Споделена история от Любов и изневяра |
Той се дистанцира от мен
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2274 пъти
Здравейте!
На 24 години съм и живея с приятеля си от 8-9 месеца. Той също е на 24 години, но поради тежкия му живот и това, че е бил години сам в чужбина някак си ми изглеждаше много зрял и отговорен. Доскоро. Последният месец и половина ми се наложи да се прибера в родния си град и започнахме да се виждаме по-рядко: за по най-много ден на 2-3 седмици. Допреди това буквално ме носеше на ръце и се чувствах като най-специалния човек в живота ми, а вниманието и отношението му категорично се промениха през този последен месец и половина. Основно аз инициирам това да го потърся и да направя някакъв мил жест. Същевременно той водеше много затворен живот, не си беше създал още среда в този град, тъй като се премести там заради мен и започна работа. Аз буквално му се молех да излезем заедно и да правим различни неща, като в повечето случаи ми казваше, че нямаме излишни пари и не излизаме много, за да не останем гладни. Когато му предлагах да излиза с мен и мои приятели, в 95 % от случаите, отказваше. Обаче изведнъж в момента, в който се прибрах в родния си град започна да излиза всеки ден с колегите си, включително и уикендите, ходят заедно на вили и на купони, на басейн, общо взето почти няма ден празен, в който да не остане с колегите си поне за по час-два след работа. Аз съм за това всеки да има социален живот, но просто ми е огорчително как ние двамата като двойка почти нямахме такъв,а ето на като ме няма той си го има.Искам само да кажа, че преди да се съберем , той се бори за мен над 2 години и наистина се показа много сериозен. Аз тогава нямах чувства към него и го възприемах чисто приятелски, но всичко се преобърна, когато той се върна в България. Наистина изживях ме месеци на огромно щастие заедно, а сега е просто дистанциран , жестовете почти изчезнаха, а и да ги има са механични. Когато му обясня как се чувствам, той казва, че ще се променят нещата и че ме разбира, но промяна не се вижда. Казва, че излиза всяка вечер, защото му е много самотно без мен у дома, но просто действията му не показват да има изобщо нужда от мен. След няколко седмици ще се върна в квартирата, но вече сериозно се замислям дали, ако това продължава ще дам толеранс на тази връзка. В крайна сметка животът е и пред двама ни, какво остава занапред? Какво мислите? Благодаря предварително.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 41e9e9b53c |
|
1. здравей,
може би докато сте били заедно той не е предприемал крачката да започне да излиза. Сигурно си му била достатъчна.
Вярвам, че след като се върнеш нещата ще се оправят. най-вероятно ще се наложи да поговорите - може би да намали излизанията и да се увеличат тези при които излизате заедно - но факта, че е започнал да излиза е много добър! По-радостна ли щеше да бъдеш ако по цял ден си стоеше у дома сам?
не прави прибързани решения, защото държанието му може би се дължи и на причината заради която си го оставила (казвам може би! - защото ако не е толкова основателна, то доверие за съвместен живот не може да ти се има много).
успех!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: f36dc30cfa |
|
2. И като се прибереш в квартирата ще намериш чужда хавлия в банята и чужд сутиен на стола...
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 16f4dba1f9 |
|
3. Какво значи, че се е борил за теб 2 години? Аз ако трябва да се тормозя толкова щях да съм се побъркал. Бих го направил само за спорта, но вече със сигурност интереса ми към теб ще е нищожен. В началото всичко е най-силно и ти просто си пропиляла момента. Според мен там ти е грешката.
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: d841667dc6 |
|
5. Ако наистина 2 години се е, , борил" за теб, този човек и да е бил наред, вече е напълно изтормозен, изцеден и направо за някакво лечение.
|
|
