 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Майка ми
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1447 пъти
Преди година загубих баща си. Той беше болен от рак но въпреки това смъртта му беше много неочаквана за мен. След нея дълго време не говорех с никого(може би две седмици), стоях по цял ден в стаята си и не исках да се виждам с никого. Това беше към края на лятото но дойде 15 септември и се наложи да се върна към нормалния ми живот. Не говорех с никого за баща ми, просто като се наложи да кажа нещо за това или си помисля избухвам в сълзи, дори сега година по- късно. Останахме в семейството аз, майка ми и брат ми. Никога не съм говорила с тях за това.
Аз се занимавах с изкуство- театър и рисуване. Планирам един ден да се занимавам с нешо с рисуване и ходя на уроци. Доколкото чувам от мои близки хора съм добра, но семейството ми твърди, че в нищо не ме бива. Не получавам никаква подкрепа от страна на майка ми, тя постоянно има проблем с мен. Не помня кога за последно сме имали нормален разговор. Дори наскоро ми забрани да ходя на рисуване и театрално, което е невъзможно. Това е единственото нещо, което ме крепи и ми дава сили. Майка ми ме нарича “боклук”, “тъпанарка” и подобни обиди.
Вече не издържам психически и имам чувството, че съм на ръба на нервен срив. Последната една година е същинско изпитание за мен и силите ми, но не знам за какво да се боря. На 17 години съм и вече животът ми ме е отракал много яко. Преди се опитвах да докажа на майка ми, че не съм боклука, за който ме мисли но вече разбрах, че нищо няма да се промени. Остава ми година и половина докато завърша и се махна от този ад, наречен дон и търся мотивацията за да не падна от ръба на който се намирам.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 5 месеца hash: 757b509cac |
|
1. Мило дете, хората реагират на такава тежка загуба по различен начин. Доста малко вероятно е майка ти да се държи по този начин с теб с цел да те нарани, много по-вероятно е тя да страда наравно, дори повече от теб. Все пак е разделена от човека, когото е обичала, с когото е създала два живота.
Аз също изгубих баща си и майка ми беше в депресия след загубата. Трудни години са. Но става по-добре с времето - човек свиква с много неща. Ще видиш баща си в отвъдното, земният ни път е кратък.
Не се настройвайте един срещу друг в семейството, ситуацията е трудна и болезнена, трябва да сте сплотени, а не разделени.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
