Споделена история от Здраве |
Депресията не ме оставя
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2669 пъти
Здравейте, преди 6 години се случи нещо което ме промени много. Бях тъкмо навършила 15 години, и тръгнах с един, , батко на 22'' симпатично момче, но нищо не изпитвах към него, тръгнах с него, защото тогава бях само аз без гадже в компанията. На вън всичко за пред хората беше добре, но щом се стигна до секс на 2-я ден започна всичко да се преобръща. Беше толкова груб, аз анален секс до тогава не бях правила, той това най-много обичаше и бях принудена да правя каквото искаше. Духане по 1 час, устата ми почти винаги беше разцепена, едвам стоях на задника си, но чаках да се промени, така минаха 2 месеца. Той не признаваше цикъл, за него беше важно или да духам или да давам отзад. Започнах да не излизам, да казвам на приятелките си какво става, а те не вярваха защото той е толкова мил, но за пред всички други. Казвах му че ме боли че не мога повече така, че ми писна, но нямаше край. Един ден просто заминах при роднини зимата за 1 седмица, и му писах че късаме. Трудно го прие в началото ме изнудваше защото ми правеше клипчета и казваше, че ако не дойда за последен път ги пуска в интернет и целият град ще ги види и нямало да може да си покажа носът на вън години на ред. Много трудно се оправихме чрез общи приятели, не се стигна до секс.
От тогава не съм същата 2 години аз се криех от града, в тъмното всеки мъж беше той. Имах кошмари, не можех да спя, като се сетех за всичката болка повръщах, не ядях с дни на ред. Но ето че се появи сегашният ми приятел.
Понякога пак се сещах за всичко. Преди 2 години ми откриха гинекологичен проблем, за които се налага да пия лекарства. Които влошиха психическото ми състояние. Секса ме плашеше, изпадах в ужас, ако приятелят ми ме докосне отзад, започвах да рева, наложи се да отида най-накрая на психиатър, откриха ми паническо разтройство. Пих почти 1 година антидепресанти (2 вида) бях добре, и сега пак нещо ми става. Не съм щастлива от нищо, спомням си отново всичко, страх ме е от заболяването ми, което не е някакво фатално, но може цял живот да пия лекарства. Обзела ме е такава тъга, празнота, и злоба, или по-точно гняв. Бившият ми се извини за всичко миналата година след, като му казах какво беше за мен, добре че е в друга държава. Но преди месец се върна, дори да не го видя аз го усещам, когато е наблизо. Започвам да се задушавам, причернява ми, оглушавам, виждам само него и всичко преди 6 години. Видях го 3-ти и имах чувството, че получавам инфаркт. Почти го преживях, още малко ми остана да го преживея, а не мога. Преди непрестанно мислех за това, сега от време на време. Какво да направя не знам? Изправих се с/у страха си една вечер ме покани на кафе, тогава не трепнах, но от тогава мина 1 година, а сега пак се разконцентрирам, не мога да се овладея. Не искам да пия пак антидепресанти, защото се пристрастява човек към тях, но май нямам избор, просто всякъш умирам от вътре.
|
