 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Депресия
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1447 пъти
Здравейте! Пиша тази история, защото цял живот имам чувството, че нещо не е наред с мен. Смятам че това се дължи на депресия, но бих била благодарна на други хора страдащи или страдали от депресия да споделят своите преживявания. Както споменах имам чувството, че цял живот съм депресирана. Още от малка винаги съм била затворена и по-скоро тъжна. Нямаше го детският ентусиазъм, желание за игри и лудории. По-скоро обичах да оставам сама и да чета книги. Като пораснах нещата не се промениха кой знае колко. Всичко съм правила сякаш насила - училище, университет, изобщо обществените изисквания към всеки човек. Да се впишеш. Само че аз се вписвах само привидно и никога емоционално. Честно казано винаги съм искала да избягам, но е нямало къде. Всяко нещо ми е носило тъга и разочарование. Дори моментите в които би трябвало да съм щастлива, пак е имало нещо което е помрачавало щастието ми. Някакси не живея, а чакам този живот да отмине. Нищо не грабва интереса ми за дълго време, не мога да се концентрирам, нямам енергия, вечно изпитвам умора- както душевна така и физическа. Като се има предвид, че спортувам, изобщо стремя се да правя много неща, но състоянието ми е все едно и също. За самоубийство не мисля и не смятам, че мога да си го причиня, но от друга страна не виждам изход от това състояние цял живот. Имам моментни проблясъци в които се чувствам що-годе добре, но в повечето случаи са кратки и пак се връща старото състояние. Някакси седя и искам този живот да отмине по-бързо и да си отдъхна. Не съм щастлива, не съм удовлетворена, не постигнах почти нищо именно заради това състояние. А каквото съм постигала винаги е било сякаш вървя против себе си с много големи усилия. На 29 години, а се чувствам на 100. Нямам вяра в живота, не смятам че нещо хубаво ще ми се случи, а бъдещето е безнадеждно и сиво. Не знам дали това се оправя с психолози и психиатри, защото за да се оправи нещо значи си бил добре и след това си изпаднал в депресия. А при мен е цял живот. Има ли други като мен чувстващи се по този начин и какво все пак ви крепи и ви кара да продължите напред? Все пак знам, че някои хора по темперамент са по-депресивни, други по-позитивни, но възможно ли е наистина да не виждаш смисъл в нищо?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 951e5e83ed |
|
1. Здравей! Много добре те разбирам как се чувстваш. При мен в детските и тийнейджърските години ги нямаше тези състояния на депресии. Бях усмихнат и позитивен човек. Но от 3, 4 години насам и аз се чувствам по същия начин. Всичко ми стана безинтересно и безразлично, правих всичко без желание. Разочаровах се от хората, от приятели, семейство и станах някак по затворена, ограничих доста социалните си контакти.
А като си представиш, че тогава имах голям страх от самотата и отхвърляне, сега даже започнах да се чувствам добре да съм сама, далеч от хора, да няма кой да ми пречи и разочарова. Постоянно съм тъжна, изнервена, ядосана на себе си, на околните, на живота като цяло... Не съм щастлива, имам чувството че вече нищо не може да ме зарадва. Не вярвам, че нещо ще се оправи или промени. Страх ме е от всичко и всички...
Не знам какво да те посъветвам, как да се съвземеш, защото както виждаш и при мен положението е горе долу същото. Пожелавам ти от все сърце да се съвземеш и да бъдеш щастлива! :)
Ж26
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 38279a11e2 |
|
2. Мен лично винаги ме е крепяло любопитството. Какво ще се случи накрая. Ще постигна ли нещо, ще се почувствам ли щастлива. През пубертетските години се чувствах като някаква старица, която е объркала своето място, своето време, но все пак винаги вярвах, че имам някаква мисия. Дори да не знам, каква.
В черните си и депресирани моменти аз също като теб не виждам смисъл, но затварям очи и продължавам.
Всичко ми изглежда твърде посредствено и жалко, губещо очертания понякога. Така че напълно те разбирам.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: eb49221980 |
|
3. Вероятно нещо се е случило в детството ти. Или когато майка ти е била бременна. Може би се е страхувала дали ще може да те отгледа... и това ти се е предало някак. Според мен започни да се занимаваш с изкуство-пиши дневник, стихове, рисувай, занимавай се с музика. Това е начина да 'избягаш' в един по-красив свят. Разхождай се сред природата. Чети езотерични литератира или религиозна...
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 0fe0c1ff2c |
|
4. Моята история е подобна... При мен се появи същото нещо, когато влязох в пубертета.
Преди пубертета ми се случваше пак, но изключително рядко, може би само при много мрачно време.
Сега съм на 26.
От около 10 месеца пия Левзея (не е антидепресант). Още не смея да повярвам, че това нещо ми помогна. Усетих слаб ефект около две седмици след като започнах да го пия. След толкова години усетих промяна...
Силно се надявам това да не се приеме като реклама и да публикуват коментара ми.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: dc68728fb9 |
|
5. Наскоро попаднах на статия, която може би ще ти е полезна. Потърси в Гугъл нива на човешкото съзнание. Човекът, който е разработил този скала е психиатър и философ - Дейвид Хокинс.
Според статията, съзнанието на човек може да работи на различни нива (някои негативни, други - позитивни). Щом цял живот си така, може би живееш на някое по-ниска ниво (например апатия). Но това може да се промени, просто човек трябва да знае в каква посока да работи и какво може да постигне.
Самият факт, че имаш желание да промениш нещата е стъпка в правилната посока.
Пожелавам ти успех!
Ж28
|
...
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 48f5f3b2ee |
|
6. Аз съм номер 4.
Да уточня: става въпрос за Левзея плюс, която е с 15mg екдистерон. Пия по 1 таблетка на гладно всеки ден. На три месеца се прави "почивка" от един месец (не се пие) и после пак. Пробвай - не губиш нищо. Аз преди това съм опитвала с какво ли не и нищо не ми е помагало. А левзеята започнах да я пия, за да докажа на баща ми (той ми я препоръча), че и това няма да ми помогне... А то какво стана... Пак казвам - ефекта не е кой знае колко силен, но все пак има ефект без да се тровиш...
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 02ca9a7f04 |
|
7. Здравей! Доста позната ми е историята ти. Като цяло, когато някой се чувства по този начин почти навсякъде пише и се казва следното: Излизане сред природата, четене на книги, слушане на музика, среща с приятели и... май това са най-масовите неща. Да, това наистина са много хубави неща, но... някак след, като ги прочетеш/чуеш пак се чувстваш по този начин, а камо ли да ги направиш. В никакъв случай не казвам да ги отхвърлиш. Мисля, че нещото, което ще допринесе за това да се чувстваш добре е да правиш това, което искаш. Ще кажеш - нищо не ми се прави. Аз не те познавам, но знам, че има все нещо, което си обичала или обичаш да правиш - нещо, което ти доставя удоволствие, чувство на удовлетворение и завършеност. И така... връщам се пак към казаното по-горе - природа, приятели, музика... Какво ще кажеш и за готварство, танци, творене/създаване на нещо си каквото и да е. Или поставяне на някакви цели - например всеки ден да научаваш по една или повече думи от някакъв чужд език - просто ей така. Към тези неща ще добавя още и грижа - грижа за нещо - някакви животинки, растения. Например може да си купиш някакво домашно животно - котка, куче, костенурка, а защо не и пчели - ще научиш много неща, пък и действат успокояващо. Може да си засадиш някакви семена, за които да се грижиш и да видиш как от нищо и никакви семки се появява нещо голямо благодарение на твоя труд. Друго нещо, което ти предлагам е да си направиш някаква екскурзия - макар и до най-близкия ти град. Пътуването е много хубаво нещо. Дори и да няма нищо интересно в другия град - просто се наслаждавай на пътуването с автобус, влак, кола, колело. Връщам се пак към готварството - опитай да направиш нещо, което никога не си правила. И не си казвай: "Аа това не мога да го направя. " Точно това му е якото, че не се знае какво ще стане накрая - и отново - наслаждавай се на момента, докато готвиш. Идва ми още една щура идея - вземи отверка и разглоби нещо, което не работи (разбира се изключено от контакта, ако е ел. уред) просто за да видиш какво има вътре, пък и току-виж си го оправила. Добре се отразява и четенето на книги - особено, ако попаднеш на книгата, в която пише това, от което имаш нужда и то във времето в което ти е нужно. Още една идея - направи разместване на мебелите - дори и да ги подредиш точно така, както са в момента пак ще е от полза, защото ще си била физически активна :D Може да погледнеш и някой филм - мисля, че комедия е най-добрия вариант, но качествени комедии като например такива с Роберто Бенини. Може би е време да спирам с писането на коментара си, защото стана малко дългичко. Както виждаш аз съм изброил някакви неща, но... мисля, че просто трябва да правиш това, което наистина ти доставя удоволствие, колкото и шаблонно да звучи. И така, ако все още четеш и си стигнала тези редове - знай, че не си единствена има още много хора като теб - например аз съм един от тях, но помисли и за това, че има хора, които са много, ама много по-зле от нас.
Поздрави и :)
М 24
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 239eb3a7ab |
|
8. Същата работа - момче на.. почти 19..
Решение няма.. при мен още..
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: f4fe8f165d |
|
9. Здрасти, и при мен е налице същият проблем. Към момента опитвам да се справя като се храня здравословно, правя упражнения вкъщи. Също така се опитвам да уча италиански език, защото самите думи звучат жизнерадостно. С една дума си запълвам цялото време с неща, които мисля, че са полезни за мен, зависят от мен и ми дават увереност, тъй като ще са ми и полезни. Дано да съм била полезна.
|
| преди: 7 години, 3 месеца hash: 5797dfea59 |
|
10. Здравей! Искам да ти кажа, че отлично те разбирам. От малка имам чувството, че всички ме изолират и избягват. Затова започнах аз самата да се самоизолирам. Когато станах на 14 нещата се задълбочиха. Нов клас, нови хора. Чувствах се невидима и стресирана и усещах как с всеки ден затъвам. Честно мога да ти кажа, че едвам оцелях. Нямаше ден, в който да не мисля за самоубийство. Не виждах смисъл в нищо. Не можех да спя, а заспя ли се събуждах с плач. Сякаш имаше огромна дупка в стомаха ми, която ме поглъща. Майка ми едва не я побърках. Това продължи близо 2 години. С времето се промених - станах по-силна и независима. Започнах да си повтарям: "Аз съм силна и мога всичко. Ако аз не мога, то тогава кой? " и "Можеше и да е по-зле (за дадена ситуация, за да не ся тревожа)". Вече съм на 18 и понякога пак имам паник атаки и изпадам в депресивни състояния. Важното е, че е по-рядко и че минава. Разбрах едно - всички са така. Абсолютно всички, обаче не всеки ден, а и не всеки го показва. Мога да те посъветвам едно нещо - търси МОТИВАЦИЯ. В каквото и да е - учене (при мен беше така), готвене, танцуване, пеене. Само така можеш да се измъкнеш от това състояние, макйр и за момент. Сама си прави комплименти: "Мале, колко съм секси. ". Не използвай думи като: "не знам", "не мога", "не искам". Избягвай частицата "не" просто. Вместо това казвай "да", приемай нови предложения (срещи, каквото и да е), защото зад всяко ново нещо се крие и ново приключение (вярвай ми ;) ). Гледай да не оставаш сама у дома. Така ще се затваряш в себе си повече и ще имаш време за натрапчивите мисли. Излизай навън - на кино, ресторант или сама се разходи в парка. В началото ще се насилваш, разбира се, но с времето ще свикнеш с новите навици и няма да се чувстваш така. Помни - първата стъпка е най-трудна. Почукай, за да ти бъде отворено. Ти можеш да се справиш! Вярвам в теб! :))) Само напред, маце!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
