Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   по-добрия вариант, защото психиатъра е лекар, а психолога не е кой знае какво, не е и доктор .

8.   Може да не те вълнуват темите

9.   Ами не знам дали си глупав, ама си неграмотен.. Разликата между психиатър и психолог е толкова огромна колкото между мен и теб... Не трябва да си срамежлив. Щом не си на 20 години (вероятно си доста над тях), би трябвало да имаш семейство, или най-малкото приятелка. Колкото и психолога да минеш, всичко зависи от теб. Може и най-добрият да е, но ако вътре в теб не искаш нещата да вървят, и предпочиташ лекият и незабележим начин на съществуване, тогава и най-добрият на света да е няма да може да ти помогне. Всичко зависи от теб. Като бях по-малка бях супер затворено дете, може би класът ми беше смотан, и не ми допадаше и ме потискаха но факт е, че в 8 клас видях, че колкото по затворен и по мълчалив си хората мислят, че могат да те тормозят. Всеки има чашка и понякога тя прелива (като гледам твоето си е кофа направо). Та съветът ми е, избери какъв живот искаш. Ако си по-млад учи, намери си хубава работа, печели стабилно, намери някое свястно момиче и си направете семейство (звучи като приказка, но не е). Ако искаш да си останеш такъв и да си живееш така, никой не може да ти помогне :)

10.   Трябва ти психотерапевт!!! :-)

11.   Не ходи на психиатър! Ще ти препише хапчета от които ще станеш сто кила и самооценката ти ще падне от 0 на -100.
Психолог е правилния специалист за теб, но той няма да ти реши проблемите със сигурност.
Имал съм подобна житейска битка и мога да кажа че това беше най-трудното нещо срещу което съм се изправял в живота си.
Много хора които незнаят за какво става въпрос биха казали, че това е бяло проблемче, но истината е че това е най голямата болка която човек може да изтърпи а именно последиците:
- самотата
- това да се чувстваш неоценен
- да не вярваш в себе си и на себе си
- страх от неразбиране, отхвърляне
- страх от общуване
- да не можеш да изкажеш собствената си позиция
- да не можеш да имаш пълноценни контакти с хора
- да нямаш приятели
- да нямаш момиче до себе си
- нямаш всичко това защото не си на себе си и неможеш да изразиш себе си

- когато неможеш да изразиш себе си губиш личността си
и душата се мъчи
Аз успях да се преборя с тоя проблем и няма да те лъжа
- не стана лесно с книги и рецепти....
Първата стъпка е да се замислиш какво предизвиква това
ти състояние - за всеки е различно и обикновенно са повече от едно неща свързани с теб и с случки в миналото ти.
След това идва фазата в която ти трябва да се изправиш срещу най големите си страхове.
Да ремонтираш така да се каже нещата които ти пречат в живота и те подтискат в нещо което харесваш и обичаш.
Най важното е че трябва да осъзнаеш простата истина че всичко зависи само от теб, не от другите.
Мога да ти препоръчам и спорт, като начало по уединен
но за да има промяна трябва да се блъскаш в огъня тоест
спорт в групи в отбори и т. н.
Спорта дава и самочувствие от постигнатите резултати намалява нивото на стреса покачва адреналина което на свой ред предизвиква отделянето на ендорфин - хормона на щастието.
Когато си сред хора и си един обикновен човек поначало
който не е показал специални умения или не изглежда специален по какъвто и да е начин хората обикновенно не
отдават голямо значение на присъствието ти, тоест всеки е забързан в ежедневието си в проблемите си - всеки си е за всеки - може да получиш коментар, подигравка, да бъдеш осмян и т. н само ако ти го предизвикаш с откачено облекло, неадекватно поведение и т. н
старанието ти трябва да бъде насочено хората да те забелязват с това колко си добър в нещо , може и с визия и излъчване и т. н тогава се открояваш и биваш забелязван по добрия начин :)
пожелавам ти успех

12.   Все едно това аз съм го писал, аз съм същият и не съм на 20, това винаги ми е пречело опитвам се да го преодолея но засега не се получава лошото е че живота си тече и изпускаш важни моменти, опитай с позитивно мислене, казвай си аз мога, ще се справя, пожелавам ти успех приятелю.

13.   Психиатрите лекуват/терапират медикаментозно (т.е. чрез хапчета, инжекции и препаратчета).

Психолозите, психотерапевтите и хипнотерапевтите помагат чрез директна и немедикаментозна работа с психиката - анализи, хипнози, различни психологически упражнения и ролеви игри. По-скоро тази група терапевти би ти свършила работа.

На практика много от психиатрите са и психолози (поне са изучавали психологическите дисциплини като задължителни предмети, но по-късно са се специализирали конкретно в психиатрия), но много от тях се изкушават от "лесния начин", демек - хапчето. Знай, че лесен начин няма! Човешката психика е едно от най-сложните възможни неща изобщо! И не очаквай никой да ти свърши твоята работа по промяна на собствената ти психика, ако ще и светило от световна величина да е, особено пък чрез хапченце! Това не е като при хирурга - приспят те упойка и се събудиш със зашит далак или с отстранен апендикс... Псиолозите и терапевтите са по-скоро като водачи и консултанти, помагачи и напътстващи в това, което трябва да свършиш ти. Те не могат "да бръкнат в главата ти" и да направят там нещо от твое име.

14.   Потърси терапевт с когнитивно-поведенческа насоченост. Такъв вид терапия ще ти помогне, обикновено я предлагат психолози. В някои случаи е по-ефикасно, ако тя е съпътствана от прием на специални вещества. В тези случаи те се предписват от лекар-психиатър след преглед. Психологът няма възможност да предписва лекарствени средства.

Настрой се, че терапията продължава между 10 седмици и една година, за да има ефект. Заученото поведение бавно се променя. Понякога ще ти е трудно и ще искаш да прекъснеш терапията, може да имаш чувството, че тъпчеш на едно място, но това е дори хубав знак. Когато си на терапия някак не си сам с проблема си.

Също могат да ти помогнат групи за самопомощ, онлайн например.

Поздравявам те за това, че си събрал/a кураж да питаш тук, първата стъпка е направена, браво.

15.   Здравей! :) Ще ти кажа от личен опит и наблюдения. Абсолютно същата бях и проблемът вместо да се реши, се задълбочи с времето. Толкова книги прочетох и нищо... Посетих психиатър. Изписа ми антидепресант, който изобщо, ама изобщо не вярвах, че ще помогне. Грешала съм. Това нещо ме отърва от социалната фобия и притеснителността, вярвай, от нищо не ми дреме вече. Не ме успива и замайва, напротив, прави ме жизнена и енергична. Приемам по-леко проблемите и предизвикателствата на живота. Чак сега съзнавам колко зле съм живяла преди това. В момента съм на схема за спиране на лекарството, на съвсем минимална доза съм и скоро ще го спра съвсем. Отивай на психиатър, няма да сбъркаш.
Относно психолозите-моите уважения, но това, което съм видяла не ми е от полза. Дори мога да кажа, че понякога вредят. Защо ли, защото вместо да те изкарат от дупката, най-често търсят причината в средата около теб, в семейството и приятелите ти и най-често след такива консултации човек се настройва против близките си. При мен специално се оказа, че проблемът е на физическо ниво, хаос в биохимията на мозъка, нисък серотонин и т. н. Това нещо се преодолява с внос на серотонин отвън или със стимулация на синтеза му. Това не може да се случи само с помощ от психолог, ако си в тежка депресия или страдаш от социална фобия. Първо защото състоянието както казах е вече на физическо ниво и второ, защото в следствие на това, човек не мисли достатъчно рационално.
И... не на последно място... Ще ме извинявате мили психолози, ама консултация от 40-50 лв ми се струва множко, за да ровите в миналото и да дълбаете. С една консултация не става, а с поне по една седмично, месеци наред. Абе.. отивай на психиатър, заеби тез прикази при психолозите. Като се позакрепиш с лекарствата, тогава вече можеш да включиш и психолог, но не е задължиелно.
Успех, не се оставяй, лекувай се.

16.   №15, големи глупости! Абсолютно винаги при такива сеанси се тръгва от детството, защото то оказва най-силно влияние. Това че ти си се настроила срещу близките си е несвършена работа на психолога или психиатъра, или прекъсната от теб терапия. Причината може и да е на физиологично ниво, недостиг на това или онова, но това трябва категорично да се докаже и да се изключи причина на психично ниво.

17.   Благодаря за мненията.

18.   Психолог, психоаналитик и психиатър са КОРЕННО различни специалисти.
Според мен, в случая, І-во ще ти трябва комуникация с психолог. Евентуално, може да го съчетаеш с психоаналитик. Ти не си невчасен, а си срамежлив реалист - следователно, не ти е нужен психиатър. Да, нужни са ти малко външна намеса, подкрепа, съвети и увереност, но не и психиатър.

19.   Първо правиш ли разлика между психолог и психиатър? На психолог може да иде всеки, даже е препоръчително да ходиш, ако ти се е събрал повече стрес.
А психиатърът е друго нещо. При него ходят хора със сериозни проблеми-депресии, мании, даже шизофрения и други сериозни личностни разстройства.
Според мен ти имаш нужда от психолог, който да си поговори с теб и да ти даде някой друг съвет как да се справиш с проблема.
Самата аз съм ходила на психолог и да знаеш няма нищо страшно. Той си е един вид приятел на който споделяш за проблемите си, а той ти дава съвети как да преодолееш проблема. Единствената разлика между него и приятелите е, че на тях не им плащаш, а и човекът все пак е професионалист и може да ти даде съвет, който няма да получиш от приятел. Така, че няма нищо страшно или срамно да поговориш с него.
Не се шашкай, ами иди, защото проблемът ти наистина е неприятен. Дано го преодолееш! Успех!