Майка ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (86255)
 Избор на редактора (162)
 Любов и изневяра (19760)
 Секс и интимност (10164)
 Тинейджърски (19027)
 Семейство (4189)
 Здраве (7091)
 Спорт и красота (3707)
 На работното място (1721)
 Образование (4927)
 В чужбина (1108)
 Наркотици и алкохол (845)
 Измислени истории (706)
 Проза, литература (1376)
 Други (11465)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Семейство

Майка ми
преди: 2 месеца, 29 дни, прочетена 399 пъти
Преди година загубих баща си. Той беше болен от рак но въпреки това смъртта му беше много неочаквана за мен. След нея дълго време не говорех с никого(може би две седмици), стоях по цял ден в стаята си и не исках да се виждам с никого. Това беше към края на лятото но дойде 15 септември и се наложи да се върна към нормалния ми живот. Не говорех с никого за баща ми, просто като се наложи да кажа нещо за това или си помисля избухвам в сълзи, дори сега година по- късно. Останахме в семейството аз, майка ми и брат ми. Никога не съм говорила с тях за това.
Аз се занимавах с изкуство- театър и рисуване. Планирам един ден да се занимавам с нешо с рисуване и ходя на уроци. Доколкото чувам от мои близки хора съм добра, но семейството ми твърди, че в нищо не ме бива. Не получавам никаква подкрепа от страна на майка ми, тя постоянно има проблем с мен. Не помня кога за последно сме имали нормален разговор. Дори наскоро ми забрани да ходя на рисуване и театрално, което е невъзможно. Това е единственото нещо, което ме крепи и ми дава сили. Майка ми ме нарича “боклук”, “тъпанарка” и подобни обиди.
Вече не издържам психически и имам чувството, че съм на ръба на нервен срив. Последната една година е същинско изпитание за мен и силите ми, но не знам за какво да се боря. На 17 години съм и вече животът ми ме е отракал много яко. Преди се опитвах да докажа на майка ми, че не съм боклука, за който ме мисли но вече разбрах, че нищо няма да се промени. Остава ми година и половина докато завърша и се махна от този ад, наречен дон и търся мотивацията за да не падна от ръба на който се намирам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 28 дни
hash: 757b509cac
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Мило дете, хората реагират на такава тежка загуба по различен начин. Доста малко вероятно е майка ти да се държи по този начин с теб с цел да те нарани, много по-вероятно е тя да страда наравно, дори повече от теб. Все пак е разделена от човека, когото е обичала, с когото е създала два живота.

Аз също изгубих баща си и майка ми беше в депресия след загубата. Трудни години са. Но става по-добре с времето - човек свиква с много неща. Ще видиш баща си в отвъдното, земният ни път е кратък.

Не се настройвайте един срещу друг в семейството, ситуацията е трудна и болезнена, трябва да сте сплотени, а не разделени.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker