 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Любов и още нещо ...
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2063 пъти
Здравейте,
Аз съм мъж на 29 год. и имах 2 год. връзка с момиче 11 год. по-малко от мен. Живеем в различни градове, и се виждахме предимно лятото, но ежедневно се
чувахме по телефона, писахме си в скайп и фейсбук. Изградихме наистина много силна връзка и се подкрепяхме във всеки един момент.
Лятото преди 2 години ни запозна братовчед и, след което започнахме да си пишем във фейсбук. В началото бяха обичайните глупости, споделяхме, играхме карти и т. н., докато един ден всичко не започна да става по-сериозно. Започнахме да си пишем мили думи. Три месеца след запознанството ни, тя дойде до моя град и преспахме заедно. Аз бях първия мъж в живота и, тогава тя ми каза, че ме обича. След това се прибра и продължихме да си пишем, през 2 месеца се виждахме, аз ходих при нея, или тя идваше при мен. Брояхме дните докато се видим. Дойде отново лятото и по цял ден бяхме заедно. Никой не знаеше за нас, аз се притеснявах заради разликата във възрастта, да не ни забранят да се виждаме. Изкарахме страхотно лято, но всичко свърши и тя отново се прибра. Няколко дни преди нова година тя пак беше при мен, изкарахме страхотно, отново незабравими моменти.
Три седмици по-късно тя ми каза, че иска да се разделим. Писнало и от разстоянието не знаела как ще изчака до лятото отново, трудно и било, побърквала се... Две седмици по-късно разбрах, че си е паднала по друго момче, говорихме много пъти докато беше с него, дори се бяхме видяли веднъж, но тя беше непреклонна искаше да опита с него, но обичаше мен. Минаха 2 месеца, в които се измъчвах и накрая реших да спра да и пиша, но не спрях да я обичам - сърцето и разума ми казваха, че тя е момичето за мен. И въпреки всички проблеми, разстояние, възраст и т. н. аз бях готов да се справя. Спрях да и пиша, но тя продължи. Имах си работа тогава и може да се каже, че не и обръщах изобщо внимание.
Началото на май дойде при мен и ми призна, че този е искал само да спи с нея и тя го е одрязала, обичах я много, но не и простих тогава. Казах и, че няма смисъл. Края на месеца баба ми почина, беше ми много трудно и само в нея намирах утеха. Започнахме да си пишем отново и лятото отново бяхме заедно. Беше невероятно, въпреки всички кофти неща, които ми се случиха през тази година, аз се чувствах все едно съм в рая.
Края на лятото усетих, че я губя... някак всичко ми подсказваше, че това ще ни е последното лято заедно. Казах и, че я обичам. Тя ми каза, че никога няма да
се откаже от мен и винаги ще ме обича. Един месец по-късно почина леля ми след дълго боледуване от рак, чувствах се отвратително. Отново само тя беше насреща и единствения човек, който можеше да ме накара да се чувствам добре. Но аз се бях депресирал, точно тогава и казах, че съм решил - тя е момичето, с което искам да прекарам остатъка от живота си. Въпреки разстоянието, въпреки възрастта, аз исках само нея.
Въпреки това обаче, направих много грешки. Излъгаха ме в работата, забавиха се да ми възстановят едни пари и аз започнах да се държа зле. Не съм я обиждал
или нещо подобно, но тя ми казваше, че ме обича, а аз просто и казвах "добре", "знам" и т. н. Това продължи около 2 седмици и след това се скарахме за нещо
незначително за мен, но явно доста важно за нея. Един ден се прибрала полупияна и баща и вдигнал скандал, аз и казах, че ако дъщеря ми се прибере пияна
сигурно и аз ще реагирам така и се ядосах. Скарахме се. Не се чувахме няколко дни, тя поиска да си оправим отношенията, но аз и казах, че трябва да го
направим лично, а не по телефона или по скайпа.
Седмица по-късно ми каза, че иска да се разделим. Че това е краят. От тогава минаха 2 месеца, и аз все още не мога да я забравя. През тези два месеца си
писахме, чувахме, страдахме и двамата, но тя твърдо беше решила да сложи край на тези мъки. Когато я попитах защо... тя отговори, че обстоятелствата са
виновни - разстоянието. Сега вече си има и приятел, нейн съученик - щастлива е с него, той винаги е близо до нея и не се притеснява да се показва с нея. За
тези 2 месеца само веднъж съм спал повече от 6 часа, и то защото тя ми каза, че ме обича и такава връзка няма как някой от нас да има с друг. Също така ми
каза, че някой ден може би ще поиска да се върне, и ако го направи, тогава ще бъде най-добрата съпруга, която мога да имам. Не знам дали и повярвах, но се
почувствах по-добре и спах спокойно.
В момента се чуваме само за празниците, пращаме си смс-и. През цялото време тя ми пишеше всеки ден, но аз се чувствах отвратително и и казах да спре. Няма
смисъл. Казах и, че ако иска нещо по-различно от това, ако иска нещо сериозно... тогава може да се обади. Тя ми каза, че иска да бъде с друг, за да разбере
какво съм аз за нея. Говорихме и за новия и приятел, тя каза че е много щастлива в момента. И иска да остане с него. Обичам я и искам да прекарам живота си с нея, но знам че трябва да се откажа от тази мисъл и да продължа напред.
Последните месец, заради всички трудности се чувствах отвратително, депресиран и смазан от живота. Откакто се разделихме и казах, че ще направи всичко
възможно за да стана по-добър човек, че ще стана това, което винаги съм искал и ако някой ден иска да е с мен, знае къде да ме намери, ако ли не, тогава
друга ще ми се радва. В момента започвам курсове - чужди езици, отварям собствен бизнес - въобще всичко започна да се променя. Не знам дали някога ще бъдем
заедно, но тя ми даде стимул да следвам мечтите си. Научи ме да обичам.
какво мислите за всичко? За нея, за мен? За връзката ни? За разликите, за разстоянията? За бъдещето? Ще се радвам на всякакви коментари. Благодаря
предварително и на тези, които са спестили обидните.
Поздрави
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 10afb4f105 |
|
1. Мисля, че е време да си намериш сериозно момиче, което да те обича и цени. Тази явно не е такава.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: edbd5268c3 |
|
2. Вместо да се опитваш да връщаш времето назад и да се опитваш всеки път да започнеш връзка с това момиче, по-добре се възползвай, че са минали 2 мес и се опитай да я забравиш. Щом връзката ви не се е получила, значи няма да се получи и всеки път ще се разделяте. Възползвай се от времето, което е минало за да я забравиш... може да не е минало много, но нека бъде основата на вашите вече завинаги приключили отношения, и началото на нещо ново - както за теб, така и за нея.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 9712fbfed1 |
|
3. Ами какво мисля. Мисля че звучиш като някой на нейната възраст. Тя е момиче, а ти би трябвало да си мъж, узрял, търсещ зрели отношения с жена, не с момиче... Все пак радвай се на спомените, които имаш с нея, но и порастни. Страдаш като някой хлапак, и може би дори не страдаш толкова за нея, колкото за това, че все още не си открил партньор в живота. Успех с бизнеса, важното е сега да се съсредоточиш върху своите неща, и може би трябва да анализираш поведението си и дали не трябва да се държиш по друг начин. Трябва да имаш повече самочувствие и също така да не позволяваш на жените да си играят с теб (не може това момиче да си мисли, че може да те има, при положение, че тя вече те е предала). По-важно е да държиш на принципите си, отколкото да се водиш по чувствата, които нямат логика. Защото очевидно една тийнеджърка те унижава, а не мисля, че заслужаваш това. Тя донякъде е оправдана заради възрастта си, все още не знае какво иска, но ти, ти би трябвало да не позволяваш хората да тъпчат достойнството ти.
Ж, 22
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: df3e02beec |
|
4. Какво мисля за всичко? - Шантава история, с много динамика.
За нея? - Просто прави това, което иска. Макар да не знае, какво точно иска. И за това е с моментни състояния.
За теб? - че си влюбен, и любовта ти замъглява съзнанието.
За връзката ви? - Не мисля, че ще си щастлив от подобна връзка, тя ще ходи, ту с теб, ту с други, докато улегне - има - няма близо 10г.
За разликата? - Ами тя е на 18г. Защо да не се показваш с нея. Малко е неориентирана, но не е толкова малка.
За разстоянието? - Връзка от разстояние, не е пълноценна, но е възможна.
Бъдещето? - То си остава загадка, по - добре, да не знаеш, какво точно ти предстой.
Съвет? - Намери си друга и не обичай, чак толкова.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a0ee88714b |
|
5. Амиии.. разликата не е много малка, но и аз самата имам приятелка на 16, която се занимава с мъж на 27, не е само тя, разбира се, познавам много такива момичета всъщност, така че след време не мисля, че тези неща ще правят особено впечатление в обществото :dd. А и понякога годините не личат толкова, защото или единия изглежда по-голям, или пък другия по-малък.. Да, и на мен разстоянието би ми било пречка, но смятам, че донякъде тя просто не е била сигурна какво иска.. все пак е нормално за тази възраст. Наистина може да се върне при теб, може би, когато съзрее и разбере какво иска от живота.
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 052f7c375f |
|
6. На колко години е тя? Струва ми се, че не знае какво иска от живота, сигурно е объркана.
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: ab9266e17b |
|
7. От автора:
Не мисля, че ме тъпче и се подиграва с мен. Може би забравих да спомена, но ние винаги сме били честни един с друг, за всичко. Преди повече от година си бях паднал по едно момиче, но се отказах заради тази връзка, тя направи същото. Всичко това се знае. Тя прави това, което иска, а не защото иска да ме нарани. Днес се чухме отново, като и тя не се чувства много добре от ситуацията. Разбира, че я обичам, но как да се откаже от него и да се върне при мен? Какво мога да и дам аз сега ... да чака!? Търпение? Не е вариант, сега има човек до себе си, вижда го всеки ден, защо не!? И е наистина щастлива, днес ми каза, че не го е планувала да става така ... просто е щастлива с този човек.
Но чувства имам и аз, излиза че трябва да ги забравя, но как се забравя нещо толкова специално? И трябва ли изобщо да се забравя? Може би някой ден ще спра да мисля, ще спра да чакам, но тя винаги ще остане част от мен ... Може да звучи лигаво, детско и т.н., но това е истината.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
