 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Толкова ли е грешно да си чувствителен
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1780 пъти
Толкова ли е грешно наистина да си чувствителен? От няколко години съм в депресия, каквото и да правя, колкото и да се опитвам да го махна не мога, не мога просто. Държа се нормално, угаждам на всички, на гаджето ми, на родителите ми, на приятелите ми, правя каквото се изисква от мен само и само всичко да е наред. И пак нищо не е наред, пак накрая аз съм виновна, аз съм "лигла", "ревла" и т. н. страх ме е вече да показвам чувствата си, страх ме е, че ще бъда съдена за тях. Съдят ме за всичко.. и всички. Никога никой не е доволен от мен... Искам да избягам, психолог не може ли да ми помогне... не знам какво да правя. Искам да имам достатъчно пари за да се махна далеч без никой да знае, искам да бъда сама щом никой не ме оценява. Никога никой не успя да ме оцени, да оцени това какво правя, колко много се отдавам на всичко и всички, старая се на максимум всичко да е наред и пак не правя нещата както трябва. Каквото и да правя все не е достатъчно... Правила съм грешки, за които съжалявам и сигурно затова ми се връща, от 10-11ти клас досега (19г) не съм на себе си, изпадам в много сериозни депресивни състояния и не мога да се отърва. Постоянно ми се плаче, всички ме нараняват с думите и действията си, неволно или не - така е. А когато искам да споделя ми се отвръща с "лигла, ревла, филмираш се" и всичките им произволни.
Не се социализирам, винаги където и да отида гледам да бъда аутсайдер. Страх ме е какво ще ми кажат за външния ми вид или като цяло за нещо.
Обожавам кучето си, което знам, че не е нищо ново, но само тя за нищо никога не ме е съдила.. тя ме обича такава каквато съм, а всички останали, дори и семейството ми искат да съм друга. Дори те ме нараняват, дори и те ме обиждат понякога, подценяват ме.
Когато бях тийнейджър постоянно ми викаха, майка ми и мъжа й, за всичко ми се караха, крещяха ми и ме обиждаха, наричали са ме многократно малоумна, дебелана, тъпа и т. н. С времето спряха, вече се държат малко по-адекватно. Това ми се е отразило, знам. И не само това, неща от детството ми също. Знам го, защото сънувам кошмари и сънища свързани с това и ме е страх, искам просто спокойствие и хармония със самата себе си. Тези спомени и от детството и от юношеството ми постоянно изникват в главата ми всеки път, когато съм ядосана/тъжна, мислите ме връхлитат и не мога да се отърва, става ми много мъчно.. защо им трябваше да ме обиждат? Защо им трябваше да ме нараняват така с думите си? Собственото ми семейство... обичам ги много, но никога не мога да забравя това. До ден днешен се крия и не смея да покажа чувствата си, крия се някъде за да мога да плача без никой да ме види и съди. Съдят ме дори и че плача, какво да направя? Понякога не издържам, хората са жестоки и не ме разбират. Вече се сдържам.. не го правя пред никого и така си мислят, че всичко е окей и нищо не е станало. Но не е така, с всеки изминал ден влизам в още по-голяма дупка.. усмихвам се насила, смея се и угаждам на всички насила.. не мога повече така, трябва ми помощ.
Имам чувството, че всички ми се подиграват зад гърба и говорят лоши неща за мен заради това. Крия се зад маска, а в действителност съм едно ревливо депресирано нищо. Едно нищо, което просто иска да има любов и разбирателство, едно нищо, което иска малко внимание и уважение от близките си. Те не са лоши хора, просто не ме разбират, никой никога не ме разбра... и затова съжалявам, може би проблема е в мен, може би наистина съм лигла и не заслужавам нищо и никакво внимание... може би е така, не знам... не мога да избягам, нямам пари. Ако имах щях да отида възможно най-далеч от всички... трябва ми помощ, съвет, силна дума, просто някакъв лъч надежда, че няма да умра от депресия и сополи... само затова се моля.. за малко надежда и внимание
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 775aad36de |
|
1. Ако искаш откровен отговор - да... При мен беше по-лошо защото бях момче, и това е още по-зле. Но пък нашите не са се отнасяли толкова зле с мен, просто усещах разочарованието им, че съм такъв, защото знаят че такива хора не са успешни в живота. Просто разбираш, че в този живот, това което ти притежаваш се котира за отрицателни качества. Тук трябва да си нахален, безцеремонен, да си търсиш интереса, да правиш пари, да бъдеш "популярен". Не съм бил лигльо или ревльо, но рядко усмихнат, и все мислещ върху нещо което ме е засегнало неприятно, независимо дали свързано директно с мен или по-общо. Чувствал съм се задължен да се правя на щастлив и просто "да си живея живота", каквото и да значи това. В крайна сметка оборих очакванията и направих достатъчно пари да се махна от всички... Трудно е и да се изолираш, не е много здравословно, но ако трябва да го сравним с живота в токсична среда, пак е по-добре. Отказах се да търся разбиране и гледам, макар и по малко, да общувам на нивото на чуждото разбиране. Трябва да разбереш че много от тези хора са се превърнали в това, за да оцелеят. С времето и ти ще натрупаш неприязъм, ще си събудиш инстинкта за самосъхранение, и ще блокираш в някаква степен прекалената чувствителност, емпатия, ще се затвориш и изтласкаш дори от себе си истинската си същност.
Кое е положителното... Докато още не си притъпила себе си, имаш шанса да осъзнаеш истинското лице на тоя свят. Колкото и му се иска на всеки да се е родил в най-прекрасните от всички светове, понякога не това е случаят...
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: c81309b7b7 |
|
2. Ами то не е "грешно", но както сама виждаш е много мъчително. Да си "много чувствителна" в превод на български език означава, че егото ти е много голямо, и не успяваш да го пречупиш. Приемаш нещата твърде лично, а същевременно, някак си без сама да се усещаш, се имаш за нещо много значимо, ценно, перфектно, едва ли не за центъра на вселената, и от там разочарованията ти от другите.
Искаш да имаш много пари? Всеки иска... А ти какво направи, за да го постигнеш? Просто "угаждаш" на всички около теб ли? Не става така... Да не говорим, че постоянното подгъзуване и предлагане карат хората да си мислят, че ти нямаш никакви лични желания, интереси и претенции, а най-голямата ти мечта е да им служиш. И съответно така се и отнасят с тебе.
Искаш да бъдеш оценена? А ти кого оцени? И въобще за да бъде оценен човек, той трябва да измисли и направи нещо сам. Нещо, за което другите да се плеснат по челото и да си кажат: "Ей, евала бе! Ние как не сме се сетили досега?". Иначе угаждането и служенето на другите се възприема от тях само като помощ, а не като нещо, което следва да бъде оценено. Ти оценяваш ли чистачката за това, че мете стълбището? Или боклукчията за това, че влачи мръсните и вонящи кофи до камиона и после ги връща обратно? Напртив - вероятно гледаш дори с презрение на тях, за това, че не са се изучили и не са си намерили по-добра работа...
Психолог? Може би човек като тебе трябва да бъде хвърлен някъде из Африка, без дрехи, храна и течаща вода. Да се бори година или две за чисто физическото си оцеляване. Да се научи да е благодарен за всеки нов ден, през който е жив. Да се научи да работи редом с другите хора срещу глада и природните стихии. Това ще изгони всичките ти "дяволи".
Иначе депресията ти ще се задълбочава. За нещата, които правиш, очакваш награди, които никога няма да получиш. В момента, в който осъзнаеш, че не си нищо повече и от най-изпадналия клошар, и че никой не ти дължи нищо, освен шутове в задника, тогава може би ще започне някакъв процес на подобрение...
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: d32bb39155 |
|
3. Имаше подобна тема преди време и авторката получи съвет да се оттегли в манастир.
Не знам дали ще ти допадне това, но мисля, че в твоя случай ще е добре.
Пари не ти трябват - там осигуряват всичко за един скромен живот. На 19 си, тоест не ти трябва и рзрешение от родители. Само реши къде, иди и сподели с игуменката на избрания манастир какво ти е желанието.
Успех!
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 365e35fbe3 |
|
4. Имам много прост лек за теб - спри да угаждаш на всички и спри да се вълнуваш от тяхното мнение за теб. Най-важна си си ти. Щом си на 19 се изнасяй, ако вече не си го направила, и им тегли една. Те те обиждат и мачкат, а ти ги обичаш и искаш да им угаждаш. Я стига, не си им длъжна за нищо. Щом те нараняват стой далеч от тях - в пълното право си си. Най-лошото нещо на този свят е да угаждаш на всички и да мислиш, че тяхното мнение е по-важно от тяоето спбствено. Утре като имаш семейство как ще се разкъсаш - при мама и тате ли, при мъжа ти, при децата, в работата? Като гледам как се държат с теб, родителите веднага можеш да ги зачеркнеш от списъка и да се виждаш с тях 1-2 пъти годишно.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 775aad36de |
|
5. 3, Айде стига глупости, все пак става дума за тинейджър, спестете си простотиите поне за децата... В днешно време няма нищо свято, всичко е толкова покварено, най-много да я направят прислужница да мете някой туристически обект... Аз ако можех, щях да стана монах, но реалността е, че няма място за такива в модерния живот...
4, Лесно е да го кажеш, но ако природата ти е да си емпат, не е толкова лесно. Все едно да накараш егоист да постъпва алтуристично... Не върви. Самотата е единственото решение за съжаление, или по-практичното - ограничаване на хората с които общуваш. Ако не ти влияят добре, ако са егоистични - вън, и да се оправят.. , Търси среда която ти подхожда, колкото и да е трудно...
|
...
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 0eebc75557 |
|
6. Благодаря на 1, 4 и 5! Наистина се почувствах по-добре след вашата подкрепа, макар анонимна и виртуална! Чувствам се по-спокойна като знам, че има хора, които разбират. :) Още веднъж голямо благодаря!
А 2 няма да коментирам изобщо, пълни безмислици, но нямам намерението да се обяснявам на анонимен, непознат човек и да обяснявам колко грешите в преценката си за мен. Благодаря за мнението все пак.
Номер 3, манастира изобщо не е подходящ вариант за мен. На мнението на номер 5 съм по въпроса.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 3e21d368e2 |
|
7. Номер4 ти е дал/а най-полезен съвет.
Намери си работа и действай.
Не трябва да показваш колко много си чувствителна точно заради хора като номер2, защото те се зареждат от това.
Помисли си сега: искаш ли хора като номер2 да се зареждат благодарение на теб?
Срещай се активно с нови хора.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 55a5bc1e06 |
|
8. Изобщо не става дума дали е грешно или не, поставяш много тъпо проблема си. НЕ е здравословно - нито за теб, нито за тези около теб. Не ти хареса коментарът на №2, но той/тя казва много верни неща там.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: a0d03e8c49 |
|
9. Точно номер 2 е уцелил право в десятката, колкото и да не ти харесва. Именно защото имаш много голямо и "чувствително" его, отхвърляш простия факт, че проблемът е в теб, в твоята ниска самооценка, в нагласата ти на жертва и в очакванията ти, че другите са ти длъжни, щом им угаждаш. Угаждането е вид манипулация, така мислиш, че ще получиш добро отношение и дори любов, обаче не става. Угаждайки на всички, все едно публично заявяваш, че нямаш грам самоуважение и съответно и околните не те уважават. Няма как да уважаваш някой, който сам не се цени и уважава. Истината е, че никой с нищо не ти е длъжен и ако го разбереш и приемеш, тогава нещата може и да се променят.
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 50bdedaf19 |
|
10. номер2, бас хващам, че докато си го писал този коментар, членът ти е еректирал. В смисъл "освен шутове в задника"..
А ако си жена, подозирам, че си чистачка, която я е срам от работата си, и си мислиш, че всички те гледат с презрение, защото не си се изучила и не си си намерила по-добра работа. Ами това си е в твоята глава, сори.
номер2, отиди в Африка да си решиш личните проблеми и не си позволявай да си изкарваш злобата на крехки 19 годишни душици, защото няма по-долно нещо от това да мачкаш по-слабите.
Разбира се, че си казал(а) верни неща, но можеше да ги кажеш както ги е казал(а) номер4 -тактично и културно.
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: b7425ecdbb |
|
11. Мило момиче, прави ми впечатление, че си се превърнала в един "удобен човек". В наши дни всеки свиква бързо с удобствата, приема ги за даденост и не ги оценява.
Моят съвет към теб е да спреш с това твое държание - изразявай ясно своето мнение и желания. Заобичай себе си и приеми, че заслужаваш добро отношение и право на нормален живот.
Направи нещо за да се почувстваш добре в собствената си кожа и отивай да се бориш с живота.
Дарси
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
