Не чувствам подкрепа от страна на родителите си - в мен ли е проблемът?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1384 пъти
Здравейте! Това, което ми тежи от толкова много време искам просто да споделя с някого. Някой от вас може да сметне, че преувеличавам или драматизирам, но ще бъда просто искрена.
Не чувствам моралната подкрепа от страна на родителите си и това ме кара да се чувствам недостойна понякога. Винаги са снабдявали нуждите ми, а аз никога не съм искала нещо повече от това, което могат да ми дадат. Баща ми смята, че някаква реч за житейските проблеми от време на време върши работа, но не е точно така.
На 18 години съм и си спазвам вечерния час 21:00-22:00, спазвам "правилата" вкъщи, за което поне съм благодарна, не са ме оставили на съдбата.
В училище не съм отличничка, завърших първия срок с петица, вероятно не се старая достатъчно и си го признавам.
Записах се и като доброволец към една фондация, опитваме се да помагаме с каквото можем на нуждаещите се. За мен това е много важно, но родителите ми естествено са недоволни, че ме няма в дни, в които трябва да съм вкъщи и да помагам, както винаги. Става въпрос за 2-3 часа веднъж на две седмици, а понякога и по-рядко. Свикнали са да не излизам много и сега постоянно ме питат кога ще се прибирам, много ли ще се бавя, че трябвало еди си какво да правя вкъщи. Убиват ми цялото желание за каквото и да било. Не съм помагала вкъщи, а съм тръгнала на хората да помагам. Ами честно казано се опитвам и вкъщи да помагам, всеки ден след училище се прибирам и излизам само събота и неделя и то за 2-3 часа. Но забравих, че аз никога нищо не върша. С каквото и хоби да се захвана, то ще е губене на време...
Защо винаги трябва да ме сравняват с някой друг? "Виж този какво е направил, как учи, а ти нищо не правиш. " Винаги ми се натяква, че едва ли ще стане нещо голямо от мен. Когато сме говорили за това какво искам да уча след като завърша, винаги ми казват да е някоя високо заплатена професия. Да, разбирам че искат да имам добро бъдеще, но не могат всеки път да отхвърлят това, което аз евентуално искам да уча, не съм решила все още. Защо просто не ме подкрепят? Ако те не са осъществили мечтите си, защо трябва аз да го правя? Ще уча това, което аз искам и ми харесва. Никакво насърчение, просто не знам в мен ли е наистина проблемът? Заети са от работа и не виждат какво се случва. Нямам и желание да споделям. Постоянно мърморещи, изкарват си несполуките на мен.
Да се затворя вкъщи, да не излизам, само да помагам с домакинската работа, мисля, че ще бъде добра идея за тях.
Ще кажете, че ми остава малко и тогава ще видя колко по-суров е животът, когато се изнеса, но ще ви отговоря, че осъзнавам това. Целта ми не е да се махна, далеч съм от мисълта, че всичко ще ми е розово, просто нямам никаква мотивация и насърчение да се захвана с каквото и да било. Нали уж родителите са тези, които те учат как да се справяш, а не само да изтъкват недостатъците ти и да те укоряват всеки път щом сгрешиш. Това може да е стимул за някой, но за мен си е несправедливост...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: 6c941d978d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не е от теб, спокойно. Има едно клипче на Емил Конрад в тюб-а за родителите гледай и ще се посмееш поне. Такива са повечето родители. Съвет от мен - не ги слушай за решенията от живота си и след завършване на средно се изнасяш, работиш, издържаш се, после кандидатстваш и каквото си желаеш (като си си събрала пари, при мен бяха нужни 2 г., но учих каквото искам и където искам), самоиздържаш се - само така си на 100% незаивсима, 100% Ти и ще те уважават. Аз така сторих и това беше най-доброто решение в живота ми! Беше ми трудно 5 години да кажем, но за сметка на това Неволята ме научи на всичко в живота, което родителите ми не ми дадоха - да намирам решения при трудни ситуации, да нося отговорности, да общувам, да търся и да правя услуги, да съм активната в живота си и да си нося отговорност за решенията, да обичам хората без да искам да ги променя и смачкам.... Рядко разговарям с родителите си и това е добре така. Не са се променили. Никога няма да им е достатачно на такива хора и няма смисъл да се пробваш да им се харесаш - завърших в чужбина без 1 лв. от тяхна страна, работя и изкарвам добри пари, имаме със съпруга си добър бизнес в София, къща, деца и сме постигнали мечтата на повечето хора, но пак ще се намери подходящо сравнение и нещо негативно да ми се каже.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 7d793e6d41

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Който плаща - той поръчва музиката! Докато живееш в къщата на вашите и те те хранят/издържат - ще се съобразяваш! С "благотворителност" ще се занимаваш, когато започнеш сама да изкарваш достатъчно за да се самоиздържаш и ти останат свободни време и пари, за да се правиш с тях на филантроп. Сега на практика принуждаваш вашите да извършват благотворителност от твое име. При това - без самите те да го желаят.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 1f31e32802

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Номер 3, не става въпрос за пари, а за моето лично свободно време. Не искам пари от родителите си, за да помагат вместо мен!

 

...

горе^

преди: 9 години, 4 месеца hash: 00477a5fea

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До N2, ти прочете ли статията? ! Каква музика, кви пет лева. Тя е написала доброволец във фондация, респективно ТЯ водещата, не парите й, респективно на тяхните, тя вкарва труд, а не пари. Човек избира да е добър, не защото тяхните трябва да одобрят, а защото така го усеща от вътре. Мисля, че коментара ти е неуместен, всяко дете трябва да среща подкрепа. Това, че дават те парите не означава, че не трябва да му зачитат мнението, все пак децата не са вещи... До Автора:грешката е в тях, амбициозни родители, които искат да бъдеш това което те не са. Ако имаш възможност се изнеси...

 

...