Споделена история от Любов и изневяра |
Влюбих се в по-млад от мен мъж
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 7309 пъти
Здравейте, казвам се Кристина. На 28 години съм. Животът ми до сега никак не е бил лесен, минала съм през доста изпитания, но сега ми предстои още едно, което не знам как да преодолея. Не знам как да постъпя и се нуждая от съвет.
Не знам от къде да започна, като за начало млада се ожених и млада се разведох. Мислех, че имам щастлив брак, щастливо семейство, мъж, който да ме обича, ама не. Сега сама се грижа за дъщеря си, която е на 2 годинки. Забременях нежелано, но исках детенцето, а той ме караше да направя аборт. Разбира се, не направих и той ме заряза и после стана ясно защо - имал е паралелна връзка. Отиде при любовницата си и не е особено заинтересован нито от мен, нито от детето си. Единствената му грижа е да плаща издръжката, което не го възприемам за нещо съществено. Не искам да изпадам в подробности, той е една огромна грешка в живота ми и няма значение за мен. Най-важното нещо в живота е детето ми.
След като се разведох и останах сама, само сестра ми и родителите ми помагат с грижите за детето. Нито ми беше до мъже, до връзки, до нищо, реших, че ще посветя живота си да си отгледам детето. Запознах се с едно момче по фейсбук, той пожела да се видим и макар да нямах огромно желание реших да опитам. Беше на 32, но още след първата среща вече не исках да го виждам. Невъзпитан, надменен, само говореше как едва се въздържал да не ми скочи, едни заучени думички говореше. Повече не се и видяхме, макар да ме търсеше. Въобще не намирах за нормално да говориш такива неща на жена, която дори не познаваш. След около месец друг ме добави и също започна да ме увещава да се видим, да се запознаем. Беше симпатичен, на 35, изглеждаше добро момче. Знаех, че с дете на ръцете трудно ще ме хареса някой мъж и реших да изляза и с него. Но той бе същият, в главата му само да ме води на дискотеки, кръчми, купони. Аз имам дете, за което да се грижа и не мога да ходя по нощите наляво и надясно. Няколко пъти му отказах да излизаме на подобни мероприятия и той се отказа. Разбрах, че едва ли някога ще срещна човек, който да ме обича, а и вече не търсех. Никой няма да ме иска, макар че се поддържам, грижа се за фигурата си, красива и привлекателна съм, но никой не иска жена с дете.
Преди 10 месеца обаче се запознах с него. Момче на 24(дори не мога да го нарека мъж). Запознахме се напълно случайно в супермаркета. Беше ми паднала обицата, без да усетя, а той е бил зад мен в този момент и ми я подаде. Още първия момент, в който го погледнах
беше специален. Но той въобще не приличаше на 24 годишен, по-скоро на 18, 19 годишно момче в 12. клас. Имаше страхотна усмивка и много красиви очи. Изобщо, момчето си беше много красиво. Дори за секунда си помислих "Само да бях ученичка. " После ми помогна с препълнената количка и се запознахме. Беше много приятно момче, много усмихнато и особено красиво. Впоследствие, той ме откри във фейсбук, добави ме и видях, че е на 23 тогава(вече 24) години. Останах изненадана, това момче си приличаше на абитуриент. Предложи ми да се видим и аз приех. Още първата ни истинска среща беше много приятна. Той имаше различен подход от този на тези преди мен. Не говореше как едва се въздържа или, че ще ме води по кръчми и събирания. Не, отидохме на кино, на обяд, разходихме се. Изкуших се да го попитам на колко години е, а той се усмихна и ми каза "Да не мислиш, че съм на 17? " Аз определено точно това мислех, до него се чувствах все едно съм с дете, макар държанието му да бе напълно нормално и зряло. Да, наистина беше на толкова, на колкото се представи, макар и до сега да си мисля, че е едва ли не дете. Продължихме да поддържаме контакт, да си пишем, да се чуваме, да се виждаме. Той се държеше много романтично, винаги беше много усмихнат, носеше някаква положителна енергия със себе си, казваше ми, че съм много красива, винаги забелязваше, когато съм с различна прическа или червило, ако съм с друга гривна или нещо просто съм променила. Винаги забелязваше това, не знам как го прави. Просто като го погледна и се зареждах с позитивна енергия, толкова позитивен и красив човек.
Но, макар да ми беше изключително хубаво с него, усещах, че все повече се влюбвам в него, все повече ми липсваше, когато не ми се обади или пише, все повече го исках. Но знаех, че между нас не може да има нищо, той е младо момче и ако му кажа, че имам дете ще се отдръпне от мен. Все пак един ден просто реших да му кажа, че имам дете и май ще е по-добре да не се търсим. Разказах му накратко какво се е случило с бившия ми мъж. Той сякаш не вярваше на това, което чу. Очаквах да се съгласи с мен и да си тръгне, но той направи нещо корено различно. Искаше да види снимки на детето, искаше да го види, питаше на колко е годинки, как се казва и все такива неща. Останах изненадана от реакцията му, очаквах да избяга, както може би бих направила и аз, ако бях на негово място. На другия ден го поканих вкъщи на обяд. Той дойде и видя детето. Дори му беше купил подарък. Играеше си с него, радваше му се. Аз гледах и не можех да повярвам, че това е истина. С мен се държеше повече от мило, усмихваше ми се, гледаше ме много сладко. Аз вече бях и съм влюбена в него. Почувствах се много поласкана, когато беше седнал на дивана, а детенцето беше седнало в краката му. Той го гледаше и му се усмихваше и малката много му се радваше. Сякаш децата усещат хубавите хора. Докато я гледаше той и каза "Много си красива кукло, точно като мама нали? " Той се радваше на детето, сякаш е негово. Всичко мина много добре, но така и не му споделих чувствата си. Усещах, че той изпитва същото към мен, но и той не предприе нищо.
Преди около 2-3 седмици детето ми се разболя, беше много късно след полунощ, а детето плачеше и направо гореше. Много се уплаших и му се обадих, той дойде веднага и предложи да ни закара до болницата. Отидохме, а аз цялата треперех, стисках му ръката и много се притеснявах за детенцето ми. Той ме успокояваше, че всичко ще е наред, че децата са така - вдигат температура, разболяват се. След прегледа, лекарят ни успокои, че всичко е наред, детето ще се оправи и ни предписа разни неща. Слава богу, детенцето ми се оправи и е добре сега. Страшно съм му благодарна, че дойде и беше до мен в този момент. Много се бях притеснила, а той веднага дойде и ми помогна.
Преди около седмица отново се видяхме, беше прекрасна среща, както всички между нас. Накрая ме изпрати и ми сподели чувствата си. Каза, че е влюбен в мен и иска да сме заедно. Понечи да ме целуне, но го спрях. Макар че, бях изключително щастлива да чуя тези думи му казах, че не съм сигурна и не знам дали ще се получи между нас. Отвърнах му, че е много сложно и не знам дали ще можем. Много исках и аз да го целуна, да го прегърна и да му кажа, че го обичам и го искам за себе си, но осъзнавам, че не знам дали ще се получи. Той е още младо, хубаво момче, а аз едно, че съм по-голяма и друго, че имам дете. Ще е адски трудно да имаме връзка. Видях, че го заболя от това, което му казах. Само ми каза "След като така си решила, добре. " Стана му неприятно, а като го видях и аз се почувствах зле. От тогава не ми се е обаждал, нито ме е търсил и адски много ми липсва. Много го искам, влюбих се страшно много в него, но не съм сигурна, че ще се получи. Ще му писне от мен и детето ми, ще е се появи някоя 20-годишна красавица без дете и ще отиде при нея. А аз ще страдам без него. От това най-много се страхувам и не знам как да постъпя. Много го искам, умирам да съм с него, да го гушкам и целувам, когато поискам, но възможно ли е да бъдем заедно, не знам? Ако евентуално се получи нещо между нас, едва ли родителите му биха ме приели, това също много ме тормози. Не знам дали да го потърся и не знам като цяло какво да правя. Какво бихте ме посъветвали Вие, какво да правя с него?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: 7177d7004d |
|
57. От авторката :
Благодаря ти 56 за хубавия коментар. Поговорих с него по тази тема и той ми каза просто да съм спокойна и да оставя всичко на него, било негова работа. Истината е, че се чувствам страхотно до него. Винаги, когато нещо ме тревожи само като ме гушне или ми се усмихне и забравям всичко. Прекрасно е всеки ден да ми казва, че съм най-красивото момиче за него, да ми казва колко ме желае и иска само за себе си, да ме гледа така мило, с толкова нежност. Как винаги е толкова усмихнат, толкова сигурен във всичко, толкова убеден. Когато го погледа и капка съмнение нямам в това, което ми казва. Не спира да ме гали по ръката или по косата, когато сме заедно. Винаги, когато нещо ме тревожи, знам, че той ще ме успокои, винаги знае какво да каже, как да го каже. Чувството, когато ме хване през кръста и ме дръпне към себе си и ме целуне е невероятно. Толкова добро момче не бях срещала, не съм и мислила, че ще срещна. С детето се държи като със свое. Води го за ръчичка, слага си го на коленете, носи го на врата си, когато сме навън, играе си с него. Аз от своя страна толкова много го обичам и да имам притеснения относно това с родителите му. Не искам да съм лошата и нежеланата и не знам искам нещо да направя, но той ме уверява да оставя всичко на него, ще им каже, когато прецени и всичко ще е наред. Не им е казал нищо още, само сестра му знае, но тя е толкова радостна за него. Аз не знам как толкова бързо се привързах към него, но просто всичко, което прави за мен е толкова хубаво. Начинът, по който ме докосва, онази прекрасна усмивка всичко е толкова красиво у него. Зад това тийн лице се крие толкова откровен мъж. Надявам се наистина да няма проблем с родителите му, защото това ще ме натъжи. Не искам да го карам да избира или да се кара с тях заради мен. Просто искам да се обичаме.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 2850ad28b0 |
|
58. Авторке, как сте с твоето момче в днешно време? Заедно ли сте все още? Как се развиха нещата между вас?
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 60fd79d627 |
|
59. не знам обаче момчето наистина е златно - дай му шанс
да дам за пример себе си - още като срещна някоя жена и на 5-тата минута се чудя как да я натисна и да и бръкна в гащите - тоя колко време се занимава, даже не те е целунал - аз въобще не мога да схвана да обичаш някой без да сте спали заедно
второто - жена с дете - бих я ползвал само за секс абсурд да се запознавам с детето, камо ли да му купувам подаръци - да си го гледа бащицата му
та ти казвам, повечето мъже сме боклуци, а това момче е златно, не го изпускай, нищо че е на 24
влюбвал съм се в по големи жени, никога не те вземат на сериозно, което си е тъжно, "ама как така аз съм по-голяма, не казвай на никой, какво ще кажат хората... " и тн, иначе съм на твойте години сега и пак се случи наскоро, тъпо е като те вземат за нещо като жиголо, агнешко и тн. Виж помисли за това момче.
|
|
