Споделена история от Здраве |
Психичното ми здраве
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1239 пъти
Здравейте. Момиче съм, на 22 години. От няколко месеца се чувствам много, много зле психически. Всичко в живота ми е наред. НО! Потисната съм, чувствам се несигурна, плача много. Най-малкото ме разплаква, а после ми минава. Казвали са ми, че психиката ми е много слаба, много съм била лабилна. Дори забелязах как моите приятели са доста загрижени за мен повече от обичайното... първата им реплика е "всичко наред ли е", питат ме всякаш съм правила опит за самоубийство и после съм се отказала. Казаха ми също, че живецът ми бил изпит, поне така съм изглеждала. Някак си психически се чувствам много натоварена.
В съзнанието ми изникват неприятни, срамни и обидни моменти от детството ми и вчера, сещайки се за един определен момент плаках... Случва се дори, когато се къпя да се сетя за момент от детството ми. То не беше хубаво. Бях лишена от много неща. Аз не съм била желано дете. Майка ми ме е родила на 19 години. Първите седем години за мен се грижеха баба ми и дядо ми. Родителите ми идваха да ме виждат рядко. Правеха го, но рядко и си спомням много ясно как се скъсвах да плача и винаги щом си тръгваха, аз тичах след тяхната кола. На въпроса: "защо не ме гледахте вие? ", ми се отговаряше, че не са можели. Майка ми била много уморена, а баща ми все работел. Ще кажете, че може би е нормално. Не го приемам. Много ме лишава, страшно много. Не са били в добро финансово състояние, за което ги виня, защото мизерията, която търпях и подигравките в училище не бяха малко! Носех дрехи втора употреба, а нови много рядко ми купуваха. Искам да вметна, че тези неща, които си спомням ги споделям, защото просто така, по този начин ми олеква.
Общо взето много лишения, много. За рождени дни и Коледа и прочие, се е случвало нищо да не ми подарят, а съучениците ми ме питаха какво са ми подарили родителите ми... Лъжех, защото представете си... децата са жестоки и какво съм можела да кажа тогава...
Дойде момент, в който финансово се оправихме доста и то благодарение на баща ми, който се стара наистина. А майка ми... някак си чувствам вечно пренебрежение от нея. Тя винаги е била строга с мен. За най-малкото ме биеше и обиждаше. Няма да ви казвам какви обидни думи помня и до ден днешен. Нека кажем, че не бихте казали на 9 годишното си дете "мизерница, боклук, мърлячка, гадно изчадие" и прочие. Все плачех, все се страхувах от нея. Веднъж (бях на 9 години) не си бях подредила учебниците в бюрото и тя един ден дойде, извади всичко от вътре и започна да крещи, дърпайки ми косата и после ме изгони от вкъщи. Така ме е била, че съм имала сини по ръцете от нея, а един път ходих на училище с много подута устна. Изобщо майка ми ме смелваше от бой. Баща ми веднъж разбра, че ме е била и за нея тогава стана доста страшно, но после пак аз го изядох.
На 16 години ме оперираха за първи път, а майка ми реши, че няма да си отложи командировката. Баща ми беше до мен, но АЗ имах нужда от своята майка!!! Жената се върна от командировката със силен слънчев загар, а аз бях много ядосана!!! Радвам се, че поне баща ми беше там да се грижи за мен, защото се възстановявах доста време, а милата ми майчица се правеше на загрижена, но всичко по задължение!!!
Помня.. всичко започвам да се сещам и честно казано ми се иска само да плача.
Имам връзка с момче от година и малко, той знае какво е положението. Мисля, че имам много проблеми, които ги пренасям във връзката. Чувствам се несигурна, самотна, постоянно чувствам, че преча или че съм досадна с нещо по-някакъв начин. Не знам има ли връзка с отношенията с майка ми... Знам само, че когато седна до нея с цел да си говорим, тя е впечатлена само от телевизора. Аз изговарям един куп неща, а от нейна страна получавам само отговори като: "да, не, сигурно, ааа ясно". Случва се много рядко (в година 1-2) да ми каже, че ме обича и да ме прегърне. А на мен това ми е чуждо и когато го направи дори ми е гадно и изключително нетипично. Тя никога не е била топла към мен. Не мога да общувам лесно с нея. Меря всяка една моя дума. Приятелят ми ме успокои, че видя ли зор винаги мога да се пренеса при него. Той ми е упора!
Кажете какво да правя... започвам да се сещам за много сцени от детството ми, чувствам несигурност, чувствам някаква тревожност, липса на подкрепа за каквото и да е, изпадам в много странни състояния. Нямам вяра на никого. Съмнявам се дори в приятели си. Все се чувствам излишна, все чувствам как хората не ме искат, макар да ми показват обратното. Всякаш в душата ми се е настанила някаква болка и това ме съсипва. Нещо отвътре ме изяжда. Толкова съм ядосана... Има моменти, в които съм във весело състояние, но после идва ред на плача. Седя и плача. Успокоявам се трудно. Затварям се и плача, а в тези моменти усещам как умирам бавно. Не мога да продължавам така. Посъветвайте ме какво да правя... как да се чувствам спокойна? Как отново да почувствам мир в душата си?? Моля ви, кажете. На ръба съм.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 296879d6b1 |
|
1. Намери си някакво занимание хоби или спорт,най-добре.Ангажираността те отвлича от негативните мисли и чувства.В интерес на истината прочетох средата на статията след като прочетох края й,най-добре е да се пренесеш при приятеля си.Майка ти има някакъв проблем,един родител ако не обича собственото си дете,той не е родител и не заслужава уважение,въпреки,че така ще нарушиме една от божиите заповеди.Колкото и крайно да звучи дръж се така с другите,както те се държат с теб.Ти си чувствителна и няма как да не си след преживяните неща.Най-добрия вариант е да се изнесеш.
(Fra25)
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0495b0810b |
|
2. България е страната с най-лошо психическо здраве в Европа и с най-много на брой психически отклонения на глава от населението. Самоубийства - също.
В същото време продължават да валят "съвети", в които лайт-мотивът е: "не ходете на психолози!", понеже те едва ли не са шарлатани, самозванци или недоучили и ще ви вземат парите само, или пък защото другите ще ви помислят за луди.
Всяка причина си има последствия. А ние продължаваме да се въртим по спиралата надолу - и икономически, и психологически, и демографски, и всякак!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 432d588cbd |
|
3. Автор: Добре... ще попитам следното къде да потърся помощ??? Истинска професионална помощ?
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 266c30b955 |
|
4. Хвани си гадже и повечко секс. Веднага ще ти мине.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0de702a35c |
|
5. Авторке, консултирай се с психиатър и му обясни точно в момента какви оплаквания имаш.
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: a15c40a39e |
|
6. Всичко това е заради майка ти. Детството е много важно за едно дете. Ако някой от родителите не е в ред, това се отразява и на детето. Трябва да намериш сили да и простиш и да не се тормозиш. Ти наказваш себе си заради нейните грешки. Обичай себе си повече. Някой ден ти ще бъдеш най-добрата майка :).
Първо-имаш нужда от добър психиатър
Второ-трябва задължително да започнеш да четеш книги с цел да подобриш духовното си развитие. Не ти говоря за криминални романи, а за психология и езотерика!
Да не мислиш, че си единствената, която е имала проблеми в детството си? Има много духовно развити личности, които са написали в книгите си начина, по който са се справили със живота си и сега живеят прекрасен живот.
Майка ти ще си отговаря пред Господ, а ти живей живота си, защото си млада и всичко хубаво ти предстои :) УСПЕХ!
|
|
