Чувствам се ужасно!
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1959 пъти
На 23 съм почти. Преди около година семейството ми претърпя огромна загуба - баща ми почина. Оттогава насам чувствам, че аз съм основната причина това да се случи. Почина вкъщи от удар докато вършеше задачи из двора. И тук идва частта с моята отговорност за случилото се. Живея вече 4 години в друг град да не кажа на другия край на страната за да уча и прекалено рядко се прибирах в родния дом за да мога да помагам. Лошото е, че баща ми беше пенсионер, но продължаваше да работи въпреки това. Все си мисля, че продължаваше заради мен, за да може да ми осигури всичко нужно за да завърша и да си поема хляба в ръце както се казва.
Та от случилото се преди 10 месеца вече насам самочувствието ми е още по-зле и от преди. Смених трета работа, не мога да спя нощно време, буден от терзания за вината си. Случва се понякога да спя по 5 часа на ден, но това е в редки случай. Обикновено е около 2-3, не повече. Това естествено се отразява на психиката ми и върху тялото ми. Не мога да се фокусирам, постоянно съм пред заспиване от недоспиването, изживявам деня, в който ми се обадиха да ми кажа, че се е случило отново и отново.
Друго, което не ми оставя покой е факта, че за цялото това изминало време не съм го сънувал дори и веднъж, което също ми "нашепва", че вината е моя за случилото се. Освен това се усещам, че се дистанцирам от останалата част от семейството ми - майка ми и сестра ми. Със сестра ми никога не сме били много близки, тя е доста по-голяма от мен и като малък доста ме тормозеше и правеше на нищо. Но това е друга тема. Доста често последно време ми идват и мисли за самоубийство(вярно имал съм ги и преди случая, но през огромни интервали, не като сега на всеки втори ден), но нямам "куража" да го направя по простата причина, че майка ми не би го понесла. Искам, но просто не мога да им споделя как се чувствам. Само да вметна не съм споделял с абсолютно никого за тези чувства и мисли, не търся съжаление или публика, на която да отправям напразни заплахи за отнемане на живот, а съвети как да преодолея всичко това и да се върна към "пълноценния живот".
Това е моята история, колкото и тъпа и банална да звучи. Колкото и коментара от сорта на "вземи се в ръце вече си голям да мислиш за такива работи" или нещо по цветущо откъм обиди да има все пак няма да се променят фактите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: c8dbf09af0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не разбрах защо да е твоя вината за случилото се. Напълно в реда на нещата е, когато детето порасне, да отлети от гнездото и да вземе живота си в ръце. Това е, което ти си направил. Вина нямаш. Неестествено е децата да се грижат за родителите си и да им посветят живота си. Така животът на Земята би се затрил. Баща ти вероятно би се гордял с теб, че си следвал своя път. Немалко младежи получават още джобни от техните, въпреки че нехаят за бъдещето си. Ти не си от тях. Сигурна съм, че ако споделиш на майка си, тя не би те упрекнала в нищо. Напротив, може би ще сте си взаимна помощ. Представям си и на нея колко и е трудно, и на сестра ти... След такава трагедия, трябва да бъдете сплотени и да преминете заедно през това. Няма нищо срамно или сложно да потърсиш утеха, когато се нуждаеш. И да предложиш такава насреща. П. С. Моите съболезнования. Depravity

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: e3f9a4c806

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Авторе, всеки човек си има определени дни на земята. И не ги определяш ти или аз. Така е било писано да се случи с баща ти, случило се е. Толква дни е имал, човекът. Освен това душата не умира. Той е в някакви други светове и може би бди над теб. Не се самообвинявай. Ами вземи да прочетеш религиозна литература или езотерична. Има теорииза прераждане и пр. гледай си своя живот и му се радвай...

 

...