Изведнъж ме изхвърли от живота си, но иска да си пише с мен?
преди: 10 години, 3 месеца, прочетена 2790 пъти
Чувствам се като най-глупавото момиче на планетата.

Преди половин година се запознах с едно момче, с което известно време поддържахме кореспонденция в Интернет и нищо повече. Засякохме се на едно събитие след около 3 месеца и се случиха някои неща, след което имахме нещо като връзка, обаче след 2 седмици, точно на рождения му ден, 4 часа преди партито (на което бях поканена, на всичкото отгоре) ми каза, че нямало да се получи и че нямало смисъл да се заблуждавам. Успях само да разбера, че имал някакви неща от миналото, които му пречили и искал да прекара малко време сам, което ми прозвуча просто като обикновено оправдание.

Това ясно, обаче ми каза, че искал да продължим да си пращаме мейли, което много ме озадачи. Не стига, че ме зарязва, ами все пак иска да си общуваме, макар и само по Интернет. А живеем на 10 минути един от друг. Ясно е, че не иска да ме вижда и не иска да сме дори приятели, тогава защо му е да ми пише? Това утешителна награда ли е? Още по-тъжното е, че аз не успях да откажа и продължавам да му отговарям на писмата, въпреки че почти 2 седмици успях да се въздържам. Преди 2 дни видях, че пак ми е писал и не можах да не напиша поредните 20 реда глупости. Знам, че това са били просто 2 седмици и че не е нормално да съм толкова привързана и да искам да се върне. А си знам, че няма, щом е побързал да спре това, значи не е имал предвид просто някаква почивка. Обаче аз се чувствам странно свързана с него по някакъв начин, сигурно просто съм толкова хлътнала, че вътрешно отказвам да приема, че ме е оставил и че не му дреме въобще. Най-вероятно съм и най-обикновена откачалка...

През 2те седмици, които прекарахме заедно не е имало абсолютно никакви проблеми и се разбирахме идеално. Имаме еднакви интереси, има за какво да си говорим, чувствах се наистина харесвана и вярвах, че от това ще излезе нещо наистина хубаво. Вярно, не говореше много за себе си, не споделяше много лични неща, но за 2 седмици не мога да очаквам някой да бъде съвсем отворен и да ми има доверие за абсолютно всичко. Аз му показах, че може да разчита на мен и че уважавам личното му пространство, като не се скъсвах да го търся по телефона в дните, през които всеки си е вършел някаква негова работа. Една вечер ме запозна с приятелите си и тогава съвсем ме накара да мисля, че наистина е сериозен към мен. Не знам какво се е случило след това, почвам да си мисля, че или има друго момиче, или че просто е решил, че ще му огранича свободата, а аз дори не съм му давала и повод да си мисли нещо такова.

Много ми е тежко, вече 7 седмици минаха, а аз още си страдам и се моля да се случи чудо и да поиска да се видим. Мислех си, че като водя по-богат социален живот и като се съсредоточа повече в работата си, ще успея да го избутам от мислите си, но не се получава. Вечер плача и си задавам по сто хиляди въпроса, сутрин се приготвям за работа и се държа все едно няма нищо. Дори не знам защо толкова много искам да съм с него, сигурно защото бяга от мен и това ме дразни. Не знам, по принцип съм свикнала да ме изоставят. Никога не ми е вървяло в любовта - всеки си намира причина да си тръгне, дали след 3 месеца или 3 седмици. Имам чувството, че колкото и добре да се държа и колкото и грижа да полагам за външния си вид, а тези неща поне ми идват отвътре и не ми се налага да се преструвам и да се мъча... Просто не съм достатъчно добра. Всяка нова връзка започвам с вяра и в себе си и в човека до мен. Какво ми има? Трябва ли и аз да почна да се правя на фаталната кучка, за да накарам някого да остане с мен? Наистина ли добрите момичета са досадни и смотани? Всъщност хората, които искат да ме задържат са предимно неприятни индивиди, които се опитват да ме командват и да ме ограничават, а това не мога да го понеса. Когато си намеря добро момче, то се оказва, че или някоя femme fatale го е обработила и то е свикнало с такъв тип женско поведение и аз му се струвам безлична и ме оставя като види, че не съм такава, или иска само да сме приятели. Какво не ми е наред? Много добре знам какво искам, знам и сега какво искам. Винаги съм понасяла с достойнство подобни раздели, обаче сега не знам къде се намирам и като изляза навън, постоянно се оглеждам за него. Не знам как да се справя с това, а не искам да го тормозя с глупавите си чувства и да му драматизирам - казал е, че няма да се получи и точка, няма какво да обсъждаме повече. Обаче ми липсва адски много и не мога да погледна друг човек. Знам, че си искам него и това ме мъчи.

Дори за да не отблъсна приятелите си, спрях да им споделям за това и им казах, че всичко е наред вече, защото ме е срам, че мина толкова време, а още се надявам на нещо. Най-близкият ми приятел ми беше намекнал, че му е омръзнало да ме гледа как се измъчвам и че не иска повече да чува за този човек и просто няма как да продължа да обсъждам това с него. Наистина, не е правилно да използвам някого за такова активно вентилиране, трябва сама да се оправям и чувствам, че не мога.

Понякога си мисля, че за мен просто любовта е нещо забранено, нещо, което не ми се полага и че трябва да си гледам работата и да не изпитвам нищо към никого. Да бъда робот. Една позната ме попита дали случайно имам направена магия, но аз в такива неща почти не вярвам, или поне не вярвам, че някой би си направил труда точно на мен да се опита да навреди по такъв специален начин. Трябва ужасно много да мразиш човек, за да го осъдиш на вечна самота с помощта на подобно средство.
Също така, никога не търся виновни за нещастието си. Което не значи, че ми е по-лесно да преживявам нещата.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 3 месеца hash: 590e0e9919

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мисля, че в случая не става дума за голямата любов или изобщо за любов, защото за да е такава, трябва да има чувства и от другата страна. Според мен, ти трябва да спреш да го търсиш и да му се предлагаш едва ли не. Щом той не те търси, значи чувствата ви не са споделени. Спри да търсиш Мистър Райт, а търси начин сама да постигнеш щастие в живота, защото никой мъж не иска да бъде с нещастно и намусено момиче, а и никой мъж не харесва да бъде преследван - мъжът е ловец, плаши се от това да бъде ловен. ж29

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 9f82cf3a40

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Момиче, би ли споделила от къде си горе долу? :)

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: a88dfdc51b

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   @2, каква роля играе местоживеенето ми в случая? :) -Авторът @1, Ясно ми е, че нито човекът има чувства към мен, нито пък това е "голямата любов". Единствено ме озадачи това, че иска да продължим да си общуваме само писмено, малко объркващо ми се стори. А като си още афектиран от случилото се, си способен да увиснеш и на най-тънката сламка и да се надяваш нещо да стане.

 

...

горе^

преди: 10 години, 3 месеца hash: bc912e0516

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Твоята история е малко с подобен край на моята. И ние бяхме 2 седмици заедно. Неговото увлечение по мен беше стигнало до сериозни предложения от негова страна, за които всяка жена мечтае. Държеше се така все едно е на седмото небе като сме заедно. Звънеше ми по няколко пъти на ден и ме включваше във всичките си ежедневни планове. Но след като минаха тези 2 седмици внезапно и учудващо спря да ме търси. Намерих начин да го питам какво става. Каза ми, че не го кефя толкова, колкото преди. Питах го защо и каза, че не знае. Иначе искал пак да се виждаме, но аз не исках вече, защото отношението му ми беше дошло в повече. После ми каза, че ако искам секс той бил на среща. Казах му, че няма шанс. След няколко месеца ми се обади и каза, че искал да говори с мен. Срещнахме се и ми каза, че искал да си останем приятели (луд човек). Вече минаха 2 години и още ми е гадно. Той се опита на няколко пъти да осъществи контакт с мен, но аз го отрязвах. Живея си моя живот, имам хобита, работа, приятели, но той не ми излиза от главата. Това не означава, че ще го потърся някога! Надявам се някой ден да го забравя! Пожелавам същото и на теб;)

 

...

преди: 10 години, 3 месеца hash: 356957b978

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Красотата няма значение, а поведението. Нещо в поведението ти явно отблъсква мъжете и затова така се получава. Трябва на моменти да си малка кучка, която е своенравна и не се интересува от мъжа до нея, а в други да му се умилкваш. Колкото и да не ни се иска на нас жените, ясно е че в дадени ситуации трябва да поставяме мъжете си на мястото им за да не ни се качат на главата. И естествено ще има мъже, които ще отрекат, но слушат жените си само защото тези жени не са от най- кротките душици на света. Мъжа е ловец, а и обича предизвикателства, не да знае че ти постоянно си там за него и ще откликнеш на всяко негово желание. Бъди и по самостоятелна, когато си във връзка (личен опит), имай свои занимания, изизания и приятелства, в които той да не присъства. Това важи и за неговото лично време и пространство.

 

...