Не мога да повярвам какво се случи с мен!
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 2546 пъти
Здравейте мили хора!
Пише Ви едно много объркано момиче. Момиче, което не знае на къде да тръгне и как да постъпи... Ето Ви моято история:
Всичко започна, когато се срещнахме в една дискотека, бяхме просто познати. Познавахме се само на външен вид и не знаехме почти нищо един за друг. Така се случи, че се влюбихме, започнахме своята приказка с една голяма тръпка.
Скоро той замина по работа, а аз останах да го чакам. Чаках го с такъв трепет и вълнение, че и за миг не се усъмних в него. Времето мина. Той се върна. Аз разбира се сияех. Мислих, че ще бъдем много много щастливи напред, макар че много хора ми казваха "Не се захващай, той е женкар" и т. н.
Една вечер се бяхме събрали голяма компания и мислихме да излизаме някъде всички. Така обаче, аз се отказах, но той отиде. Разбрах, че там е имал някаква лека забежка с едно момиче и макар, че той отричаше аз знаех, че лъже и не иска да си признае... Казах си "както и да е, не е нещо, което не мога да пренебрегна" и забравих, после обаче намерих едни хронологии с други момичета, с които уж на базик си говориха по неприятен за мен начин.. и още няколко такива "леки" недоразумения се случиха, но всичко ужким ми отмина.
Дали този човек ми вдъхна недоверие и несигурност или аз бях много объркана дойде време, в което явно наистина неговите чувства се засилиха и стана много по-сериозен от преди, но аз имах флирт с едно момче.. не стигнахме до нищо кой знае колко фрапиращо и свърши бързо, после дори бях забравила и така. После обаче се разделяхме два пъти през което време търсих вниманието на други хора, а после съжалявахме и пак се събирахме двамата. Той получи удари неочаквани дори и от самата мен. Дойде време, в което си дадох сметка, че аз съм го наранила много повече отколкото той мен. Не знам как стигнах до там, до където бях, но осъзнах колко глупости съм извършила. Той също разбра някои неща и започна да ме критикува и подтиска постоянно. Преживях едно израстване на самата мен и ми беше много трудно, най-вече той усложняваше моето състояние, защото постоянно ме объркваше, нито беше с мен, нито без мен и така...
Сега нещата уж се стабилизираха, но моето наказание тепърва започва. Започна да се събужда съвестта в мен и постоянно си спомням за глупостите, които съм извършвала. Всеки ден аз се самообвинявам и се самоизяждам вътрешно. Хем съм доволна, че натрупах духовен опит и израстнах като човек, хем не си прощавам. Повярвайте ми страшно е да си го направиш сам и да не намериш мир със себе си.
До ден днешен не си обяснявам някои мои постъпки. Дали той ме обърка с тези негови глупости в началото или корена за всичко се крие в някои травми от детството ми не знам, но знам че постъпките ми, от каквото и да са подтикнати, ме мъчат страшно много. Все съм под напрежение и се правя, че всичко е наред. Все си казвам още малко и ще забравя, но не става. Само чакам да дойде ден, в който всичко това да спре, и не знам кога всъщност ще дойде, просто чакам. Знам, че съм твърде променена за да постъпя пак така или да приема миналото за нормално. Знам какво трябва да давам вече, но дали е прекалено късно... Мечтая си един ден да се събудя и да имам едни чудесни отношения с любимия човек, без лошите спомени...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 1605eebf75

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Хубаво е, че все пак имаш някаква съвест и самокритичност, защото повечето ти съвременници не са и сънували за подобно нещо!

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 22c1e15474

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Всеки е правил глупости в миналото си от които се срамува, отвращава дори, и иска да забрави. Важното е че си си взела поука и това е помогнало за изграждането ти като една по добра личност. Казвам ти го от опит, защото и аз имам неща, които искам да оставя назад, защото са неща с които съм наранила близък човек на който държах. Сега съм коренно различна, но в крайна сметка ме е срам да погледа този човек в очите и да започна да му обяснявам колко съм се променила. Съветвам те ако не можеш да живееш с вината, да оставиш човека да продължи напред, а ти да започнеш на чисто. Не можем да избягаме от миналото, нито да изключим съвестта си, но все пак за да ни бъдат опростени греховете, първо трябва сами да си простим.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 4d139afc28

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Прекрасно е, че си намерила човека с когото да споделиш живота си. Поздравления, че успяваш да признаеш грешките си. Хубаво е и че и двамата сте превъзмогнали себе си. Ще ти дам един ефикасен лек за мир на душата. Важно е да сте удома. Направи любимото му ядене. Не обличай нещо твърде предизвикателно. Облечи се като за вкъщи. Когато вече седнете да ядете подхвърляй някакви забавни теми. Когато е абсолютно неподготвен му кажи "Знаеш, че много те обичам, нали? Но от дълго време нещо ме гложди...все още се разкайвам дълбоко за грешките, които направих. Исках да чуя от теб дали наистина си ми простил" Не повдигай неговото разхайтено поведение, но ако се наложи можеш да го споменеш съвсем непринудено и без да навлизаш в подробности. Накрая ако се е ядосал хвани ръката му и отново му кажи колко го обичаш. Успех!

 

...

горе^

преди: 9 години, 9 месеца hash: bd9f6ad7bb

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Според мен той няма да те остави да забравиш, защото му е удобно да има коз срещу теб, който да използва в подходящите моменти (така поне го описваш, казвайки, че те потиска). В този ред на мисли връзката ви е безперспективна. Ако бяхте си казали - оттук почваме начисто, можеха и да се получат нещата. Но не може да се връщате в миналото, и то постоянно, и едновременно с това да мислите за общо бъдеще.

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: f0dbf09174

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Мога да кажа, че и аз съм била в тази ситуация "Сега нещата уж се стабилизираха, но моето наказание тепърва започва. Започна да се събужда съвестта в мен и постоянно си спомням за глупостите, които съм извършвала. Всеки ден аз се самообвинявам и се самоизяждам вътрешно. Хем съм доволна, че натрупах духовен опит и израстнах като човек, хем не си прощавам." Съветът ми е да не се тормозиш от миналото, а да го приемеш. Така или иначе не можеш да го промениш, за всяко нещо да се случи си има причина. Важното е, че осъзнаваш къде са ти били грешките и можеш да се поучиш от тях и да не ги повтаряш.

 

...