своите водачи, които винаги са на разположение – и на Земята, и на Небесата. Помощта винаги е достъпна за вас, ако сте открити за нея.

14.   Номер 13, не стига, че очевидно си изкопиарал/а това есе отнякъде, но поне да беше сменил/а и глаголното време, което само показава, че НИКОГА не си се чувствал/а по описаният начин! Още по-малко да знаеш, че си ИЗЖИВЯЛ неща от които смъртта ти се вижда най-добрият изход!

Fahrenheit 451

15.   14, ти добре ли си? Да съм писал, че аз съм го измислил това. Просто намерих нещо, което си помислих, че може да е полезно на автора. Те хората не падат от Марс и се досещат, че съм го копирал и все пак ако е полезно не виждам проблем. Сред правилата не видях да съм длъжен да пиша авторски коментари. Защо трябваше да се заяждаш не знам. Не си оригинален... Аман от тесногръди комплексари

16.   Скъпо дете, темата ти не е неясна и объркана, уверявам те, че притесненията, които имаш, са ги имали и много други хора в тази си възраст. Особено философските въпроси, които отправяш - за смисъла на живота.
Уверявам те, че с възрастта ще променяш възгледите си към живота, сега виждането ти е ограничено - ти виждаш живота само като ред от събития, на които не придаваш стойност. Погрешно хората, и то по-младите, се тревожат за бъдещето, като наум си прехвърлят евентуалните събития, които ще им се случат.
Животът може да е в тази последователност - училище, работа, пенсиониране, но това не означава, че усетът към живота е също толкова предвидим и така да се каже, банален.
Запомни едно нещо - ако търсиш призванието си, ще го намериш, и повярвай ми, тогава ще се отдадеш с цялата си душа на това, което правиш и ще обичаш живота, ще виждаш най-вече хубавите неща и няма да обръщаш внимание на лошите. Сега мислиш така, защото още не си открила любовта, но в момента, в който я откриеш, коренно ще се промениш.
Също така, важно е да разбереш, че качествата на един човек са много повече от една външност, но това ще го разбереш с годините. Ако ти си стойностен човек, много по-вероятно е ти да си намериш свестен и добър съпруг отколкото някоя кифла (както ти сама се изрази), и можеш да бъдеш много по-щастлива от някоя неориентирана млада дама. А и да не говоря, че в Бг масово момичетата са прекалено слаби, което ти си мислиш, че е добре, защото такава ти е средата.
Аз живея в др държава, където толкова слаби рядко ще видиш, а закръглени момичета са със самочувствие до небето и си имат приятели, не само гаджета, ами и цяла групичка с приятели. Така че се радвай на това, че си млада и животът е пред теб, не се фокусирай върху проблемите, а се научи да оценяваш живота и да търсиш как да бъдеш щастлива. Намери си занимания, никой не е казал, че трябва само да учиш, запиши някой спорт, танци или нещо такова. Измисли си някакво хоби!
И още нещо, храни се с полезни неща, но в никакъв случай не гладувай, ще си навлечеш проблеми със стомаха! Успех! И умната!

17.   Номер 15, тя ако искаше мнението на някой професор от философският институт на БАН щеше да му се оплаче на него или най-малкото да google-не подобно мнение, а не да споделя тук сред обикновените хора.
И да, хората тук "падат от Марс", защото наистина са преживяли/преживяват нещо лошо и искат мнението/подкрепата на човек, който ги разбира поне малко!
Не се заяждам, а упреквам.
Айде дано все пак не ти се налага да я разбереш лично, всичко хубаво:))

Fahrenheit 451

18.   А ясно ти по-добре знаеш от нея къде иска тя да търси

19.   И от кога професорите от БАН съветват хора

20.   Моля те, мила, посети психолог. Възможно е да ти помогне. Не робувай на разбирането, че ако ходиш при психолог значи си луда. Не е така. Аз също не мислех, че има смисъл от ходене на терапия, но сега работя при психоложка и искам да ти кажа, че определено психолог може да ти помогне да излезеш от всяка дупка. Ако нямаш парички, помоли майка ти, сподели й. Така най-бързо ще се справищ с проблема. Форумът няма да ти помогне.

Жена, 25 г.

21.   Авторка: Много благодаря за всички мнения до тук. Замисляла съм се за психолог, въпреки че в България тази практика не е много добре приета, но нещо се разубеждавам, дори и да знам, че определено не е за луди. Лудите ходят при психятър, който е вид лекар, докато психолога... той не е лекар, следователно при него не ходят болни хора.

И все пак се радвам, че до момента няма хейтъри.

22.   Започни да си мислиш за хубави неща и хубави неща ще ти се случат. На мен като ми стане кофти, лъскам.