 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Да израстнеш без баща.
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 2109 пъти
Здравейте. Да израстнеш в днешно време без един родител е толкова често срещано, че чак банално. За жалост през годините въобще не обръщах внимание на тази тема, защото не исках да й придавам важност. Мислих, че това не ми се е отразило и че не страдам за баща си, който никога не съм виждала и познавала. Човека, който не ме е искал никога и даже е посъветвал майка ми да направи аборт.
Още от подрастващата си възраст (сега съм на 25 години) се появи една агресия към околните и мен самата (самонараняване, самонаказание), депресия, въвличане в неподходящи компании, болезнени връзки, ситуации (няколко пъти щяха да ме отвлекат). Опитах наркотици (слава Богу само опитах), пих алкохол, пуших цигари. Всяка загуба на приятел/ка или гадже, всяко отхвърляне ме е тласкало към омраза към мен. И до днес е така. Изпадам в самокритика и обвинения, че за нищо не ставам, че още от преди да се родя не съм била желана на този свят. Веднага започвам да мисля, че е най-добре да се самоубия. Всеки провал го преживявам сякаш за нищо не ставам. Млада съм и искам да вървя напред. Омръзнало ми е от тези състояния, омръзна ми да се ненавиждам, търся път към това да се освободя от това чувство, че съм незначима. Вече съм семейна и тези мои драми ужасно ми пречат, искам детето ми да има здрава и силна майка, а не развалина.
Наистина не знам накъде да тръгна. Ще се радвам, ако се включи някой, който е преминал през нещо подобно и сподели опит. Или съвет как се преодолява това.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 324bd6f41f |
|
1. Аз съм израснал без баща. Преди да почна пети клас ни остави, но и преди това не съм го чувствал като близък. Малко по-млад съм от теб, бих ти оставил контакти, но надали ще ги публикуват тук. Срамуван се от "баща си", за мен той е просто име, изписано на някаква хартийка. Аз лично не боря перманентната си депресия, използвам я, за да се потопя в нещо, което ми харесва - поезията. Доста често и сам пиша, просто ей така.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 10fe9c56a4 |
|
2. Любов. Всички копнеем да получаваме и да даряваме любов. За Бог се казва, че: Бог е любов и любов е Бог. Отиди на църква протестантска.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: cb4b521e51 |
|
3. Имай 1 наум, че самотните майки винаги се стремят да изкарат липсващия баща виновен за раздялата им и за всичко друго. В много случаи майката е инициатор на раздялата, но твърди обратното. А в твоя случай нищо чудно баща ти да не е говорил за никакъв аборт, но нали пак е удобно да ти го представят така - за да смяташ майка си за самата невинност. Ако можеш го намери, да чуеш и неговата гледна точка от първо лице. И ако нещо, което ти каже ти звучи твърде невъзможно и несъвместимо с това, което ти знаеш - си помисли дали пък не е вярно. Накрая току виж осъзнаеш, че майка ти ти е объркала живота.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 375993f29a |
|
5. Не съм минала точно през това, но имах период, в който бях и се чувствах като развалина. Причините няма да ги обяснявам, може само да кажа, че бяха много тежки години и ми се стори по-лесно да се мразя, отколкото да се огледам наоколо и да продължа с нови сили.
Решението е толкова просто, колкото и звучи. Пусни миналото. Със сигурност са ти го казвали и преди, може дори да ти се струва банално, но ти нямаш друга опция. Спокойно можеш цял живот да гледаш назад, да си мислиш за всички пропуснати моменти, за липсата на бащина обич, за глупавите ти решения, но така не би стигнала далеч. Стани, отиди на коридора, погледни зад себе си и извърви цялата дължина до отсрещната страна. Няма да се чувстваш сигурно, няма да виждаш пред себе си, можеш да се спънеш или пък да се блъснеш в нещо. Метафорично, ти правиш същото с живота си в момента. Затова се чувсваш зле, не гледаш пред себе си, опасно е. За да спреш да си развалина, от опит го казвам, е нужно да спреш да се разрушаваш сама. Семейна си, говориш за дете. Бъди човекът, който искаш да бъде опора и съветник на детето ти. То ще отрасне различно, можеш да му спестиш твоите грешки, да го научиш да бъде по-добро от теб. Детето ти ще има баща, ще има и майка, защото ти си жива, здрава и си се справила с всички трудности до този момент. Няма да те лъжа, не е лесно. Животът е каша, хората се объркват, допускаме грешки и понякога съжаляваме искрено. Всеки има нужда от стимул. За щастие, твоят стимул може да е настоящето- мъж до теб, покрив над главата ти, отминало лошо, детенце, разни умения, знания и научени житейски уроци. Вече си добре, всичко свърши. Дори да ти се струва, че си съставена от стъкло, не е така, ти си издържала във времето и си се променила. Вече не си объркана 14-годишна, не си изплашена 5-годишна, не си малко момиченце, което има нужда от татко. Ти си голяма, справила си се без татко и може да е за добро. Прегледай различни теми в раздел тинейджърски и семейни. Наскоро прочетох няколко за момичета, чиито бащи са били лоши с тях. Е, ти си имала майка, която е била смела за двама, родила те е и те е отгледала сама. Не гледай всичко, което ти липсва или някога ти е липсвало. Имаш семейство, мъжът ти има родители и други роднини, ти също имаш роднини. Ще родиш едно здраво бебе, или вече си го родила. То ще проплаче, лекарите ще ти го дадат докато е още мръсно, ще го погледнеш и животът ще придобие нов смисъл- бъдеще. Не забравяй този момент, той ще те топли всяка студена вечер. Минало е времето, в което е можело да те изградят, сега е твой ред да изграждаш. Можеш да останеш заседнала в липсващи спомени или да вземеш киселия лимон и да направиш сладка лимонада.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: ddb81050e9 |
|
6. Щом вече имаш дете изобщо не трябва да се самоубиваш, защото за едно дете е много по-гадно да израстне без майка, отколкото без баща.
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: bad2dd1790 |
|
7. Сори, няма как да се компенсира. И аз съм дете с липсващ баща и страдам от това което описваш, а съм с 10 години по-голям от теб... Така че като правите деца, подбирайте малко с какъв мъж... За тангото се искат двама, нали знаеш. Бащата не се пръква просто така, жената си го избира...
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: d7067dc95a |
|
8. Докато продължаваш категорично да искаш да се чувстваш постоянно желана ще си нещастна. Просто е невъзможно човек постоянно да се чувства щастлив и обичан, все някога ще се чувства и ядосан, и нервен, и всички други емоции. Човешкия живот е като климата има пролет и лято и есен и зима, има както слънчеви така и ветровити дни и дъждовни.
Вече си на 25 и омъжена време е да осъзнаеш че нещата които мислиш за твоето създаване са нелогични и да намериш истината за себе си, ако е нужно намери баща си и говори с него. Всъщност не ти си нежеланата, ако майка ти, ти го представя по този начин и ако е истина казаното от него, то баща ти не е желаел никакво бебе в онзи момент не точно теб, той не е желаел семейство с майка ти. Дано разбираш че ако нещата са стояли така то майка ти просто е правила секс с мъж който не е имал сериозна намерения към нея а е искал само секс, не се е отказал от теб а въобще не е искал бебе от жена като майка ти, разбираш ли, никакво бебе, отказа му не е насочен точно към теб. Реалността е такава в онзи момент преди твоето раждане нежеланата е била майка ти а не ти самата.
Също повечето от нещата които си преживяла са нормални за тинейджър отгледан от жена с лабилна психика, майка която не знае как да възпитава дете а през цялото време е използвала детето за кошче за душевни отпадъци. Тя не била желана като жена и съпруга, втълпявала на детето че то не било желано. Агресията, самонараняването, самонаказанието, депресия, въвличане в неподходящи компании, болезнени връзки, наркотици, алкохол, цигари всичко това прави объркания млад човек който търси себе си. Проблема ти не е бил че си отгледана от един родител а че си отгледана от родител който е тъпкал психиката ти.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: b30f0dc394 |
|
9. Това е травма, която цял живот не се забравя...
Опитай поне детето си да опазиш от нея! Дръж се за съпруга си. Помоли го за помощ, ако ти сама не можеш да се справяш с психологическите си състояния. Гледайте да не се изпокарате и вървете заедно напред.
Между другото детето не е хубаво да расте само, родете му братче или сестриче.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 36e4caf404 |
|
10. Баща ти не е виновен за това какво искаш да направиш с живота си. Аз останах без баща на 15. Жив и здрав си е с друга жена и 18 годишна дъщеря. Обвинявах го само за това че не е бил до мен в трудни моменти. От 16 годишен започнах да работя. Докато мои приятели обикаляха барове, кръчми курорти, аз работех. Сега съм здраво стъпил на земята и знам кое се яде когато лети. Можех да уча. Щях да имам и по хубава кола и т. н. но така си реши човека. Сам съм си поставял целите и тяхното развитие. Никой не ми е виновен, че съм личност. Единственото като висша цел можел да си поставиш като запазиш твоето семейство цяло.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: a65448f00d |
|
11. Опитай да използваш тези чувства като мотивация да се развиваш. Аз съм без баща от 3 годишна. Имам втори баща от 8 годишна, като от него освен обиди до 20 годишна друго не съм чула. Баща ми ми се обаждаше от време на време и всеки път ми говореше, че чака да се проваля, за да видя, че не съм перфектна и тн. И тн. Толкова им се ядосах и на двамата, че още на 16 имах бизнес план. На 19 свой бизнес. Завърших две висши. Вече 15 години съм работодател, имам семейство и 3 деца. А двамата ми бащи се изтрепват, кой да ми дойде на гости, защото сега имам тяхното уважение и преклонение. Всичко е въпрос на характер. Прояви характер! Със или без баща, животът си е твой и контрола над него е само в твоите ръце! Постави си цели, разпиши ги, виж какви стъпки трябва да предприемеш, за да ги осъществиш и действай! Имаш причина да се стегнеш и тя е детето ти. Изобщо да не ти пука за баща ти и дали той те е искал. Той не е искал дете, а не конкретно теб! Ти си самостоятелна личнист, която може да се самомотивира и нямаш нужда от чуждо удобрение или положителна оценка. Стягай се, спри с депресиите, бъди щастлива, с това което имаш. Имаш много, щом имаш дом, съпруг и дете. Много хора мечтаят за това. Лепваш усмивка на лицето и гордо напред. Бъди от хората, които трудностите ги правят по силни, а не от тези, които трудностите ги осакатяват!
Пращам ти много сили, щом си писала тук, значи си готова да промениш живота си!
Ж34
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 427ca970d4 |
|
12. Аз пък не мога да разбера, защо не проумееш, че проблемът не е в теб, а в твоите родители. Това че някой си не искал да поеме отговорност за последствията от секса /баща ти/, а другият пък не помислил как да се предпази или се е надявал да изманипулира партньора си /майка ти/, не е твой проблем и вина. Хайде бъди честна пред себе си - не е ли това удобен за теб начин да се оправдаеш, че не си особено дейна или да оправдаеш по-безотговорното си поведение? Познавам хора, които са имали бурни тийн години и емоционална нестабилност, но са си расли в семейство с двама родители. Истината е една - спри да смяташ колко любов си получила и от кого и смятай колко ТИ даваш и как я показваш. И не си мисли, че хората с двама родители са приети от всички видиш ли, и че всеки ги харесва и че не ги отхвърля нечие злобно поведение, или че се харесват винаги и на 100 процента. Важното е ти дали се обичаш и харесваш, и ако не се, направи така, че да се - премахни гадните черти, които те карат да се мразиш, направи необходимите промени. Валидно е за всеки, няма значение с 1 или 2-ма родители. Ти си отделна душа с отделен път.
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: f6534f1a34 |
|
13. Миличка, не си виновна! Аз също съм израснала без моя баща, никога не съм живяла с него, така че те разбирам напълно. Имала съм подобни ситуации в пубертета и какви ли не филмарщини и депресии... Наистина не знам какъв съвет да ти дам, понеже и аз съм тотална развалина и в кофти период от живота ми, но нямам деца..
Надявам се съпругът ти да е свестен човек и да те уважава и обича. Давай любов на детето си, говори с него/нея, споделяй му/й своя опит и лошите неща в живота си, просто й говори и бъди близка с него/нея. А за такива хора като баща ти (и моят баща и много други такива "бащи"), не заслужават даже да им се изплюеш в лицето! Жалки подобия на ''мъже''!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
