 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
До кога са родителите?
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 2277 пъти
Здравейте, харесат ми дискусиите в този сайт, забавно е. Нямам конкретен въпрос или проблем, имам по- точно, но ще формулирам темата като дискусия по принцип за отношенията родители- пораснали деца, що се отнася до избора ни на партньор.
Така, как мислите, до кога ролята на родителите в нашия личен живот и избор е решаваща? До кога мнението им има значение и до кога трябва да се съобрзяваме сс него? Длъжни ли сме им, за това че са ни създали и отгледали, длъжни ли сме заради това да следваме после в живота си техните модели, тяхното мнение, и да търсим тяхното одобрение? Ако не сме по техен "калъп", нараняваме ли ги с това?
Моят личен пример- в момента съм с човек, когото моите родители твърдо не одобряват. Аз съм между чука и наковалнята, тоест между тях и него вече месеци наред и това малко или много ми се отразява психически. Ако ги "предам" бидейки с човека, когото те мразят, ще се чувствам зле, сякаш съм ги засегнала лично. Предателство ли е това? Или напротив, смешно е за тях да се засягат от това с кого ще поделям аз дните си и не им влиза в работата? Коя теза подкрепяте вие и с кого бихте се съобразили в една подобна ситуация? Със себе си или с тези, които са Ви създали? Докога и доколко им дължим нещо в живота си, и кога трябва да поемем по своя път и дори да ги нараним с избора си, да го следваме? Надявам се да се получи интересна дискусия за доста хора :) Едно уточнение- тук говорим за зрели хора (23г. ), не за тийнейджъри, при които е естествена намесата на родителите в живота. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: f13ea955b2 |
|
1. Децата са длъжни да се съобразяват, докато са зависими от родителите си, докато са зависими от храна, покрив, финансова помощ и т. н.
В твоя случай дори в момента да си независима /да работиш и да живееш на квартира която сама плащаш/ те не вярват на твоя партньор и си представят бъдещето ти с него, представят си само след няколко годинки разведена почукала на тяхната врата с дете на ръце, съсипана психически и с много дела за попечителство над детето.
Няма родители на света, които ако виждат че приятелят на дъщеря им е отговорен, способен да храни семейство, добре възпитан млад мъж не биха го харесали. Родителите за разлика от влюбено момиче не оценяват младежа по мускулите, цвета на очите и формата на носа, да не кажа дупето. Ако имаш връзка с идеалния за теб младеж може да съществува някаква лека бащинска ревност но нея няма как да определим като "твърдо неодобрение". Още от както си се родила те са разбрали пола ти и от тогава им е ясно, че все някога ще се омъжиш. 20-тина години са вложили да те изваят да станеш възпитано, умно, добро и морално момиче и не е лесно да хвърлиш 20 години труд на "вълците" разбираш ли.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 0008d0f257 |
|
2. Според мен е важна причината за неодобрението. При всички случаи твоите родители те обичат, безпокоят се за теб и се опитват да те предпазят от бъдещи беди и разочарования. Но ако са някакви предразсъдъци относно социалния статус на неговото семейство, стари семейни вражди и прочие, това не е толкова важно. Неговите лични качества ли критикуват, от какво са недоволни?
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 97fbcc3117 |
|
3. "Разбирам, че мислят за образованието ми, но не това е начина да го показват. Прекалено много ме притискат, нямам нещо наречено личен живот заради тях. " - Всеки родител иска доброто и щастието на децата си, независимо на каква възраст са те. До смъртта на родителите ти, ти ще бъдеш тяхно ДЕТЕ и вечно ще се притесняват за твоят бъдещ живот. Те имат по голям житейски опит. Виждат по добре опасностите, защото имат опит, и вероятно затова намират нещо неприемливо в характера или вида на твоят приятел. Не вярвам, че са го намразили, защото искат да ти причинят неприятности. Явно виждат нещо неподходящо. А ти щом си убедена, че той ти допада напълно и си щастлива с него, просто и ясно го обясни на родителите си, но после си поемаш кръста и си го носиш без да ангажираш родителите си, защото сега не искаш да ги разбереш. Много често, заслепеното момиче проглежда, и само разбира, че е сгрешило в избора си на партньор, но времето е безмилостно, не се връща назад. Ако вече са се появили и деца, ситуацията става още по сложна, тогава най вече те са потърпевшите. Така, че си помисли добре, чия страна да защитиш, после да не съжаляваш, а кръста да стане непоносимо тежък. От значение са причините за неодобрение от страна на родителите ти, но не искаш да ги споделиш и дискусията ще е разводнена, ще се пише по принцип, но не конкретно. Почти всички ще пишат, не обръщай внимание на родителите си, но ако се знае истината, коментарите могат и да са по други. Например, познавам семейство, чиято дъщеря се влюбва в циганин(нямам нищо против към цивилизованите цигани, но към диворастящите имам). Та заживя дъщерята с един пройдоха, роди и дете, циганина неграмотен, без професия, вечни разправии за пари, без дом и без бъдеще за детето. Как родителите на това момиче да останат безучастни? По скоро страдаха за внучето си, не за дебелоглавата си дъщеря. И тя е била съветвана навремето, но не е послушала родителите си, вършила е нещата на своя глава, но когато живота стовари тежестта си върху й, сега започна да цени родителите си. При това което си споделила авторке, никой не може да дискутира вярно, защото картината не е ясна, просто ще се запълва време.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: dd94974626 |
|
4. Не случайно човек става пълнолетен на 18. До тогава ходиш на училище и си зависим от родителите си, след тази възраст можеш да работиш, да се изнесеш и да поемеш сам контрола над живота си, но това си върви и с много отговорности. Така, че ясно си е, че до 18 си длъжен да се съобразяваш с мнението на родителите си вкл. и по отношение на личния ти живот и избора ти на партньор. След тази възраст, ако желаеш, можеш да се вслушаш в съветите им, в крайна сметка всеки родител съветва децата си и си мисли, че го прави за тяхно добро, но не си длъжен да се съобразиш с мнението им и решението е изцяло твое. Обаче всичко си зависи от това какви отношения имаш с тях. Ако си изградил приятелски отношения можеш да им поискаш съвет дори и на 30, ако обаче цялото ти детство е било война с тях, то тогава на 18 сигурно нямаш търпение да се изнесеш и да нямаш никакви отношения с тях.
Конкретно по твоя проблем. И двамата с приятелят ти сте пълнолетни, така че само от вас си зависи дали ще се съобразите с мнението на родителите си или не. Те няма как да ви налагат ограничения и да ви забраняват да се виждате, защото в крайна сметка не сте деца. Така, че знаеш какво е мнението им за приятеля ти, и само ти можеш да решиш дали да си с него или да послушаш родителите си. Единственото, което трябва да имаш предвид е, че родителите ти не го правят с лошо и явно наистина виждат у приятеля ти нещо, което ги притеснява. За това се опитват да те предпазят от разочарования. Моят съвет е да видиш как реагират и другите ти приятели на гаджето ти, харесват ли го или не? Защото ако само майка ти не го харесва е едно, но ако абсолютно всичките ти приятели твърдят, че той не е за теб си струва да се замислиш. Но пак ти казвам, каквото и да мислят хората около теб за връзката ви, решението, но и последиците от него са си изцяло твои. Другите могат само да те съветвам, но не могат да решават вместо теб.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 22d2405ce7 |
|
5. Ти си избираш с кого да си, те могат да исказват мнение, но живота си е твой, друг е въпроса дали наистина може да има сериозни причини да не го одобряват, понякога наистина си избираме кофти мъже.
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 6f83ac1cc5 |
|
6. При мен намесата на родителите беше, докато ме издържаха. След 20-годишна възраст аз се издържах сама, плащах си квартира, семестри, храна... всичко. И им показах, че нямат думата за решения, които се отразяват на моя живот.
Преди това ме изнудваха, заплашваха, без пари съм стояла, скандали от баща ми, че ще ме пребие, задето не съм си вдигнала телефона, който той плащал... пълен кошмар. Но аз съм израснала в семейство, където е имало домашно насилие... и сега, има, просто не съм там, за да го виждам.
За мен всеки млад човек, който има претенции родителите му да не му се месят, трябва да е самостоятелен. Някои хора и на 40 г. не са самостоятелни, и чакат джобни от мама и татко, а други още на 18 са станали зрели хора.
Намесата на родителите понякога е полезна, но всичко е индивидуално. Все пак трябва да отбележим, че не всички родители са достатъчно интелигентни, за да оказват положително влияние с намесата си в живота на децата.
Налагането на мнения като: "Завърши Право/Архитектура/Медицина" на човек, който например 12 г. се е занимавал с пеене и иска да се реализира като музикант, няма как да свърши добре. Има родители, които не приемат несъвършенствата на децата си, други - точно обратното, не искат да приемат, че децата им в много отношения са по-добри от тях самите.
Намеса трябва да има, докато е необходима. За някои деца може да е необходима цял живот.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: fad266aca4 |
|
7. До гроб. Родителите, ако са свестни, са онези приятели, които никога няма да ти забият нож в гърба. Разбира се, че това не значи да ги слушаш за всичко, но трябва да взимаш мнението им под внимание за въпроси от голямо значение за теб и твоето бъдеще.
АКАТИМ
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: e5b8dce4b8 |
|
8. въпросът ти наистина е доста общо поставен. по принцип след 18-19 г. човек би трябвало сам да взема решенията за живота си, но и сам да носи последствията от тях (положителни и отрицателни).
родителите са единствените хора, които наистина ти мислят доброто и не биха те прецакали умишлено, нито биха се възползвали от теб. важно е какво точно не харесват в него - произход, образование, статус, маниери, външен вид... понякога мнението на околните е много по-обективно от мнението на човека във връзката, защото той бива заслепен от обстоятелствата и не успява да види очевидното за останалите. в други случаи обаче родителите може да се опитват наистина да вкарат детето в своя калъп, което не е добре за никого.
така че принципно си напълно в правото да вземаш решения, но и да понесеш последствията от тях.
Ж44
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 5ca3859390 |
|
10. Към №1: Първата част - добре казано, но...
Много интересно сравнение на детето с "20 години труд". Това "дете" е личност, която се гради още от раждането си под контрола на родителя. Но ако е с по-слаб характер и реши да прекрати живота си заради трудности, които не може да понесе, то това не е "20 години труд" хвърлен на вятъра, а замъглена преценка на личност с по-слаб характер. Съвет - да, но "опазване" на продукт отнел "20 години труд", за да не са отишли на вятъра... На мен поне ми звучи малко кофти.
Относно изказването за партньора - 80% от българите, а може би и в другите европейски страни, до 30-годишна възраст имат по-малко от 5 години стаж, а повечето дори не са стъпвали на работно място. Днес в Европа повечето млади хора учат до 25-26-годишна възраст без да работят, през това време се отдават на студентски живот, който изглежда безсмислен, но всъщност са последните луди години преди да се превърне в един "зрял" и скучен човек, неразбиращ от купони. Тази част е нещо като парти преди сватба - като за последно преди едно робство изпълнено с отговорни задачи. Но все пак голяма част до 30-годишна възраст все още разчитат на джоба на родителите си, дори да са започнали преди година-две работа. Това не значи, обаче, че трябва да се противопоставят на човешката си природа и да не се отдават на любовта, която в тези години има съвсем друг облик. Но ако намеренията са сериозни, дори този партньор да е "безотговорен" и "неспособен да храни семейство" стига да има възпитание и да не гони чуждите, то си заслужава тази връзка. (А пък и тези "безотговорни" личности нали трябва да създадат и те семейство, в този свят няма "добро" и "зло", всеки има и от двете, всички се учим с грешките си и с житейския опит. ) А дори приказката един ден да свърши, то това определено няма да са загубени дни, а добре прекаран и поучителен период. Да не би да е по-добре да си намери някой завършил с отличие престижен университет в чужбина, със стабилни доходи от личната си компания, възпитан костюмар, но да няма привличане, любов. Един родител би искал най-доброто, но "най-доброто" трябва да бъде през призмата и на детето си. От много родителско мрънкане единственото, което се получава е разбита психика и невъзможност за създаване на връзки след разбитата такава.
Надявам се не съм засегнал никого, просто леко се подразних от цитирания начин на мислене, който е присъщ за много хора. Това, че децата са едва ли не продукти на родителите и не трябва този дългогодишен труд да се "хвърли" на вятъра. Както и че непорасналите, безотговорни (в моите очи просто с малък житейски опит) младежи трябва да пораснат достатъчно преди да опитат да създават връзки, които, според мен, ще ги дарят с повече житейски опит, отколкото да си стоят вкъщи пред компютъра, каквото правят днешните младежи. А после чакаме от тях зрялост. Животът е множество от грешки, за които не трябва да се съдим "морално", а да ги приемаме по пътя на личностното израстване (а след това надвяам се и духовно израстване на свои принципи и идеали).
Към авторката:
Опитай да поговориш с родителите си, прецени защо толкова го "мразят". Мнението им съвпада ли с това на някои от приятелите ти? Ако наистина повечето не одобряват този човек, то това не трябва да те дразни или да го мислиш постоянно. Просто изчакай предпазливо още една-две години и ще си променят мнението за него, стига да не е на ксенофобска или дори расистска база. (А ако е, едва ли ще ги накараш да си променят възгледите и ще трябва да живееш с мнението им без да има значение за теб. )
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: a1ccb06f78 |
|
11. Ако искаш да си с този мъж, бъди с него а родителите ти и да почукаш на вратата с бебе на ръце както каза някой по горе пак ще те приемат. Омразата им е сама на думи но скоро ще свикнат с факта че мислиш да останеш с човека. А ако родители предпочитат да се откажат от дедето си само защото си е избрала неподходящ партньор в техните очи значи не са стока. Всеки човек навършил пълнолетие си избира по кой път да поеме а близките ни единствено могат да ни дават съвети. Според мен човек който се влияе от мнението на родителите не е достатъчно зрял за да създава семейство. Направи това което ти се иска, представи си че приятеля които много обичаш те остави защото неговите мама и тати не те одобряват.
|
...
| преди: 8 години, 2 месеца hash: f13ea955b2 |
|
12. До №10 от №1 Може би не притежавам висотата на образование и интелект, които са ми нужни да те разбера, но повярвай ми особено от първият абзац, нищо не разбрах. Изреченията ти според мен нямат, нито връзка с темата на авторката, нито връзка с моя коментар, а са просто подредени с неясна логика думи. Какво общо имат самоубийците с темата или моя коментар? Искаш да кажеш че за самоубийството им вината е тяхна ли, на самите самоубили се личности, не на родителите им?
По надолу пък обясняваш, че няма как да се познае преди 30 годишна възраст, дали един мъж има нужните качества или не. Според мен грешиш, още от 15 годишен младежът си личи, колко възпитание и морал е вложен в него от родителите му.
После обясняваш, че щом мъж не изневерява "стига да има възпитание и да не гони чуждите" той е перфектният за всяка една жена и това е единственото нужно качество по което трябва да се преценя мъжът. Също не се съгласявам с такова твърдение!
Поставаш въпроса дали порасналите деца са продукт на родителите си, според мен те са продукт. Защото точно родителите са онези, които влагат възпитание, морал, начин на изразяване, дори начин на обличане и каквото щеш друго в детето си от бебе, че то да се превърне в човека, който виждаш пред себе си. Точно начина на живот през първите 20 години дава насока на човека в живота му след това, не случайно психолозите твърдят че серийните убийци са имали тежко детство изживяно в тормоз и постоянни побоища от страна на родителите на убиеца. Точно затова няма сериен убиец, който като дете да е получил много любов. По същата причина няма и дете на родители работещи в офис на високи длъжности /юристи, архитекти/ да работи миньор с кирката в мината.
За днешният проблем който изтъкваш, за стоенето вкъщи пред компютъра, също са виновни родителите, масовият достъп до информация им влияе, страхуват се когато децата им са сами навън и се чувстват спокойни когато те са на компютъра /телевизора у дома. Така сами подтикват децата си към повече стоене пред компютър.
Дано ме разбираш какво искам да ти кажа, родителите преди 25 години бяха спокойни, дори и някъде да се е случило нещо лошо с някой те не научаваха, следователно докато децата им бяха навън сами, те не стояха на тръни какво ли ще се случи с детето им. Днес заради високия достъп до информация, къде имало убийство, къде изнасилване, къде побой, къде хванали наркодилър родителите се страхуват и сами предпочитат да насочат вниманието на младия човек в дома си към компютъра.
Ако не вярваш в тезата ми провери отлива на записани се в дадено училище малки ученици, ако през предходната година е раздухано по тв или поне в квартала, че в даденото училище е станало побой над дете, близо до училището е имало изнасилване, хванати наркодилари или друго престъпление, веднага на следващия септември има отлив на новозаписани ученици. Тая е и причината поради която директорите на училища настървено се мъчат да прикриват случки, защото всъщност случките са неизбежни единични, изключение ги наречи, но ако нещата се раздухат цялото училище страда. Родителите се влияят от получена единична информация и насочват детето си към "по безопасно" място/училище дори то да е доста по далеч и да се налага дълго пътуване.
Ако искаш провери, мога да твърдя без да проверя, че записаните тази година първолаци в село Дебелт бургаско са с доста намалял процент и това не се дължи на намалената раждаемост в околните селища, а се дължи на това че родителите решиха да запишат децата си за първолаци в Бургас, заради раздуханото по медиите изнасилване миналата учебна година. Тази година много повече първолаци пътуват до Бургас, в Дебелт остават само най-бедните ученици, чиито родители не могат да си позволят да платят пътни до Меден Рудник, който е само на 14км-проверих в гугъл карти.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 44254b34ed |
|
13. Винаги съм смятала, че родителите са най-точният съветник за избор на партньор и винаги съм съжалявала, че те никога не са ми помагали. Това е и една от пречините и до днес да нямам свестен мъж твърдо до себе си.
Мисля, че родителите винаги точно сигнализират за некачествен или неподходящ партньор и независимо от аргументите им, дори и най-несъстоятелните от твоя гледна точка всъщност са оправдани. Това е така, защото отразяват реалното ти положение в семейството и обществото. Затова не се учудвай, ако не харесват партньора ти поради ксенофобски, социални или медицински причини. Просто ги послушай, след време ще им благодариш. Това го пиша, без да знам какъв е точният ти проблем и се надявам да съм дала точния отговор.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: dabd9b415f |
|
14. Пиши защо родителите ти не одобряват приятеля ти, а не подвеждай нещата в друга плоскост - докога са ти родители, че е направо абсурдно.
Излиза, че ще загърбиш тези, които са те създали, изучили и си дали целия живот за теб, заради чужд човек, има си подход да ги сприятелиш вместо да ги делиш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
