Споделена история от Любов и изневяра |
Връзка с най-добрия ми приятел
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1397 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 18 год от София. Летата си ги прекарвам на морето през цялото време. В града, в който си прекарвам времето, намерих наистина добри приятели, много любов и емоции. Дори гаджетата, които някога съм имала все са били от там. От там е и най-добрия ми приятел. С него се познаваме от 2 години, но това лято станахме доста близки. Неразделни един от друг. Постоянно се чувахме и пишехме, когато не сме заедно. Дойде време да се върна в София. Очаквах, че той ще ме забрави, че ще му доскучая, но всъщност се случи обратното. Връзката между нас стана наистина силна. Още от лятото бях почнала да изпитва увлечение по него, но той беше влюбен в една моя приятелка за това и не предприех нещо, даже му помагах да я свали. Той изглеждаше, че наистина я обича и след като се вълнах в София продължих да му помагам да се получат нещата с нея. Лошото беше, че тя изобщо не го харесва. Но той беше упорит. Не след дълго обаче тя си хвана гадже и на него му дойде акъла, че трябва да я остави да бъде щастлива. Това беше добре за мен, тъй като тя вече не заставаше между нас. Ние си бяхме все така неразделни дори и платонически /Слава Богу, че има Фейсбук и Вайбер/. След като, той се отърси от нея, започнах да усещам затопляне в нашите взаимотношения. Аз, разбира се, гледах да се държа възможно най-приятелски, въпреки двусмислиците, които са ми особеност. Една вечер докато си писахме стана ясно, че той иска да бъдем заедно. Оказа се, че си го е мислел това от доста време и че е било ясно от самото начало, но е нямало подходящо време, а и бил твърде заслепен от идеята за моята приятелка. Това беше един от най-щастливите мигове в живота ми. Като на филм, но реалност.
АЗ наистина много го обичам, оказа се, че и той ме обича и не само като приятел. Всичко беше супер. Но след като го решихме, че искаме да сме заедно и с нетърпение чакаме зимната ваканция, през която ще се видим, аз изпаднах в депресия. Сега знам, че е само мой, имам му безгранично доверие, но усещам, че с всеки изминал час го губя все повече и повече. А това не е така той постоянно ми пише, чуваме се, споделяме си, но... Не знам наистина къде ми е проблема. Мечтая за този момент от месеци, мислех, че никога няма да се случи. Ето накрая стана, а аз се чувствам по- нещастна и потисната от всякога. Сякаш сърцето ми се къса на малки части.
Някой може ли да ми даде съвет как да се справя с това чувство?
Благодаря предварително!
|
