 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Проблеми с общуването, социален инвалид
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1446 пъти
Здравейте, жена съм на 24г. Още от малка спадам към особняците и различните хора. Не обичам да съм сред хора и все премислям много какво казвам, че да не се изложа. Може би ви е познато на по-срамежливите. Да, бях и срамежлива до тийн годините си, но след една случка в училище се отключи егоизма и злата ми природа, въпреки че съм жена и трябва да бъда нежна. Даже и момчетата изпитваха страх от мен. Изградих си маска на безразличие, студенина и диемоционалност. Направо покер фейс. Я си ме доближил с лоши помисли я съм измела пода с теб. Зад тази маска скрих всичките си чуства, притеснения и неумения за общуване. Не ме разбирайте погрешно, никога не съм и не бих наранявала хора, които се отнасят добре с мен, като с човек. Маската ми беше насочена към онези гамени и от двата пола, чието съществуване бе за да вгорчават живота на по-слабите. Е, аз не съм слаба нито психически, нито физически. За това и нося бич фейса. Да преминем към причината да пиша тази тема, не е за да ви отекча (може би), а защото моят проблем от детството все повече ми пречи, а именно да общувам с други хора, чужди хора. Чуствам се неудобно, винаги премислям всяка своя дума и заради това често избирам да си премълча в общ разговор. Което води до грешни асоциации и представи за мен самата и до обяснения, които не желая да давам. След завършването на училище се затворих у дома. Работя изцяло по интернет, намерих си метод да изкаравам пари без да общувам пряко с хора. По време на пандемиите ми беше супер, с изключение на това че не можех да тренирам - бягам за здраве, не във фитнес. До момента, в който закъсах серизоно финасово, работата по интернет която до сега ми даваше достъчно за да се прехранвам и оцелявам вече не е достатъчна. Налага се да изляза от черупката си, в която съм се затворила толкова години и отново да общувам. Казвам си трябва, какво толкова, но вътрешно ми се включват едни спирачки, които ме спъват. Намирам добри предложения за работа на пълен работен ден, но как да се хвана? Не съм комукативна, лъжа е, общувам по задължение и винаги зад маска, скриваща истинското ми лице. Но това ме изморява. Рано или късно ще покажа истинското си лице по неволя и без да искам и на хората няма да им хареса. Ще кажа нещо неуместно и ще променят отношението си към мен. Как да изляза от този кръговрат, как да спра да премислям отново и отново всичко? Някой изпадал ли е в подобна ситуация, как се измъкнахте или не сте? Имам ли бъдеще изобщо или съм инвалид, социален неспособен аутсайдер за нищо неставащ и обречен да се лута изгубено като клошар сред социално общество ...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 1498c68dbb |
|
1. Аз съм асоциал и темерут, но и някои други неща... специално за първото си намерих работа, която започва, когато всички останали колеги си тръгнат. Така ги виждам най-често на изпроводяк, казваме си "чао, лека вечер" и това е. Не водя разговори, не се обяснявам. Работното време е нестандартно, нямам и особени претенции за квалификацията. Не знам това доколко би те устройвало... Преди бях дневни смени на половин ден като кънтент райтър за една компания. Бях единствена на тази позиция и нямах много общо с другите, фирмата не беше голяма, но имаше и разбирателство от хората, че не съм разговорлива и не ме занимаваха. Не давай стръв за общуване просто. Ако не инициираш разговори и не се обясняваш, повечето сами ще те пренебрегват, защото няма да си интересен събеседник. Не споделяй нищо за личния си живот, ограничавай се с теми, свързани с работата. Бъди любезна и се усмихвай, но нищо повече. Едва ли ще се занимават много с теб, най-много да те сметнат за малко странна, но ако си траеш и си гледаш задълженията, няма да е проблем. Спри да се интересуваш от хората, каквото и да направиш все някой ще го сметне за тъпо и гадно. Все едно е, просто двукраки като някои са по свестни от други, не е толкова сложно и няма какво да премисляш. Ще одъртееш, ще станеш по-кисела и няма да е проблем вече.
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 2336fb2f68 |
|
2. Явно имаш социална фобия и не можеш да общуваш с чужди (непознати) хора, които нямат нищо общо със семейството ти! Разбирам те, аз също не си позволявам да говоря със всеки, освен ако не се наложи! Така и трябва-какво го интересува онзи на улицата аз какво чувствам, какво съм преживял, какво мисля в момента! Четейки темите в този сайт все повече се замислям, че просто не трябва да се разкриваме, защото това може да рефлектира върху нас! Сигурно се досещаш, че става дума за доверието, нали? Точно тук е разковничето-аз и ти не можем да се доверим на чужди хора, защото не знаем дали те няма да ни опозорят! А както знаеш, доверието се печели много трудно, но лесно се губи! А и често пъти се налага да излезем от зоната си на комфорт, колкото и да не ни се иска! При възможност посети психолог! Или намери Ани Владимирова и проведи една онлайн консултация с нея!
|
| преди: 2 години, 10 месеца hash: 058c60099f |
|
3. Какво работиш по-интернет?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
