Булимията... Наясно съм с мъката и егото си, което вече е за кофата.
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 2245 пъти
Здравейте на 18 съм
Прекъснала студентка
Най-глупавата причина-храненето
Повръщах, гладувах и сега започнах да ям, но ям до припадък. Отвръщавам се от себе си. Престанах да излизам, престанах да желая гаджета, приятели, срам ме е да изляза.

Цялото ми тяло е покрито от тъмен мъх, косъмчетата мисля че само в очите нямам. Преди не бяха кой, знае какъв проблем, но почнаха да стават по-големи.
Прекъснах, за да се опитам да стана нормална, а станах чудовище.

Не искам дори да вляза да се изкъпя, защото трябва да виждам това гадно тяло, което от части стана по моя вина, а тези косми, що за ужас.
Кой би харесал такъв изрод.

Лятото беше страхотно бях кльощава, поддържана, усмихната.

Напоследък мисля за самоубийство доста често, усещам че ще тежа на родителите ми на братята ми, ще съм бреме и разочарование. Не уча, не работя, пълен провал.
Всеки би казал, а ми то е от мързел, сигурно.
Според мен хора като мен нямат място в този свят, чувствам се като грешка, обрала само най-лошото от родителите си. Психичните проблеми на биологичният ми баща, както и неговите гадни косми :(

Все още мога да направя нещо по въпроса, да живея, да отслабна, да ходя на козметик и тн. Най-вече виждам разходи и то не от моя джоб, не че родителите ми не са заможни, но е жалко да искам пари все от тях.
Винаги съм си казвала, че няма да стана такава, но явно човек става това, което не иска :D

Знам много добре защо е станало така, няма смисъл да говоря с психолог. Наясно съм с мъката и егото си, което вече е за кофата. Най-доброто решение е самоубийството да отърва себе си и околните от едно чудовище, способно само да се оплаква и да яде.
То не беше алкохол, наркотици, цигари, секс, сега храна.... Жалка катринка, пълен провал...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: a24f1b6d26

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Може би е време да спреш да се чувстваш като пълен провал, вземи се в ръце! Когато започнеш отново да се грижиш за себе си ще видиш, че ще се почувстваш по-добре. Сега може би всичко ти се струва безсмислено, но по-добре започни да правиш нещо по въпроса, както ти сама каза, все още можеш. Човек се чувства добре, когато изглежда добре (тоест поддържа се и т. н. ) и обратното. Проблемите ти не са нерешими, така че действай! Никой друг освен ти самата не може да ти помогне.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 3060499b54

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз съм момче на 20 години искам да ти кажа, че за самоубийство мислят слабаците и само хората, които са загубили абсолютно всякаква вяра вяра в себе си. Щеше да ми е много трудно да те посъветвам нещо ако не беше споменала, че си на 18 години. По дяволите ти си само на 18 години пред теб е целият живот какво чакаш имаш цялото време на света за да се промениш.. промени първо мисленето за самата себе си и всичко ще си дойде на мястото и не се притеснявай за парите на родителите си със сигурност ще ти помогнат в край на сметка те са само средство, а целта оправдава средствата. Твоята цел е да се промениш и имаш всичките качества и възможности да го направиш. Просто вярвай в себе си и не губи вяра, а същевременно и да не ти пука от хората около, които си позволяват да правят жалки коментари за теб ако има такива хора то те имат много по голям проблем от твоя... Успех ти пожелавам!

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 3c01827209

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Я се стегни!!! Какви са тея мисли за самоубийства и тем подобни. Идеални хора няма. А и само господ може да те съди. Безгрешни няма-нали знаеш! Вземи се в ръце, под въздействието на депресията се изкара истинско чудовище. Аз обаче съм убедена, че не е така. Всеки проблем има решение, стига да го потърсиш. Отиди на лекар, на козметик, на всичко на което трябва. Лекувай се, има решение. Продължи да учиш задължително и не съсипвай младия си живот и родителите си. Трябва да намериш сили, просто трябва. И ще си благодарна след време, защото живота е хубав. Само му дай възможност да е такъв!!! Всичко зависи от теб, не се предавай за нищо на света!!! Послушай ме!

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: 1d6e0e179c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съветвам те да започнеш промяната. Идеално щастие няма, проблеми винаги ще има, но ти трябва да търсиш решения за тях, а не да стоиш безучастно и да се самосъжаляваш и да мислиш, че това просто е съдбата ти. Започни да обичаш себе си, като се грижиш за себе си - угаждай си, но бъди и дисциплинирана. Не е нужно да имаш много пари, за да се поддържаш. На първо време си намери някаква работа - каквато и да е- например продавачка или в супермаркет- така хем ще си ангажирана, хем ще си събереш парички и ще се почувстваш по - пълноценна и с по - високо самочувствие. После, отиди на козметик или на лекар, за да те консултира за космите, които те притесняват. Грижи се за фигурата си- потърси в интернет - пълно е с програми за аеробика или упражнения. Създай си режим на хранене - храни се, когато си гладна и умерено - за да се чувстваш добе. Излизай - използвай всяка възможност, за да си навън. После помисли и да продължиш образованието си или запиши нещо друго. Споко - животът е пред теб и ти можеш да го манипулираш!

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 4825e5e76c

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Истината е, че само ти може да си помогнеш. Това ти го казвам аз- една булимичка /моето е от доста време, но не съм имала мисли чак за самоубийство/Няма да кажа бивша, защото понякога пак "откачам" :). Да, качвала съм кг, след моите кризи /понякога по 4-5 пъти дневно преяждане, повръщане, кантари, порочен кръг.... /, затваряла съм се в нас, изолирала съм се, но винаги съм се вземала в ръце и съм се вдигала. Надявам се, онези тъмни дни, да са наистина вече зад гърба ми... Всъщност, ти имаш нужда просто от любов и разбиране, внимание дори /с това свързвам периодите ти на храна, алкохол, секс и пр/, но това няма как да стане, ако не осъзнаеш.... че първо ти трябва да се заобичаш. направи експеримент, когато имаш булимична криза-за онези така успокояващи на момента, мазни, вредни, тлъсти, тестени храни, застани пред огледалото и се гледай, докато го правиш. Да, докато поглъщаш всичко това, наблюдавай реакцията си, изражението си, трескавото тъпчене.... На мен ми помогна споделянето. С майка ми, с брат ми, с приятелите ми. Престанах да крия за този мой проблем, когато осъзнах, че НЕ МОГА повече. Че бавно се губех. Това бе най-доброто ми решение. Ходила съм при психоаналитици, пила съм антидепресанти, но това, което ми помогна бе желанието, моето, да се подобрят нещата. Помисли си какво запълваш с тази храна. Това е дупка. Емоционална дупка, празнота, самота? Започни редовен спорт, намери си хоби, насилвай се да излизаш. Днес за малко, утре за повече, виж се с добри приятели, искрени такива, с които може спокойно да говориш, да поплачеш дори... Мисли позитивно, погрижи се за себе си-нова прическа, домашни маски за лице, Лятото си била щастлива, а тогава имаше ли косми? Как ги махаше? Не се занемарявай, не се предавай, та ти си в най-прекрасната възраст, толкова много ти предстои.... Трябва да си ангажирана. Бездействието ражда пороци. Гледай комедии, слушай красива музика, усмихвай се, излизай, пей, живей и най-важното -Обичай се :)))

 

...