 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Роднините ме тормозят от както се помня... Защо?
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1873 пъти
Здравейте! Жена а 44 години съм. Когато майка ми почина бях на 11г., баща ми се промени, ожени се, тормозеха ме психически с мащехата (тя въртеше и някакви муски с конци и нокти), на 22г успях най-после да се махна. Наех си квартира, имах собствен бизнес, псоле друга работа... Изобщо обичам да работя. Имала съм винаги и свестен човек до мен (мъж имам предвид). Тъкмо видях и почувствах свободата. Коагто станах на около 31-32 сестра ми (5 г по-малка от мен) нещо мръдна психически (заради шокова раздяла с мъж) и ме намрази. Това, че ме е намразила разбрах след много години, трудно ми беше да го приема. Точно както при баща ми, беше ми трудно да разбера защо ме намразват след като от сърце ги обичах и съм им помагала. По принцип съм много разбран човек, така казват хората, но по-бързо и делово действам, може би не личи емоционалността ми. И така от както сестра ме нацели като причина за нейната раздяла (повярвайте нямам нищо общо) започна да ми прави напук, постоянни номера, следи ме, лъже. Една-две години след това баща ми почина от рак. Сестра ми съвсем се озлоби. Искаше всички имоти, а аз съм щяла да си купя, започна да ме лъже за всичко, започна да скита по улиците, аз трябваше да й плащам храната, тока, водата, всичко... , всеки ден идваше на работното ми място да иска пари и пари и пари... , залагаше всичко по заложни къщи... Щеше да умре от глад ако не я подпмагах, беше ми жал за нея. Говорех й, исках да й помогна да си намери работа, но казва "Не! ", после пак свирепия поглед, омраза, дай пари и обръща гърба и пак закъсва след няколко часа. исках да я заведа на психолог или психиатър - абсурд. Година след като баща ми почина сестра ми роди момиченце (аз видях, че е бременна в шестия месец, така усърдно се криеше, а беше и зима и под палтото нищо не съм видяла). Едва я закарах при гинеколог. Зарадвах се, че ще има бебе, казах, че ще го отгледаме, да не се безпокои, а тя -пак свирепия поглед и ме блъсна. Аз така и не разбирах какво значи.. И така роди - осигурявах всичко. Бащата се вясваше за да обере каквото има из апартамента й, детето не го инетресуваше, не го и призна, видях, че иска да вземе и апартамента й. Той беше вече в суперокаяно състояние - за тотален ремонт. Някакви хора й предлагаха смешни пари и я караха да подписва документи. Добре че имах късмета случайно да стана свидетел на подобни неща, а и хора ме предупредиха, че нещо става и ще я измамят. Исках да го прехвърли на мен за да го продам и да купя друг (на ремонт категорично не се съгласи, а вече нямаше вода, наводняваше съседите постоянно преди това, начупени прозрци, врати, мебели... ужас). В крайна сметка го прехвърли. Пълномощно исках да ми направи, за да не ми го прехвърля, но тя каза, че когато искала щяла да го прекрати и пак да го продаде на който си иска. Така че, прехвърлихме го. Много работа имах по жилището, продадох го, добавих пари, купих 2 апартамета. В това време тя забременя с второ дете пак без баща... Което обаче вече беше извън всякакви мои финансове, физически и други възможности. Изпаднах в някакво състояние на нервна криза и от там други ужаси - Закрила на детето искаха да й вземат децата, аз се опитвам да ги съхраня, те ме мамят, всички роднини изчезнаха, аз изпаднах в депресия, защото виждам, че нямам контрол и че всичко рухва, в същото време трябва да обзавеждам жилищата, да комбинирам хиляда неща, да я контролирам, защото обикаляше по улиците, и все нещо правеше... Сестра ми съвсем полудя, установи се, че страда и от множествена склероза и върви към парализа, психиката й също се оказа болна, аз бях 3 пъти в болница за операции по мои си неща, ужасссссс... Тежестта стана по-голяма отколкото можех да понеса. Един ден едни роднини, виждайки, че Закрила на детето искат да отнемат децата, казаха, че ще вземат голямата. Аз благодарих, казах, че ще замина в чужбина, ще се устоя и ще я взема. Но в дългосрочен план не виждах как ще се грижа за трима зависими от постоянна 24 часова грижа. Сестра ми настаних в едно чудесно (наистина) жилище за болни, за малката с голяма болка казах, че нямам сили и повяврайте нямах, и без това се оказа много привлекателна за осиновяване и закрила на детето я настаниха в дом, от който просто не можах вече да я измъкна. Казах на сестра ми - не мога, вече едва живеех. Тя се подписа и я даде за осиновяване. Докато пиша всичко това не мога да повярвам, че ми се е случило. Отговорен, работлив човек съм, казват лоялен, добронамерен, помагащ... Но силите ми не стигнаха (да не казвам, че сестра ми вече беше намерила н-тия мъж, който щял да й направи още едно дете, идеше ми да я.... ). Едва-едва, с помощта на приятели и специалисти се вдигнах на крака след целия този ужас. Намерих начин, заминах за чужбина, учих езици, работих като вол, постоянно изпращах пари и следях как са сестра ми и детето). Успях да извадя всякакви разрешителни детето да дойде (преди това всякакви мои документи за установяване, който е в чужбина и сам се е справял знае какво е -много много труд, но разбира се аз не съжалявам за това, въпреки че от изтощение два пъти стигнах до бърза помощ в полуадекватно състояние, но просължих и успях). Обещала съм си, че всичко каквото мога ще направя за да запазя остатъците от цялата тази разруха и да продължа на чисто. Дойде време да взема детето - роднините казаха - не, няма да дойде при теб, тя си е за нас, ще учи в друга държава при някаква безделница моя братовчедка, която се занимава (много късно разбрах с проституция, измами... ). Настроиха детето срещу мен, лъжат го, бият го, сържат го в подчинение, то ми се оплаква, но засега с всички юридически редства не успявам да я взема... Сестра ми съвсем се парализира, настанила съм я в частен хоспис, ума й хич го няма... Писна ми. Все казвах -айде само това да оправя, само онова - остарях, съсипах се (а изглеждам много добре физически, нямам представа защо, тярбваше да съм парцал и на външен вид)... Никой не вярва какво ми е коствало изобщо да съм жива. И така, защо всикчи ме тормозят.... Сега, хора, които съм обичала безкрайно-леля и братовчеди ме кълнат, чувам страшни клевети по мой адрес, унижения, искат ми имотите, защото били на детето, а защо били на мое име (ами на чие име да бъдат? )... Тормозят ме по всевъзможен начин, виждам омраза и не само като емоция, а като конкретни действия, която отново като при баща ми и сестра ми не съм очаквала, предприемат юридически действия срещу мен, плашат детето, че ще му навредя и ще че го дам на педофили, ще го отвлека. че съм измамница, че съм продала сестра й... Ще издържа и ще победя... Но детето е със съсипана психика, от две години можеше да е при мен и да владее вече 2 езика, да се е адаприрала в училище и в средата докато е малка (знаете, по лесно е за детето) и да сме се успокоили всикчи... Страшно е, като си помисля, че искат да ни разделят - от първия ден съм я поела в ръцете си и направих всичко по силите си за всички (упреквам се много, че силите ми всъщност не достигнаха за всички ;( ). Моля ви, кажете ми как изглежда всикчо това отстрани? Защо ми се случва? Защо все някой от роднините ми ме мрази, пречи ми, и не ме разбира. Обичах ги безкрайно, а някой от тях даже ми се присмиваха, че всичко им прощавам от обич (ако са разбрали, че е това)... Благодаря!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 4f4a2f2bb8 |
|
5. Ти не се държиш като сестра към сестра ти, а като майка. защо? Защо си изоставила своя живот, за да живееш нейния живот и да й оправяш бакиите? Ти се намесваш непростимо много в нейния живот-в чужд живот. Не е нужно било нито да я дундуркаш, нито да я спасяваш, нито да се разболяваш заради нея. А какво става с твоя живот? Къде е твоят мъж, къде е твоето дете? затова те и мразят. Първо, защото си успяла-справяш се сама, даже си заминала за чужбина. Второ, защото можеш повече от нея и тя чувства твоето превъзходство и своето нищобество. И трето-както вече казах-намесваш се твърде много в чуждия живот. Сестря ти си има свой път, свои уроци, които има да научи. Не се намесвай дори с добри намерения в нейния живот.. Спри най-после и се заеми да изграждаш своя живот, семейство и дете. Мисли за себе си. Не дължиш никому нищо.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 82392720d7 |
|
6. Ако с добро не седнете и не поговорите и не се разберете.... Се откажи от тях, това не е семейство, нито роднини, ако не са сплотени!
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 84bd5e477b |
|
7. Случва ти се, защото си мека Мария. Това, че тези хора са ти роднини, не значи, че няма да ти изпият кръвчицата. Звучиш като много грижовен човек и това ти е проблемът - един вид предразполагаш всички да ти се качват на главата, да те използват, защото винаги откликваш. Ако всичко това е вярно, промени радикално две неща:
1. Спри да се кахъриш за мнението на братовчеди/чичовци/стринки и прочее семейни притурки, които само гледат да се докопат до кокала. Сестра ти не можеш да виниш - тя е с психични проблеми и е много благородно, че се грижиш за нея, макар че не си длъжна. Общувай с останалите само по делови въпроси и пропускай между ушите си всякакви сплетни и глупости, които ти говорят. Гледай си САМО твоя интерес. Ако по документи всичко е изрядно и ти си законовият собственик на имотите, всички останали у лево. Толкоз.
2. Насочи усилията, които пръскаш по идиоти, към детето. Тук не мога да си обясня защо не се получават нещата, но не хаби енергията си за безсмислени разправии.
И пак казвам - не угаждай на всеки навлек. Думите и претенциите им не струват нищо.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 615f39203b |
|
8. Всеки прaви СВОЯТ избор в животa! Ти си вървялa подир чуждите.
Имa нещо, което ми вкaрa негaтивно чувство в постa ти.
Ти не помaгaш, a поемaш контрол когaто се нуждaят от помощ! И после смятaш зa зaдължение дa те "обичaт" ( се подчинявaт ) тези, нa които според теб си помогнaлa.
Имотите НЕ сa твои, a твои и нa сестрa ти. Имaйки в предвид състоянието нa сестрa ти, то нейните децa следвa дa сa нaследници, a ти си и взелa aпaртaментa дa го "ремонтирaш" и т. н. но нa ТВОЕ име.
Във всеки твой "добър" жест имa студенa пресметливост.
И дa, вaжното опрaвдaние зa собственият съсипaн живот "всичко нaпрaвих зa нея/тях".
Не! Не си нaпрaвилa нищо зa себе си просто зaщото не си обичaлa никогa себе си. И е невъзможно дa обичaш друг или дa му "прaвиш добро" след кaто себе си дори не можеш.
Млaдa си още, потърси психоТЕРAПЕВТ и си помогни! Търси твоето си щaстие, което си е вътре в теб, остaви детето нa мирa при роднините.
Добре си нaписaлa постa, предполaгaм другите коментaри бурно ще те aплодирaт и от тaм ще получиш необходимaтa ти "хрaнa" но зa мен си гнил от вътре човек.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 9d764f00e9 |
|
9. Защото не живееш свой собствен живот, а техния. И щом на един си помогнала логично и още гърла да се подредят. Защо мислиш, че ще се променяти ще станат като теб изведнъж. Няма как. Да, роднини, разбирам болката ти, тя е и моя. Просто колкото по-веднага спреш да раздаваш живота си, а вместо това, започнеш да се пазиш от новите и новите и поредните им атаки, дори и докато те гледат с преливащи от любов очи. Когато проумееш, че колкото и да е неприемливо, те не са и никога няма да са като теб. Ти може ли от раз и да почнеш да ги марудерстваш, изнудваш и притискаш финансово и имуществено да ти предоставят техни неща. Ако ти го направиш или би могла, тогава чакай и те да се раздават като теб. Много е трудно да свикнеш, че трябва да се пазиш, не да помагаш. Ако успееш, ще видиш, че това е правилното общуване с тях. Аз успях. И с възрастни, братовчеди. Но! С братчето ми. Отгледала съм го. Научила съм го. Всяка секунда съм съзнавала отговорността си за него. И човекът не е намразил. ОК. Приех, пазя се и сме в прекрасни отношения. Но се пазя. Остава ти живот още, ти си реши за какво ти е на теб а на тях никога не е късно да го прахосаш до дъно.
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: ec31e72f98 |
|
10. Сега ще те упрекна малко.
Ти си си виновна, защото не си оставила сестра си навреме. Ако го беше направила, нямаше да ходи на дискотеки, да се занимава с мъже, а сама щеше да работи и да се оправя. Да помагаш на всички и да ги слагаш пред себе си не е сила, а слабост. Остави всичките си роднини и си живей живота сама, без да ти се пречкат.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 8f45ab9c69 |
|
11. Здравей,
Историята ти е много подробна и донякъде прилича на моята.
Аз също съм на 44 години.
През многото години също постоянно си задавах въпроса - защо тези хора действат по такъв начин, какво ги движи и защо.
Много години даже си мислех, че аз съм причината, но след много работа и отстраняване на евентуални причини за омразата на тези хора, положението е същото.
Впоследствие след много търсения се оказа че този проблем не е само при мен а е в много други семейства, даже подозирам че е масов в определени слоеве и възрастови групи.
И е свързан отчасти или изцяло с проблема на българина - 27 години беднотия, наглост, мълчание, беззаконие, емиграция и обезлюдяване, демогравски срив и подмяна на нацията.
Най-зверското е че роднините започват да тормозят много деца, като повечето от тях, нямат моя и твоя късмет да излязат от мелницата, напротив, остават пречупени, смазани и дефакто като нещо подобно на психологически инвалиди.
Но моите търсения няма да спрат до тук, смятам да се организираме няколко човека, да занимаем известен психолог и известно предаване с проблема, да направим една тема в предаване.
Търсих подобни проблеми и в други държави между роднини, да има ги предимно в арабските държави.
По ирония на съдбата в последните 2-3 години работата ми е свързана с тази прословута промяна в начина на работа на мислене и на всичко сбъркано в България, за сега без успех.
Смятам че всеки един от нас българите трябва да започне да работи и то много усилено и то от собсвения си заден двор. Най-напред и после по ред.
Да разчистим тези авгиеви обори.
Много пъти съм чувал - ти ли ще оправяш тази държава?
Да аз, ти, ти и ти, иначе няма да стане и още 30 години да минат.
А годините си минават, днес обясняваме сложни обяснения защо в нашето 'общество' има такива несправедливости на децата си, после ще трябва да ги обясняваме и на внуците си.
Моля модератор да одобри или да даде друг начин за връзка с автора и с други коментиращи и засегнати от темата.
Публикувам, моля за разрешение е-мейл адрес - vdobrev5@gmail. com
Ако може да остане е-мейла, поне за определено време.
Живи здрави на всички!
М44
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: ec31e72f98 |
|
12. Проблема е не, че не си мислела достатъчно за другите, а че не си мислила за себе си. Сигурна ли си, че детето няма да стане като майка си или като баща ти като порасне? Човек до себе си и деца имаш ли? Ако не намери любящ човек и се ожени за него. Направете си деца и ги гледайте заедно. Ако продължаваш в същия дух, ако случайно срещнеш такъв човек, няма да си нито толкова силна физически, нито психически, че да му се отдадеш кани ли да му направиш деца. Намери си приятели, излизай, забавлявай се. Не давай пари на никой от гадните си роднини. Всеки сам отговаря за себе си, големи хора са да са оправят. Знам, че лесно да се каже, трудно да се направи, но това е най- доброто решение, за да не се побъркаш, като сестра си. Само ми е жал за детето.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 5f205db573 |
|
13. Авторке, преживяла си много и незаслужено. Време е да започнеш да мислиш и да се грижиш за себе си. Изхвърли от живота си всички, които те мразят, унижават и не те уважават - нямаш нужда от това. Евала, задето не си изоставила през години болната си сестра. Роднините са се настроили, защото гледат на теб като на банкомат и съответно се сърдят, ако не плащаш според очакванията им - явно искат и имоти да присвоят и то без законово основание, а на всичко отгоре се опитват и вина да ти вменят - предполагам, защото поддаваш, вземаш го навътре и се обясняваш. Просто спри, прекъсни контакт и спри да им дигаш телефона. И на челна стойка да застанеш пак ще намерят за какво да те мразят - няма смисъл. Племенницата, за съжаление, насила няма да я вземеш - най-вероятно е и настроена вече. Нека се грижат за нея като искат. След като стане на 18, ако реши сама, вратата ти ще е отворена за нея. Повече от това не можеш да направиш, достатъчно е че плащаш кошмарните такси за хоспис всеки месец.
Изхвърли отровните хора от живота си и започни да обръщаш внимание на тези, които те подкрепят и наистина те обичат (съпруга ти например). Спри да си причиняваш този кошмар. Заслужаваш най-сетне малко спокойствие
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
