През 90-те бяхме по-бедни, но по-човечни
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 4263 пъти
Често хората се хвалят колко хубаво било сега - молове, лъскави коли, не знам си какво. Но да ви кажа моите деца в България няма да имат същото детство каквото имах аз (88-ми набор). Всичко тече и всичко се променя и затова българската култура сега е различна - хората вече не се радват на Фордове и Опели, които тогава бяха супер, защото са западни в сравнение със соц возилата, искат повече и повече, ако нямаш поне Мерцедес си нищо.

Тогава нашите родители се редяха по опашки и пак бяхме щастливи. Износвахме дрехите на по-големите братя и сестри.

По телевизията даваха по-хубави неща и повече детски. Нямаше простотии като брадъри и т. н. Най-лекото нещо беше Супершоу Невада, но пред скандалите в риалити програмите да гледаш красиви усмихнати момичета и нови фордове е за предпочитане.

За вас не знам, може София в коята рястях тогава да е била по-разбита и прашна, но едно че имаше по-малко задръствания и съответно по-чист въздух, но и сякаш хората бяха по-свестни.

Аз не помня толкова озлобени хора в транспорта, чак толкова много навъсени лелки продавачки и т. н.

Сега имаме люскави телефони, някои и лъскави коли но да ви кажа забравихме че щастието не се купува.

Я вижте кои са най-богатите страни - северна Европа, Англия и т. н. но малко от тях са щастливи - само САЩ и Канада, а Европейските богати страни са на първите места по депресии и алкохолизъм.

В другата крайност са по-бедни, но по-щастливи и човечни нации като Португалия, Аржентина и т. н.

Сега имаме повече материално, лъскави молове и офис сгради, но къде остана топлината и човечността?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 6 месеца hash: d6b18575fc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

58.   Личи си, че си 88. Дете си бил и не помниш мутрите и страха. Не помниш, показаните убийства посред бял ден, на обществени места (седиш си в кафето с приятели и влезе някой и ей така от нищото извади пистолет), не помниш момчетата с анцизите АбиДас, ланците, бухалки те и застраховането тип "Елате вие, да не дойдем ние!!!". Да, трафикът беше по-малко и Къци беше на мода, ама на мода бяха и СИК и ВИС 2 и бай Миле и Илия Павлов и Самоковеца и Ники Пилето и Доктора и Иво Карамански и хилядите други, знайни и незнайни герои! Да не мислиш, че беше забавно?

 

...

преди: 3 години, 6 месеца hash: 67142e2005

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

59.   Общо-взето 56, 57 и 58 са прави. 90-те си бяха много гладни и много мутренски години. Аз също бях дете тогава и много от нещата изобщо не ги осъзнавах. Слава на Бога, имах прекрасно детство и не съм си лягал гладен или на студено. Онова, което ми липсва от 90-те е по-забавеният ритъм на живота и по-честите социални контакти между хората. Днес всеки бърза за някъде и все нещо го притиска. Голяма част от хората контактуват основно чрез социални мрежи и разни приложения, при положение, че живеят в един и същ град и дори в един квартал. Още по-лошото е, че май така им харесва. Много от децата са закотвени вкъщи и не си подават носа навън, освен за да отидат на училище. Имам съседи може би от 12-13 години, чиито деца буквално не знам как изглеждат. Улицата, където живея е доста дълъг и прав баир. Като бях дете, а и след това, може би някъде до към 2001-2002 година, всяка зима там ставаше като в оживен зимен курорт. Събирахме се деца от всички съседни квартали и от сутрин до късна вечер беше голяма забава. Сега, като падне сняг няма абсолютно никой. Единствено от време на време някое малко детенце го спускат няколко пъти с шейна, колкото да му покажат снега. Иначе, не е като да няма деца в квартала. Може би са поне колкото бяхме ние. През останалото време виждам, че се събират една малка групичка пред един вход и толкова.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 384c305bad

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

60.   Тогава съм била на една годинка. Да, сега хората са по-злобни, озверели и всеки гледа себе си.

 

...

горе^