Той с нея, Аз- с него
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1770 пъти
Здравейте,
не знам дали търся съвет или начин да споделя историята си. Тя е заплетена, объркана и различна от всяка гледна точка. Обвързана съм от около 4 години с мъж, с който израснах и се промених много, тъй като връзката ни започна година преди пълнолетието ми и бе основополагаща за много мои решения. С него винаги сме имали проблеми, аз обичах повече, той по- малко, често изобщо. Никога не съм била на първо място в живота му и често сме имали проблеми, но като цяла изградихме един вид сериозна връзка. През тези 4 години най- често излизахме със сестра му и нейния приятел, с когото винаги сме били много близки, с нея също в един период от време, след което почнахме да се отдалечаваме. Колкото повече приятелят и ми обръщаше внимание, толкова повече тя ме намразваше. Оказа се с основание. Преди повече от половин година той ми разкри чувствата си. Естествено за мен това беше безумие и не последва нищо. За нещастие обаче той беше твърде упорит и месеци наред идваше в града, в който уча за да ме види, правеше ми изненади, пращаше ми цветя, да не говорим, че и преди и до ден днешен държанието му винаги е било перфектно, за разлика от това, което получавах от приятеля си. Беше до мен в какви ли не моменти, трудни, весели, понякога говорехме с часове, понякога просто мълчахме. Беше ми спокойно, ужасно спокойно.. С времето започна да се опитва да ме целува, да ме докосва и след безкрайно отблъскване, една вечер ме нацели бясна и подпийнала и нещата просто се случиха. После се мразих дълго, спрях да контактувам с него и не исках и да чувам повече за "нас".. не помня защо, но това не продължи повече от десетина дни, може би ми липсваше приятелството ни. Нещата се възобновиха по старо му и наглед нямаше шанс за нищо повече от доброто старо приятелство. До един прекрасен ден, на невероятно привличане, в който за секунди вече бяхме в леглото. Постепенно станаха 2, 3, 5 и до безкрайност пъти и дори започнахме да спим заедно и честно казано все повече заприличвахме на двойка, много повече от колкото със собствените си половинки. Днес вече и двамата имаме чувства един към друг. Не мога и ден да изкарам без него, а когато го видя с приятелката му полудявам. Не съм щастлива с половинката си, нито той с неговата, а и искаме да сме заедно, но реално изглежда невъзможно.. постъпката ни е грешна и долна и лично аз изпитвам непоносимост и към себе си и към него, защото никога не съм искала да си върна на приятеля ми въпреки гадното му поведение, изневерите и обидите. Но мърдане вече няма... Не знаем какво да направим и как да подходим, защото ще бъде отвратителни и нечестно да разберат за нас, а изглежда странно да се случат едновременно и двете раздели. Но никой няма смелост да пристъпи първи от страх, че другия ще се разколебае. От там идват и останали проблеми. Дори да успеем да прекратим връзките си, възможно ли е да изградим една нормална такава между нас? Дали ще успеем да преодолеем предишните си връзки ( и двете са 4- годишни), дали ще свикнем с новите навици, различна компания и такива отношения? Да не говорим, че имам по- малка сестра, с която са в прекрасни отношения, но сме убедени, че тя тайно го харесва ( типично за тинейджърка да си хареса по- голям зрял и възпитан мъж, който се държи нереално мило с нея като със сестра).. Въобще има ли шанс нещо да се получи и как по... я докарахме до тук.. Такава плетня не бях сътворявала. И сън не ми дава.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: c10ed44216

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Абе ти наред ли си... Хората по 3-4 пъти се женят, че и по 1-2 деца от всеки брак имат, тя тръгнала да го мисли кой какво щял да си помисли... Какво като имате 4+ годишни връзки след като и двете не вървят? Пък вашата си върви и без да я ръчкате с остен и да я лепите с лепило! Без да я искате дори... И какво? Да провалите нещо, дето върви и без да го буташ, за да продължават да живеят някакви неща, дето от месеци миришат на мърша и хич ги няма? Глупаво дете!

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: c4821cfd81

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Нaпълно подкрепям коментaрa нa н1, моятa добaвкa е - говори с момчето открито и некa първо той дa приключи връзкaтa си. Целтa е дa докaже решителност, a не дa чaкa ти дa му поднесеш изходa нaготово. Некa рискувa ( дa се рaзколебaеш ти) и дa ти докaже, че си му достaтъчно вaжнa. Имa хорa, дето кaто мaймунки, докaто не се хвaнaт здрaво зa втория клон, не пускaт първия. Е, при вaс и двaмaтa сте тaкa, но зa дa покaже все пaк решктелност - некa го нaпрaви първо той. От хорско мнение дa не ти дреме, никой освен вaс нямa дa избивявa вaшето не/ щaстие/ сaмо вие. Прекaлено много ги мислиш другите, тa чaк и " влюбенaтa" си сестричкa;) Мисли зa себе си повечко.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: c7c54a11dd

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   о боже мой... може да не съм мн голяма и да не съм някой гений, но когато видя хора като теб и започвам да мисля, че съм най-умният човек на Земята...Значи вие се обичате, и двамата искате да сте заедно, не можеш и ден без него, не изпитваш чуства към гаджето си и той не изпитва чуства към неговата приятелка... хм... мисля, че и най-големият идиот ще знае какво да направи в такава ситуация...(съжалявам за обидите, но наистина съм потресена, защото не мога да намеря нито една причина, поради която ти все още не си скъсала с гаджето си) MJ

 

...

горе^

преди: 9 години, 10 месеца hash: 5994a95d3a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   "ще бъде отвратителни и нечестно да разберат за нас"... Единственото честно нещо ще е ако разберат за случващото се. Защото и двамата сте предали доверието на "половинките" си (дори себе си сте предали). Представи си следното - скъсвате сега и двамата (ужким това е "идеалният" вариант) и вече сте заедно. Окей. Обаче какво ще стане когато започнете да се подозирате един-другиго в изневери с трети и четвърти лица? Вие и двамата сте се доказали колко малко доверие човек може да ви има, дори към самите себе си нямате доверие (ти самата не си вярвала че може да изневериш, нали така). Гарантирам ти - ще настане ад, в момента в който започнете да се подозирате дали другия не се среща с някого в свободното си време. Човек веднъж предаде ли доверието на някого (а и своето в самия себе си), нещата стават адски трудни. Той тебе също може да започне да те подозира - достатъчно е да му откажеш секс един-два пъти и ще се замисли. Сега погледнато от страна на сегашната "половинка" на твоя обичан мъж - представи си, че тя го обича истински. Той пък обича теб и не му пука за нея (очевидно, понеже изневерява с теб). Сега как се чувстваш, като знаеш, че скапваш емоционално едно друго момиче, което нищо не е виновно? Винаги... ама винаги когато не вървят нещата между двама човека, по-добре се разделете (дори и за малко да е). Спрете тези ТЪПИ постъпки да предавате доверието и да пазите тайни, защото не е честно и ще ви се върне! А и вие самите съсипвате емоционално другите участници и става верижна реакция на всеобщо съсипване (нещата се пренасят в трети четвърти пети и още безброй други връзки. Егати тъпнята... как намирате времето и силите да се занимавате с такива глупави връзки - просто не знам.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 64eb031d6c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Към номер 2- обич е силна дума, веднъж изпитана трудно се казва втори път, така че не мисля, че това между нас може да се нарече любов. Относно "клоните", не знам как седят при него нещата, но за мен този мъж означава достатъчно много, че да не мога да захвърля връзката толкова лесно, да изневерих и да излъгах, но никога не съм искала да го нараня, въпреки че през цялата ни връзка това заслужаваше и в крайна сметка не е толкова лесно да прекратиш взаимоотношенията си с някого, след 4 години стабилна връзка, при положение, че под 30, 4 години понякога ти изглеждат като 14. Към номер 3 - повярвай ми не си най- умния човек на земята, всеки човек има различен характер и различни разбирания за връзките било то приятелски или не, аз съм така устроена, че обикна ли веднъж никога не се отказвам от човека, макар изневерите да изглеждат сякаш съм направила именно това, давала съм му стотици шансове и сме почвали " на ново" през няколко месеца, но нещата така и не се подобриха, но за да опитвам пак и пак е логично, че този човек е означавал ужасно много за мен и ако не бях останала безсилна, ако имах още силици и търпение, никога нямаше да предпочета компанията на друг пред това да направя и невъзможното за да оправя връзката си, което същност правех през 3 от 4- те години. Никъде не съм написала, че не ми пука за него, винаги ще си остане точно там където е като първия ми любим мъж, с който споделих част от най- важните моменти в живота сиж без значение дали сме разделени или не, но фактът е, че ори сега да имам опция да оправя нещата с него не бих го направила, защото връзки на лъжи не се градят. А що се отнася до номер 4 - повярвай ми поглеждала съм ситуацията от всяка гледна точка, от тази на приятеля ми, на любовника ми, на неговата приятелка пък било то и отстрани погледнато и съм напълно наясно как стоят нещата, колко хора могат да излязат наранени от тази ситуация и колко нечестно е спрямо всеки един, само че колкото пъти да го въртя и суча фактите няма да се променят, а чувствата не питат, ако можех да го избегна, о по дяволите щях да съм го направила, 6 месеца не се поддадох на нищо въпреки упоритостта на момчето, но и аз съм човек и аз имам нужда от внимание и когато не получавах от приятеля ми необходимото, което отдаваше на колата, работата и алкохола, повече от логично е в един момент да се огъна и да помисля за себе си. Като цяло пишейки историята тук съм поела риска да прочета обиди и критики и честно казано те няма да променят нито мен, нито ситуацията, в която се намирам, освен това никой не може да разбере цялата история и да влезе в главата ми и да почувства нещата по моя начин. Но благодаря за коментарите, критиката е градивна. Както написах в началото на историята целта беше по- скоро да споделя някъде, защото както се подразбира не е възможно някой да разбере за тази история.

 

...